Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./ 07.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седми април през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
секретар Цветелина
Добрева, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1743 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 284232 от 25.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 17837/2014 г. на СРС, 178 състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД, срещу
Д.С.Н. и В.Я.Н. искове с правно
основание чл.415 вр. чл.422 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца: сумата от 3 780,94лв., представляваща
цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот с аб. № 210977 (ап. № 44, находящ
се в гр. София, ж. к. „*****) за периода м. април
2011 г. - м. април 2013 г., ведно
с мораторната лихва в размер на 448,31 лв. за периода 01.06.2011 г. -21.11.2013 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 14.12.2013г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 07.01.2014г.по ч. гр. д. № 20868 / 2013г. на Софийски
районен съд. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил „Т.С.” ЕАД да плати на ответниците
разноски 550 лева за адвокатско възнаграждение
и 325 лева за вещи лица. Решението е постановено при участието на„Н.”ЕАД , като трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.”
ЕАД, с доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния
закон и нарушение на съдопроизводствените правила,
отнасящи се до качеството потребител
на ТЕ, като счита че факта
кое лице ползва реално жилището и на името на кое лице
се вози партидата при ищеца
да е без значение за качеството потребител
по смисъла на па.1, т.42 от ДР на ЗЕ, сега чл.153, пар.2а ДР на ЗЕ. Твърди, че след като ответниците са запазили пожизнено
доживот вещното право на ползване на имота, са и задължени за сумите, предмет на делото. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна - ответниците Д.С.Н. и В.Я.Н., чрез пълномощник адв.Н.Н., оспорват жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от
сочения в жалбата пороци. Възразяват, че след като не са собственици на имота,
а собственика е подал молба за откриване партида на негово име, те не са
потребители на топлинна енергия /ТЕ/. Л.С.е потребител на ТЕ и задължено лице, а не ответниците.
Молят жалбата да се остави без уважение, претендират разноски за въззивната инстанция по списък по чл.80 от ГПК.
Третото лица-помагач не е взело становище по
жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение, е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Оплакването на ищеца
пред въззиния съд относно фактите в предмета на
доказване, не са изложени, а само такива относно приложение на материалния
закон.
Първоинстанционният съд е изложил в
обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, основани на
приетите по делото доказателства, които въззивният
съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо
да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната
жалба довод за неправилност на решението, въззивният
съд намира следното:
Ищецът, който носи доказателствената
тежест да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответниците за исковия период за доставка на ТЕ .
Установено е, че двамата ответници
са дарили на сина си си Я.Д.Н. процесния имот на
13.06.1985 г., като са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота. На
18.01.1994 г. приобретателят Я.Н. е подал при ищеца
молба - декларация за откриване на партида на негово име име, като партидата на
жилището се води на негово име, и на негово име са издавани изравнителните
сметки, видно от другите събрани по делото писмени доказателства.
С исковата си молба ищецът не е
посочил като основание за възникване на облигационна връзка с ответниците качеството им на носители на вещно право на
ползване, а се е позовал на възникване
на облигационната връзка по силата на ЗЕ само поради качеството им на потребители
на ТЕ по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ. сочещо че
"Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“. Отразяване името на сина
на ответниците- Я.Д.Н., който е и собственик на имота за исковия
период, сочи, че облигационната връзка по продажба на
ТЕ за битови нужди е възникнала, по силата на закона между ищеца и сина на ответниците Я.Д.Н., тъй като собственикът Л.С.е поискал, а ищецът,
като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към
него предложение на Я.Д.Н. е сключен само между тях облигационен договор при
Общи условия (ОУ) за ползване на топлинна енергия за
жилището и за исковия период. По този начин ищецът е направил своя избор да
сключи облигационен договор с едно от двете групи задължени лица- а именно с
голия собственик, а не с вещния ползвател на топлоснабденото
жилище. За така изградената договорна връзка липсват доказателства да е
прекратена преди или по време на исковия период. Ответниците
по иска като родители на Я.Д.Н., макар и носители на вещното право на ползване, не
се явява потребители на ТЕ нито страна в облигационното отношение с „Т.С.“ ЕАД за
исковия период, защото такова отношение ищецът има само със собственика Я.Д.Н. –трето
лице за спора. Аналогично разрешение е дадено и с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за лицата-потребители на топлинна
енрегия. Ето защо исковете по чл.422
от ГПК срещу ответниците са неоснователени
и подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението
следва да се потвърди в обжалваните части, вкл. и в частта за разноските,
определени според изхода на спора, и спрямо които разноски няма производство по
чл.248 от ГПК.
По разноските за въззивната
инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. Въззиваемата страна-ответниците имат
право на разноски за въззивната инстанция, но не в размер
на 550лв. платени за адвокат, а намалено до 526 лв. минимален размер по чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВадвС според
цената на иска, поради направеното от ищеца възнаграждение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК, и като съобрази съда, че липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред въззивния съд обосновават
намаляване на адв. възнаграждение до минималния
такъв по посочената Наредба според
цената на иска.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 284232 от 25.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 17837/2014 г. на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище ***, да заплати , на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 526 лв.
разноски за въззивната инстанция общо на ответниците Д.С.Н. ЕГН ********** и В.Я.Н. ЕГН ********** и
двамата от гр. София, ж. к. „***** , ап.44 .
Решението е постановено
при участието на "Н." ЕАД, като трето лице - помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.