№ 546
гр. София , 21.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20211001000004 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260010 от 14.09.2020г. по т.д.№1561/2018г. Софийски
градски съд е осъдил „Металстрой АМС“ООД да заплати на „Линднер
България ЕООД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 4 439,76 евро – по
споразумение от 19.07.2017 г., ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до
окончателното плащане; на основание чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД сумата 30 652,87
евро – обезщетение за вреди от разваляне на договор от 02.06.2017 г. за обект
„Метално хале – разширение на съществуваща офис-сграда на фирма „Т.“ в
гр. Хинтершмидинг, в частта, с която е възложено изработка и монтаж на
евакуационна стълба и поставяне на фасадна облицовка с панели, ведно със
законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното плащане, както и
направените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете. С
решението е отхвърлен искът за вреди в останалата му част до предявения
1
размер от 39 453,74 евро, както са отхвърлени и предявените от „Металстрой
АМС“ООД срещу „Ленднер България“ЕООД насрещни искове за плащане на
сумата 24 560 евро, от която 17 910 евро – дължимо и неплатено
възнаграждение по същия договор от 02.06.2017 г. и 6 650 евро –
неправомерно усвоена банкова гаранция.
Недоволен от така постановеното решение както в осъдителната му част,
така и в частта по отхвърлените насрещни искове, е останал ответникът
„Металстрой АМС“ООД, който в законоустановения срок е депозирал
въззивна жалба срещу него. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част.
Въззивникът счита,че съдът е присъдил пълната претендирана от ищеца сума
за наем на кран без да се позове на доказателства, че отчетеното
времеползване на същия от 35 часа е действителното такова, което е
подлежало на установяване от ищцовата страна и без да съобрази
направените от въззивника възражения,че кранът се е ползвал и за друга
работа, тъй като е присъствал на обекта преди започването на работата по
договора и че представител на дружеството-ответник не е присъствал при
отчитането на работата пред наемодателя.Несъгласие е изразено и с извода на
съда,че , предвид самостоятелната обособеност на фазите по изграждане на
фасадна облицовка на сградата и монтиране на евакуационна стълба, в тази
му част договорът е могъл и е бил развален от ищеца основателно – поради
пълно неизпълнение от страна на ответника. По отношение монтажа на
стенните панели въззивникът намира за неправилен изводът на състава на
първоинстанционния съд,че е налице фактическа негодност на материала,
поради несъответствието на панелите с изискванията за пожароустойчивост,
действащи на територията на провинция Бавария, Германия.В тази връзка
твърди, че ищецът не е доказал приложимото законодателство, в отклонение
на което се сочи, че е изпълнена поръчката, както и,че дори да са били налице
такива изиствания, те не биха могли да се възложат в отговорност на
изпълнителя, който е работил по спуснатото му от възложителя задание,
който своевременно е бил запознат със спецификациите на подлежащия на
влагане в обекта материал и не е възразил своевременно.Във връзка с
последното заявява,че установяването на противопожарните изисквания е
следвало да бъде извършено с проекта за пожарна безопасност, изготвянето
2
на който не е негово задължение, а на възложителя, който е следвало да сведе
съответните изисквания до проектантите по отделните части и да организира
съгласуване между тях. Въпреки че по делото е установено,че проектът за
пожарна безопасност не е бил преведен на български и представен на
изпълнителя, а монтираните от последния панели формално отговарят на
изискванията на заданието на възложителя, съдът, според въззивника,
незаконосъобразно му е вменил в отговорност да уведоми възложителя за
липсващи параметри на изискванията на пожароустойчивост и е обосновал с
неизпълнението на това прилагането на последиците на чл.260 ЗЗД в негова
тежест, с което неправомерно е разширил обхвата на договорките между
страните.Неприложимостта на посочената разпоредба въззивникът
обосновава и с твърдението,че изпълнителят сам е изработил проекта до
обема на възложеното му и сам е доставил материала. Несъобразено, според
въззивника, е останало от съда и извънпроцесуалното поведение на
възложителя, който е поставил въпроса за допустимостта на панелите за
монтаж в Германия едва след доставянето им на обекта, след като ги е приел
без забележки, което е следвало да се счита за индикация,че същият сам не е
знаел за съществуването на подобни нормативни изисквания. Извън това,
останалите възражения на възложителя за недостатъци при монтажа на
панелите, въззивникът счита,че не могат да обосноват изявление за разваляне,
доколкото всички те са били отстраними. Като негодни да обосноват
законосъобразно упражнето право на едностранно разваляне на договора, по
виждане на въззивника , са и възраженията на ищеца срещу изпълнението на
евакуационната стълба, тъй като констатираните от двете страни дефекти по
нея не са с характер на съществени такива. В това си становище въззивникът
се позовава на заключенията на вещите лица, според които съществува метод
на студено поцинковане, по който антикорозионната защита в
компрометираните участъци от стълбата би могла да бъде гарантирана, още
повече, че е установена липса на проектно решение, за да би могла да бъде
направена преценка за несъответствие на изработеното с него. Наведено е
