Решение по дело №1009/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, представлявано от управителя С. С. С., против Заповед № ДК-02-Х-1/03.09.2024 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково.

 

Жалбоподателят оспорва заповедта с искане да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че същата е издадена от некомпетентен орган и поради това е нищожна. Сочи, че неправилно в оспорената заповед било посочено, че извършител на строежа, подлежащ на премахване, е „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, съответно незаконосъобразно дружеството било адресат на заповедта. Навежда доводи, че цялото административно производство по издаването на оспорената заповед е проведено без участието на задължителните заинтересовани страни. Заповедта била незаконосъобразна, тъй като в нея не било индивидуализирано точното местоположение на строежа, който се нареждало да бъде премахнат. Сочи, че целта на административното производство по чл. 225 ЗУТ било премахването на конкретен, точно индивидуализиран строеж, както по параметри, местонахождение и др., така и с оглед неговия извършител, адресат на заповедта, чиято правна сфера се засяга чрез вменяване на задължение за доброволното му премахване или понасяне на разноските за принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед. Навеждат се и доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципите на законност, истинност и безпристрастност, засилен приоритет на служебното начало, в резултат на неспазване на императивната разпоредба на чл. 35 от АПК. Твърди се, че посоченият в заповедта строеж е с характер на търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и с оглед на това оспорената заповед е незаконосъобразна.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 

Жалбата се поддържа от жалбоподателя и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, който развива допълнителни съображения в подкрепа на наведеното твърдение за нищожност и незаконосъобразност на заповедта в депозирани по делото писмени бележки.

 

Ответникът – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита, моли обжалваната заповед да бъде потвърдена. Счита, че събраните по делото доказателства, включително и заключението на представената съдебно-техническа експертиза, кореспондират изцяло с установеното при проверката на органите на РДНСК – Хасково и изложеното в заповедта. Моли се за присъждане на разноски.

 

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № ***, дело № 96/2020 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том V, рег. №*** дело № 603/2016 г. и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ** том V, рег. № ***, дело № 602/2016 г., дружеството-жалбоподател „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в [населено място], местността „К.“, с начин на трайно ползване: нива (с номер по предходен план № 100001).

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № ***, дело № 82/2016 г., „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлен [имот номер], находящ се в землището на [населено място], общ. Свиленград, обл. Хасково, ЕКАТТЕ: 48698, в местността „К.“, с площ 4.000 дка, с начин на трайно ползване: нива, осма категория.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том IV, рег. № **, дело № 441/2016 г., „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлен [имот номер] и поземлен [имот номер], и двата находящи се в местността „К.“ по плана за земеразделяне на землището на [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, ЕКАТТЕ: 48698, категория : осма, с начин на трайно ползване: нива.

От Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ***, том I, рег. №**, дело № 148/2018г., се установява, че „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлен имот – нива, с площ 3.000 дка, в местността „К.“, осма категория, [имот номер] по картата на възстановената собственост на землището на [населено място].

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. №***, дело № 90/2016г., „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на недвижими земеделски имоти, подробно описани, сред които и нива, находяща се в местността „К.“, осма категория, с площ от 5.000 дка, съставляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на землището на [населено място], Община Свиленград.

С писмо № СВ-827-01-572/09.07.2024 г. на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), адресирано до Началника на РДНСК – Хасково, последният е уведомен за постъпило в ДНСК и заведено с вх. № Х-1436-07-892/03.07.2024 г. писмо изх. № И-4091/01.07.2024 г. на арх. А. К. – Кмет на Община Свиленград, във връзка с установени нарушения в поземлени имоти, касаещи изграждането на водни обекти (микроязовири) с насипи и язовирни стени от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, с молба за предприемане на действия по компетентност. Изпратено е копие от писмото и е разпоредено извършване на проверка по изнесените в него данни, с оглед изясняване на случая от фактическа и правна страна.

От Началника на РДНСК – Хасково е издадена Заповед № ДК-14-Х-16/11.07.2024 г. В същата е посочено, че в РДНСК – Хасково е постъпило писмо с вх. № Х-1436-03-665/09.07.2024 г. от ДНСК, с което се иска извършване на проверка от страна на РДНСК -Хасково по повод констатирани нарушения от страна на Община Свиленград в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и други по КККР на [населено място], Община Свиленград, като констатираните нарушения се изразяват в изграждане на язовир и прилежащите му съоръжения (бент, подпорно-насипни стени, водохващания) от „Еуро Плантс“ ЕООД. Предвид изложеното и на основание чл. 220, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 221, ал. 5 от ЗУТ, със заповедта се нарежда да се извърши проверка в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и други по КККР на [населено място], община Свиленград, от комисия в определен със заповедта състав. Указано е комисията да започне своята работа на 19.07.2024 г.

Видно от Констативен акт № Х-2, съставен от служители при РДНСК – Хасково, на 16.08.2024 г. е извършена проверка на строеж: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], Община Свиленград. Контролните органи са установили, че имотите и строежът са собственост на „Еуро Плантс“ ЕООД. Строежът е описан като изпълнена земнонасипна стена/дига с размери в план: дължина 166 м., ширина 20 м. на билото на стената, и височина от по-ниския терен 6 м., чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се е образувал водосбор. Посочено е, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Отбелязано е, че строителството е изпълнено през 2016 г. по данни от извършителя. Посочено е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е също, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж (по реда на чл. 225, ал.2 от ЗУТ).

Констативният акт е връчен на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството.

С вх. № СВ-827-01-900/21.08.2024 г. в РДНСК – Хасково е постъпило възражение от „Еуро Плантс“ ЕООД против съставения констативен акт. Във възражението е посочено, че в описаните в констативния акт имоти няма извършен от дружеството строеж, с посочените в акта параметри. Теренът на описаните имоти бил естествено удълбочен и водел до образуването на водосбор през различни периоди от годината.

Въз основа на съставения Констативен акт № Х-2/16.08.2024 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-Х-1/03.09.2024 г. от Началника на РДНСК – Хасково, с която, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо – хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], община Свиленград, извършен от „Еуро Плантс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, едноличен собственик на капитала и управител С. С. С.. В заповедта е посочено, че в РДНСК - Хасково е образувана преписка във връзка с писмо с изх.№ Х-1436-06-665/09.07.2024 г. на Главен директор на Главна дирекция „Строителен контрол“ в ДНСК, с което се изисква извършването на проверки по повод установени нарушения в поземлени имоти, касаещи изграждането на водни обекти (микроязовири) с насипи и язовирни стени от „Еуро Плантс“ ЕООД, във връзка с което е издадена Заповед № ДК-14-Х-16/11.07.2024 г. на началника на РДНСК - Хасково за извършване на проверки на място и по документи. Посочено е, че при проверка, извършена по документи и на място на строеж: „Земно насипна стена/дига“ (хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], Община Свиленград от служители на РДНСК - Хасково е съставен Констативен акт № Х-2/16.08.2024 г., от който се установявало, че имотите са собственост на „Еуро Плантс“ ЕООД. Строежът бил собственост на същото дружество и бил извършен от него. За строежа не били представени договор за строителство и договор с лице за упражняване на строителен надзор. За строежа нямало издадени: одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Строежът представлявал: изпълнена земнонасипна стена/дига с размери дължина - 166 м., ширина – 20 м. на билото на стената, и височина от по ниския терен – 6 м., чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се образувал водосбор. Строежът бил трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Строителството било изпълнено през 2016 г., по данни от извършителя.

