№ 1810
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330205190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от „Бурнарски“ ЕООД, против наказателно постановление КТ № 613 от
22.06.2021г. на на Т.Л.Ч. ** „Транспорт“ в Община Пловдив, с който на
„Бурнарски“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, **, представлявано от М.Л.Б., на основание чл.26 от Наредба за
реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска
собственост на територията на Община Пловдив, е наложена имуществена
санкция в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.4 ал.1 от
Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място
общинска собственост на територията на Община Пловдив. В жалбата сочи,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и
издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Сочи, че в случая
била налице специална санкционна норма чл.24 ал.1 т.1 от Наредбата, която
предвиждала, че всеки нарушител се наказва с глоба от 300.00 лева до
1000.00 лева или имуществена санкция от 500.00 лева до 1 500.00 лева, ако не
подлежи на по-тежко наказание, когато не притежава валидни документи,
издадени по реда на чл.5 ал.1, чл.6, чл.7 ал.1 и чл.8 ал.1 от Наредбата, предвид
1
което нарушителят бил санкциониран неправилно под общата норма на чл.26
о Наредбата, чието приложение било изключено от правилото на чл.24 ал.1
т.1 от Наредбата. Сочи, че не било установено безспорно извършеното
нарушение. Било налице друго производство, което било преюдициално. Не
било осъществено нарушението, тъй като жалбоподателят разполагал с
разрешение за поставяне на преместваем обект. Преди изтичане на
валидността му, нарушителят бил подал заявление, с което искал издаване на
разрешение. Административнонаказващият орган не се бил произнесъл в
срок, предвид което нарушителят бил подал жалба пред Административен
съд- Пловдив, с която обжалвал мълчаливият отказ. Сочи, че приложима
нормата на чл.28 от ЗАНН. Излага подробни съображения. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не взема становище.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.
С.Л. от АК- Пловдив, която поддържа подадената жалба. Излага подробни
съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт Валентина Палазова, която оспорва подадената жалба. Намира
наказателното постановление за правилно и законосъобразно. Излага
подробни съобрежения в тази насока. Моли съда да потвърди наказателното
постановление. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- при направена проверка на
17.05.2021г. с начален час 10:50 часа на обект „Мобилно съоръжение за
2
понички- безстационерен обект“, находящо се на адрес: гр.Пловдив, СК
„Отдих и култура“, зона 4, до пешеходния мост, в присъствието на лицето
Е.Е.Н., е установено с констативен протокол № 109579/ 17.05.2021г. следното
нарушение: за мобилното съоражение за понички- безстационарен обект с
размери 1.30 м х 2.30 м. около 3.25 кв.м. измерено с ролетка от 5 м., в
присъствието на лицето Е.Е.Н., фирмата оперираща в обекта и извършваща
търговска дейност няма актуално действащо разрешение за ползване на място
общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на
чл.6 вр чл.4 ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за
ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив,
към датата на проверката, с което е нарушил чл.4 ал.1 от Наредба за реда и
условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска
собственост на територията на Община Пловдив.
От показанията на свид. Р.С. П.- актосъставител се установява, че е
извършила проверка на два броя стационаренни обекти на Гребната база,
близо до пешеходния мост. Тя е извършила проверката на единия обект,
който бил за понички. В хода на проверката се установило, че фирмата,
оперираща обекта, нямала актуално разрешение за ползване на място
общинска собственост. Съставила констативен протокол, който оставила на
свидетелката, и определила дата за явяване на управителя на фирмата за
съставяне на АУАН. На датата, която определила, се появил пълномощник,
който подписал акта. Актът бил съставен за липса на разрешение за ползване
на място общинска собственост. Обектите били два – като единият бил за
понички, който проверила тя. По касовия бон било видно, че фирма
„Бурнарски“ оперирала с него. Разговаряла със служител на място в обекта –
свидетелката при съставяне на протокола, която се легитимирала с лична
карта. Написала била нейните данни в протокола. Заедно с нея били измерили
с рулетка колко площ заемал съответния обект. Било предоставено изтекло
разрешение, което било закачено на видно място в обекта. Съдът намира
показанията на свидетеля за логични, последователни и подкрепящи се с
другите събрани по делото доказателства, поради което ги приема с доверие.
От приложената по делото заповед № 20ОА-1261/ 08.07.2020г. на ** на
Община Пловдив се установява компетентността на издателя на
наказателното постановление.
3
От представеното по делото разрешение № ОБ-001216-10/01.02.2021г.
на ** на Община Пловдив се установява, че жалбоподателят е имал
разрешение за ползване на място общинска собственост от 01.02.2021г. до
30.04.2021г., за обект № 4.
От представеното по делото разрешение № ОБ-001215-11/01.02.2021г.
на ** на Община Пловдив се установява, че жалбоподателят е имал
разрешение за ползване на място общинска собственост от 01.02.2021г. до
30.04.2021г., за обект №3.
От представеното по делото определение № 993/ 02.07.2021г.
постановено по адм.д № 1499/2021г. по описа на Административен съд-
Пловдив се установява, че е отменен отказ на ** на Община Пловдив да
разгледа по същество завление с вх.№ 21Ф 2861/20.04.2021г., обективиран в
писмено уведомление изх.№ 21 Ф 2861/ 28.04.2021г.