като довод в подкрепа на поддържаната от въззивника теза за наличие на
неизпълнение по отношение на тази част от договора за изработка в степен,
правещо изработеното негодно за употреба, обстоятелството,че сам ищецът е
изразил готовност да приеме изработеното при отбив от цената в размер на
50%. Срещу размера на присъдените на ищеца по това перо вреди от
3
неизпълнението въззивникът е противопоставил доводите си, че платеното от
ищеца на трето лице по договорка с него за изработка на нова стълба не може
да бъде критерий за действителния размер на вредата, доколкото страните
биха могли да уговорят размер,възлизащ десетократно над стойността на
изработката. Неоснователно според въззивника съдът е отхвърлил и
насрещния му иск, тъй като от събраните по делото доказателства е било
установено в производството пред първата инстанция,че 75% от уговореното
е било престирано от негова страна /панелите са били почти изцяло
монтирани/. По тези съображения въззивникът е поискал
първоинстанционното решение да бъде отменено, предявените срещу него
искове да бъдат отхвърлени,а насрещният му иск – уважен.Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемият „Линднер България“ЕООД е оспорил въззивната жалба
като неоснователна. В депозирания от него писмен отговор е изложил
съображения за законосъобразност и обоснованост на решението, поради
което е поискал САС да го потвърди.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Софийски апелативен съд, по реда на чл.269 ГПК, като взе предвид
събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във
връзка с доводите на страните, намира следното:
В подадената от ищеца „Линднер България“ЕООД искова молба са
наведени твърдения за сключен на 02.06.2017г. с ответното дружество
„Металстрой АМС“ООД договор за инженеринг , по силата на който на
последното било възложено проектирането, производството, транспорта на
материали и елементи и изпълнението на строително-монтажни работи на
обект „Метално хале – разширение на съществуваща офис-сграда на фирма
Тоха“ /двуетажна сграда с метална конструкция, съгласно задание на
възложителя и външна евакуационна стълба със самостоятелна метална
конструкция/, находящ се на територията на Германия със срок за изпълнение
до 24.08.2017г. и възнаграждение в размер на 133 000 евро. Твърди се,че в
4
хода на изпълнението на възложеното се установило,че работниците на
ответника не са квалифицирани за правилното извършване на работата и не
разполагат с необходимите техника и инструменти. Поради липсата на
работещ ангажиран от ответника кран, необходим за монтажа на
конструкцията, се наложило ищецът да сключи договор за наем на автокран с
трето лице при уговорката платената от него наемна цена /която възлязла в
размер на 4439,76 евро/ да бъде приспадната от уговореното възнаграждение.
Освен това при перманентно извършвани проверки в хода на работата от
представител на възложителя били констатирани недостатъци, които
изпълнителят многократно бил канен да отстрани, но подобни действия
ответникът предприел само по отношение на металната конструкция, която
била приета, заедно с монтираните на нея покривни панели. Останалите
работи – стенна обшивка с панели и евакуационна стълба ищецът отказал да
приеме, тъй като били с множество неотстранени недостатъци – монтажът на
панелите не осигурявал добро уплътнение, липсвали монтирани
уплътнителни ленти, имало фуги между водачите и панелите повече от
допустимото, налични били външни наранявания по много от панелите,
панелите били рязани с неподходящи инструменти, което създавало
възможност за корозия на метала, елементите от евакуационната стълба били
заварени по начин, който препятства поцинковането на съответните участъци
и води до образуване на ръжда. Освен това възложителят констатирал,че
доставените от ответника панели не отговарят на специфичните изисквания
за територията на Бавария Германия за пожароустойчивост. Бездействието на
ответника, въпреки уведомяването му за недостатъците с искане те да бъдат
отстранени в разумни срокове, надхвърлящи крайния, мотивирало ищеца да
приеме, че работата няма да бъде извършена по надлежния начин и с
изявление от 12.09.2017г. развалил договора в тази му част, след като бил
заплатил част от уговореното възнаграждение в размер на 108 000 евро
/останали неплатени 25 000 евро/. За да постигне целта на договора, ищецът
възложил на трети лица изработката на евакуационна стълба,а със свои сили и
средства поправил обшивката на халето, като наел работници, които да
демонтират поставените от ответника панели и да монтират нови такива,
които закупил и доставил на обекта.За това ищецът направил разходи в
размер на 75 543,50 евро, в които включва сумата 4 439,76 евро за наем на
автокрана по споразумението с ответника, 11 300,45 евро за подмяна на
5
евакуационната стълба, 22 195,40 евро за възнаграждения за труд по
демонтаж на стари панели и монтаж на нови, 1656,50 евро за транспортиране
на дефектните панели до България, 26 894,87 евро за закупуване на нови
панели и материали за монтажа им, 1912,15 евро за наем на вишка и скеле за
довършване на работите, 7144,28 евро за нощувки на монтажистите и
командировки на служители. Приспадайки от тази сума неплатената по
договора част от възнаграждението 25 000 евро, ищецът твърди,че
причинената му от неизпълнението вреда възлиза на разликата от 50 543,50
евро, от която сума претендира да му бъдат заплатени 43 893,50 евро със
законната лихва /тъй като е усвоил предоставената от ответника банкова
гаранция за добро изпълнение в размер на 6650 евро/.
