РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Гоце Делчев, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20251220100590 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „П. К. Б.“ ЕООД
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл. *****, вх.
*****, чрез пълномощника си юрисконсулт Е. К., с която са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК, против М. Д. К. с ЕГН
**********, с адрес: с. С., общ. С., обл. Б., ул. „З.“ № ***.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните суми: главница в размер на **** лева.; договорно възнаграждение в размер
на **** лева, дължимо за периода от *****г. до *****г. – дата на предсрочната изискуемост;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ****лева; законна лихва в размер
на ****лева, дължима от ******г. - датата на предсрочна изискуемост до *******., които
суми представляват неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ******,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Исковата молба е предявена след като с разпореждане, постановено по ч.гр.дело №
****/****г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, са дадени указания за предявяване на
иск по реда на чл. 422 от ГПКС след депозирано в срок възражение по чл. 414 от ГПК от
страна на длъжника. Уточнява се, че с предявената искова молба „П. К. България“ ЕООД се
отказва от претендираните със заявлението непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на ****лева, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора в размер на *****лева, начислени на *****г., поради липса на материален интерес.
Ищецът твърди, че нa ******г. е сключен Договор № ****** за сумата ******лева за
срок 36 месеца, с размер на месечна вноска по кредита ****лева, ГПР ****%, ГЛП: *****%,
лихвен процент на ден: **** %, като общото задължение по кредита е ***** лева. Сочи се,
че ответникът е декларирал, че е запознат с общите условия на „П.К. Б.“ ЕООД. Твърди се
също така, че ответника е поискал и закупил Пакет от допълнителни услуги, като
1
възнаграждението по закупения пакет е в размер на ******лева, а вноската – *****лева. В
тази връзка сочи, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в
размер на ***** лева, а общият размер на вноската ****** лева. Датата на погасяване е 18-
ти ден от месеца. Излагат се твърдения, че ответника М. К. е поискала с част от отпуснатата
сума да бъде рефинансирано задължение към трето лице. Сочи се, че ищеца е изпълнил
точно задължението си по договора и на *****г. е превел сума *****лева по сметка с
титуляр Профи Кредит България за рефинансиране на старо задължение, а на *******. по
сметка на ответника е преведена сумата ******лева. Твърди се, че ответника дължи на
ищцовото дружество договореното възнаграждение за изтегления кредит, което към датата
на предсрочната изискуемост неизплатеното такова е *****лева, а неизплатеното
възнаграждение по споразумението за закупен пакет допълнителни услуги е в размер на
*****лева. Твърди се, че сключването на това споразумение не е задължително за отпускане
на кредита и е по избор на клиента. Наведени са доводи, че ответната страна не е изпълнила
в срок задълженията си по договора до изтичане на крайния срок за погасяването му. Твърди
се, че длъжникът се е възползвал от допълнителния пакет услуги като: 1. На *****година е
подписан Анекс № 1 за отлагане на погасителна вноска номер 3, изготвен е нов погасителен
план, 2. На ****година е подписан Анекс №2 за отлагане на погасителни вноски № 6,7,8, и е
изготвен нов погасителен план и 3. На ****** година е подписан Анекс №3 за отлагане на
погасителни вноски №13 и 14, изготвен е нов погасителен план. Сочи се, че основание на
вземането е, че М. Д. К. не е изпълнил задължението, което е поела по договора,
преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава. Посочва се, че
общо заплатената сума от нея е в размер на **** лева. Сочи се, че с нея е погасена сума в
размер на ******лева, съгласно задължението по погасителен план, и че в общата сума на
получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за
просрочие на вноските по погасителен план – ****., поради плащане на вноските със забава
са били начислени лихви за забава в размер на ***** лева, които към момента са заплатени
изцяло. Сочи се, че с плащанията си клиентът е заплатил и ****лева начислени такси по
Тарифа. Излагат се съображения за наличието на предсрочна изискуемост на кредита, за
която ответника е надлежно уведомен преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че ответника е останал да дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ
размер на *****лева. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника не е подаден отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се явява и не се представлява. От
същото е постъпило становище, с което поддържа иска и моли да му бъдат присъдени
разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. От пълномощника
й адв. Р. е постъпила молба, с която заявява, че относно процесния договор за кредит, между
същите страни има влязло в сила решение на PC Гоце Делчев по гр.д. № ****/*****г. и
казусът не подлежи на преразглеждане.
Съдът с оглед становището на процесуалния представител на ответника, служебно е
изискал и приложил към настоящото дело гр. дело №****/*****г. на РС Гоце Делчев, както
и справка от служба „Гражданско деловодство“ при РС Гоце Делчев дали е водено друго
дело между същите страни на същото основание, съгласно която се установява, че има
водено и друго гр. дело №***/***г. със страни М. Д. К. против „П.“ ЕООД, с правно
основание чл. 127 и сл. от ГПК във вр. с чл. 22 и сл. от ГПК, касаещо друг договор.
По отношение на възражението наведено от ответника, настоящия съдебен състав се
е произнесъл с протоколно определение, като е оставил искането за прекратяване на
производството поради недопустимост на иска без уважение, след като е констатирал, че
действително между страните е водено друго дело с предмет процесния договор, но на
2
различно правно основание. Отделно от това при постановяване на решението е
констатирано, че по делото не е представен процесния договор, а друг с друг номер, поради
което съдът е отхвърлил иска без да е разглеждал дали са налице неравноправни клаузи в
договора. В тази връзка настоящия съдебен състав е длъжен служебно за извърши такава
проверка за наличие на неравноправни калузи в договора и да приложи съответните
последици, ако установи такива. Това важи в още по-пълна степен доколкото константната
практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във
всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител -
заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до
санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски
практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи
в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото се установява пълно и главно, че страните сключват договор за
потребителски кредит № ****/***** г., по силата на който ответникът усвоява сумата
****** лева, която се задължава да върне за срок 36 месеца. Размерът на месечната вноска
по кредита е ******лева, ГПР ****%, ГЛП: ***** %, лихвен процент на ден: 0,11 %, като
общото задължение по кредита е ****лева. Ответникът е закупил Пакет от допълнителни
услуги, като възнаграждението по закупения пакет е в размер на *****лева, а вноската –
*****лева. В тази връзка общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги става в размер на ****лева, а общият размер на вноската ******лева. Датата на
погасяване е 18-ти ден от месеца. Установява се от доказателствата по делото, че ответника
М. К. е поискала с част от отпуснатата сума да бъде рефинансирано задължение към трето
лице. Ищецът е изпълнил точно задължението си по договора и на ****. е превел сума *****
лева по сметка с титуляр П. К. Б. за рефинансиране на старо задължение, а на ****. по
сметка на ответника е преведена сумата ******лева.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с Рег. № ***от *****. по ч. гр. д. №
*****/****. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. Срещу цитираната заповед, в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ
качеството на длъжник в заповедното производство.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение по
чл. 414 от ГПК от длъжника, а исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен.
Съображенията за това са следните:
В т. 15 от *** се посочва, че допълнителния пакет услуги се изразява в приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит пред клиентите с без
закупена такава услуга, като сумата се превежда до 24 ч. от получаване на подписания
договор и приложенията му; правото на клиента да променя погасителния план, респ. да
отлага плащане на вноски при изпълнение на съответните условия, посочени в чл. 15.2.1.,
чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 от ****; да намалява погасителни вноски; промяна дата на падеж.
В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
3
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално (Решение № ***от ****. по търг.
дело № ****/***. по описа на I търг. отделение на ВКС и др.). Съобразно константната
практиката на ВКС не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая, съдът счита, че претендираното вземане за допълнителен пакет услуги не
представляват услуги по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Същите по същество нямат
характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК, тъй като представляват предварително
уговорени евентуални (под условие) промени в съдържанието на кредитното
правоотношение, които попринцип (при добросъвестно поведение на кредитора) могат
винаги и по всяко време да бъдат договорени между страните – арг. от чл. 9 и чл. 20а, ал. 2,
предл. 1 от ЗЗД. С уговарянето на този допълнителен пакет права (не услуги) по същество
длъжникът си „закупува“ едно по-блогосклонно поведение от страна на кредитора при
определени предпоставки. Това води до извода, за наличие на недобросъвестно поведение от
страна на кредитора, който по косвен начин принуждава длъжника да заплаща допълнителни
суми, за да си осигури последния по-благоприятно кредиторово поведение при настъпване
на определени условия. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави, респ. на
добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът третира по
различен начин едни кредитополучатели от други в случай на забава в зависимост от това
дали е получил или не допълнително възнаграждение.
Не на последно място кредитополучателят се „таксува“ за хипотетичната възможност
за предоставянето на цитираните от заявителя „услуги“, а не за реалното им предоставяне,
респ. ползване от кредитополучателя. На практика с цитираните клаузи от договора на
потребителя се начислява допълнително възнаграждение за предоставяне на услуги, които
не е ясно дали ще бъдат използвани от него. Този извод на съда не се променя от
обстоятелството, че в конкретния случай ответникът се е възползвал от закупения пакет
допълнителни услуги. По този начин не се санира неравноправността на клаузата и същата
си остава недействителна.
В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните
клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП неравноправна е и клауза, която не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, а в чл. 143,
ал. 2, т. 20 от ЗЗП като неравноправни са предвидени клаузи, които поставят други подобни
условия. На практика с цитираните клаузи от договора на потребителя се начислява
допълнително възнаграждение за предоставяне на услуги, които не е ясно дали ще бъдат
използвани от него. Ето защо към момента на сключване на договора за него не е налице
възможност да прецени икономическите последици от сключването му. Наред с това
предвидените услуги касаят свободата на договаряне, която е дадена на страните, встъпили в
облигационни правоотношения, по силата на чл. 9 от ЗЗД. Следователно с посоченото
споразумение и договора за потребителски кредит се въвежда необходимост от заплащане
на възнаграждение за кредитора за договаряне по определени точки с длъжника, а това от
своя страна представлява противоречие на основния правен принцип, заложен в чл. 9 от
ЗЗД. Т.е. клаузата за определяне на възнаграждение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от КЗП.
