Решение по дело №2771/2022 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър във вр. с чл.145 от Админстративнопроцесуалния кодекс АПК).

С решение № 2713 от 07.03.3024 г. по адм. дело № 7423/2023 г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 1039 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2771/2022 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІ състав, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на П. Б. К. срещу писмо изх. № 24-27831/19.09.2022 г. на началника на СГКК – Пловдив, производството по делото е прекратено в тази част, като е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на П. Б. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], област Пловдив, [улица]срещу отказ за изменение на кадастралната карта с писмо с изх. № 24-27831/19.09.2022 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Пловдив при Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ и се иска неговата отмяна. Счита, че са налице основания за изменение на границите между имот 502.115 и имот 502.919 по КККР на [населено място], област Пловдив, тъй като същите не съответстват на правата на собственост на оспорващите, отразени в нотариален акт № 73, том 8, дело № 2310/1983г. Иска от съда да се произнесе за вярната имотна граница между двата поземлени имота. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът – началник на СГКК – Пловдив, в предходното разглеждане на делото поддържа становище за недопустимост на жалбата, тъй като оспореното писмо няма характер на административен акт, а по същество твърди, че жалбата е неоснователна. Заявява, че по отношение границата между заявените за изменение обекти е налице влязло в сила решение от 26.06.2009 г., постановено по адм. дело № 314 по описа за 2009 г. на Административен съд – Пловдив, поради което няма основания за изменение на КККР.

Относно допустимостта на жалбата на К.  административен съд се е произнесъл с посоченото по-горе решение № 2713 от 07.03.3024 г. по адм. дело № 7423/2023 г. по описа на Върховен административен съд, поради което съдът не следва да коментира отново тези обстоятелства, тъй като указанията на по-горната инстанция са задължителни за настоящия съд, и намира жалбата да допустима, а по същество за неоснователна.

Съгласно нотариален акт № 73, том 8, рег. № 5091, дело № 2810/16.06.1983г., К. Н. К. /съпруг на К. 1970 г./ е собственик на имот 62, за който е отреден парцел XVIII-62,63, кв. 16 по плана на [населено място], който съответства на УПИ ХV-116, кв. 16 по действащия регулационен план на [населено място].

Със заповед № РД-16-17 от 08.06.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра на основание чл.35, ал.1 и 2 ЗКИР е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землищата на селата Войводиново, Граф Игнатиево, Динк, Калековец, Крислово, Манолско Конаре, Маноле, Рогош, Скутаре, Трилистник, Ясно поле, община “Марица”, област Пловдив. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник”, брой 55 от 07.07.2006 г.

С протокол № 96 от 26.07.2007 г. на Службата по кадастъра Пловдив комисия, назначена със заповед № РД-14-61 от 25.06.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, е приела кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], община „Марица”, област Пловдив, което приемане е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 73 от 11.09.2007 г.

С протокол № 172 от 08.11.2007 г. на комисия при Службата по кадастъра - Пловдив, назначена със заповед № РД-14-56 от 26.04.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, са разгледани постъпили възражения срещу кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място]. Под № 82 комисията е разгледала възражение с вх.№ 16-94-1120 от 08.10.2007 г. от К. Н. К. с искане да се отрази правилно границата между ПИ 502.115 и ПИ 502.919, като възражението се било уважено частично. Комисията е приела, че имотната граница между цитираните имоти е отразена правилно в съответствие с границата между парцели ХV-116 и ХІV-115, 114 от кв.16 по действащия регулационен план, но е уважил претенцията относно данните за собствеността и административния адрес на имота.

С протокол № 57 от 15.08.2008 г. комисия, назначена със заповед № РД-14-61 от 25.06.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, е разгледала извършените поправки в изработените кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на [населено място] в съответствие с решенията по постъпилите възражения, отразени в протокол № 172 от 08.11.2007 г. и е приела кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], община „Марица”, област Пловдив.

Със заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на основание чл.49, ал.1 ЗКИР е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], община Марица, област Пловдив.

По жалба на В. И. Е. (собственик на ПИ 502.115 по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ № XIV-114,115, кв. 16 по действащия регулационен план на [населено място]), срещу заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. ИД на АГКК, било образувано адм. дело № 314 по описа за 2009 г. на Административен съд – Пловдив, който с решение № 884/26.06.2009г., оставено в сила с решение № 13618/15.11.2010г. на ВАС, отхвърлил оспорването. В това производство като заинтересован страна взел участие и К. Н. К.. За да отхвърли жалбата съдът приел, че при заснемането и нанасянето в КК на [населено място] на ПИ 502.115 не са допуснати грешки. Не са установени и несъответствия в КК между означени на място от собствениците граници и тези по действащия в към този момент подробен устройствен план на [населено място]. Имотната граница между имоти 502.115 и 502.919 е нанесена правилно. Всички имотни граници са съобразени с приложения регулационнен план, одобрен със заповед № РД-09-409 от 27.09.1995 г., и попълването на кадастралната основа, одобрено със заповед № РД-09-467 от 27.06.2008 г. на кмета на община Марица.