Ответникът „Металстрой АМС“ООД в отговор на исковата молба е
оспорил предявените срещу него искове като неоснователни по
съображения,че не е налице твърдяното от ищеца неточно изпълнение, респ. –
основанието за разваляне на договора между страните по негова вина. Навел е
възражения, че при изпълнението на работата е ползвал намиращ се на обекта
автокран,а фактурираните от ищеца 35 часа надхвърлят действително
отработените за изпълнението на договора, като при отчитането им не е
участвал представител на дружеството-изпълнител. Срещу претенцията за
заплащане на вреди от подмяната на евакуационната стълба ответникът е
поддържал, че сочените от ищеца недостатъци са несъществени, поради
което не могат да са предпоставка за обоснован отказ за приемане и
разваляне на договора, доказателство за което е първоначално предложеното
от ищеца да приеме изработеното при отбив от цената, който обаче не е бил
приемлив за изпълнителя. Претендирането на вреди при платена от ищеца
цена за изработката на нова стълба от трето лице надхвърляща 100%
оскъпяване спрямо уговореното между страните, ответникът е преценил като
недобросъвестно, а и недоказано. Основателността на иска за вреди от
развалянето на договора в останалата му в част ответникът е оспорил с
възраженията, че ищецът е предявявал неоснователни претенции за
недостатъци, които не представляват съществено отклонение от поръчаното;
че не е поставял изискване панелите да отговарят на специфични стандарти за
пожароустойчивост, каквито и не е доказал да съществуват, като
характеристиките на доставените такива на обекта са били уточнени и
6
съгласувани между страните, а в крайна сметка били изпълнени 75% от
площта на стенните обшивки. Поискано е предявените срещу него искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни, като му се присъдят разноски.
Доколкото твърди да е изпълнил ¾ от работата по монтажа на стенните
панели, счита,че ищецът неоснователно е усвоил банковата гаранция и следва
да му заплати възнаграждение в размер на още 24 560 евро, което претендира
с насрещен иск, ведно със законната лихва.
С постановеното от него решение, първоинстанционният съд е приел за
безспорно твърдяното правоотношение, възникнало по силата на сключения
между страните договор за инженеринг от 02.06.2017г. с описаните в
исковата молба клаузи. Квалифицирал е иска за заплащане на разходите за
наем на кран по чл.79 ал.1 ЗЗД, предвид претендирането на сумата на
основание сключено на 19.07.2017г. между страните споразумение, с което
същите са се договорили във връзка с изпълнението на възложената на
ответника работа ищецът да сключи договор за наем на автокран за период,
колкото е необходим на ответника, за да завърши възложеното и при
конкретно определена часова ставка, като изрично в него е посочено,че
платената от ищеца на наемодателя цена ще бъде приспадната от дължимото
се на ответника възнаграждение по договора. Приел е за доказано, че ищецът
е платил на наемодателя по две фактури сума в общ размер 4439,76 евро и,
доколкото договорната връзка е била развалена,без да се приспадне от
възнаграждението тази сума, я е присъдил на ищеца като попадаща в обхвата
на поетите от ответника негови задължения към ищеца. Наведените срещу
тази претенция възражения съдът е намерил за неоснователни. Останалите
претенции съдът е квалифицирал по чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД като такива за
обезщетение за вреди от неизпълнение при развален договор, предвид
изложените от ищеца твърдения в исковата молба. Посочил е, че, предвид
това, че проектирането и изграждането на металното хале, поставянето на
фасадната облицовка с панели и изработката и монтажа на евакуационната
стълба са три фактически обособими части от договора и доколкото работата
по първата от тези части е била изпълнена, приета и заплатена, няма пречка
развалянето да бъде частично – за неизпълнената част от договора.