Отбелязано е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Посочено е, че констативният акт е съставен в присъствието на Ю. К. Р. - пълномощник на дружеството, че същата е получила срещу подпис екземпляр от акта, с което извършителят е уведомен за образуваното административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. Срещу констативния акт постъпило възражение с вх.№ СВ-827-01-900/21.08.2024 г. Във възражението се сочело, че в посочените в констативния акт имоти няма извършен строеж от „Еуро Плантс“ ЕООД. С възражението не се предоставяли нови данни и доказателства за законосъобразното извършване на констатирания строеж. Ето защо възражението е прието за неоснователно, като е изтъкнато, че изпълнената земнонасипна стена/дига, установена с констативния акт, представлява хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието извършване се изискват одобрени проекти и влязло в сила разрешение за строеж. Налице бил безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на 11.10.2024 г. на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството, срещу подпис.

Жалбата е подадена на 17.10.2024 г. в Административен съд – Хасково.

По искане на жалбоподателя по делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят Н. Н. С. посочи при разпита си в съдебно заседание, че работел за собственика на дружеството „Еуро плантс“ ЕООД още от 2010 г. в Англия, където последният притежавал фирми за производство на разсад и плодове. През 2014 г. по повод разширяване на дейността на дружеството в България, започнали да търсят подходящи терени, като в крайна сметка се спрели на имоти в землището на [населено място]. Основната причина да изберат точно тези терени било наличието на изградена инфраструктура и съществуващи водоеми, които били от съществено значение за бъдещата дейност на фирмата. Изкупили нивите, включително и такива с водоеми, по отношение на които към момента нямало претенции от трети лица, а някои от тях се използвали и от местното население.

За конкретния водоем свидетелят заявява, че обектът му е познат и се намира на територията, стопанисвана от „Еуро плантс“ ЕООД. Това бил основният и вероятно най-големият водоем, който фирмата използвала. Водоемът съществувал още през 2014 г., когато започнали дейност в България. Единствените действия, които извършили, били почистване на обекта от насипи и дървета, без да се извършват изменения по насипната стена или вдигане на дига. След възникнал проблем инициирали проучване, при което се установило, че съоръженията са изградени през 50-60-те години на миналия век, по времето на социализма, най-вероятно от ТКЗС. Тази информация била потвърдена и от по-възрастни жители, с които провели разговори. Поради липса на постоянен водосбор, водоемите често били празни. Дружеството ги използвало като резервоари, пълни със сондажна вода и валежи, а освен това имали и разрешително за ползване на язовир „Младиново 1“. Водата била нужна основно в периода май-септември. „Еуро плантс“ ЕООД се занимавало с производство на разсад от ягоди, малини, къпини и боровинки за износ. Без съществуването на водоема дейността не можела да се развива, тъй като водоснабдяването било от съществено значение. В района съществували над 50 подобни съоръжения, част от които се намирали в имоти на дружеството, но не се използвали. По данни от направеното проучване, и останалите водоеми били със същия статут – изградени преди десетилетия, без наличие на строителни книжа. Въпреки това РДНСК не предприело действия срещу тях, което според свидетеля било целенасочено. Подчертава, че дигата и насипът на конкретния обект са изградени в периода 50-те до 60-те години от ТКЗС. Върху обекта не били извършвани строителни или укрепителни дейности, освен обичайно почистване. Започнала процедура по издаване на технически паспорт, а извършеното обследване показвало, че съоръжението отговаря на всички нормативни изисквания. Конкретното почистване включвало отстраняване на растителност и кал.

Свидетелят И. А. Ш., който работил във фирмата от 2014 г. до лятото на 2024 г., сочи, че през 2016 г. се включил в дейността в България. Описал, че терените били избрани именно заради наличието на водоеми. Работил активно на място и лично познавал използваните от фирмата водоеми, които според него били изградени преди 50-60 години от ТКЗС. За конкретния водоем, посочен в Констативен акт № Х-2/16.08.2024 г., свидетелят заявява, че го знае, работил там и още през 2014 г. обектът съществувал. Те единствено го почистили от насипи и растителност. Не били извършвани дейности, които да изменят формата или дълбочината на водоема, като почистването било извършено с багер.

Свидетелката Ю. К. Р., заяви в показанията си пред съда, че работи в „Еуро плантс“ ЕООД от 04.05.2020 г. на длъжност „оператор на данни“, като същевременно била и пълномощник на дружеството. Уточнява, че не е присъствала на проверката, извършена от РДНСК – Хасково на 16.08.2024 г., но подписала Констативен акт № Х-2/16.08.2024 г., след като била повикана в Хасково от управителя на фирмата. Заявява, че не е давала обяснения относно датата на изграждане на съоръженията. Към момента на постъпването й на работа водоемите вече съществували, познавала ги и знаела разположението им. Не била заявявала, че съоръженията са изградени от „Еуро плантс“ ЕООД през 2016–2017 г., нито имала конкретни сведения кой ги е изградил. Пред съда заявила, че ако е подписвала документи с такава информация, то е било по указание на управителя и без да притежава реални данни. Посочила, че водоемите най-вероятно са съществували от по-рано и че са били почистени и използвани от фирмата за напояване.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена комплексна съдебно-техническа експертиза. В заключението вещите лица посочват, че земнонасипната стена/дига е изградена в поземлени имоти с идентификатори *** Дължината на съоръжението, измерена по оста на билото, била 207 метра. Средната ширина на съоръжението - 8.20 метра. Максималната денивелация (височина от билото до най-ниската точка на сухия откос от юг) била 7.20 метра. Действителните технически параметри били установени на база извършени геодезически измервания, проучвания и огледи на място. Височината на стената била установена спрямо петата на сухия откос. Обектът, предмет на оспорената заповед, представлявал водопреградна земнонасипна стена (дига) на първия от четирите основни резервоара от изградената система за водоснабдяване на „Стопанство за отглеждане на ягодоплодни култури” в землището на [населено място], община Свиленград. Представлявал земнонасипно съоръжение към водохранилище, в случая Резервоар 1 от напоителната система на стопанството. В резултат на проведени проучвателни дейности по част „Геология“ било установено, че оградната дига била насипна, от глинест пясък до прахово - песъчлива глина, с водоплътен елемент (ядро) от песъчлива глина червено - кафява. Имала оформени корона, сух и мокър откос, обрасли с трева. На места по сухия откос имало дървесна растителност и храсти. Билото на насипното тяло на Резервоар 1 служило за експлоатационен път. В зависимост от материалите (уплътнени земни маси) и по обобщени параметри се определял като малка земно насипна стена (чл. 7 на Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях).

По данни от Констативния акт, строителството било изпълнено през 2016 година.

По свидетелски показания, водоемът и дигата съществували към 2014 година.

При направеното проучване в „GoogleEarth“ вещите лица установили, че заснетият терен най-рано визуализира водоем, в случая Резервоар 1, в изображението към м. септември 2017 г. В предходни изображения, към м. юли 2016 г. и към м. септември 2016 г., мястото видимо се откроявало като удълбочен естествен терен (дере). От изображението към м. септември 2016 г. можело да се допусне, че към този момент са започнали разчистващи дейности на терена, както и изкопни и насипни дейности за оформяне на дигата и водоема във вида към м. септември 2017 г.

С оглед на установеното, мнението на експертизата за ориентировъчен период на изпълнение на процесния обект (земнонасипна стена/дига) бил м. септември 2016 г. - м. септември 2017 г.

По външни белези и състояние на земнонасипната дига вещите лица считат, че строителни намеси (изкопни и насипни дейности) са били извършвани за оформяне на дигата (корона, ядро, откоси, наклони) и експлоатационен път.

Видимо не се установявали последващи преустройства, съответно и евентуални изменения, извършени в по-късен момент. Съоръжението имало устойчива форма и параметри. По технически характеристики и предназначение представлявало водопреградно съоръжение към Резервоар 1, застрояване по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗУТ. Застрояване по смисъла на този закон било разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти, респективно представлявало строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г., язовирните стени и съоръженията към тях в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация се категоризирали в съответствие с чл. 137 от Закона за устройство на територията и Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. 

Процесният обект (малка земнонасипна стена) се квалифицирал като строеж от трета категория строежи по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ. Разрешавал се по реда на чл. 148 от ЗУТ въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, оценен за съответствието с основните изисквания към строежите.

При направеното запитване в Община Свиленград относно наличие на издадени строителни книжа за обекта, бил получен отговор, че такива не са заявявани и не са издавани.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи. Видно от Заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. на Началника на ДНСК, на Началниците на РДНСК са делегирани правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ да издават заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от първа до трета категория включително (т. 10.23), следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта за премахване на незаконен строеж е съставена в писмена форма, поради което е спазена установената от закона форма на издаването й. Заповедта е мотивирана с посочване на фактически и правни основания за издаването й.

Настоящият състав приема, че оспорената заповед, освен издадена в законоустановената писмена форма, съдържа и всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, Началникът на РДНСК - Хасково е посочил наличието на констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ за незаконен строеж, извършен без необходимите книжа. Правилно и коректно административният орган е квалифицирал установените факти под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в съответствие с нормата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е издал атакуваната заповед. Наред с това, разпоредителната част на процесната заповед отговаря и на специфичните изисквания на чл. 225, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ.

Административнопроизводствените правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, в конкретния случай, длъжностни лица към РДНСК - Хасково са съставили Констативен акт № Х-2/16.08.2024 г., за установяване на незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени строителни книжа и документи, и данни за извършителя на строежа. Констативният акт е връчен на надлежно упълномощен представител на извършителя на строежа в деня на съставянето му срещу подпис, като на дружеството е предоставена възможност да изложи възражения срещу акта, каквито са депозирани, а впоследствие и обсъдени от административния орган.

 

Съдът приема оспорения административен акт за съответстващ и на материалния закон.

 

От представените по делото писмени доказателства (горецитираните нотариални актове) се установява, че дружеството-жалбоподател е собственик на следните поземлени имоти - [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], находящи се в землището на [населено място], община Свиленград. Разпитаните по делото свидетели сочат, че след закупуване на имотите, дружеството е извършило единствено почистване и поддържане на съществуваща земнонасипна стена и предприело действия, свързани с използването на обекта като водохранилище, като заявяват, че не били извършвани съществени строителни дейности, които да променят формата или параметрите на съоръжението. Тези им твърдения обаче се опровергават категорично от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза и взетите предвид геодезически данни, които ясно установяват, че в периода от септември 2016 г. до септември 2017 г. върху терена са извършвани именно изкопни и насипни дейности, свързани с оформяне на дигата и изграждане на конструктивните елементи на водопреградното съоръжение. Експертизата отчита наличието на ясно изразени инженерно-технически характеристики като уплътнено ядро, корона и откоси, които не могат да бъдат резултат само от почистване, а категорично сочат на създаване и оформяне на ново строителство. В допълнение, изображенията от „Google Earth“ показват, че през 2016 г. мястото е било естествено дере, а през 2017 г. там е налично съоръжение с ясно видими параметри, което обективно потвърждава извършването на строителни дейности именно в този период.

Съгласно представените по делото нотариални актове, „Еуро Плантс“ ЕООД е собственик на имотите, в които е разположено процесното съоръжение. Установява се, че по съоръжението са осъществявани строителни дейности – изкопни и насипни работи за създаване на корона, откоси, ядро и експлоатационен път, обективно необходими за създаването и оформянето на водопреградното съоръжение, като нито се твърди, нито по делото са представени доказателства, че друго лице е извършвало строителните дейности, като липсват данни за други стопански субекти или трети лица, които да са имали интерес или възможност да изградят този обект. От показанията на свидетелите и от административната преписка е видно, че жалбоподателят използва обекта за напояване на своите агрокултури – ягоди, малини, къпини и др., тоест съоръжението служи пряко за стопанската дейност на дружеството и е част от напоителната система, използвана от същото. Това функционално обвързване между имот и съоръжение е характерен белег за упражняване на собственически правомощия върху обекта.

