№ 45
гр. Кюстендил, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Валери Пенков
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600347 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 260030/ 06.04.2021 г. на Дупнишкия районен съд по НОХД № 662/2020 г.
по описа на същия съд подс. Д. ИВ. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 - затова, че на ********* г. и на ********** г. в
гр. С.Б., ****************-* при условията на продължавано престъпление се е заканил на
Д. ИВ. К. с убийство, която закана е могла да възбуди основателен страх у К. за
осъществяването й. За това деяние му е наложено наказание на осн. чл.54 от НК ЛС в
размер на ********** при първоначален „**********“ режим на изтърпяване на
наказанието. Със същата присъда Д. е признат за виновен и в извършване на престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК- затова, че на ********** г. в гр. С.Б. се е заканил с убийство на
Н. ИВ. К. с убийство, която закана е могла да възбуди основателен страх у К. за
осъществяването й. На осн. чл.54 от НК на подс. Д. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от ********** ефективно при първоначален „**********” режим. Със
същата присъда Д. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.144а, ал.1
НК- затова че от началото на м. ************* до ********** г. в същия град системно е
следил Д. ИВ. К. и това би могло да възбуди у нея основателен страх за живота й. За това
престъпление също му е наложено наказание ЛС в размер на ********** при същия
първоначален „**********“ режим. Приложена е разпоредбата на чл.23 НК, като ДнРС е
наложил най- тежкото от така определените наказания, а именно- ЛС в размер на
********** при първоначален „**********“ режим. На подс. И. са възложени и разноските
1
по делото в размер на ********** лева.
Присъдата се обжалва от адв. Е.А.- защитник на подс. Д.. Изтъкват се доводи за
необоснованост на присъдата и неправилна преценка на доказателствения материал. Сочи
се, че обвинението не е доказано. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова,
оправдателна такава.
Представителят на КнОП изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Частните обвинители Д. ИВ. К. и Н. ИВ. К. изразяват становище за неоснователност
на жалбата и иска присъдата на ДнРС да бъде потвърдена. Същото писмено становище се
изразява и от повереника им им. В.Б..
Подсъдимият Д. ИВ. Д. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и
при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната
жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същата за допустима,
доколкото е предявен от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено
значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода
на съд. следствие, е попълнен с неодходимите материали и е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин
всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа
обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс.Д. и св.Д.К. живеели на съпружески начала в дома на подсъдимия до
началото на м.********** Тогава същата го напуснала и се преместила да живее при брат си
св.Н.К. и дъщеря си св.З.К. в гр.С.Б., ****************-*, ул.”***********”************.
След раздялата им подс. Д. правил опити да се събере и отново да заживее на
съпружески начала със св. Д. К., но същата категорично му отказала.
Тогава от началото на м.*************., подс. Д. започнал ежедневно да
причаква Д.К. пред дома й в града. Паркирал пред дома й или л.а. м. „ ****************”,
или л.а. м. „**************”; изчаквал я да излезе от работа и я следвал с автомобилите.
Когато св. К. ходела пеша към работното си място в магазин на „****************” на
ул.”Г.С.Р.”********** в града, подс.Д. е следвал с автомобил; при всеки удобен случай я
обиждал, показвал й неприлични жестове със среден пръст, хвърлял пиратки около нея и
шофирал в опасна близост до нея. Същото поведение подс. Д. демонстрирал и при
прибирането й от работа пеша. Това изплашило много св.Д. К., и от страх от евентуална
ескалация на отношенията им, тя помолила брат си св.Н. К. да я съпровожда при отиването
2
й и прибирането и от работа.
Св.К. сторил това, но то по никакъв начин не се отразило на поведението на подс.
Д.. Същият продължил да причаква св.К. пред дома й и работното й място; продължавал да
я обижда и да шофира в опасна близост до нея и брат й. Това още повече притеснило Д.К. и
Н.К.. Последният взел от свои приятел лек автомобил, с който да се придвижват от и до
работното място на К., но подс. Д. продължил с идентичните си действия- причакване пред
дома им, шофиране, изпреварване и внезапно спиране пред този автомобил, когато се возели
брата и сестрата.
Това още повече създало у Д.К. страх за живота и здравето й. Когато Н.К. бил зает,
тя била превозвана от и до работното й място от нейната дъщеря св.З. К.. Поведението на Д.
било същото и продължило до началото на месец ***********.
На ********* г. св. К. била на работа и излязла пред описания по- горе магазин,
за да пуши. В този момент към нея се приближил подс.Д., който веднага започнал да й
крещи: ”**********************************************”. Тези думи създали силна
уплаха в К., че Д. действително ще изпълни заканата си, като същата се разплакала. Това му
поведение било възприето и от св.С., собственичка на магазина, която също се притеснила и
възприела страха на К..
Вследствие от това, св.Д.К. и дъщеря й св. Зл.К. помолили и св. Л.Г. да превозва
първата от работа. В следващите месеци, когато св. Л.Г. я возел, поведението на подс. Д.
било идентично с гореописаното- шофиране в близост до автомобила на св.Г., внезапно
изпреварване и спиране непосредствено пред него.
Подс. Д. продължил да причаква и следи пострадалата до **********г. На тази дата,
около ************* часа, в гр.С.Б.,на ул.”***********”, св.Н. К. и св. К. излезли от двора
и тръгнали да пресичат улицата. По улицата преминал управляван от подсъдимия л.а.м.
„**************”, при което подс. Д. се им показал среден пръст. Двамата вече се намирали
на отсрещния тротоар, когато подс. Д. се върнал обратно с автомобила и им казал:
”*******************************”. (Движението на автомобила и разположението на
брата и сестрата на улицата било записано от камера, монтирана пред дома на сем. К.и).
Двамата продължили по улицата, а подс. Д. ги причакал, обърнал колата и потеглил срещу
тях, като с ръката, с която шофирал, размахвал голям нож, така, че това да бъде видяно от Д.
и Н.К.и. Тези действия от страна на подсъдимия ги изплашили; те се прикрили зад уличен
стълб, а Н.К. набрал телефон 112 и подал сигнал за случилото се. Подс. Д. тогава си
тръгнал.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както
поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите Д.К., Н.К., З. К., Е.Н.,
В.П., А.С., О.С.., Л. Г., К. Г., приел е по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
както и назначената видеотехническа експертиза. Към показанията на всички свидетели
3
съдът е изпълнил задълженията си по чл.107, ал.3 НПК, като е разгледал показанията на св.
Д.К. и Н.К., пострадали от твърдяните деяния и е изтъкнал подробни доводи за причините,
поради които ги кредитира и ги приема за достоверни. Към този анализ КнОС се
присъединява и не намира за необходимо да ги анализира допълнително. Единствено, в
светлината на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи следното:
Поведението на подс. Д. на датата ********* г. безпротиворечиво се установява от
показанията на независимата св. С., която е била свидетел на поведението му спрямо св. К.
пред магазина; а за датата **********г.- се потвърждава освен от взаимно потвърждаващите
се показания на двамата свидетели Д.К. и Н.К.; от ВТЕ, проследяваща тяхното поведение;
както и от допълнителните техни показания в тази връзка пред КнОС. Поведението на под.
Д. за периода от началото на м. ************ до началото на м. ******** по отношение на
проследяването на св. К., отправянето на обиди и заплахи и нейната реакция, се
потвърждава от показанията на св. Н., С., К., П., Л.Г., К.Г.. В този аспект довода във
въззивната жалба за недоказаност на обвиненията срещу подсъдимия е несъстоятелен.
ДнРС не е пренебрегнал и показанията на втората група свидетели- И.К., С. Д. и
К.З.. Обосновано са отхвърлени показанията на първите двама, както поради родствената им
връзка с подсъдимия, така и поради факта, че същите не са относими към конкретните
случаи, а касаят общо отношенията мужду страните. Изтъкнати са и доводи за причините,
поради които са отхвърлени показанията на св. К.З.- поради приятелските им отношения с
подсъдимия и тяхната пълна изолираност от останалия гласен доказателствен материал.
Отделно от това ДнРС не е пренебрегнал и обясненията на подс.Д., като се е
съобразил с двоякия им характер- като на годно доказателствено средство и като израз на
защитната му позиция. Същите обосновано са отхвърлени като израз на защитна теза по
съображения, че независимо от твърдението му за влошено здравословно състояние, (че не
бил в състояние да управлява лек автомобил, да държи нож, да хвърля пиратки), са налице
опровергаващи гласни доказателства на цитираните по- горе свидетели в обратна насока.