Кредитирайки заключението на тройната техническа експертиза като най-
пълно и добре мотивирано, въпреки че е изготвено на базата на снимков
7
материал, чиято достоверност обаче е намерил за подкрепена от съставения
протокол от 08.09.2017г., съдът е приел за установено,че панелното покритие
на металното хале е било изпълнено в по-голямата си част, но с недостатъци –
недобро уплътняване и поява на фуги, засягащи изолационната способност на
панелите и създаване на предпоставки за конденз, създаване на възможност
от саморазвиване на винтовете, с които са закрепени. Посочил е, че сами по
себе си неправилното изрязване и монтаж на панелите не обуславят
абсолютна негодност на изработеното, доколкото същите могат да бъдат
демонтирани и подменени с други, но е приел, че основание да се приеме,че е
налице съществено отклонение от поръчаното е фактът,че същите не
отговарят на стандартите за пожароустойчивост, с оглед мястото, където е
трябвало да бъдат монтирани. Тъй като ответникът не е оспорил факта на
негодност на панелите с оглед тази им липсваща характеристика, а се е
позовавал на недадена на ищеца информация в този смисъл и предвид липса
на готовност у него да вложи отговарящи на стандартите панели, съдът е
приел,че за ищеца е станало явно по смисъла на чл.262 ал.2 ЗЗД,че той не е в
състояние да изпълни надлежно работата, а монтираните от него панели са
напълно негодни по смисъла на чл.265 ал.2 ЗЗД. Установеното по делото, че
при сключването на договора ищецът е бил наясно с характеристиките на
панелите, с които ще се изпълнява поръчката, съдът е приел,че не може да
обоснове извод, че абсолютната негодност на изработеното по тази част от
договора е по негова вина. За да се обоснове, съдът е почерпил аргумент от
разпоредбата на чл.267 ал.2 ЗЗД, която, според него, сочи коя от страните по
договора е длъжна да следи за годността и качеството на материала, който ще
се влага при изработката – изпълнителят. В тази връзка съдът е констатирал
въз основа на експертното заключение,че липсват данни за изготвен проект
по част „Пожарна безопасност“, като такъв не е посочен за изпълнение и в
заданието на възложителя; възложил е в тежест на ответника при тези
обстоятелства задължението да уведоми поръчващия своевременно за този
пропуск, доколкото е свързан с изпълнението на фасадната облицовка, както е
възложил нему и тежестта от понасянето на последиците , предвидени в
нормата на чл.260 ал.2 ЗЗД.Във връзка с твърдяното неточно изпълнение на
възложената за изработка и монтаж евакуационна стълба съдът е приел за
установено по делото и признато извънсъдебно от ответника, че същата е
изработена с недостатъци, които са предпоставка за поява на ръжда; че тези
8
недостатъци не са били отстранени от ответника, въпреки своевременно
направеното от ищеца възражение в този смисъл; че същата е останала в
държане на ответника, а в хода на делото- отчуждена на трето лице. Тъй като
в случая е налице пълно неизпълнение /предвид липсата на разместена
фактическа власт върху вещта/, съдът е заключил,че това е породило правото
на ищеца да развали едностранно договора в тази му част с исковата молба
/доколкото това неизпълнение не е посочено като предпоставка в писмото за
разваляне/. Налице, според изводите на съда, са основанията на чл.262 ал.2 и
чл.265 ал.2 ЗЗД за разваляне на договора и в частта относно възлагането на
монтажа на панелите, предвид това,че ответникът не е бил в състояние да
изпълни в срок и по надлежния начин, както и поради това,че изработеното е
било абсолютно негодно поради вложените неотговарящи на техническите
изисквания материали. Твърденията на ищеца за направени във връзка с
неизпълнението поради развалянето на договора разходи съдът е намерил за
доказани по отношение на сумите за материали – 26 894,87 евро, за наем на
вишка и скеле – 1912,25 евро, за заплащане на работници за демонтаж и
монтаж – 22 195,40 евро и за изработка и монтаж на нова евакуационна
стълба – 11 300, 45 евро /общо 62 302,87 евро/. Възраженията на ответника за
значително превишаване на последния вид разход е споделено от съда като
факт,но не и като основание за отхвърляне на претенцията, респ. за
намаляване на сумата, подлежаща на присъждане, доколкото същият е
намерил за неустановена симулативността на сключената от ищеца сделка на
покритие, нито данни за по-ниска пазарна стойност на тази услуга, като е
съобразил и това, че плащането /безспорно доказано по делото/ на
претендираната сума е пряк резултат от поведението на самия ответник.Тъй
като при нормално изпълнение на договора ищецът би платил и остатъка от
уговореното възнаграждение в размер на 25 000 евро, тази сума е приспадната
от сумата на направените разходи.Приспадната е и безспорната между
страните сума на усвоената от ищеца банкова гаранция от 6650 евро, при
което с решението са присъдени 30 652,87 евро,ведно със законната лихва.
Предявеният от ответника насрещен иск е намерен от съда за неоснователен
по съображения,че за неплатената част от възнаграждението - 25 000 евро
липсва прието от възложителя изпълнение,а банковата гаранция е усвоена
правомерно, доколкото предназначението й е да служи за обезпечение на
качественото и срочно изпълнение на задълженията на изпълнителя, каквото
9
в случая е отречено да е налице.
Пред настоящата инстанция е допусната, назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, която е установила,че обемът на възложеното
в изпълнение от въззивника като част от договора за инженеринг
проектиране обхваща изработването на работен проект само по част
„Конструктивна“ на инвестиционния проект на двуетажната сграда с метална
конструкция и за външна евакуационна стълба със самостоятелна метална
конструкция, заедно с необходимите конструктивни детайли, както и
разработването на архитектурни и монтажни детайли на връзките на
отделните части от фасадните елементи, дограмите, покривните и подовите
елементи.В съдебно заседание вещото лице е пояснило и допълнило,че
„Пожарна безопасност“ е отделна част от инвестиционния проект,с която
проектантът по част „Конструктивна“ следва да съгласува своя проект, като
свързването на проектантите по различните части се осъществява от самите
тях; задължение на проектанта и изпълнителя е да се съобразят със
съществуващите норми и правила в чужда държава, където е мястото на
изпълнение, като в случай,че не могат да осъществят връзка със съответния
проектант по друга част, са длъжни да издирят и си набавят необходимата
информация за нормативните изисквания, така че изработеното да отговаря
на тях.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 изр.1 от ГПК,намира
постановеното от СГС решение за валидно и допустимо.
По същество споделя формираните от състава крайни изводи по
отношение основателността на исковете за вреди от направени от ищеца
разходи вследствие развалянето на договора в частта , касаеща изработката на
двуетажната сграда с метална конструкция по следните съображения:
Безспорно е,че между страните е възникнало търговско
правоотношение по договор за пълен инженеринг, който по характера си
осъществява съществените белези на такъв за изработка. С него ответникът е
поел задължението да изработи конструктивния проект за изграждането на
метално хале и евакуационна стълба, да произведе и транспортира със свои
сили и средства материалите и елементите за изпълнението им, като
завършеният трудов резултат е следвало да бъде престиран на територията на
10
Федерална република Германия – в гр. Хинтершмидинг – като разширение на
съществуваща офис-сграда на немската фирма „Тоха“. Към договора е
приложено заданието на възложителя, включващо изискванията за
проектиране, производство и монтаж на отделните елементи до пълна
завършеност. По отношение на стенните панели е посочено изискване да се
ползва стенна система WCL15 с определени характеристики, като липсва
изрично такова за определен клас пожароустойчивост. Безспорно е,че
ответникът е изготвил конструктивния проект на сградата /това установява и
св.В./, който не е бил съгласуван с проекта по част „Пожарна безопасност“, а
такъв е имало изготвен на немски език /пак от показанията на св.В./; започнал
е изпълнението на договора, като е изпратил петима работници на обекта
/св.В./, които са предприели действия по монтажа на металната конструкция;
същата е била завършена, след отстраняване на констатираните по нея
недостатъци, приета е заедно с монтираните покривни панели. Между
страните няма спор,че тези работи са били заплатени от възложителя. Във
връзка с изпълнението на следващия етап от изработката на обекта са били
доставени от изпълнителя, закупени от него от „Ме Текно България“ООД,
стенни сандвич панели, с които сградата е следвало да бъде затворена.
Според свидетелските показания на св. Х. /технически ръководител на ищеца,
присъствал на обекта всеки ден/ и св. В. / бивш служител на ищеца,
осъществявала комуникацията между страните/ панелите са били доставяни и
складирани директно на земята, по тях се стъпвало от работниците, а това
водело до увреждане на повърхностите им – получавали се надрасквания и
огъвания; при разрязването на отвори в тях за монтирането на дограмите
/прозорци и врати/ се ползвали ръчни инструменти , което причинявало
неправилни разрези и създавало проблеми при последващия монтаж на
дограмите. Въпреки многократно отправяните от представителя на
възложителя /св.Х./ забележки и възражения панелите били монтирани с
причинените им дефекти, като освен посочените, имало и други - панелите не
прилепвали плътно, при което се получавала по-голяма от допустимата
съгласно изискванията фуга, а уплътнителни ленти, извън монтираните от
производителя на самите панели такива, които в този случай не вършели
работа, не били поставяни; при разрязването на панелите се получавали
различни височини, което било коригирано от работниците чрез набиване с
чукове и огъване на краищата, а това препятствало правилното поставяне на
11
изолационни ленти.