Със заявления рег. № 01-477578/17.08.2022 г. и рег. № 01-390793/08.07.2022г. от името на К., съпруг на жалбоподателката К., е поискано изменение на КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. на ИД на АГКК. Като правно основание за изменението е посочена разпоредбата на чл. 55, т. 2 от Наредба № 02-20-5/15.02.2016г., а като фактическо основание – пропуск при изработването на КК на [населено място] да бъде отразена заповед № РД 09-467/27.06.2008г. на кмета на община Марица, с която е попълнена вярната имотна граница между имоти 116 и 115 в кадастралния план на [населено място].

Срещу исканото изменение на границата между ПИ 502.115 и 502.919 по КК и КР на [населено място] е постъпило възражение от В. И. Е. с вх. № 02-1031/02.09.2022г., в което се поддържа, че заявената промяна е в противоречие с притежаваното от нея право на собственост върху имот 502.115, съобразно нотариален акт № 61, т. 116 от 07.12.2005г. на Служба по вписванията – Пловдив.

С процесния отказ по заявление рег. № 01-477578/17.08.2022 г. и рег. № 01-390793/08.07.2022г. началникът на СГКК – Пловдив е приел, че не са налице основния за процедиране на заявеното изменение, тъй като нанесената в КК граница между имоти 502.115 и 502.919 е потвърдена с влязло в сила съдебно решение.

По делото е изслушана съдебно - техническа експертиза, приета с частично оспорване от страна на жалбоподателя. Съдът намира, че няма пречка заключението да бъде кредитирано като обосновано и компетентно. Съгласно заключението имот 62, за който е отреден парцел XVIII-62,63, кв. 16 по плана на [населено място] е предмет на първа регулация по отменения план на [населено място], одобрен със заповед № 661/28.11.1968г. По действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-409/27.09.1995г. за имота е отреден УПИ ХV-116, кв. 16. Установява се, че със заповед № РД 09-467/27.06.2008г. на кмета на община Марица е одобрено попълване на кадастралния план на [населено място] с вярната имотна граница между УПИ ХV-116 и УПИ 114,115, кв. 16, без промяна на регулацията. Според вещото лице границите между ПИ 502.115 и 502.919 по КК и КР на [населено място], съответстват на установените граници на имотите съобразно решение № 884/26.06.2009г., постановено по адм. дело № 314 по описа за 2009 г. на Административен съд – Пловдив, както и че процесният проект за изменение на КККР е свързан с промяна на тази граница, промяна в площите на имот 502.115 и 502.919, както и заличаване на достъпът до имот 502.115, предвиден чрез улица тупик от югозапад. Установява се, че към момента имотите се владеят по границата, определена по кадастралния план, изменен със заповед № РД 09-467/27.06.2008г. на кмета на община Марица.

Съгласно удостоверения рег. № 7544 от 03.04.2023г. и рег. № 343/09.01.2023г., издадени от община Марица, дворищната регулация между УПИ ХV-116 и УПИ 114,115, кв. 16 по плана на [населено място] не е приложена. Графична част към заповед № РД 09-467/27.06.2008г. на кмета на община Марица не се съхранява. В същото време от представената към експертизата комбинирана скица, тази регулация предвижда придаваема част към УПИ 114,115 от площта на УПИ ХV-116, кв. 16. Вещото лице заявява, че исканото с проекта изменение на КК се явява в съответствие със съществуващата на терена материализирана граница.

При така събраните доказателства от правна страна съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община / чл. 51, ал. 2 вр. ал. 3 от ЗКИР/.

Според чл. 54, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗКИР, непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралния регистър се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки” са несъответствия в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР. От своя страна нормата на чл.27, ал.1, т. 1 от ЗКИР посочва кои са основните кадастрални данни за поземлен имот - идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки.

По правилото на чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗКИР кадастралният регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра съдържа: данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 - 11 за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си.

Съгласно чл. 14, ал.1, т. 4 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /обн., ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г./ при създаването на КК границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват освен от геодезически измервания на означените на място граници в съответствие с правото на собственост и от регулационните планове, одобрени по реда на ЗУТ или на отменените ЗТСУ и Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) – за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани.

Според нормата на § 8 ал. 1 вр. ал. 2 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 (6 месеца от месечен срок от деня на влизането в сила на закона - 31.03.2001 г.) отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като собствениците на поземлени имоти могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издадена от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.

Ето защо съдът намира, че искането на жалбоподателката за отразяване на границите на заявения имот съобразно документите за собственост и Кадастралния план на [населено място], попълнен със заповед № РД 09-467/27.06.2008г. на кмета на община Марица, основаваща се на твърдението за неприложена дворищна и улична регулация в обхвата на имоти УПИ 114,115 и УПИ ХV-116, кв. 16, сочи на искане за изменение на КК на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКИР. Каса е се за твърдение, че материализираната граница между имот 502.115 и 502.919, отразена в кадастралния план на [населено място] със заповед № РД 09-467/27.06.2008г. на кмета на община Марица не съответства на границата по кадастралната карта. Съдът намира ,че това твърдение не кореспондира с постановеното решение № 884/26.06.2009г. по адм. дело № 314 по описа за 2009 г. на Административен съд – Пловдив. С него със сила на присъдено нещо, съдът е приел за установено, че имотната граница между имоти 502.115 и 502.919 е нанесена правилно в одобрената със заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. на изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър кадастралната карта за землището на [населено място], община Марица, област Пловдив, както и че всички имотни граници са съобразени с приложения регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-409 от 27.09.1995 г., и попълването на кадастралната основа, одобрено със заповед № РД-09-467 от 27.06.2008 г. на кмета на община Марица.

Предвид изложеното съдът намира, че твърденията в настоящото производство за това приложена ли е регулацията между УПИ 114,115 и УПИ ХV-116, кв. 16, не сочи на непълнота и грешка в КК и КР по отношение на процесните имоти, а за наличие на спор за собственост, който е пречка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР за одобряване на исканото изменение. В настоящото производство, в противоречие с установеното по адм. дело № 314 по описа за 2009 г. на Административен съд – Пловдив, от трета за спора страна – община Марица, се удостоверява, че регулацията по плана, одобрен със заповед № РД-09-409 от 27.09.1995 г. не е приложена. Въз основа на това ново обстоятелство оспорващата страна на практика претендира настоящият съд да се произнесе, като реши спора за вярната граница между имотите, който спор е извън предмета на настоящия съдебен контрол. Спорът в настоящото съдебно производство касае обстоятелството дали са налице основания за промяна в съдържанието на КК и КР.

Съгласно нормата на § 8 ал. 1 вр. ал. 2 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4, за правоимащите лица възниква възможността да поискат вътрешните регулационни линии на имотите им да бъдат поставени в съответствие със съществуващите имотни граници. Към момента на одобряване на КК на [населено място] не е била проведена процедура за изменение на регулацията на УПИ 114,115 и УПИ ХV-116, кв. 16, по имотни граници. В заповед № РД-09-467 от 27.06.2008 г. на кмета на община Марица, с която е попълнена кадастралната основа, изрично е посочено, че не се извършва промяна в регулацията. При това положение, на основание чл. 14, ал.1, т. 4 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., границите между имоти 502.115 и 502.919 в действащата КК са нанесени в съответствие с регулационния план, одобрен по реда на ЗТСУ отм.

Поради това не може да не приеме, че в случая е налице „непълнота или грешка“ по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР, даваща основание за изменение на данни за обекти на кадастъра. Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта на засегнатите имоти, е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни. Последното може да се извърши само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. При наличието на претенции за собственост и от трети лица относно спорната придаваема по регулация част, налагащи промяна в границите и площта на обектите на кадастъра, респ. отпадане на предвиден достъп до обект на кадастъра, се налага извод за спор за собственост, който от своя страна обосновава законосъобразност на постановения отказ за изменение на кадастралната карта. При изменение в хипотезата на непълнота и грешка се преценява само действителното положение, а наведеното възражение за отпаднало отчуждително действие на регулационния план е възражение по собствеността, което е меродавно в рамките на спора за собственост, който следва да се разреши по общия исков ред.

Не се установява в случая и настъпила след одобряване на кадастралната карта промяна в данните за процесните обекти на кадастъра, която да дава самостоятелно основание за изменение в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР.

Предвид изложеното, съдът намира оспореният административен акт за валиден, правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба за неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена.

От ответната страна не се заявяват претенции за присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Ето защо, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Б. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], област Пловдив, [улица]срещу отказ за изменение на кадастралната карта с писмо с изх. № 24-27831/19.09.2022 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Пловдив при Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.