№ 473
гр. Пещера, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20255240100724 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр.с чл.11,т.10
от ЗПК.Предявен е и иск по чл.55 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В. Р. В. от с.Нова махала,Пазарджишка
област , чрез процесуалния й представител адв.И. против ответника
„КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление:гр.София,район Триадица,бул.“Витоша“ №146(сграда А),Бизнес
център България и против ответника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:гр.София, район Триадица,бул.“Витоша“
№ 146(сграда А),Бизнес център България,в която твърди,че между ищцата и
„Кредисимо“ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
3031860 от 22.08.2024 година ,по силата на който дружеството предоставило
на ищцата потребителски кредит в размер на 300 лева.В договора били
разписани следните параметри:размерът на лихвения процент по кредита ,а
именно 40% и размерът на ГПР от 48,21%.На същата дата бил сключен и
договор за предоставяне на поръчителство между ищцата в настоящото
производство и втория ответник,по силата на който поръчителят се
задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“,за да
1
отговаря пред кредитора „Кредисимо,“ солидарно с потребителя за
изпълнение на всички задължения ,срещу дължимо от потребителя
възнаграждение.С оглед на горното се твърди,че действително приложения в
кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора от
48,21%,с което потребителят е бил заблуден и това е довело до
неравноправност в уговорката за ГРП и оттук до последиците предвидени в
чл.22 от ЗПК-нищожност на кредитната сделка ,поради липса на
задължителен реквизит от съдържанието договора за потребителски кредит
по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Съгласно договора за потребителски кредит под №
3031860 потребителят можел да сключи договор за поръчителство в срок до
48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в
срок до 10 дни от подаване на заявлението.В чл.4,ал.3 от договора и чл.4 от
раздел четвърти на ОУ е предвидено че кредиторът одобрява заявлението в
14 дневен срок от подаването му в случаите когато кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаване на заявлението
в случаите на предоставено обезпечение.Сочат още ,че ищцата в качеството й
на кредитополучател поради спешна нужда от финансов ресурс е избрала
обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство като поръчителят е
бил определен от кредитора ,поради което е бил сключен и договор за
поръчителство с втория ответник по настоящото дело ,за което потребителя е
дължал на поръчителя възнаграждение в размер на 159.20 лева,платимо като
добавка към падежната вноска.Сочи се още ,че преддоговорно задължение на
кредитора е да направи финансова оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя имащо за цел да предпази потребителите от свръх
задлъжнялост и неплатежоспособност.На практика клаузата за осигуряване
на поръчител е в пряко противоречие с Директива 2008/48 като на практика е
налице допълнително увеличение на размера на задълженията на
потребителя.Твърди се още,че при сключване на договора за кредит ищцата е
действала като ФЛ и като такава има качеството на потребител ,а самият
договор представлявал договор за предоставяне на потребителски кредит като
за неговата валидност и последици важат специалните изисквания на
ЗПК.Счита ,че договорът е нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр.с
чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановени императивни
правила.В процесния договор само формално бил посечен размерът на
ГПР,като дължимото по договора за предоставяне на поръчителство
2
възнаграждение не е включено при изчисляване на ГПР.Обстоятелството ,че
договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени в един и същи ден обосновавал извод,че разходът
за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора
за кредит.По този начин кредиторът е нарушил императивното правило на
чл.19,ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за
гарант в размера на ГПР(въпреки ,че възнаграждението е било включено в
погасителния план).
Моли да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на
договор за потребителски кредит № 3031860 от 22.08.2024година сключен
между „Кредисимо „ЕАД като противоречащ на императивните разпоредби
на ЗЗД,ЗПК, ЗЗП,както и решение за прогласяване нищожността на договор
за предоставяне на поръчителство ,сключен с „Ай тръст“ЕООД във връзка с
обезпечаване на договор за предоставяне на кредит № 3031860 от 22.08.2024
година като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД,ЗПК и ЗЗП.
Моли да бъде осъдено ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД гр.София
да заплати на ищеца сумата от 50 лева ,представляваща платена
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 3031860 от
22.08.2024 година, както и сумата от 50 лева заплатено без основание
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство под № 3031860
от 22.08.2024 година.Претендират се и направените по делото разноски.В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства
В указания от съда срок ответникът „Кредисимо „ЕАД гр.София е
депозирал писмен отговор ,в които е изразил становище за недопустимост на
предявените искове ,поради липса на правен интерес.Не оспорва
обстоятелството ,че между страните по делото е съществувал валидно сключен
договор за потребителски кредит ,по силата на който на ищцата в качеството
й на кредитополучател е била заета сума в размер на 300 лева ,която е следвало
да се върне в срок от 9 месеца,при фиксиран ГЛП от 30% и ГПР от 34,52% или
общо сумата от 339.49 лева.Сочи се още ,че ищцата е погасила задълженията
си по договора доброволно и предсрочно като не е заплатила в пълен размер
договорената възнаградителна лихва.Сочи още ,че по договора ищцата е
внесла сумата от 368 лева,която е разпредЕ. както следва :сумата от 300 лева
за възстановяване на предоставена главница;сумата от 11.44 лева за
3
възнаградителна лихва по договора и сумата от 51.37 лева за погасяване на
задължението към „Ай тръст“ЕООД за предоставено поръчителство.Останала
била неиздължена сума от 5.19 лева,но същата не се търсила от
кредитодателя.Не оспорват обстоятелството ,че при изчисляването на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство дължимо и платимо на
„Ай тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК.В
случая единствения разход включен в ГПР е договорената възнаградителна
лихва.Сочи се още ,че сключването на договор за предоставяне на обезпечение
не е било задължително условие за получаване на кредит като освен това
размерът на възнаграждението за поръчител не било известно на кредитодателя
при сключване на договор за кредит,поради което не е налице нищожност на
договора за предоставяне на кредит.Моли да се постанови решение,с което да
се отхвърлят предявените искове и се присъдят на ответника направените по
делото разноски.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ
тръст“ ЕООД гр.София ,в който са изложени сходни твърдения като в отговора
на първия ответник.Моли да се отхвърлят исковете с присъждане на разноски.
С протоколно определение от 08.10.2025 година постановено по делото е
допуснато изменение в размера на предявения иск от 50 лева недължимо
платена възнаградителна лихва на 11.44 лева,както и изменение на
претенцията за връщане на сумата от 50 лева недължимо платено
възнаграждение за поръчител по договор за поръчителство към договор за
кредит на 51.37 лева
Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
потребителски кредит № 3031860 от 22.08.2024 година,ведно с Приложение
№ 1 ,Общи условия за предоставяне на кредит;договор за поръчителство от
22.08.2024 година,ведно с Приложение № 1 към договор за поръчителство се
установява ,че на 22.08.2024 година между „КРЕДИСИМО“АД от една страна
в качеството му на кредитодател и В. Р. В. от друга страна , в качеството й на
кредитополучател е сключен писмен договор ,по силата на който
4
кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в
размер и при условия посочени в договора под условието ,че заявлението
посочено от кредитополучателя е одобрено.Съгласно клаузите на договора
кредитополучателят е поел задължение да посочи в заявлението
обезпечение на кредитора ,което е : 1./банкова гаранция съгласно ОУ в
срок от 10 дни от подаване на заявлението ; 2./да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо
лице„Поръчител“ в срок от 48 часа от подаване на заявлението В
чл.4,ал.3 от договора е предвидено ,че ако заявителят бил заявил кредит без
обезпечение ,то заявлението се разглеждало в срок от 14 дни.Неразделна част
от процесния договор е приложение № 1 ,в което е разписано ,че общият
размер на предоставения кредит е 300 лева за срок от 9 месеца,като общия
размер на дължимата сума от кредитополучателя е 339.49 лева ,при лихвен
процент на кредита от 30.00% и ГПР по кредита от 34.52%.
На 22.08.2024година е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД в качеството на поръчител и В. Р.
В. в качеството й на потребител, по силата на който поръчителят се
задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“,по силата на
който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнение
на всички задължения на потребителя възникнали съгласно договор за
потребителски кредит и за всички последици от неизпълнение на
задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит,като за
поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 216.44 лева посочено в приложение № 1, неразделна
част от договора за предоставяне на поръчителство ,което се заплаща на
датата на падежа на кредита.Съгласно клаузите на договора поръчителят е
финансова институция ,вписана в регистъра на финансовите институции по
чл.3а,ал.1 от ЗКИ при БНБ,чиято основна дейност е извършване на
гаранционни сделки,а и в случай,че поръчителят е получил от Кредисимо
предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
потребителя.Договореното по договора възнаграждение за предоставяне на
поръчителство се заплащало по банкова сметка на поръчителя като
„Кредисимо“ е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство,както и всички други вземания на поръчителя по този
5
договор.
В отговора на исковата молба първият ответник признава ,че по
договора е постъпило плащане от кредитополучателя в размер на 368 лева ,с
което е погасена главница ,възнаградителна лихва и част от възнаграждението
за поръчител като се признава още ,че възнаграждението за поръчител не е
било включено в ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установи ,че на 22.02024 година между "Кредисимо“ ЕАД и В. В. е
сключен договор за потребителски кредит № 3031860 по силата на който
първия ответник в качеството на кредитор се е задължил да предостави на
ищеца в качеството й на кредитополучател заем в размер на 300 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора заетата сума чрез
месечни вноски ,включваща главница и лихва.
Страните не спорят ,а това се установява и от събраните по делото
доказателства ,че на дата 22.08.2024година е бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ЕООД и В. В. ,с който
поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“,по силата на който да отговаря пред кредитодателя солидарно,
с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя
възникнали съгласно договор за потребителски кредит и за всички
последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по договор за
потребителски кредит,като за поемане на задълженията потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 216.44 лева.
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за
недопустимост на исковете поради липса на правен интерес,по което
възражение съдът приема следното:
Според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен
интерес (решение № 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.). За да
е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между
страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи
правата на ищеца (решение № 163/13.01.2011 г. по т. д. № 12/2010 г. на ВКС, I
т. о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.).
6
Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен иск,
е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от него право (решение № 197/28.06.2010 г. по гр. д. №
875/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 135/10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г.
на ВКС, II г. о.). Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от
защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на
правата на ищеца. По смисъла на решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. №
1331/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е
налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на
договор, решението по него следва да се отрази на правното положение на
ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен
резултат.Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която
решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се
основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни
доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера
на самото спорно право.
При такава преценка в настоящия случай съдът, намира че правният
интерес не е отпаднал, тъй като договорът за предоставяне на кредит
съществува в правния мир,а от признанието на ответниците установи,че към
момента ищцата е заплатила сумата от 360 лева ,като не е заплатила изцяло
възнаграждението за поръчител ,поради което за нея е налице правен интерес
да установи нищожността на процесния договор.
По делото няма спор,че процесният договор за предоставяне на
потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
7
Ответникът „Кредисимо“ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл.
9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключването на договора
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност,
поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата
валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на
който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит.
В разглеждания случай процесният договор за кредит е сключен в
предвидената от закона форма, като съдържа дата и място на сключването,
индивидуализация на страните, вида на обезпечението предоставяно от
кредитополучателя. Към договора е приложен погасителен план, който
съдържа данни относно размера на кредита;срока на същия и броя на
вноските ;ФЛП както и ГПР и детайлна разбивка на всяка погасителна вноска
какви суми по размер и основание включва, както и падеж на всяка вноска.
В случая съдът констатира,че в договор не е посочен годишен процент
на разходите (ГПР) като такъв се съдържа едва в приложения погасителния
план и е определен на 34.52% като същият формално не нарушава
императивната забрана на чл.19,ал.4 от ЗПК, според която ГПР не може да е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съгласно нормата на чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а §1,т.1 от ДР на ЗПК дава дефиниция за "общ разход по кредита", като
предвижда, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
8
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. По делото няма спор ,че възнаграждението на
поръчителя е следвало да се изплати на вноски чийто падежни дати съвпадат
с падежните дати на вноските по кредита,а освен това същото е можело да
бъде платено и по банкова сметка на самия кредитодател-„Кредисимо „АД
,който е и овластен да приеме вместо поръчителя изпълнението на
задължението за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство.
С оглед на разписаната процедура ,твърденията на страните и събраните
доказателства настоящият състав приема ,че кредитополучателят В. е
заявила искане за отпускане на кредит с обезпечение -чрез сключване на
договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя ЮЛ. При разглеждане
на заявлението на потребителя В. от кредитодателя „Кредисимо“ЕАД на
същия е било известно наличието на обезпечение, чрез договор за
поръчителство с „Ай тръст“ЕООД,по който потребителят е дължал точно
определено възнаграждение посочено в приложение № 1 към договора.
Следователно, още преди сключване на договора за кредит ответникът-
кредитодател е знаел какъв ще е размерът на задължението по договора за
поръчителство ,а именно сумата от 216,44 лева. Същото не е платено на
поръчителя предварително,като в договора изрично е записано ,че то следва
да се плати на падежа на кредита, по банкова сметка на поръчителя или по
банкова сметка на кредитодателя. Сключеният договор за поръчителство е
излязъл от присъщата му функция за обезпечаване на заема, като в случая е
имал за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Основание за сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД
условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор
за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство
обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл.4 на Договора за
потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по
кредита му ,като това може да бъде само предварително одобрено от
9
кредитора юридическо лице/по списък/. Предварително наложената
идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от
него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя , а само
този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени,
защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв
поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към
кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство. Посоченият от
„Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при
БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.Същото
е свързано с кредитора лице(с оглед данните в ТР). От анализа на
доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага
изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност
за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител е кредиторът на длъжника
по договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител /което е
предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това
води до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не
отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право
на избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Всичко това води до значително фактическо оскъпяване на заема и до
извода, че въпросното възнаграждение за поръчител е следвало да се включи
при изчисление на годишния процент на разходите по кредита при условията
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход, и така
кредитополучателят да има реална представа за дължимото по кредита.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че тъй като при
сключването на процесния договор за потребителски кредит не са били
спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от
ЗПК договорът се явява изцяло недействителен.В предвид изложеното
намира приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК -когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
10
Следователно платената от ищеца в полза на ответника сума от 11.44
лева,представляваща възнаградителна лихва и сумата от 51,37 лева –
възнаграждение на поръчител са били недължимо платени при начална липса
на основание ,поради което на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ответникът следва
да бъде осъден да я върне.
В случая ищцата е била освободена от внасяне на д.т. поради което
ответникът Кредисимо“ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПщРС д.т в размер на 100 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит №
3031860 от 22.08.2024 година сключен между „КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Триадица,бул.“Витоша“ №146(сграда А),Бизнес център
България,представлявано от управителя СЯ и В. Р. В. с ЕГН-********** от
с.Нова махала,*** на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр.с
чл.11,т.10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на
поръчителство от 22.08.2024 година сключен между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.София, район
Триадица,бул.“Витоша“ № 146(сграда А),Бизнес център
България,представлявано от управителя ИШ ,и В. Р. В. с ЕГН-********** от
с.Нова махала,*** на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр.с
чл.11,т.10 от ЗПК като противоречащ на императивните разпоредби на
ЗЗД,ЗПК, ЗЗП.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО“ЕАД да заплати на В. Р. В. сума от 11.44
лева,представляваща възнаградителна лихва и сумата от 51,37 лева –
възнаграждение на поръчител на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление:гр.София,район Триадица,бул.“Витоша“ №146(сграда
А),Бизнес център България,представлявано от СЯ-изпълнителен директор и
11
„АЙ ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Триадица,бул.“Витоша“ № 146(сграда А),Бизнес
център България,представлявано от управителя ИШ ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на ПщРС д.т. в размер на 100 лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12