Видно от кореспонденцията между страните и според показанията на
св.В., ответникът е бил уведомен,че не спазва предписанията на
производителя за монтаж, като е бил канен многократно да отстрани
недостатъците в извършената от него работа, подменяйки увредените по този
начин панели, но действия от негова страна или не били предприемани или не
са довели до необходимия за качествено изпълнение резултат, като по този
начин били монтирани две от фасадите на сградата изцяло,а третата – почти
до половината, при около 50% дефектни панели /св.Х./. Че са били
констатирани недостатъци и на изпълнителя е било указвано да ги отстрани
се установява и от показанията на св.В. – технически ръководител на
ответника, изпратен на обекта чак на 01.09.2017г. Установеното от него пред
съда и страните,че изпълнителят не е бил наясно защо в крайна сметка
възложителят не му е позволил да довърши работата и че е имало
незначителни дефекти по изработеното, не следва да бъде кредитирано, с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото последният е съдружник в
ответното дружество и показанията му не се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства. Същите се опровергават не само от показанията на
посочените свидетели, но и от тези на независимия св. Л. който е собственик
на фирмата, наета от ищеца за демонтаж на дефектните панели и монтаж на
нови.От тях се установява,че като цяло панелите не са били наредени според
изискванията за качествен монтаж – били са с криви срезове,
несъответстващи размери, нееднакво отрязани, с фуги помежду им,
причинени от неспазено вертикално монтиране, което при монтиране на
последващите панели дава все по-голямо отклонение; липсвали са поставени
уплътнителни ленти между панелите и металната конструкция; имало е
наранявания от удари и деформации по панелите, като това са дефекти, които
не могат да бъдат отстранени без демонтиране на панелите, а демонтажът им
налага и демонтаж на всички последващи панели, не само на деформираните
такива; много от панелите са били с надрасквания и наранявания по
повърхността, и, доколкото същите се монтират в готов вид, те не могат да
бъдат допълнително обработвани. Същото потвърждават и вещите лица по
назначените технически експертизи, които въз основа на приетия по делото
снимков материал /за който свидетелите са удостоверили,че се отнася за и
12
съответства на състоянието на обекта/ са направили аналогични констатации,
заключавайки,че панелите не са били правилно монтирани по фасадата на
сградата, което е налагало тяхната подмяна, а причините за това биха могли
да включват липса на инженерно ръководство на екипа монтажници,
неизползване на необходимата специфична механизация, инструментариум и
работни плотове с подходяща мека основа, неизползване на съответни
скрепителни средства – винтове с шайби, липса на необходимите
квалификация, умения и опит на работниците, неспазване на технологичната
дисциплина.
Обстоятелството, че неправилното и некачествено изпълнение от страна
на работниците на ответника е било констатирано от възложителя
перманентно в хода на целия процес по изпълнението /видно от приложената
кореспонденция възражения са правени от него през целия м.август до
средата на м.септември/ и въпреки забележките и исканията за
отстраняването на недостатъците, с многократно предоставяне на срокове за
това, това не е сторено от изпълнителя, който не е разполагал с достатъчно
квалифициран персонал и технически средства за качествено и правилно
изпълнение, позволяващо завършването на обекта според стандартите, налага
извода,че за ищеца, в качеството му на възложител на изработката, е
възникнало правото да развали договора при условието на чл.262 ал.2 ЗЗД,
което е направено с писменото изявление от 12.09.2017г. Поради това
разрешаването на въпроса дали изработеното е било напълно негодно да бъде
ползвано по предназначението му /с оглед възникналия между страните спор
относно пожароустойчивостта на доставените на обекта от ответника стенни
панели, съгласно местните изисквания/, като отделно основание за разваляне
на договорната връзка , не би могло да промени крайния извод за наличие на
упражнено въз основа на закона право на възложителя на отправяне на
едностранно изявление за разваляне поради явната за възложителя
невъзможност изпълнителят да изработи поръчаното с необходимото
качество.
Развалянето на договора от изправната по него страна поражда правото
на същата да търси причинените й от неизпълнението, станало
непосредствена причина тя да не получи уговореното, вреди. Последните са
доказани в размера, установен от първоинстанционния съд, поради което в
13
тази му част решението подлежи на потвърждаване с препращане към
мотивите на СГС, доколкото възражения срещу констатациите и изводите по
отношение на извършването на разходите и техния размер не са направени с
въззивната жалба.
По претенцията на ищеца за заплащане на разходите му за наем на кран,
направени от него по силата на сключеното с ответника споразумение, които
не са могли да бъдат приспаднати от цената на договора в резултат
развалянето му, поради неизпълнението на ответника, мотивите на първата
инстанция, изложени в подкрепа на извода му за основателност и на този иск,
също следва да бъдат споделени. Безспорно е, че, съгласно клаузата на
чл.1.8.2 от договора за инженеринг, сключен между страните на 02.06.2017г.,
ползваните от изпълнителя-ответник помощни материали във връзка с
изпълнението на предмета на договора, в това число и ползването на кран, са
били включени в обхвата на работите, за които страните са уговорили
заплащане. Т.е. ответникът е поел ангажимент да извърши възложеното му
със свои сили и средства. Безспорно е,че металната конструкция е била
изпълнена от ответника, приета от ищеца и заплатена от него, като няма
спор,че изпълнителят не е ползвал доставения от него на обекта кран за
извършването на монтажа й, тъй като същият е бил малък и се е счупил
веднага след като е започнала работа с него /св.Х./. Поради това страните са
уговорили с отделно споразумение от 19.07.2017г. по искане на изпълнителя
възложителят да сключи договор за наем на автокран, заедно с оператор –
кранист за период от 21.07.2017г. докато е необходим на изпълнителя при
наемна цена 95 евро на час без ДДС плюс застраховка, като след
приключване на договора за наем и уточняването на заплатената от
възложителя наемна цена ще бъде подписан между страните анекс към
договора за инженеринг, с който платената от възложителя сума ще бъде
приспадната от стойността на договора. По делото са представени фактури -
№17093/27.07.17г. и №17104/07.08.17г., с които наемодателят E. Z.-H. GmbH е
начислил на ищеца за плащане наемна цена за отработени 38,50 часа, както и
застраховка от 5% върху съответната сума.Налице са и данни /от две
нотификации/ за извършено онлайн плащане от страна на дружеството-ищец
на начислените му суми, възлизащи в общ размер 4439,76 евро. Тези
обстоятелства и не се оспорват от ответника, чиито възражения се свеждат до
14
твърдения, че кранът се е ползвал и от ищеца за извършване на други работи
и е бил на обекта преди започването на изпълнението по договора, както и,че
негов представител не е присъствал при отчитането на фактурираните часове,
поради което не е ясно дали същите отговарят на действително отработените.
За тези си твърдения ответникът не е ангажирал надлежни доказателства.
Доколкото същият твърди положителен факт – ползване на крана от ищеца
през времето, през което той е бил ползван и от него, тежестта да го установи
е негова, но доказателства в тази насока няма. Установено е от свидетелските
показания обратното - че кранът се е ползвал единствено при изграждането на
конструкцията, т.е. за изпълнението на възложената на ответника работа /св.
В./ , а работници на ищеца са изпълнявали вътрешните облицовки и то след
напускането на работниците на ответника /св. Л./. Дори да са налице данни /а
такива липсват/, че кранът се е намирал на обекта предварително, въз основа
само на тях не би могъл да се направи извод,че в отработените часове се
включват и такива, ползващи ищеца, тъй като нито се твърди, нито се
установява последният да е извършвал лично или чрез други лица на обекта
на ответника работи, за които е било необходимо ползването на автокран.
Доколкото ответникът не твърди да е ползвал крана по малко от отчетените
часове /които са по-малко от 5 работни дни на 8 часа/, нито представя
изходяща от него документация, съдържаща данни за броя работени на
обекта часове с автокрана, възражението му, че не е присъствал при
отчитането на работата пред наемодателя, който сам би следвало да води
отчета, не би могло да бъде споделено като релевантно за изхода пред
настоящата инстанция. Ищецът е направил разход за наем, който е заплатил
на третото лице и същият следвало да бъде за сметка на ответника, съгласно
договореното между тях, а поради развалянето на договора този разход е
останал в негова тежест. Поради това ответникът дължи да му заплати
платената за негова сметка сума. В тази й част въззивната жалба също се
явява неоснователна.
Неоснователна е жалбата и в частта й, касаеща отхвърления от първата
инстанция насрещен иск по чл.266 ал.1 ЗЗД. Последният, предявен на
договорно основание, предпоставя приета от възложителя качествено
извършена от изпълнителя работа – монтаж на стенни панели, което , видно
от изложеното по-горе, не е установено по делото, а са направени изводи в
15
обратния смисъл, водещи до ангажиране отговорността на изпълнителя за
вреди от развалянето на неизпълнения по негова вина договор, които
подлежат на репариране,а дадената за качествено изпълнение гаранция – на
усвояване. Поради това решението на СГС, основано на аналогични
съображения, следва да бъде потвърдено в частта по насрещния иск.
Наведените от въззивника възражения срещу законосъобразността на
решението в частта, с която в негова тежест е възложено заплащането на
сумата 11 300,45 евро, представляваща направен от ищеца разход за подмяна
на външна евакуационна стълба, са основателни. Изработката и монтажа на
такава към сградата е възложено на ответника отделно от нея, но със същия
договор от 02.06.2017г. при отделно уговорена цена от 4 930 евро /съгласно
бюджетната оферта към договора/. Уговорено е стълбата да бъде изработена
от поцинкована стомана, включително стъпалата и междинната площадка.
Установено е /от писмената кореспонденция между страните, свидетелските
показания и заключения на вещи лица/, че евакуационната стълба е била
изработена от ответника, но не е приета от ищеца, който е направил
възражения за наличие на недостатъци, изразяващи се в липса на качествено
поцинковане в зоните между стъпалата и гредите, към които те са заварени на
отделни къси участъци, което е предпоставка за последваща поява на ръжда,
както и в крив монтаж на една от площадките /който недостатък, по
признание на ищеца, е единствено визуален/. С писмо от 09.08.2017г. ищецът
е направил изявление,че не приема изработеното, изразил е готовност да го
приеме при 50% отстъпка от цената, като при несъгласие на изпълнителя с
това предложение е заявил,че стойността й ще бъде приспадната от
окончателното плащане и продуктът ще остане в собственост на изпълнителя.
Няма спор,че последният не е приел предложението за намаляване на цената,
като изрично изявление в този смисъл е отразено в изпратено в отговор
негово писмо от същата дата. Стълбата не е монтирана на обекта, останала е
във владение на ответника, а в хода на делото са налице данни,че е продадена
на трето лице. В писмото от 12.09.2017г. некачественото изпълнение на тази
част от договора не е визирано като основание за развалянето му. Вещите
лица от тройната техническа експертиза са установили,че констатираният от
страните недостатък е отстраним чрез последващо локално студено
поцинковане /само на участъците при заваряването/, осигуряващо в
16
достатъчна степен целената антикорозионна защита. Ответникът се е
възползвал от правото си по чл.265 ал.1 предл.3 ЗЗД , като с писмото си от
09.08.2917г. е намалил възнаграждението по договора със стойността на
стълбата /няма спор,че тя не е заплатена на изпълнителя/. Упражняването на
това право го лишава от правото да развали договора по отношение на тази
част от него както на основание чл.262 ал.2 ЗЗД, така и по чл.265 ал.2 ЗЗД
/доколкото не е налице пълно неизпълнение, тъй като вещта е изработена,
макар и с недостатъци, по отношение на които не може да бъде направен
извод за наличие на пълна негодност за ползването на изработеното по
предназначението му/. Поради това не може да бъде споделена като правилна
тезата, че разваляне на договора в тази му част е направено валидно с
подаването на исковата молба от ищеца, а последният, с оглед посоченото,
няма основание за претендира обезщетение за вреди от такова разваляне.
Направеният от него разход за възлагане изработката на нова стълба от трето
за спора лице следва да остане в негова тежест. Предвид изложеното, искът
по чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД се явява неоснователен до размер на търсената от
ищеца сума 11 300,45 евро. Решението на СГС в частта, с която на ищеца е
присъдено обезщетение за вреди, подлежи на отмяна за разликата от
19 352,42 евро до присъдените с него 30 652,87 евро, като в тази му част
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция решението на СГС
следва да бъде отменено в частта относно присъдените в полза на ищеца
разноски за разликата над дължимите 4880 лв., а на ответника следва да се
присъдят 1543,14 лв. В полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 517,72 лв. /адвокатско
възнаграждение не се присъжда поради липса на доказателства за
заплащането му/, а в полза на въззиваемия – 5750,10 лв.
Така мотивиран,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260010 от 14.09.2020г. по т.д.№1561/2018г. по
описа на Софийски градски съд в частта, с която е осъден „Металстрой
АМС“ООД да заплати на „Линднер България ЕООД на основание чл.88 ал.1
17
изр.2 ЗЗД сума в размер на разликата от 19 352,42 евро до 30 652,87 евро –
обезщетение за вреди от разваляне на договор от 02.06.2017 г. за обект
„Метално хале – разширение на съществуваща офис-сграда на фирма „Т.“ в
гр. Хинтершмидинг, както и в частта, с която в полза на „Линднер
България“ЕООД са присъдени разноски над 4 880 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Линднер България ЕООД срещу
„Металстрой АМС“ООД иск с правно основание чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД за
разликата от 19 352,42 евро до 30 652,87 евро, представляваща обезщетение
за вреди от разваляне на договор от 02.06.2017 г., изразяващи се в заплатено
от „Линднер България“ЕООД на трето лице възнаграждение за изработка и
монтаж на външна евакуационна стълба в размер на 11 390,45 евро, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Линднер България“ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София 1766, район Витоша, жк София парк бл.16Д
офис 2.1 да заплати на „Металстрой АМС“ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София 1111 жк „Гео Милев“ ул.“Венера“№8 сумата
1543,14 лв. разноски за производството пред СГС и сумата 517,72 лв.
разноски за производството пред САС.
ОСЪЖДА „Металстрой АМС“ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София 1111 жк „Гео Милев“ ул.“Венера“№8 да
заплати на „Линднер България“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София 1766 район Витоша жк София парк бл.16Д офис 2.1
сумата 5750,10 лв. разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19