Възлагането в тежест на потребителя на посоченото възнаграждение противоречи и на
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Посочените в споразумението действия, наименовани „услуги”, са свързани именно с
управлението и усвояването на кредита, като на потребителя се вменява заплащането на
допълнителна такса за евентуалното им реализиране. Ето защо клаузата противоречи и на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не без значение е и съществената прекомерност на посоченото
4
възнаграждение, което е в размер, по-висок от размера на отпусната сума по договора за
кредит. Доколкото става въпрос единствено за бъдеща възможност да се използват
определени услуги, то определянето на размер на възнаграждение за тези услуги, по-висок
от размера на отпуснатия кредит, е прекомерно и несъизмеримо с целта на договора за
кредит.
Нещо повече – освен, че са неравноправни, именно сходни клаузи, включени в сходен
договор между потребител и същото дружество, са били поставени за разглеждане пред съда
на Европейския съюз, като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз (девети
състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263. В т. 1 от цитираното решение
по категоричен начин е възприето, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното
решение е прието, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл,
че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да
отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от
посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези
разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай
попада в приложното поле както на т. 1, така и на т. 4 от цитираното решение, като
уговорките за възнаграждение за услуги имат неравноправен характер, тъй като по тях се
формира възнаграждение в общ размер от *****лв. (при отпуснат кредит за сума *****лв.),
което е размер по-висок от отпусната сума по договора за кредит и като такова е очевидно в
явно непропорционален размер на размера на отпуснатия кредит. Показателно е, че същите
са част от общите условия към договора за кредит. В случая използването на израза в чл. 15
от договора, че услугите са поискани и избрани (но не задължителни) не може да промени
установеното от самия текст на договора, че възнаграждението не само, че е включено
изначално в договора за кредит, а е и предвидено (ведно с главницата и договорната лихва)
като общо задължение за плащане и е определена обща месечна вноска Т.е. в текста на чл.
15 от договора по-скоро е направен опит да се прикрие чрез използване на изрази
задължителният характер на тези възнаграждения, който ясно прозира от цялостния прочит
на договора и най-вече от изначалното залагане на заплащане на обща вноска, включва и
възнаграждението по закупените услуги.
Възлагането в тежест на потребителя на посоченото възнаграждение противоречи и
на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Посочените в споразумението действия, наименовани „услуги”, са свързани именно с
управлението на кредита, като на
потребителя се вменява заплащането на допълнителна такса за евентуалното им
реализиране. Ето защо клаузата противоречи и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не без значение е и
съществената прекомерност на посоченото възнаграждение, което е в размер, над размера на
отпусната сума по договора за кредит. Доколкото става въпрос единствено за бъдеща
възможност да се използват определени услуги, то определянето на размер на
възнаграждение за тези услуги, надвишаващ размера на отпуснатия кредит, е прекомерно и
5
несъизмеримо с целта на договора за кредит.
Съобразно така изложените от съда мотиви, следва да се приеме, че претендираното
вземане за „допълнителен пакет услуги“ в размер на *****лева е нищожно, поради
противоречияето му с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 9 от ЗЗД и отделно от това е неравноправно
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 от ЗЗП.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1.
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в
общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат
включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси
за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които
потребителят трябва да заплати.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-
счетоводна експертиза, че „възнаграждение“ за закупени допълнителни пакети, на обща
стойност *****лева, което е включено в погасителния план на договора за кредит още към
датата на сключване му, поради което следва да се приеме, че има характер на разход по
кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да
заплати не е включено като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в
който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. Така според
настоящата инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР.
Гореустановените юридически факти относно съдържанието на договора за кредит,
мотивират съдът да приеме, че договорът за кредит, сключен между страните, е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, посочен в договора за кредит,
не отразява всички действителни разходи по кредита, като по този начин се въвежда
ответникът в заблуждение.
При това положение и с оглед чл. 23 от ЗПК и цитираната по-горе съдебна практика,
вкл. посочената т. 2 от решението на СЕС, на ищецът се дължи единствено за главницата –
чистата стойност на отпуснатия кредит. Доколкото в заключението на вещото лице (а и по
твърдения на ищеца), ответника е заплатил ******лева, а чистата стойност на кредита е
*****лева се стига до извода, че ответника е надплатил дължимата по договора сума, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските:
При този изход от делото (неоснователност на предявените искове) на ищеца не се
дължат разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 750,00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, за което са
представени надлежни доказателства.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК **** по реда на чл. 415, ал. 1, т.
3 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове срещу М. Д. К. с ЕГН
**********, с адрес: с. С., общ. С., обл. Б., ул. „З.“ № ****, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните парични вземания: главница в размер на *****лева.; договорно
възнаграждение в размер на ******лева, дължимо за периода от *****г. до *****г. – дата на
предсрочната изискуемост; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
****лева; законна лихва в размер на ******лева, дължима от ****** г. - датата на
предсрочна изискуемост до *****., които суми представляват неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 „П.К. Б.“ ЕООД с ЕИК *****да заплати на М. Д.
К. с ЕГН ********** сума в размер на ******лв., представляващи заплатено възнаграждение
за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7