Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 22.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и трети
септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Радка
Цариградска
при
секретаря Н.Я., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N216 по описа за
2013г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.441 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.Н. *** излага в исковата си
молба, че ответникът Ц.Н., в качеството си на ЧСИ му е причинил вреди,
изразяващи се в направените от ищеца разноски във вр. с обжалване на
незаконосъобразни действия на ответника по изпълнително дело № 18/2006г. Твърди,
че в рамките на посоченото изпълнително производство е депозирал 7 жалби – частни и въззивни частни жалби,
депозирани пред различни съдилища, за изготвянето на които е направил разноски
в размер на по 150 лв. за всяка от тях за вложения личен труд по тяхното
изготвяне, написване и депозиране. Твърди, че всички обжалвани действия са
незаконосъобразни и са били отменени от съда като такива. Излага, че оценката
на направените разходи за личен труд и усилия преценява, като равностойни на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела от същия
вид. Твърди, че допълнително по седемте обжалвания е направил разноски в размер
на 20 лв. извънредни разходи, както и
канцеларски разноски по две от жалбите на стойност по 10 лв. – общо 20 лв. Претендира
да бъде осъдена ответника, на осн. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати общо сумата от 1090
лв. Претендират се и разноски по делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника по настоящото дело Ц.Н., в качеството му на частен съдебен
изпълнител, в който оспорва допустимостта на иска, като навежда доводи за липса
на правно основание да се претендират в самостоятелно производство разноските,
направени в хода на съдебни и изпълнителни производства, както и поради липсата
на понятие „извънредни разноски”. Алтернативно оспорва основателността на иска.
Твърди, че е неверен броя на
депозираните от ищеца жалби срещу негови действия, тъй като идентични жалби са
подавани едновременно пред ЧСИ и директно пред ОС Плевен. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема са установено следното:
Видно от
материалите, приложени в преписка № 6109/2011г.на ОС Ловеч ищецът е депозирал
неколкократно жалби против действия на ответника в качеството му на ЧСИ,
извършени в хода на изпълнително дело № 18/2006г. по описа на ЧСИ Ц.Н.. Три от
тези частни жалби са депозирани от В.Н. в три различни качества – лично, като
трето засегнато лице и като пълномощник на длъжниците по делото и всяка от тях
е срещу различно разпореждане на ЧСИ за връщане на подадени жалби срещу негови
действия с основание за връщането – невнасяне на указаната д.т. по жалбите.
Частните жалби срещу връщането са разгледани общо в рамките на образуваното
Ч.ГР.Д 640/2011г. по описа на ОС Плевен, препратено за разглеждане на ОС Ловеч.
Жалбите са оставени без движение поради невнесена д.т. за разглеждането им, а в
последствие и върнати на Н. поради неотстраняване на нередовностите с
разпореждане на ОС Ловеч № 1337/20.10.2011г. Последното е влязло в сила след
като не е проведено до край обжалването му.
По
изпълнителното дело във вр. с депозирани
жалби от страна на длъжника и трети лица са постановени няколко решения: С
решение № 840/6.1.2006г. по Ч.Гр.дело 818/2005. на ОС Плевен по жалба на „Инот
Агро”ООД гр.Априлци и ЕТ „Инот-Радослав Н.” гр.Априлци са отменени действията
на съдия изпълнителя от СИС при РС
Плевен по изпъл.дело № 431-34/2005г. по изпращане на призовка за доброволно
изпълнение на длъжниците и е разпоредено повторното извършване на действията по
надлежния ред. С решение № 185/25.04.2006г. по Ч.Гр.дело 818/2005г. е направено
тълкуване на предходния съдебен акт, като са посочени конкретните изпълнителни
действия извършени за периода 01.04.- 06.06.2005г., които следва да се считат
за обезсилени с решението. От определение № 2423/17.1.22010г. по Ч.Гр.дело 1103/2010г.
на ОС Плевен се установява, че посоченото по-горе изпълнително дело №
431-34/2005г. на СИС при РС Плевен вече е висящо пред ЧСИ Ц.Н.- ответника под №
20067560400018. Това обстоятелство не се спори от ответника по делото. В същото
определение е посочено, че по делото не са представени доказателства, че след
отменителното решение на ОС Плевен от 06.01.2006г. е повторно отмененото
действие по връчване на призовка за доброволно изпълнение на длъжниците.
С
решение № 57/28.02.2012г. на ВТАС по В.Гр.дело
500/2011г. е разгледан от въззивната инстанция спор с ищец Радослав Ванев Н. –
лично и като ЕТ „Инот-Радослав Н.” гр.Априлци, който е предявил искове против
Министерство на правосъдието за заплащане на сумата от 35 хил.лева,
представляващи имуществени вреди от незаконосъобразни действия на СИ Ц.Н. по
връчване на призовка за доброволно изпълнение по изпъл.дело № 431-34/2005г. на
СИС при РС Плевен. В това производство ищецът по настоящото – В.Н. е участвал
като пълномощник на жалбоподателя, а не като страна по делото. Съдебните
решения не са представени в пълния си вид и съдът не е в състояние да установи
какво е постановил съда по всяко от тях, тъй като ищецът се позовава на
конкретни правни изводи и фактически
констатации в мотивната част на тези актове и е представил само тях по делото.
С цитираното решение на ВТАС последният е възприел изводите на първата
инстанция за липса на противоправност на деянието по първоначалното връчване на
ПДИ, тъй като действието макар и да е отменено като незаконосъобразно, вина за
ненадлежното оформяне на призовката носи връчителя, а не съдебният изпълнител.