От представената по призовка се установява, че жалбоподателят е
инициирал производство по обжалване на мълчалив отказ на ** на Община
Пловдив, за издаване на разрешение за ползване на място общинска
собственост на преместваем обект, пред Административен съд- Пловдив-
адм.д.№ 1500/2021г.
Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и наказателното
постановление, съдът прие за съответна и отговаряща на осъществилото се в
действителността. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се
опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се
потвърждават от показания на актосъставителя присъствал при съставянето
на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в
АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли,
отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и
непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да
се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при
съставяне на АУАН.
Съдът намира, че така изложената фактическа обстановка в АУАН и
издаденото наказателно постановление е достоверна и кореспондира със
събраните по делото доказателства, като тук е мястото на което следва да
бъде отбелязано и, че съдът изгради своите фактически изводи въз основа и
4
на представените по делото призовка, разрешение за ползване на място
общинска собственост от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., определение № 993/
02.07.2021г. постановено по адм.д № 1499/2021г. по описа на
Административен съд- Пловдив, заповед № 20ОА-1261/ 08.07.2020г. на ** на
Община Пловдив.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на цялата
административно- наказателна процедура по ангражиране на
административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Неправилно е приложен материалния закон. Жалбоподателят е
наказан за липса на разрешение за ползване на общинско място.
Задължението за получаване на такова разрешение е въведено в чл. 4, ал.1 от
Наредбата, а редът за издаване е в чл. 5-7 от Наредбата. За нарушение по чл.
4, ал.1 от Наредбата, каквато правна квалификация е приложил контролния
орган, е налице специална санкционна разпоредба- чл. 24, т.1 от Наредбата,
съгласно която всеки нарушител се наказва с глоба от 300 лв. до 1 000 лв. или
имуществена санкция от 500 до 1 500 лв., ако не подлежи и на по-тежко
наказание, когато не притежава валидни документи, издадени по реда на чл.
5, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 на настоящата Наредба. В случая
обаче контролният орган е наложил наказание на основание чл. 26 от
Наредбата. Тази разпоредба е обща и въз основа на нея се налагат санкции,
само при липса на специална санкционна разпоредба. Налагането на
5
наказание по общата, вместо по специалната разпоредба представлява първо
основание за отмяна на наказателното постановление. В този смисъл
/Решение № 475 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3228 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 693 от 26.03.2019 г.
по к. адм. н. д. № 357 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1696 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1231 / 2018 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив./
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента
на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН,
вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е
прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното,
точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и
на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с
АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение,
гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на
основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
6
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както
и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да
бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице
пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната
квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен
чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и че за
съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не
са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
7
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Отделно то това, доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д.
№ 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-
8
широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се
включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни
имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер.
Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно
наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
Според настоящия съдебен състав конкретното деяние разкрива, по-
ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и
представлява маловажен случай. Извършеното нарушение е за първи път,
дружеството „Бурнарски“ ЕООД има разрешение за поставяне на
преместваем обект до 30.04.2021г., подало е заявление за издаване на такова
на 20.04.2021г., т.е. преди изтичане на срока на валидоста на действащото му
разрешение. В законоустановения срок административният орган не се е
произнесъл по подаденото заявление, което от своя страна означава, че е
недопустимо нарушителят да търпи неблагоприятните последици от
бездействието или неправомерното поведение на трети юридически или
физически лица, предвид липсата на произнасяне по заявлението на
нарушителя. Поставеният преместваем обект за продажба на понички е в
предвидения размер съгласно разрешителното. Деецът редовно е заплащал
дължимите към общината такси.
Предвид възражението на въззиваемата страна, че до жалбоподателя
били изпратени становища на ** на Община Пловдив относно отказа за
издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост, в които
били посочени предпоставките за допустимост на искането за производство
по издаване на индивидуален административен акт, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че сочените от въззиваемата страна
становища не са приложени по делото, а и са ирелевантни за предмета на
настоящото производство, а и за законосъобразността на наказателното
9
постановление. Това е така, тъй като наличието на процесуални предпоставки
за депозиране на искане за издаване на индивидуален административен акт са
предмет на изследване в друго производство, а наказателното постановление
е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални и
матеруални нарушения, а не поради несъставомерност на административното
нарушение. Всъщност, процесуално недопустимо е,
административнонаказващият орган да черпи права от собственото си
неправомерно процесуално поведение и пропускът му да представи писмени
доказателства по делото, след като тежестта на доказване на констатациите
посочени в АУАН и НП лежи върху него.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на
300.00 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление КТ № 613 от 22.06.2021г. на
Т.Л.Ч. ** „Транспорт“ в Община Пловдив, с който на „Бурнарски“ ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, **,
представлявано от М.Л.Б., на основание чл.26 от Наредба за реда и условията
за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на
територията на Община Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер
на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.4 ал.1 от Наредба за реда и
условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска
собственост на територията на Община Пловдив, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, седалище и адрес на
10
управление: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявано от ** на
Община Пловдив- Здравко Димитров, да заплати на „Бурнарски“ ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, **,
представлявано от М.Л.Б., сумата от 300.00 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11