О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2021 Дупница
Номер Година Град
ГО, IV-ти
Районен съд – Дупница състав
18.01. 2021
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1193 2020
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Ем Ел Джи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1618, район Овча купел, ул. „Войводина могила” № 13, представлявано от собственика и управител Любомир Евтимов Иванов чрез адвокат П.Г.П.,*** срещу Н.А.Д., с адрес: ***.
С решение, постановено по делото на 14.12.2020г., съдът е уважил предявения иск и не е присъдил на ищеца претендираните от него разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът е депозирал молба, в която се съдържа искане с правно основание чл. 248 ГПК и която молба е предмет на настоящото производство. В молбата се сочи, че изводът на съда в тази насока не е правилен.
Ответникът по молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е изразил становище за неоснователност на молбата – предмет на производството.
След обсъждане на молбата, и постановеното по делото решение, съдът намира същата за допустима, но неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Не такъв е настоящият случай - съдът е формирал воля по направеното искане за разноски и изрично я е отразил в акта си. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това - така определение № 234/14.09.2016 год. на по ч. гр. д. № 2904/2016 год. на ВКС, I г. о. В случая съдът се е произнесъл по искането за разноски, като намира, че не са налице основания за промяна на изразеното в решението становище на съда относно дължимостта на същите на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение в частта за разноските на решение от 14.12.2020г., постановено по гр.дело № 1193/2020г., депозирана от„Ем Ел Джи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1618, район Овча купел, ул. „Войводина могила” № 13, представлявано от собственика и управител Любомир Евтимов Иванов, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: