Р Е Ш Е Н И Е
№ 145 / 11.8.2020г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На осми юли две хиляди и двадесета
година...........................
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ГАЛИНА МИЛКОВА ..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер....1266......по
описа за............2019..................година
Ищецът по настоящото
дело Н.И.Т. ***, с исковата си молба с правно основание чл. 357 от КТ е
предявил срещу ответната страна ЗКПУ
„Единство“ със седалище и адрес на управление с. Глумче, община Карнобат,
област Бургас, представлявана от председателя Р.Х.П., с ЕИК ********* обективно
съединени искове, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с
което желае съдът да отмени изцяло като неправилна и незаконосъобразна Заповед
№ 009 от 24. 10. 2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване
на трудовото правоотношение № 010 от 01. 06. 2016 г. на председателя Р.Х.П. на
ЗКПУ“Единство“ със седалище и адрес на управление с. Глумче, община Карнобат; с
правно основание по чл. 270 от КТ - с което се желае да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 680 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение
за месец септември 2019 г. и сумата от 454 лева представляваща неизплатеното
трудово възнаграждение за периода от 01. 10. 2019 г. до 20. 10. 2019 г. ; с
правно основание чл. 224 от КТ за изплащане на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 22 дни, възлизащ на
600 лева; както и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна редовно
призована не се явява лично, явява се неин процесуален представител, който поддържа така предявените искове. В хода на
делото с нарочна искова молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е
посочил, че в петитума на исковата си молба е допуснал печатна грешка, при
посочването на годината за която претендира заплащането на сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за полагащ му се, но неизползван и незаплатен годишен отпуск, като погрешно е
посочил вместо 2019 г., 2018 г., моли в исковата молба на стр. 3, ред 18 отдолу
нагоре вместо 2018 година да се чете 2019 г. . Със същата молба на основание
чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК намалява
претендираното от него неизплатено трудово възнаграждение за месец септевмри
2019 г. от 680 лева на 617, 99 лева, намалява размера на претендираното от него
неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г. от 454 лева на
371, 11 лева, както и намалява претендираното от него обезщетение за полагащият
му се и неизползван от него годишен отпуск за 2019 г. от 600 лева на 554, 02
лева за 16 дни, а не за 22 дни, както го
е посочил. В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца, моли съда
да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените от ищеца искове като
основателни и доказани и да му присъди направени по делото разноски, съобразно
представиния списък.
Ответната страна в
срока по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор в който твърди, че така
предявените обективно съединени искове са неоснователни и недоказани. Твърди,
че извършеното уволнение е напълно законосъобразно, като са спазени всички
нормативни разпоредби. Представя доказателства. Моли съдът да отхвърли всички
обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани с всички
произтичащи от това законови последици. Моли да бъдат присъдени всички
направени по делото разноски.
В съдебно заседание
се явява представляващ ответната кооперация, като същия, чрез процесуалния си
представител подържа подадения отговор, ангажира доказателства.
Съдът, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
следното:
Не се спори между
страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът
е работил по трудово правоотношение в ответната кооперация по безсрочен трудов
договор № 01 / 01. 06. 2016 г. на длъжност нощен пазач, като видно от
последното допълнително споразумение към трудов договор № 010/ 22. 06. 2012 г.
от 31. 12. 2018 г., основното му трудово възнаграждение е било в размер на 560
лева считано от 01. 01. 2019 г.. Със
заповед № 009 / 24. 10. 2019 г. за
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово
правоотношение № 010 / 01. 06. 2016 г.
подписана от работодателя, връчена на
ищеца на 04. 11. 2019 г. в 17, 35 часа с препоръчано писмо с обратна разписка в съответствие с чл. 195, ал. 2
от КТ, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 24. 10. 2019 г.. В Заповедта изрично е записано, че
на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ
и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, на ищецът
се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните текстово изписани
нарушения извършени от него: явяване на работа във видимо нетрезво състояние,
отказ да му бъде направена проба за алкохол и други описани в Протокол от 20.
10. 2019 г.. Не се явява на работа на 21. 10. 2019 г., 22. 10. 2019 г. и 23.
10. 2019 г. без основателна причина. Трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 24. 10. 2019 г. и изрично е записано, че служителят дължи
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 796, 40 лева месечно брутно
трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
На първо място, съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал.
1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Това са задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Тази правна норма има императивен характер,
съдът е длъжен във всеки конкретен случай да се произнесе по съответствието й с
формата, установена в закона, преди да разгледа спора по същество. От така установеното е видно, че
в издадената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудово правоотношение е спазена
задължителната за действителност по закон форма- писмена. В същата са посочени основанията, които според работодателят са налице.
На следващо място
съдът следи служебно, дали наказанието посочено в заповедта е наложено в
преклузивните срокове по чл. 194 от КТ, за което не се спори от страните.
На трето място , съществен елемент от
дисциплинарното производство е работодателят, преди налагане на дисциплинарното
наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, предвид разпоредбата на
чл. 193, ал.
1 от КТ. Видно от разпоредбата, законът поставя акцент на
задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително
изслушване или приемане на писмени обяснения от служителя. С разпоредбата на
посочения текст, законодателят е вменил императивното задължение на
работодателя, преди да упражни дисциплинарната власт и да наложи дисциплинарно
наказание, да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме
писмените му обяснения/ и да събере и оцени посочените доказателства. Законът
не установява формална процедура относно това как следва да бъдат изпълнени
тези задължения, както и допуска писмена форма, така и устна на дадените от
работника обяснения. Тъй като целта е да не се допусне работодателят да вземе
окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на
наложеното дисциплинарно наказание без да бъде съобразена позицията на
нарушителя и без да бъдат преценени посочените от него доказателства. В тази
определящи следва да се считат: 1. Отправянето на покана от страна на
работодателя до работника за даване на обяснения; 2. Достигането на същата до
работника; 3. Достигането на обясненията на работника до работодателя; 4. Установяването
на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и
наложеното наказание /така, че да е технически възможно работодателя да вземе
предвид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на
наказание и за определяне на вида му/.
Съдът, анализирайки
представените в процеса доказателства, намира, че в случая, ответника -
работодател, е започнал провеждането на тази задължителна
процедура по
налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Към доказателствата по делото е
представено заверено копие от искане от председателя на ЗКПУ „Единство“– с.
Глумче, отправено до ищеца Т., в което е посочено, че на основание чл. 193, ал.
1 от КТ и във връзка с извършено от него дисциплинарно нарушение на 20. 10.
2019 г., с което е извършил нарушение на трудовота дисциплина – чл. 187, т. 2
от КТ /явяване на работника или служителя на работа в състояние , което не му
позволява да изпълнява възложените му задачи/ да представи в срок до три дни от
връчването на искането писмените си обяснения по повод извършеното от него
нарушение. Посочено е, че непредставянето на същите в срок, ще се счита за отказ от негова
страна. От представеното известие за доставяне е видно, че пратката е получена
от ищеца лично на 23. 10. 2019 г. в 14 часа. Работодателят от своя страна
обаче, без да изчака получаването на писмените обясненията и без дори да изчака
да изтече посочения от самия него срок, още на следващия ден е издал оспорената
Заповед № 009 / 24. 10. 2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание и
прекратяване на трудово правоотношение, с която е наложил на ищеца най -
тежкото дисциплинарно наказание, като изрично в заповедта е записано, че
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 24. 10. 2019 г. . Така, че дори и да е започната изискуемата процедура, то същата се явява проведена формално, тъй
като не е изчакан
посочения в искането срок и не е дадена възможност обясненията на работника да достигнат до работодателя и
да бъдат отчетени преди налагане на дисциплинарното наказание.
При тези мотиви, съдът приема, че не е спазена
регламентираната чл. 193 от КТ процедура, тъй като въпреки, че са предприети
действия по изискване на обяснения, работодателя- ответник не е изчакал същите
да бъдат представени или да изтече посочения за даването им срок, а веднага е пристъпил към издаването на
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което поведение опорочава
процедурата по събиране на обясненията регламентирана в КТ.
В тази връзка следва
да бъде отбелязано, че съдът не цени като доказателство представеният от
ответника констативен протокол № 1 / 20. 10. 2019 г.. В същия е записано, че е
съставен на 20. 10. 2019 г. в 20 часа в канцеларията на председателя на ЗКПУ
„Единство“ с. Глумче, община Карнобат, област Бургаска. Въпросния документ е представен
от ответника с отговора му и е оспорен в първото съдебно заседание по делото от
ищеца. Същия е частен документ и не носи подпис на ищеца, поради което тежестта
за доказване на същия пада върху ответника. Същия при условията на главно и
пълно доказване следваше да докаже истиността му. В съдебно заседание бяха
разпитани свидетели, които според ответника доказват датата и мястото на
съставянето му, но според съдът това не е извършено и не се доказа по безспорен
и несъмнен начин, че документа не е съставен за целите на настоящото
производство. Въпросния протокол е подписан от пет лица, всички свързани с
ответника или с трудово правоотношение или са членове на негови управителни
органи- председател, членове на УС и КС на кооперацията. В тази връзка и на
основание чл. 172 от ГПК, съдът преценя показанията на разпитаните свидетели с
оглед на всички други данни по делото, като се има в предвид, че същите
установяват изгодни за тях факти и обстоятелства, както и предвид тяхната
заинтересованост. В показанията на свидетелите дадени пред съда се констатират
различия именно относно искането и получаване на обяснения относно поведението
на ищеца- в показанията си св. М. К. А. твърди, че на 20. 10. 2019 г. ищеца е
бил поканен от председателя да даде обяснения, но същия отказал и казал, че си
тръгва, след което се качил на автомобила си и е заминал. В същото съдебно
заседание свидетелката С.А. А. твърди „ Н. беше поканен от председателя да даде
обяснения на следващия ден, но той не се явил……Направихме протокола още същата
вечер.“ От така изложеното е видно, че са
налице съществени разминавания между твърденията изложени в показанията на
свидетелите с обстоятелствата изложени в констативен протокол № 1 / 20. 10.
2019 г., където е записано- „Н.Т. е поканен в срок от три работни дни да даде
писмено обяснение за допуснатите дисциплинарни нарушения, описани по горе.“.
Всички посочени обстоятелства сочат, че ответника не е изпълнил задължението си
да изиска и получи обяснения от работника, което от своя страна опорочава
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
Ответника, който следваше
при условията на пълно и главно доказване да докаже законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не
съумя в рамките на делото да установи по безспорен начин, че е провел
процедурата по реда на чл. 193 от КТ.
С оглед изложеното
решаващият съд намира, че заповедта се явява незаконосъобразна поради нарушение
на чл. 193 от КТ,
поради което следва да бъде отменена само на това формално основание, без да се
разглежда спора по същество. Процесното уволнение се явява незаконосъобразно, а
искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законовите последици от това.
По отношение на
останалите обективно съединени искове: Следва да се отбележи, че същите са в
зависимост от изхода на главния иск за признаване на уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна. При положение, че съдът е приел, че
основния иск се явява напълно основателен, в предвид акцесорния характер на
останалите искове те също следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на иска
по чл. 224 от КТ- изплащане на обзщетение
за неизползван платен годишен отпуск:
Парично обезщетение
по чл. 224 от КТ се дължи за неизползван платен годишен отпуск. Компенсирането
на платения годишен отпуск е допустимо само при прекратяване на трудовото
правоотношение /чл. 178 от КТ/, без значение
на какво основание се прекратява то, включително и при дисциплинарно
уволнение. Обезщетението се изчислява по
реда на чл. 177 от КТ от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение
за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовия договор,
през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Видно
от заключението на назначената и приета по делото съдебно счетоводна
експертиза, ответната кооперация дължи обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 16 дни за 2019 г., което е в размер на 554, 02 лева. Такова
обезщетение не е начислявано и не е изплатено на ищеца към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение
от страна на ответната кооперация. Съдът следва да осъди ответната
кооперация да заплати посоченото обезщетение.
По отношение на иска
по чл. 270 от КТ- за изплащане на трудовото възнаграждение за месец септември
2019 г. и месец октомври 2019 г..
Ответната кооперация
дължи трудово възнаграждение за престиран от работника труд, като размера на
дължимото възнаграждение видно от заключението на назначената и приета по
делото съдебно счетоводна експертиза, възлиза на брутно възганграждение в
размер на 796, 40 лева, след направените задължителни удръжки за осигуровки и
данък, чистата сума възлиза на 617, 99 лева. Размера на брутното възнаграждение
за месец октомври възлиза на 478, 24 лева , а чистата сума за получаване след
направените задължителни удръжки за осигуровки и данък е в размер на 371, 11
лева, които според експертизата са начислени, но не са изплатени. Съдът следва
да осъди ответника да заплати посочените трудови възнаграждения.
Относно разноските
за производството:
При този изход на
спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответната страна ЗКПУ
„Единство“ със седалище и адрес на управление с. Глумче, община Карнобат,
област Бургас, представлявана от председателя Р.Х.П., с ЕИК ********* следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовата
такава – Н.И.Т. сумата от 300 лв. представляваща
направените от нея съдебни разноски по настоящото дело с оглед представения своевременно
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Освен това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Държавата,
държавни такси в размер на 150 лв., разноски
за назначената съдебно счетоводна експертиза в размер на 150 лева за възнаграждение на вещо лице и държавна
такса в размер на по 5 лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за
горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен
съд Карнобат.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението на Н.И.Т. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***-адвокат
Д.Д.В., от длъжността "пазач
невъоръжена охрана" в ЗКПУ „Единство“ с ЕИК *********, представлявана от председателя Р.Х.П.
извършено със заповед № 009 / 24. 10. 2019 г. за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудово правоотношение № 010 / 01. 06. 2016 г. на председателя на ЗКПУ
„Единство“ с ЕИК *********, с. Глумче, община Карнобат, област Бургас и ОТМЕНЯ Заповед № 009 /
24. 10. 2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудово правоотношение № 010 / 01. 06.
2016 г. на председателя на ЗКПУ „Единство“ с ЕИК *********, с която е било
наложено на Н.И.Т. с ЕГН **********, на
длъжност "пазач невъоръжена охрана" на
основание чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ, и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ ,
във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е било
прекратено трудовото правоотношение с Н.И.Т. с ЕГН ********** на длъжност "пазач
невъоръжена охрана", считано от 24. 10. 2019 г. на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Единство“ със седалище и адрес на
управление с. Глумче, община Карнобат, област Бургас, представлявана от
председателя Р.Х.П., с ЕИК ********* да заплати на Н.И.Т. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***-адвокат
Д.Д.В., общата парична сума в размер на 1543,
12 лв.
представляваща неизплатени и
дължими му се трудови възнаграждения за месец септември 2019 г. в размер на
617, 99 лева и за месец октомври 2019 г.
в размер на 371, 11 лева по прекратения му трудов договор № 010 / 01. 06. 2016
г., както и сумата от 554, 02 лева представляваща обезщетение по чл. 224
от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г. в размер на 16 дни.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Единство“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Глумче, община Карнобат, област Бургас, представлявана от
председателя Р.Х.П., да заплати на на Н.И.Т.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***-адвокат Д.Д.В., сумата от
300 лева представляваща направените от него съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗКПУ
„Единство“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Глумче,
община Карнобат, област Бургас, представлявана от председателя Р.Х.П., да заплати на Държавата държавна
такса в размер на 150 лв., както и съдебни разноски за назначената съдебно
счетоводна експертиза в размер на 150 лева
за възнаграждение на вещо лице, както и държавна такса в размер на по 5
лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за горепосочените суми , които
суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
Решението можге
да се обжалва пред БОС в 14 дневен срок, считано от датата на съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: