№ 12782
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110152273 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против Й. Д. В. положителни
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК , с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за признаване на установено по отношение на ответника,че
дължи на ищеца сумата 2 069,76 лева (двe хиляди шестдесет и девет лева и 76 стотинки),
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 407,99 лева (четиристотин и седем лева и 99 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 06.01.2022 г., сумата в размер на 21,12 лева
(двадесет и един лева и 12 стотинки), представляваща стойността на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,46 лева (четири лева и 46
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г.,за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2797/24.01.2022год. по ч.гр.д.№ 2389/2022год. по описа на СРС,65 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответника бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди, като титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост ,
присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, в периода 01.05.2018год..
30.04.2020год. ,както и услугата дялово разпределение Задължението било за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 4, бл.464, вх.Б, ет.1, ап.126, аб.№ 432512.Твърди ,че не е
заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга
за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава . За вземането
1
било издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу която
длъжника бил възразил.Претендира и деловодни разноски.
Ответникът Й. Д. В. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,в който
сочи ,че е сключил с ищеца двустранно споразумение за предходен период,признава дълга
си и иска да сключи споразумение и за периода 01.05.2019год. – 01.04.2020год. като
доброволно ще плати дълга си към него.В с.з. ответницата се явява лично и моли съда да
отхвърли исковете като заявява ,че може да заплаща по 20лв. на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца по този
иск е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Не е спорно по делото обстоятелството дали през процесния период страните са
били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия.Ответникът не притежава право на собственост или вещно право на ползване по
отношение на процесния имот, а е бил наемател по силата на наемно правоотношение,
възникнало между последния и Столична община ,съгласно Заповед на Кмета на СО,Район
Люлин от 2012год. като ответницата е подала и Заявление –декларация за откриване на
партида на нейно име.
Съгласно Служебна бележка от 2013год.,от СО Район Люлин е дадено съгласие за
откриване на партида за процесния имот на името на ответницата.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
2
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
Съобразно горните фактически констатации и направеното от ответника признание
в писмения отговор, съдът приема, че с оглед действащото през процесния период наемно
правоотношение между Й. Д. В. и Столична община с предмет апартамент № 126,
дружеството ищец е разкрило партида на името на наемателя /което обстоятелство се
установява от обсъдените по-горе писмени доказателства/, с което действие между
наемателя и доставчика на топлинни услуги е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка и продажба на топлинна енергия по силата на чл.153 от ЗЕ, при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно Констативен протокол от 06.02.2014год.,в сградата находяща се в
кв.Люлин,бл.464,вх.Аи Б,разпределението на топлинната енергия се извършва от
топлопреносното дружество,въз основа на данните от общия топломер,монтиран в
абонатната станция и разпледеление на общия отопляем обем по ползватели.
Представени са отчети за абонатен номер 432512 на името на Й. В. за периодите
01.05.2018год. – 30.04.2019год. и 01.05.2019год. – 30.04.2020год. ,подписани от клиент ,от
които се установява ,че в имота се отчита един водомер.
За процесния период „Топлофикация София“ЕАД е издала ОФ от 31.07.2019год.,за
реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. на
стойност 1043,06лв. със срок на плащане 14.09.2019год.
Съгласно ОФ от 31.07.2020год. ,реално потребената топлинна енергия за периода
01.05.2019год. – 30.04.2020год. е на стойност 979,09лв. /след прихващане на 99,34лв.
,разлика във връзка с промяната на цената на топлинната енергия в периода/,платима до до
14.09.2020год.
Или съобразно издадените общи фактури ,задълженията на ответницата възлиза на
сумата от 2022,15лв. до който размер съществува вземането на ищеца за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. ,а до пълния предявен такъв
2069,76лв. искът му следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение ,в периода
м.12.2018год. – м.04.2020год. са издадени 17 фактури на обща стойност 21,12лв. ,което
също следва да се приеме ,че съществува.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 ОУ.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
4
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
Съдът стигна до извода ,че е налице главен дълг за периода 01.05.2018год. до
30.04.2020год. в размер на 2022,15лв.
Поради това и при гореизложените съображения, съдът намира, че обезщетението за
забава следва да бъде изчислено за периода от 15.09.2019год. до 06.01.2022год. ,което
възлиза на сумата от 371,82лв., а до пълния предявен размер от 407,99 лв. и за периода от
16.07.2019год. до 14.09.2019год. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва
4,46лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 100,07лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции ,му се дължат разноски в размер на 96,54лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от 183,57лв.
– 83,57лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определен от съда ,съобразно
чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.
Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото
производство в размер на 177,09лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца,но същата не е доказала такива ,поради което не
й се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че Й. Д. В. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.”Люлин,бл.464,вх.Б,ет.1,ап.126 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на сумата 2022,15 лева ,
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
5
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 371,82 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г.
до 06.01.2022 г., сумата в размер на 21,12 лева , представляваща стойността на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2797/24.01.2022год. по ч.гр.д.№
2389/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Й. Д. В. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.”Люлин,бл.464,вх.Б,ет.1,ап.126 ,с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над
уважения размер от 2022,15лв. до пълния предявен размер от 2 069,76 лева ,
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 год.,ведно със законната лихва от 19.01.2022 г. до изплащане на
вземането,както и предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
лихва за забава на главницата за топлинна енергия , за разликата от уважения размер от
371,82лв. до пълния предявен размер от 407,99лв. ,както и за периода от 16.07.2019год. до
14.09.2019год. ; както и за сумата 4,46 лева (четири лева и 46 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение ,за период от 31.01.2019
г. до 06.01.2022 г.,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 2797/24.01.2022год. по ч.гр.д.№ 2389/2022год. по описа на СРС,65 състав
като неоснователни.
ОСЪЖДА Й. Д. В. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.”Люлин,бл.464,вх.Б,ет.1,ап.126 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 96,54лв. ,разноски в заповедното производство и сумата в размер на 177,09лв.
,разноски по исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6