След като по делото е доказано, че настоящият жалбоподател е собственик на процесното съоръжение, на въпроса дали последното представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, съдът намира, че следва да се отговори положително. Това е така, защото съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като строеж следва да се разглеждат „надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“, а в случая процесният обект представлява именно такъв вид съоръжение – земнонасипна стена (дига), изпълняваща хидротехнически функции. Заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза безспорно установява, че обектът, предмет на спора, е изграден в поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, и притежава характеристиките на водопреградно хидротехническо съоръжение. Съоръжението е с дължина, измерена по оста на билото, от 207 метра, със средна ширина 8.20 метра и максимална височина 7.20 метра, като е изградена корона, сух и мокър откос и ядро от водоплътни материали – всичко това представлява съвкупност от инженерно-строителни дейности, които по своя характер надхвърлят обикновено земно насипване или оформяне на терена. Вещите лица ясно констатират, че оформеното съоръжение притежава всички белези на малка земнонасипна стена съгласно чл. 7 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Те подчертават, че обектът е с устойчива форма и трайно предназначение – служи като водопреграда и експлоатационен път. Освен това, от техническа гледна точка, вещите лица посочват, че е налице изграждане на ядро от песъчлива глина, оформяне на откоси и насипи с конкретен наклон и уплътняване на материалите, което изисква използването на специализирана строителна механизация и технологии, характерни за строителните дейности. Нещо повече, както вече бе посочено – при сравнение с изображенията от „Google Earth“, вещите лица са установили, че през 2016 г. мястото е представлявало естествено дере, а едва в периода между септември 2016 г. и септември 2017 г. там се е появило оформеното съоръжение с всички белези на хидротехническо строителство, което още веднъж потвърждава тезата, че не се касае за естествено образувано или само поддържано съоръжение, а за осъществено строителство.

Ето защо съдът намира, че процесната земнонасипна стена/дига безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, подлежащ на специален ред за одобрение и разрешаване, регламентиран в чл. 148 от ЗУТ. Липсата на одобрени проекти и разрешение за строеж я квалифицират като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е напълно съответно на направените от административния орган правни изводи.

В случая е ненужно изследването на въпроса дали строежът е търпим и дали подлежи на узаконяване, тъй като, след като по безспорен начин бе установено на база приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, че изграждането на обекта е извършено след 2016 г., същият не попада в приложното поле на § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Безспорно оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ.

Съдът не кредитира възраженията в депозираните писмени бележки от жалбоподателя, че конкретните параметри на процесния обект са напълно различни от посочените в обжалваната заповед (до степен, непозволяваща безспорна идентификация). В случая заповедта съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Действително налице е разминаване по отношение на размерите на обекта, като вещите лица са установили по-голяма дължина и височина, но по-малка ширина на билото на дигата, в сравнение със стойностите в заповедта. Доколкото обаче е налице пълно съвпадение между останалите характеристики на обекта и местоположението му и доколкото последните позволяват неговото еднозначно индивидуализиране, констатираните несъответствия се явяват незначителни и в този смисъл - несъществени, тъй като по никакъв начин не се отразяват на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване. Допуснатите неточности в посочването на размерите на строежа не се явяват съществени нарушения във формата на акта и са напълно обясними, предвид факта, че вещите лица са използвали геодезически измервания, които се характеризират с много по-голяма точност от традиционните измервания. В този смисъл съдът приема, че е налице яснота относно разпоредения за премахване строеж с оглед на вида и местоположението му.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

 

По разноските:

 

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на такива от страна на ответника, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а също и разноските за заплатения депозит по приетата по делото съдебно-техническа експертиза в размер на 450 лева.

 

Водим от горното и на основание основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, представлявано от управителя С. С. С., против Заповед № ДК-02-Х-1/03.09.2024 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково.

 

ОСЪЖДА „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, представлявано от управителя С. С. С., да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – [населено място], разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.