В този аспект ДРС е проверил всички гласни доказателствени средства и ги е
съпоставил помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107, ал.3 НПК и е извършил проверка на
твърденията на страните с всички доказателствени способи. При оценката на
доказателствения материал са спазени процесуалните правила и ДнРС е дал убедителен
отговор на всички въпроси, релевантни за повдигнатото обвинение, както и обоснован
отговор на защитната теза; успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14
НПК и е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което
въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт
фактически констатации, в това число и относно наличието на виновно извършено от
подсъдимия деяние.
При излагане на съображения досежно наличието на деяния по чл. 144, ал.3 вр.
ал.1 НК, осъществени спрямо личността на пострадалата К. за датата ********* г. и по
отношение на св. Д.К. и св.Н.К. за датата ********** г. ДнРС е изложил правни аргументи,
4
които изцяло се споделят от въззивния съд. В този аспект КОС намира за необходимо да
отбележи следното:
Специфичното за престъплението по чл.144, ал.3 НК- „закана с убийство” е, че
изпълнителното деяние се извършва само чрез действие и се изразява в обективирано
намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него. Необходимо е
също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх
от извършването й. Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална
възможност деецът да осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи
оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото
вземане на такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. Не е
необходимо действително пострадалият да се уплашил, а законът има предвид
възможността за възникване на основателен страх у пострадалия. Тези обстоятелства следва
да се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след изминаването на
определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК.
В светлината на тези общи теоретични постановки извода на ДнРС, че с
действията си на посочените по- горе две дати подс. Д. е осъществил две отделни деяния по
чл. 144, ал.3 НК е законосъобразен. Несъмнено се установява от обективна страна, че
подс.Д. на датата ********* г. в гр.С.Б. е отправил към пострадалата св.Д.К. заканата „…
***************“, като тези думи са били изречени на висок тон и възприети от нея и от св.
С.. Следва да се прецени какъв е смисъла на адресираните към пострадалия думи и дали
същия, отправяйки ги към заплашената, е съзнавал съдържанието на заканата и
отрицателното й въздействие върху последната. КнОС счита, че адресираните към
пострадалия думи действително имат характер на закана за убийство по см. на чл.144, ал.3
НК. Несъмнено е установено по делото, че отношенията между подс. Д. и св. К. близо
месец преди отправянето им са били влошени с оглед наличието на тяхната раздяла сред
продължило няколко години съжителство; че подс. Д. не е приел това и е настоявал да
продължат съвместния си живот. Последното обстоятелство очевидно е рефлектирало
върху съзнанието на подс. Д.. У него естествено се е породило чувство на недоволство от
действията на доскорошната му любима и желание за отмъщение. Безспорно се установи, че
същият в рамките на около месец ежедневно е проследявал пострадалата, в това число и с
автомобил и е извършвал фактически действия- форсиране, изпреварване и спиране пред
автомобила, в който тя се е намирала, които действия са били придружени с обиди,
нецензурни действия и пр.; респ. същата е била подложена на психически тормоз, сочещ на
несъмнени намерения за престъпления спрямо личността й. Не може да се приеме, че
подобно поведение е било естествено между страните; напротив- същото е предизвикало
страх у пострадалата, свидетелство за което е и нейното настояване към близките й да бъде
придружавана по време на отиването и прибиране от работа. Пострадалата св.К. съвсем
реално е изпитвала страх, притеснения, използвала е успокоителни лекарства и е възприела
съвсем сериозно както отправената заплаха, така и е приела, че може да се изпълнят думите
5
на Д.- убийство и поставянето й в багажника на колата. Тази й увереност е била обективна с
оглед на неговите демонстрации с автомобила и независимо от факта, че подс. Д. е във
влошено здравословно състояние, което очевидно не му е пречело да я следи и да й отправя
закани, в това число и от вида на посочените по- горе.
Това нейно съзнание, съчетано с факта на проявената продължителна
психическа агресия, е довело до напълно логичен за предизвикания в съзнанието й
основателен страх, че заканата може да се осъществи. В този аспект поведението на подс. Д.
не може нито да се приема като израз на негативизъм в резултат от предходни конфликти, а
като действително намерение да осъществи декларираното.
За субективната страна на едно престъпление се съди не от заявеното от дееца, а от неговото
поведение, обективиращо умишленото му или непредпазливо отношение към последиците
от това поведение. В случая пострадалата е знаела много добре, че отношенията между тях
са влошени; че подсъдимият се е чувствал изоставен и е настоявал да се заживеят отново, че
неговото поведение няма инцидентен характер, а се характеризира с упоритост и
постоянство. Тези обстоятелства, съчетани с произнесените думи, заплашителния тон и
продължителната ежедневна демонстрация с автомобила, на практика са обективирали
опасността от осъществяване на заканата му спрямо св. Тасев.
КнОС изцяло споделя и извода на ДРС, че е налице съставомерния признак на
заканата- „възбуждане на основателен страх” от осъществяването й. Този страх следва да е
бил налице към момента на отправянето й с оглед времето, начина и обстановката на
деянието, а не след минаването на определено време. Страхът от осъществяването на
определено престъпление (убийство) е обективна категория и неговото наличие не се
определя от твърденията на пострадалия, а с оглед наличието на гореизброените
обстоятелства. В случая начинът на отправянето на заканата- лице в лице, от
непосредствена близост между пострадалия и подсъдимия; знанието от пострадалия за
предхождащите действия на подсъдимия; начина на отправяне на адресираните думи- на
публично място в светлината на предхождащото поведение, несъмнено сочат, че
отправените думи са довели до обективна възможност за възбуждане на основателен страх у
пострадалата от осъществяването й.
Посочените мотиви на настоящия съдебен състав изцяло се отнасят и по
отношение на второто деяние на **********, когато по отношение на пострадалата и
нейния брат е била отправена друга закана- „ще ви вкарам всички в гробището, че ви
размажем и немя да могат да ви соберат…“. Св.Н.К. също е знаел за тормоза, на който е
била подложена сестра му, бил е многократно свидетел на идентичното поведение на подс.
Д., изразяващо се в проследяване с автомобил, спиране пред техен автомобил, отправяне на
обиди и пр. Същият, както и сестра му св. К. са възприели съвсем сериозно отправените им
6
думи от подс. Д.- пред дома им, съпроводени с размахване на нож, движение с висока
скорост (в този момент двамата са се движели пеша и цитираното поведение на подс. Д. с
изразеното намерение да бъдат „размазани“ е имало съвсем реален характер). Тази закана,
съчетана със знанието им за техните изострени отношения, в светлината на предходно
идентично поведение, с демонстрацията с автомобила на подсъдимия, е възбудила
обективно страх и у двамата, свидетелство за което е обаждането им на тел.112. В този
аспект КнОС счита, че фактическият състав и на това престъпно деяния също е налице.
По отношение на деянието по чл.144а, ал.1 НК. От обективна страна за времето от
началото на месец ************* до ********** г. в гр. С.Б., системно е следил Д. ИВ. К.,
и това би могло да възбуди у Д. ИВ. К. основателен страх за живота и здравето й, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Несъмнено поведението на подс. Д.
представлява „следене“ по смисъла на легалната дефиниция на чл.144а, ал.2 НК, съгласно
която "следене" е всяко поведение със заплашителен характер, което може да се изразява в
преследване, показване на пострадалия, че е наблюдаван, навлизане в нежелана
комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. В процесния случай
осъществените от подс. Д. действия изпълват легалната дефиниция на следене, като част от
изпълнителното деяние на престъплението, доколкото същият ежедневно в посочения
период я е причаквал пред дома й в гр. С.Б. на ул. “*********** “ *********** и пред
работното й място в магазин на „****************“ в гр. С.Б. на ул. „Г.С.Р.“ **********,
движел се след нея от и до работното й място, при което я е обиждал, показвал неприлични
жестове, хвърлял пиратки и шофирал опасно в близост до нея. Тези действия несъмнено
сочат, че е показал на св. К., че същата е наблюдавана и това би могло да възбуди у нея
основателен страх за живота и здравето й. От събраните по делото доказателства се
установява, че действията на подсъдимия са предизвикали такъв. Бе установено, че в
резултат на поведението му пострадалата била уплашена, напрегната, притеснена, предвид
внезапните му появи и това, че не знаела какво да очаква от него; започнала да пие
успокоителни, същевременно изпитвала чувство на срам, тревожност и неудобство пред
близките си и на работното си място, които повлияли на общото й социално
функциониране и обичаен жизнен стереотип; почувствала се е реално застрашена по
отношение сигурността, здравето и живота си. Страхът, описван от пострадалата, е
нормално психологично разбираем и е пряко свързан с конкретна ситуация и с представа за
определена опасност.
Налице е системност в отделните действия, осъществени от подс. Д., представляващи
следене, от естество да предизвика основателен страх у пострадалата – налице са три и
повече отделни еднородни деяния, които са извършени въз основа на отделни решения.
Всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното
извършване на деянията ги обединява в едно престъпление.
При определяне вида и размера на наказанията са съобразени всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на
обществена опасност на деянието е висока, от друга страта самият Д., видно от справката
7
му за съдимост е многократно осъждан. Видно от изисканите от КнОС препис- извлечения
от бюлетините за съдимост и справка от ГД „ИН“ от 17.08.2021 г. е, че последното
осъждане на Д. е през 2015 г., когато е изтърпял общо наказание ЛС в размер на **********
с определение № 333/09.04.2015 г. по НОХД№ № 147/15 г. на ДнРС. Началото на
наказанието е 06.02.2015 г., като същият е освободен от затвора на 22.07.2015 г. Това
обстоятелство, съчетано с предходните осъждания на Д., сочи, че спрямо същия евентуална
реабилитация би настъпила при условията на чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 НК- ако са
изминали повече от 5 години от изтърпяване на предходното наказание. Към датата на
последното деяние- 02.05.20220 г. този срок не е бил изтекъл, респ. реабилитация по
отношение на Д. не е настъпила и същият е със статут на осъждан за престъпления от общ
характер.
При определяне на наказанията ДнРС правилно е отчел като отегчаващо
отговорността обстоятелство предходните осъждания на И.. Същевременно като
смекчаващо такова следва да се отчете здравословното състояние на подсъдимия, както и
личните мотиви за извършване на престъпленията. В този аспект определянето на наказание
ЛС в размер на по ********** за всяко от престъпленията по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК е
правилно определено. Правилно е определен и максимален размер на наказанието ЛС за
престъплението по чл.144а, ал.1 НК в максимално предвидения от закона размер с оглед
степента на засегнатост на обществените отношения (доколкото това деяние е било
извършвано в рамките на близо 3 месеца ежедневно). Обосновано е приложена и
разпоредбата на чл.23 НК, доколкото деянията са извършени в условията на съвкупност и е
определено общо най- тежко наказание- ЛС в размер на **********. От друга страна
правилно ДнРС е постановил това наказание да се изтърпи ефективно, доколкото подс. Д.
към датата на извършването му е бил осъждан и не е реабилитиран. Този размер на
наказанието ще способства за изпълнение целите на специалната превенция по чл. 36 от
НК, както и на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите
членове на обществото.
Същевременно КОС намира, че режима на изтърпяване на наказанието е
неправилно определен. Действително, настоящите деяния са извършени преди да изтекат
повече от 5 години от предходно изтърпяване на ефективно наказание и формално е налице
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ НК. Законът обаче дава възможност при тази
хипотеза да се определи и по – лек режим на изтърпяване на наказанието при условията на
чл.57, ал.3 ЗИНЗС- ако осъденият не представлява висока степен на обществена опасност. В
настоящия случай КнОС счита, че Д. не е личност с висока степен на обществена опасност.
Свидетелство за това е обстоятелството, че в случая поведението му е било инспирирано от
лични мотиви, свързани с раздялата с жената, с която е живеел на семейни начала, както и с
факта, че е с влошено здравословно състояние. Тези обстоятелства сочат, че същият не е
лице с висока степен на обществена опасност, поради което режимът на изтърпяване на
наказанието му следва да е „общ“ на основание чл.57, ал.3 ЗИНЗС. Ето защо присъдата на
ДнРс следва да се коригира и да бъде изменена в тази й част.
8
В останалата й част присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.т3 и т.6 НПК вр. чл.338
НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260030 от 06.04.2021 г., постановена от Дупнишкия
районен съд по НОХД № 662/ 2020 г. по описа на същия съд в частта, в която по
отношение на Д. ИВ. Д. е определен „**********“ режим на изтърпяване на наказанието и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.3 ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим на
изтърпяване на наказанието ЛС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9