Решение по дело №1369/2019 на Районен съд - Кърджали

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер

Година

07.08.2020г.

Град

Кърджали

Кърджалийски районен

съд

състав

На

22.07.

Година

2020

В

публичното

заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

гр.д.

дело номер

1369

по описа за

2019

година.

Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от „Кредит инс“ ООД гр.София, в която се сочи, че на 30.10.2017г. между страните се сключва онлайн договор за потребителски кредит „Екстра“ №71665/30.10.2017г. в размер на 1 500.00 лева във формата на електронен документ при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. След подадена от В.Б. онлайн заявка за отпускане на кредит чрез електронния сайт на дружеството, същата била одобрена и чрез партньорски офис на Изипей ѝ е преведа исканата сума срещу надлежно издадена и получена от нея разписка.

Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит , като е потвърдил и получил на посочения от него е – мейл адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити“. Съгласно формата за кандидатстване В.Б. избрала опция да ѝ бъде осигурен гарант за ползване на кредита „Кредит инс“ ООД, с което на основание т.4 от договора, сключен между страните се задължила към ежемесечната ѝ вноска да бъде начислена и такса „Гарант“. Съгласно условията на сключения договор „Кредит инс“ ООД поело задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит , а кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант“ , като общият размер на задължението – 3 150.00 лева е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски  със следните падежи: 30.11.2017г., 30.12.2017г., 30.01.2018г., 02.03.2018г., 30.03.2018г., 30.04.2018г., 30.05.2018г., 30.06.2018г., 30.07.2018г., 30.08.2018г., 30.09.2018г., 30.10.2018г.. Първите осем  вноски по кредита са изцяло погасени.

До датата на подаване на заявлението в съда кредитополучателят не е погасил  вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 30.07.2018г., 30.08.2018г., 30.09.2018г., 30.10.2018г.. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника посредством  изпращане на напомнителни е-мейли на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди  и след настъпване на падежните дати, но до настоящия момент длъжника не е извършил плащане на задълженията.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 500.00 лева – главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 71665/30.10.2017г., 178.74 лева – договорна лихва за периода 30.10.2017г. до 14.11.2018г., 370.00 лева – договорна такса „Гарант“ за периода от 30.10.2017г. до 14.11.2018г., 14.10 лева – законна лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 14.11.2018г., законна лихва върху главницата. Претендира разноските в заповедното и исковото производства.

Ответницата В.В.Б. в представения по делото отговор оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д. №1028/2019г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 464/06.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът В.В.Б.  с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на кредитора  „КРЕДИТ ИНС“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.София, бул.“Цар Борис III“ №19, вх. „В“, ет.1, ап.6 със законен представител М.Г.А. – управител, представляван от адв. Р.И.Д. *** , тел. 02/4236675 следните суми: 500.00 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № 71665/30.10.2017г., 178.74 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2017г. до 14.11.2018г., 370.00 лева – договорна такса „Гарант“ за периода от 30.10.2017г. до 14.11.2018г., 14.10 лева – законна лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 14.11.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение. Длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на присъдените суми, поради което е разпоредено на заявителя да установи вземането си по съдебен  ред, вследствие на което и в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е инициирано настоящото производство. Ето защо същото е допустимо като образувано от надлежно легитимирана страна и в законоустановения едномесечен срок. Относно основателността на иска, съдът съобрази следното:

Ищецът  основава твърдението си за постигнато между страните съгласие за сключване на договор за потребителски кредит на подадена от длъжника  Заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото дружество www. creditins. bg, чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от финансовата институция, в резултат на която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 1500 лева, същият бил отпуснат и получен от ответника на каса на партньорски офис на "Изипей" АД срещу лична карта.

Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг.  чл.6 вр. пар.1, т.2 от ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017г.). Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл.2, ал.1 вр.чл.4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За "електронен подпис" по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) 910/2014г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

В чл.4. 1 от представените Общи условия, приложими към договора и достъпни на сайта на дружеството, е посочено, че чрез обявената на сайта на "Кредит Инс" информация кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща заявка за избрания вид услуга. Съгласно чл.2.2. от ОУ преддоговорната информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със заявка № 68089, подадена на 30.10.2017г. в 09:23 ч., потвърдена в 09:24 ч., ответницата е кандидатствала за отпускане на заем в размер на 1500 лв., продукт "Екстра", сума за връщане 3 150 лв., избран метод за плащане: "Изипей" и с поискана банкова гаранция. Отпускането на кредита е одобрено. В заявката е попълнена информация, която логически е свързана единствено с ответника – неговите три имена, ЕГН, номер на лична карта и мобилен телефон, месторабота, доходи, както и настоящ адрес, който съвпада с адреса му на призоваване и с постоянния му адрес. В подадената заявка е налице препратка към стандартен европейски формуляр и към договора, за който е отбелязано, че е видян от потребителя на 30.10.2017г. в 09:29 ч., и договорът е със статус "подписан". С представения договор за потребителски кредит "Екстра" № 71665 от 30.10.2017г. и Приложение 1 към него ищецът като кредитодател се задължава да предостави заем в размер на 1500 лв., който заемателят се задължава да върне, заедно с лихва и такса "Гарант" на равни месечни вноски в срок от 12 месеца, с краен падеж 30.10.2018г. Уговорен е годишен процент на разходите 49.70 % и фиксиран лихвен процент 36 %. 

С Решение № 70 от 19.02.2014 г. постановено по реда на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., 4-то гр.отделение е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая такова искане не е направено от ответната страна и съдът трябва да приеме за доказано, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит "Екстра"№ 71665 от 30.10.2017г.. По делото е доказано изпълнението на основното задължение на ищеца реално да предостави заемната парична сума. Това се установява и от неоспорения оригинал на разписка № 07000652187859 от 30.10.2017г на “Изипей”АД за предаване в 16:32:19 часа на ответницата на сумата от 1 500 лева  с основание “получаване пари в брой” с наредител “Кредит инс”. От представени по делото разписки за електронно разплащане се установява, че ответницата е заплатила първите осем вноски  по кредита с падежи, настъпили на: 30.11.2017г., 30.12.2017г., 30.01.2018г., 02.03.2018г., 30.03.2018г., 30.04.2018г., 30.05.2018г., 30.06.2018г. и същите са изцяло погасени към дата 14.11.2018г.. Няма твърдения и доказателства ответникът да е върнал предоставената му в заем сума за частта , включваща погасителните вноски за датите: 30.07.2018г., 30.08.2018г., 30.09.2018г., 30.10.2018г..

От неоспореното и прието заключение на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че сумата по процесния договор в размер на 1500 лева е реално изплатена на ответника.  Счетоводството на ищеца се води редовнопо отношение на процесния кредит.  Извършеното плащане от ответника е отразено своевременно и точно  в счетоводството на ищеца  и същото е в общ размер от 2 118.00 лева.  Общият размер на задължението на ответника към ищеца е в размер на 1 062.84 лева , в това число: 500.00 лева – за главница за периода от 30.07.2018г. до 30.10.2018г., 370.00 лева – сума за гаранция за периода от 30.07.2018г. до 30.10.2018г., 178.74 лева – договорна лихва за периода от 30.07.2018г. до 30.10.2018г..

Установените по делото частични плащания , съгласно трайната съдебна практика , следва са приемат  като извънсъдебно признание на незгодния за ответника факт, че процесното правотношение е породило правното си действие. Ищецът претендира и заплащане на сумата, представляваща такса "Гарант", съгласно чл. 4 от Договора и Приложение № 1 към същия. Съгласно чл.8.1 от Общите условия, с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя, до три дни след одобрение на кредита последният следва да представи оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума, което е задължително условие за отпускане на кредита. Ако такава гаранция не бъде представена, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант, като в този случай кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант. В чл.4 от Договора е указано, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита, за което се е съгласил да заплати на кредитодателя и такса "гарант", разсрочена към месечните му вноски, като не се посочва кое е дружеството гарант.

Настоящата инстанция при тълкуване на чл.4 от Договора във връзка с чл.8 от ОУ, намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса "Гарант" в размер на 1 110.00 лв., заобикаля закона – чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции. В случая таксата "Гарант", посочена като глобална сума 1110.00 лв., се кумулира към погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на  търговеца за сметка на потребителя. Тази такса  заобикаля и изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите по потребителски кредити.

С оглед изложеното, предвид нищожността на чл.4 от процесния договор за заем, липсва основание за заплащане на такса "Гарант", поради което следва да се преизчисли размера на задължението като се изключат задълженията на кредитополучателя, начислени въз основа на тази клауза. Предвид изложеното, съдът намира за основателен и доказан иска за съществуване на вземане на ищеца за 500лв. главница по договора за потребителски кредит от 30.10.2017г., за 178.74 лв. - договорна лихва и 14.10 лв . – лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 14.11.2018г., а в останалата част и за сумата от 370 лева – такса “Гарант” искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски в настоящото производство съразмерно уважената част от иска в размер на сумата от 475.87 лева, както и разноски в заповедното производство от 211.86 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.Б.  с ЕГН ********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на  „КРЕДИТ ИНС“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.София, бул.“Цар Борис III“ №19, вх. „В“, ет.1, ап.6, представлявано от адв. Р.И.Д. *** , тел. 02/4236675 следните суми, за които е издадена Заповед №464/06.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1028/2019г. на КРС, а именно: 500.00 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № 71665/30.10.2017г., 178.74 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2017г. до 14.11.2018г., , 14.10 лева – законна лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 14.11.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ  иска за сумата от 370.00 лева – договорна такса „Гарант“ за периода от 30.10.2017г. до 14.11.2018г..

 

ОСЪЖДА В.В.Б.  с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на  „КРЕДИТ ИНС“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.София, бул.“Цар Борис III“ №19, вх. „В“, ет.1, ап.6, представлявано от адв. Р.И.Д. *** , тел. 02/4236675 направените разноски съразмерно уважената част от иска в размер на сумата от 475.87 лева, както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1028/2019г. на КРС възлизащи на 211.86 лева.

 

Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка:

***: ***ието подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        Районен съдия: