Р Е Ш
Е Н И Е
№ 82
гр.
Силистра, 16 декември 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети ноември през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на окръжния прокурор на
Окръжна прокуратура-Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 78 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Я.И.Я. с ЕГН – ********** *** против Решение № 126 от 30.06.2021 г.,
постановено по АНД № 278 по описа за 2021 година на Силистренския районен съд,
с което последният е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление
№ СС-16 от 26.03.2021 г., издадено от началника на РДНСК – Силистра.
В жалбата се правят
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК
във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Главните оплаквания за нарушение на
материалния закон са, че санкционираното лице не е субект на отговорността,
която е ангажирана с юрисдикционния акт на РДНСК и съответно потвърден от
въззивната инстанция, което е обосновано с нормативната промяна в разпоредбите
на чл. 237, ал. 1, т. 21 от ЗУТ. Съответно се твърди, че субектът на
нарушението по чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ изисква длъжностно качество, каквото
касаторката няма. Освен това се счита, че съдът не е извършил пълноценен анализ
на доказателствата по делото, което обосновало и погрешния му извод за
извършено нарушение по чл. 159, ал. 4 от ЗУТ от касаторката, като все на тази
плоскост се поддържа, че евентуално административнонаказателната отговорност
следва да се носи от лицето, упражняващо строителен надзор, в случая
юридическото лице „Стройконтрол Ян - 99“ ЕООД, а не неговия управител.
На плоскостта за
процесуалните нарушения се поддържа и твърдение за допуснато такова още в
досъдебната фаза на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, поради липса на
описание на нарушението в неговата конкретика и обстоятелствата, при които е
извършено, което нарушение не е било отстранено от районния съд. С акта за установяване
на административно нарушение административнонаказващият орган е препратил към
мотиви, съдържащи се в констативен протокол от 25.09.2020 г., какъвто нито е
връчван на страната, нито и е бил известен като съдържание, което подкрепя
довода на касатора, че не са описани обстоятелствата и конкретните елементи на
релевираното нарушение. Твърдят се и нарушения на разпоредбите на чл. 40, ал.
2, тъй като актът е съставен в отсъствие на касатора, без същият да е бил
поканен, което е абсолютна предпоставка за съставянето му по предприетия ред.
Твърди се, че не са посочени както в акта, така и в наказателното
постановление, което вече е юрисдикционен акт, нито датата, нито мястото на
извършване на нарушението, които са съществени елементи от фактическия му състав,
засягат правото на защита на санкционираното лице, тъй като имат пряко
отношение към подсъдността, сроковете по
чл. 34 от ЗАНН и други правни последици.
За неправилното приложение на
материалния закон освен акцентът, че санкционираното не е субект на процесната
административнонаказателна отговорност, се поддържа още довод, че самото
нарушение така, както е възведено в процеса, не е осъществено и липсват
доказателства за наличието на всички елементи от фактическия му състав. Твърди
се, че санкционираното лице, макар и управител на юридическото лице, което е
упражнявало строителния надзор, е нямало нормативни задължения, а по-скоро тези
правомощия са възложени с чл. 224, ал. 1 от ЗУТ на други лица с контролни
функции, произтичащи пряко от закона. По
изложените съображения се моли да бъде отменено решението на Силистренския
районен съд и да бъде произнесено ново по съществото на спора от настоящата
инстанция, отменящо изцяло наказателното постановление.
Ответната страна РДНСК –
Силистра, действаща чрез юриск. Д. К., изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Акцентира, че до датата на проверката 31. 08. 2020 г. в
заповедната книга на строежа като действащ от името на строителния надзор е
било вписано само името на касаторката. Посочва се, че на основание чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК е ангажирана нейната
административнонаказателна отговорност като длъжностно лице. Счита, че няма
данни за своевременното издаване на заповед № 3 / 30. 07. 2020 г. за спиране на
изпълнението на строежа, респ. липсват и доказателства , че касаторката е
изпълнила задължението си по чл. 159, ал. 4 от ЗУТ. По тези съображения моли за
потвърждаване на първоинстанционния акт и за присъждане на юрисконсултско
възнаграодение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
изразява становище, че решението е постановено при изяснена фактическа
обстановка и правилни и последователни изводи на първоинстанционния съд, поради
което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
С Наказателно постановление №
СС-16 от 26.03.2021 г., издадено от началника на РДНСК – Силистра, на осн. чл.
232, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на касационната
жалбоподателка е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 159, ал. 4 от същия закон. Според санкционния акт
нарушението е извършено от Я.И. в качеството ѝ на длъжностно лице–
управител на „Стройконтрол Ян-99“ ЕООД Варна, което дружество упражнява
строителен надзор на строеж „Външно
кабелно електрозахранване 0.4 кV
от ТП „Младежки дом“ до ново електромерно табло пред УПИ XII-3921, 3923, кв. 106 по плана на гр.
Силистра“, и се изразява в това, че не е изпълнено задължението по чл. 159, ал.
4 от ЗУТ, изискващо, ако при проверка на достигнатите проектни нива се
установят съществени отклонения от строителните книжа, както е било в случая –
налице е удължаване на трасето на кабела, която не съответства на дължината на
трасето в одобрения проект, да се спре строителството със заповед, която да се впише
в заповедната книга на строежа и да се състави протокол за установените
отклонения, който в тридневен срок да се изпрати в регионалната дирекция за
национален строителен контрол. В НП са коментирани и приети за неоснователни
подадените от лицето възражения, че е издало Заповед № 3 / 30. 07. 2020 г. за
спиране на изпълнението на строежа и е съставило Акт обр. 10 от 30. 07. 2020 г.
за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството, за
което е уведомила своевременно чрез изпращане на писма на 30. 07. 2020 г. както на строителя и възложителя, така и на
РДНСК – Силистра. Становището е обосновано с това, че при проверката от длъжностни лица от РДНСК на 31.
08. 2020 г. цитираната заповед не е представена, а същата е приложена към
възражение, депозирано в РДНСК на 21. 09. 2020 г., а също така липсват
документи (известие за доставяне, обратна разписка), че е изпратила съответното
уведомително писмо до РДНСК. Прието е, че нарушението е извършено от управителя
на дружеството, осъществяващо строителния надзор, в периода от 31. 07. 2020 г.
до 02. 08. 2020 г., в който е следвало да уведоми РДНСК за установените
отклонения.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. Обсъдил е подробно възраженията на жалбоподателката. Приел е, че
разпоредбата на чл. 159, ал. 4 от ЗУТ не предписва хипотези на три отделни
нарушения, а предвижда задължителната поредица от действия за правомерно
поведение на лицето, което упражнява строителен надзор, които следва да се
изпълнят изцяло и пропускането на което и да е от тях води до нарушение на
нормата. Коментирал е, че нарушението е било описано правилно в издадения АУАН
и актосъставителят е посочил всички съставомерни факти и обстоятелства, а също
и нарушените правни норми, а задължението за квалифициране на нарушението е на
АНО. Обсъдил е липсата на доказателства относно изпращането на писмото от 30.
07. 2020 г. до РДНСК. Приел е, че чл. 232, ал. 1 от ЗУТ регламентира
административнонаказателната отговорност на длъжностните лица, каквото
длъжностно лице е Я.Я. по смисъла на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 1, б.
„б“ от НК като управител на дружеството, упражняващо строителен надзор, поради
което правилно е ангажирана отговорността ѝ по посочения текст от ЗУТ. Посочил
е, че отговорността на длъжностните лица – ръководители на търговски дружества,
неизпълнили нормативно вменени им задължения (тези по чл. 159, ал. 4 от ЗУТ) се
основава на изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Коментирал е, че АНО
коректно и точно е посочил мястото, където е било установено нарушението,
визирайки адреса на строежа, което се явява и място на извършването му. Като
неоснователно е било отклонено и възражението, че не е била посочена дата на
извършване на нарушението, като е прието, че нарушението е било извършено чрез
бездействие, като уведомлението е следвало да се депозира пред РДНСК в периода
от 31. 07. 2020 г. до 03. 08. 2020 г. Съдът е коментирал, че АНО правилно е
определил санкционната норма, като е изложил мотиви, че приемането на нормата
на чл. 237, ал. 1, т. 21 от ЗУТ с ДВ бр.
16 от 23. 02. 2021 г. следва като време извършването на нарушението, но не се
явява по-благоприятна, тъй като предвижда еднакъв минимален и по-висок
максимален размер на санкцията, поради което чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е неприложим
в случая. Обсъдил е, че обстоятелството, че поканата за съставянето на АУАН не
е била връчена лично на Я., а е била връчена на лице от персонала на дружеството,
не представлява нарушение на процесуалните правила, но дори да се приеме за
такова, то не е съществено, тъй като не е накърнило правото на защита на
лицето, което своевременно е депозирало възражения срещу съставения АУАН. Приел
е, че разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ЗУТ, изискваща съставянето на
констативен акт, е неприложима в производството по ЗАНН. Съдът е счел, че не са
налице предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай. Във
връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП
съдът е достигнал до извода, че като длъжностно лице Я. носи отговорност за
изпълнение на задълженията по чл. 159, ал. 4 от ЗУТ и в тази връзка е приел, че
субектът на отговорността е правилно определен и АНО е приложил съответната на
нарушението санкционна разпоредба, налагайки глоба в минималния предвиден
размер.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е наложена административната
санкция, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че санкционираното
лице не е субект на отговорността, която е ангажирана с юрисдикционния акт на
РДНСК, който довод е обоснован с нормативната промяна и приемането на чл. 237,
ал. 1, т. 21 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 237, ал. 1, т. 21 от ЗУТ касаят различни
субекти – едната касае отговорност на длъжностно лице, а другата ангажира
имуществената отговорност на юридическо лице или едноличен търговец, като
ангажирането на отговорността на конкретно длъжностно лице не изключва
възможността да бъде ангажирана и имуществената отговорност на съответното
юридическо лице или едноличен търговец. В този смисъл няма основание да се
разсъждава изобщо дали е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, както
е сторил районния съд. При условие, че към датата на извършване на нарушението
все още разпоредбата на чл. 237, ал. 1,
т. 21 от ЗУТ не е била част от позитивната правна уредба, то съгласно чл. 3,
ал. 1 от ЗАНН не са налице предпоставки за ангажирането на имуществената
отговорност на дружеството, което е натоварено да осъществява строителния
надзор. В същото време нормата на чл. 232, ал. 1 от ЗУТ определя като субект на
адм. нарушение длъжностното лице, каквото е управителят на „Стройконтрол Ян -
99“ ЕООД по смисъла на чл. 11 от ЗАНН
във вр. с чл. 93, т. 1, б. "б" от НК. За отговорността по чл. 159,
ал. 4 от ЗУТ към датата на констатиране на нарушението не са били предвидени
административнонаказателни състави в ЗУТ относно упражняващите строителен
надзор юридически лица, но несъмнено физическите лица, явяващи се техни
ръководители, могат да бъдат отговорни
на основание чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, както е приел и първоинстанционния съд.
Именно такива са фактите по делото – касатора Я., в качеството си на управител
и длъжностно лице е допуснала извършването на визираното в НП нарушение по чл. 159,
ал. 4 от ЗУТ при упражняването на дейност по строителен надзор от „Стройконтрол
Ян - 99“ ЕООД. По тези съображения
същата се явява субект на нарушението по чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Останалите елементи от обективна и субективна страна от състава на това административно
нарушение също са налице. Нарушението е осъществено чрез бездействие, поради
което именно в тежест на жалбоподателката е било да установи, че е извършила
своевременно предписаните в чл. 159, ал. 4 от ЗУТ действия – при установено
съществено отклонение от строителните книжа строителството е следвало да бъде
спряно със заповед, която да се впише в заповедната книга на строежа, и да се
състави протокол за установените отклонения, който в тридневен срок да изпрати
в РДНСК. Предвид текста на разпоредбата безпочвени се явяват твърденията в
касационната жалба, че за „Стройконтрол
Ян-99“ ЕООД не е съществувало задължение по чл. 159, ал. 4 от ЗУТ, тъй
като законът предоставя правомощия за спиране на конкретно определени органи,
различни от лицето, упражняващо строителен надзор – тези, посочени в чл. 224,
ал. 1 от ЗУТ. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е изцяло
неотносима към процесната хипотеза. Следва да се подчертае и това, че Заповед №
3 / 30. 07. 2020 г., която е без достоверна дата, не е вписана в заповедната
книга на строежа, нито е представена към момента на проверката, при която е
констатирано нарушението. Същото важи и за Акт обр. 10 от 30. 07. 2020 г., за
който липсват доказателства, че е изпратен на РДНСК. При това положение неправомерното
бездействие се явява безспорно установено и в НП наказващият орган е дал вярна
правна квалификация на извършеното от Я. деяние, а наложеното административно
наказание правилно е определено в минимален размер. Изложените
в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд също се
явяват неоснователни. Същите преповтарят до голяма степен оплакванията във
въззивната жалба и развитите по тях мотиви от първата инстанция се споделят и
от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) във вр. с чл. 143, ал.
3 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ - в диапазона от 80.00 до
150 лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят
присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът
следва да заплати на Дирекция национален строителен контрол, доколкото
последната е юридическото лице, в структурата на което е учреждението, чийто орган
е издал наказателното постановление (§ 1, т. 6 от ДР на АПК) разноски в размер
на 80. 00 лева.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 126 от
30.06.2021 г., постановено по АНД № 278 по описа за 2021 година на
Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА Я.И.Я. с ЕГН – **********
*** да заплати на Дирекция национален строителен контрол гр. София разноски по
делото в размер на 80. 00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.