В същото решение се отбелязва, че е налице втора покана за доброволно
изпълнение след отмяната на първите ни законосъобразни действия на ДСИ и тя е
връчена на 18.01.2006г.
По
делото ищецът е представил съпроводително писмо с автор ответника в качеството
му на ЧСИ, с които до ОС Плевен са изпратени жалба вх.№ 1666/12.07.2011г.,
жалба вх. № 1654/11.07.2011г. и жалба вх.1689/13.07.2011г., всички срещу
разпореждания на ЧСИ за връщане на общо четири жалби на В.Н. срещу действия на
ЧСИ. Именно тези жалби са посочени
по-горе като останали без разглеждане поради нередовности. Това обстоятелство е
удостоверено и от съдебно удостоверение № 4292/28.11.2011г. на ОС Ловеч,
приложено към отговора на ответника. От същото е видно, че върнатите жалби
срещу действия на ЧСИ са следните: вх.№1272/01.06.2011г. на ЧСИ – същата с вх. №5005/26.05.2011г.
на ОС Плевен; вх.№ 1271/01.06.2011г. по описа на ЧСИ - същата с вх.№
5073/28.05.2011г. на ОС Плевен; вх.№ 1270/01.06.2011г. по описа на ЧСИ - същата
с вх.№ 5004/26.05.2011г. на ОС Плевен; вх.№ 1409/16.06.2011г. на ЧСИ същата с
вх.№ 5478/09.06.2011г. на ОС Плевен; вх.№1311/06.06.2011г. - същата с вх.№ 5478/09.06.2011г.
на ЧСИ. Описаните 7 бр. жалби са същите, които са предмет на предявения иск.
При така установената
фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ вр.
с чл.45 от ЗЗД. При така заявеното основание на иска ангажирането на
отговорността на ответника е обусловено от доказване, че твърдените вреди за
ищеца са в пряка причинна връзка с изпълнението на работата на ответника, което
изпълнение е противоправно и виновно. Съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, без да е обвързан от това дали същите действия и бездействия са
обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалба. В настоящия
случай ищецът твърди, че действия на ответника като ЧСИ са били отменени, но
това не бе установено в производството по делото. Напротив, доказа се, че
жалбите против действията му не са били разгледани, а са върнати като нередовни
на ищеца, след което са му били върнати и тези срещу връщането им. Дори да бяха
разгледани жалбите и отменени действията на ЧСИ, съдът по настоящия иск не би
бил обвързан със съдебните решения, тъй като решенията на ОС не формират сила
на присъдено нещо досежно противоправността на действията.
За да бъде основателен иска по чл.78, ал.1 ЗЧСИ следва
да се установят безспорно всички елементи от общия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД, както и длъжностното качество на ответника.
Последното не се спори от страните. По отношение на останалите елементи не се
събраха никакви доказателства, които да ги установяват. Ищецът следваше при
условията на пълно и главно доказване да установи на първо място причинена му
вреда. Като такава сочи направени от самия него разноски по написване на общо
седем жалби, и оценява разноските на 150лв. за всяка от жалбите, като има
предвид собствения си труд по написването им. Ищецът обвързва стойността на
труда си с минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство при обжалване действия на ЧСИ. Съдът намира, че лично
вложеният от ищеца труд при изготвяне на жалбите не попада в обхвата на чл.78,
ал.1 ГПК, който е общ текст относно разноските в гражданския процес, тъй като
не се касае за заплатени суми от страната за определени процесуални действия,
нито за реално заплатени суми за правна помощ по делото. Вложените усилия при
защитата на собствени права не могат да бъдат остойностени, не могат да се
приравняват на минималните адвокатски възнаграждения и не подлежат на репариране.
Фактът, че ищецът е положил труд и усилия за изготвяне на жалбите не му е
причинило вреда /имуществена или неимуществена. При липсата на основния елемент
от състава на непозволеното увреждане – причинена вреда, съдът намира, че искът
се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По отношение на
останалата сума, посочена като канцеларски разходи, ищецът не ангажира
доказателства за направени такива, нито за техния размер, което обосновава
неоснователност на претенцията и в тази й част. Следва да се отбележи, че не се
не се доказаха и противоправни действия на ответника. По отношение на първите
четири жалби, не се представиха доказателства какви точно действия са обжалвани
с тях и не бяха ангажирани доказателства за противоправността на тези действия,
като виновно поведение на ответника. По отношение на трите частни жалби, със
същите са обжалват разпореждания на ЧСИ за връщане на жалбите като нередовни.
Практиката на ЧСИ е различно по отношение на възможността да се осъществява
контрол за редовност на жалбите, адресирани до Окръжен съд, но това е въпрос на
различно интерпретиране на закона, и не се установи да е специално отношение
към ищеца с цел увреждането му. От тези действия на ответника не са произлезли
никакви вредни последици и в крайна сметка жалбите са достигнали до ОС Ловеч и
ВТАС без да са върнати от ответника. В самата лично имуществена сфера на ищеца
е и невъзможно да са настъпили процесните вреди, тъй като жалбите са депозирани
от него не като страна по изп. Дело, а като пълномощник на длъжника. Видно от
изложеното извършеното от ответника не е противоправно, поради което той не
дължи обезщетение за евентуални вреди на ищеца.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноските по делото в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Н.Н., ЕГН ********** *** предявен
против Ц.Н. от гр.Плевен, ул.”Сан Стефано”№4, ет.3, офис 1, за заплащане на сумата
от 1090лв. като обезщетение за причинени от ответника в качеството му на ЧСИ
вреди на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Н.
от гр.Плевен, ул.”Сан Стефано”№4, ет.3, офис 1, сумата от 300.00лв./триста лева/
за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Н.Я.