№ 385
гр. П., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720105369 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. Н.П.А., срещу Д. Р.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК, e предявени искове с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., и Приложение № 1 от 18.12.2023 г. към
Договора, сключен между „***“ ООД (с предишно наименование „***" АД) и
„***“ ЕАД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1003,29
лева, представляваща главница по Договор за кредит „***“ с № *** г.,
сключен между „***“ ООД и ответника, сумата от 92,37 лева лихва за забава
за периода от 18.12.2023 г. 27.06.2024 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 1003,29 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 27.06.2024 г. до окончателно и изплащане, за които суми е издадена
1
заповед № 2520 от 12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 3538/2024 г. на ПРС. Моли да им
бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът Д. Р.
К. чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила
исковете по основание и размер. В договора твърди, че уговореният в
договора годишен лихвен процент е завишен, и в тази връзка твърди че
клаузата на чл.4, ал.1, т.2 и т.4 от Договора са нищожни, като противоречащи
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Оспорва и клаузите на
чл.20, чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора, в които страните уговорили неустойка,
такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и така за разходите
на лице, за които твърди, че противоречат на чл.33 от ЗПК, и неравноправни
по смисъла чл.146 от ЗЗП. Излага доводи за нищожност на договора в неговата
цялост, и в този смисъл и оспорва дължимостта на претендираната лихва за
забава. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като и се
присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани по
делото писмени молби чрез ю.к. Атанасова заявяват, че поддържат предявения
иск и молят съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът в съдебно заседание чрез адв. М. оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, като и се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2520 от
12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 3538/2024 г. на ПРС, срещу която, в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК, ответницата е подала възражение, поради което съдът намира, че
установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.
По основателността:
От приложения Договор за кредит „***" от 17.02.2022 г., се установява,
2
че на 17.02.2022 г. между ответницата, в качеството и на кредитополучател и
„***“ ООД, в качеството му на кредитодател е подписан процесния договор,
съгласно който кредитодателя се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит с максимален размер 1000,00 лева, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта „***“, а кредитополучателят се е съгласил да ползва и върне
съобразно условията на договора, ведно с възнаградителна лихва при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43,2 % и дневен лихвен
процент в размер на 0,12 %, за неопределен срок, като лихвата се изчислявала
върху усвоената и непогасена част от главницата; при годишен процент на
разходите от 45, 9 %.
Видно от съдържанието на договора в чл.2, ал.2 и ал.3 от същия,
страните по договора са постигнали съгласие, че с подписване на договора
кредитополучателят удостоверява получаването на платежен инструмент –
кредитна карта, ведно със запечатан плик с ПИН код за нея, поради което и в
тази част договора има значение на разписка за получената от ответницата
кредитна карта.
В чл. 20 от Договора, страните по същия са постигнали съгласие в
случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа
2-ро число на месеца, същия се задължава да предостави на кредитодателя в 3-
дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва
договор за поръчителство за срок от 30 дни. Съгласно чл.21 от договора, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок до 5-то
число, кредитополучателят дължи на кредитора, неустойка в размер на 10 %
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
за настоящия месец . Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение
на задължението, на 6-то число па месеца, в който не е погасено, и до 5-то
число на следващия месец текущо задължение.
Видно от съдържанието на договора, страните са постигнали съгласие
със сумата на текущото задължение да се погасяват задълженията на
кредитополучателя в следната поредност: законна лихва върху дължима
главница; разходи за събиране на вземането по чл.22,ал.4 от Договора; разходи
за събиране на вземането по чл.21, ал.4 от Договора, начислени неустойки за
3
неизпълнение на договорно задължение върху усвоена и непогасена главница
между 01 и 19-то число на текущия месец.
Няма спор между страните, че процесното вземане е цедирано от страна
на „***“ АД (с предишно наименование „***“ ООД) в полза на ищеца, което
се установява и от приложения по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.11.2023 г.
От приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице В. В., се установява, че по процесния
договор за кредит „Бляла карта“, в периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г.,
ответницата е усвоила главница в размер на 1050,51 лева, като е извършвала и
плащания по договора в общ размер на 1010,00 лева. които плащания вещото
лице е отразило по дати в Таблица № 1, неразделна част от заключението.
Вещото лице е установило, че с извършените от ответницата плащания при
кредитодателя е погасена главница в размер на 47,22 лева. договорна лихва в
размер на 162,32 лева за периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г., неустойка в
размер па 406,92 лева, сумата от 150,00 лева, представляваща начислен разход
за събиране вземането по чл.21, ал.4 от договора, сумата от 120,00 лева,
представляваща начислен разход за събиране вземането по чл.21, ал.5 от
договора, и сумата от 123,54 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г. Експерта е установил, че при „***“ ООД към
18.12.2023 г., начислените суми по пера са в общ размер на 2042,13 лева,от
които: усвоена главница в размер на 1050,51 лева, договорна лихва в размер на
162,32 лева за периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г., неустойка по чл.20 от
Договора в размер на 406,92 лева, сумата от 150,00 лева, представляваща
разход за събиране вземането по чл.21, ал.4 от Договора, сумата от 120,00
лева, представляваща разход за събиране вземането по чл.21, ал.5 от
Договора, и лихва за забава в размер на 152,38 лева за периода от 17.02.2022 г.
до 18.12.2023 г. След като вещото лице е установило извършените от
кредитодателя начисления, и извършените от ответницата плащания по
процесния договор, е изчислило, че неплатена главница по процесния договор
е в размер на 1003,29 лева, неплатено обезщетение за забава върху
непогасената главница в размер на 28,84 лева за периода от 17.02.2022 г. до
18.12.2023 г. .(датата на цесията), които суми е отразило в Таблица № 1,
представляваща неразделна част от заключението. По отношение на
дължимото обезщетение за забава върху непогасената главницата, вещото
4
лице е изчислило че същото е в размер на 28,84 лева за периода от 17.02.2022
г. до 18.12.2023 г., а за периода от 18.12.2023 г. до 27.06.2024 г. е в размер на
72,78 лева.
По отношение годишния процент на разходите, вещото лице е
установило, че при неговото определяне по договора за кредит, не са
включени предвидените в договора такси и неустойки по чл.20 и чл.21, ал.4 и
ал.5 от Договора. Експерта е изчислил и годишния процент на разходите в
случай, че при изчисляване на ГПР по договора се прибавят начислените
задължения по чл.20 и чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора - уговорени и начислени
неустойка в размер на 406,92 лева, такса разходи за събиране на просрочени
вземания - 150,00 лева и 120,00 лева такса за разходите на лице, което
осъществява и администрира дейността но извънсъдебно събиране на
задължението, и по този начин е изчислило, че ГПР би бил в размер на 284,41
%.
Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в
срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца
е налице правен интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието
на облигационно правоотношение между „***“ ООД и ответника по Договор
за кредит „***“, както и реално изпълнение по същия. Ищецът е длъжен да
докаже наличието на облигационно правоотношение по Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., и Приложение № 1 от
18.12.2023 г. към Договора, по силата на който вземането по сочения договор
за паричен заем е прехвърлено на ищцовото дружество, както и надлежно
уведомяване на ответника за извършената цесия. Ищецът следва да установи
съдържанието на съглашенията (размер на кредита, договорената лихва,
падеж на вземането), получаване на сумата по договора за потребителски
кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението
за плащане на дължимите вноски. При доказване на тези предпоставки,
ответника следва да докаже, че е изпълнил своите задължения по договора за
5
потребителски кредит, респ. че е погасил дълга.
Кредиторът „***“ ООД е финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора за
паричен заем, е действала извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно страните имат качество, съответно на кредитор и на потребител
по смисъла на чл.9, ал.4 и ал.3 от ЗПК. Сключеният между тях договор, е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да
отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на
специалните такива, предвидени в ЗПК.
Както вече бе посочено, от предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице
сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит. В тази връзка с определението за насрочване, съдът
изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в
процесния договор.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ответника в отговора на исковата молба е оспорил сключването на
процесния договор за потребителски кредит, но доколкото не е оспорен
положения от него подпис, и не се твърди да не го е подписвал, то и следва да
се приеме, че между ответника и „***“ ООД, е сключен процесния Договор за
кредит „***“ с № *** г. В тази връзка съдът намира, че ответника и „***“
ООД са обвързани от наличие на облигационно правоотношение по между им,
възникнало на основание процесния Договор за кредит.
В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че
служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между
6
търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи
проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски
кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието
на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
регламентира, че разходите, които се включват в ГПР са настоящи или бъдещи
разходи, представляващи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора.
Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, регламентира, че „общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В тази връзка следва извода, че разходите
уговорени между кредитодателя и кредитополучателя в чл.20 и чл.21, ал.4 и
ал.5 от Договора - неустойка, такса разходи за събиране на просрочени
вземания, такса за разходите на лице, което осъществява и администрира
дейността но извънсъдебно събиране на задължението, представляват разход,
който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.
По отношение на неустойката: В чл.15, ал.1 от процесния договор, е
7
възложено в тежест на ответника в рамките на 3 дни, считано от датата на
активиране на предоставената карта да предостави на ответника обезпечение
по кредита, изразяващо се в поръчителство. Изпълнението на това задължение
в така определения срок и съобразно поставените към ответника условия се
явява невъзможно. Преценявайки естеството на сключения договор и
съдържанието на клаузата, следва извода, че клаузата на чл.15 от Договора за
кредит, от една страна, представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика потребителят е лишен от възможността
да реши ще предостави ли обезпечение или не, а от друга страна, поставя
изначално неизпълними изисквания, поради което и единствената й цел се
явява обогатяване на ищеца. Същевременно включването на разхода за
неустойка при изчислението на ГПР, води до промяна на неговия размер.
От приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че ако
задълженията по чл.20 и чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора – неустойка, такса
разходи за събиране на просрочени вземания, такса за разходите на лице, което
осъществява и администрира дейността но извънсъдебно събиране на
задължението, се прибавят към разходите по договора за кредит, то
действителният размер на ГПР би бил от 284,41 %.
Изложеното, налага извода, че освен, че ГПР е в размер значително
надвишаващ законово допустимия, като при посочването му в договора не е
спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Целта на посочената правна норма
е да се предостави на потребителя точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнително плащане по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му. Същевременно - посочването на по-нисък от действителния
8
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Това от своя страна означава, че клаузата за
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
В горния смисъл, съдът намира, че поради неспазване изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК, процесният Договор за
кредит „***“е изцяло недействителен. Поради това и следва да бъдат
приложени последиците предвидени в нормата на чл.23 от ЗПК, а именно –
потребителят – ответник, дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не и лихви или други разходи.
В случая чистата стойност на кредита, респ. главницата е от 1050,51
лева. Вещото лице по приетата съдебно – икономическа експертиза е
установило, че ответника е извършвал плащания по Договора за кредит на
обща стойност от 1010,00 лева. За общата стойност на извършените от
ответника плащания по процесния договор не се спори между страните.
Тъй като в настоящото решение съдът прие, че процесният Договор за
потребителски кредит е нищожен, то при тези обстоятелства, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, НО НЕ ДЪЛЖИ лихви или други разходи по кредита. В тази
връзка съгласно константната съдебна практика намерила израз в
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения, а именно: решение №
50005 от 21.02.2024 г., по т. д. № 1950/2022 г., на ВКС, II т. о., ТК; решение №
50174 от 26.10.2022 г., по т.д. № 3855/2021 г. на ВКС, ГК ІV г.о.; решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение №
50259 от 12.01.2023 г., по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ГК, III г.о, и решение
№ 50056 от 29.05.2023 г., по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД, и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Ако се приеме, че установяване дължимостта на чистата сума по
9
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство - по предявен иск с правно основание
чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит, и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 в
специалния закон ЗПК.
В горния смисъл и предвид приетата от съда недействителност на
процесния Договор за кредит „***“, то съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
която норма е както вече бе посочено е специална, изключваща приложените
на общия закон (lex specialis derogat generali) - общото правило по чл.34 от
ЗЗД, изрично уредена в Закона за потребителския кредит, като последица от
приемане недействителност, респ. нищожност на Договор за кредит по чл.22
от ЗПК (какъвто е настоящият случай), и при развитие на процесните
взаимоотношения между страните (възникнали и развили се при действието
на ЗПК), то ответника дължи само чистата стойност на кредита, т.е. дължи
установената, респ. доказана стойност на неплатената главница. От тук и
следва извода че при чиста стойност на кредита от 1050,51 лева, и безспорно
установените за извършени от ответника плащания на обща стойност от
1010,00 лева, то остава неплатена главница в размер на 40,51 лева, до която
сума иска за главница е основателен и доказан, и следва да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 40,581 лева,
представляваща неплатена главница по процесния Договор за кредит. На
основание чл.23 от ЗПК ответника НЕ ДЪЛЖИ на ищеца плащане на сумата
от 92,37 лева лихва за забава за периода от 18.12.2023 г. 27.06.2024 г., поради
което и този иск, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи на ищеца и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
10
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Страните са поискали от съда да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски, за което са представили списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и
в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът
следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес,
както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева общо за
заповедното и исковото производства, от които: 100,00 лева – за исковото
производство, и 50,00 лева – за заповедното производство. С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, и предвид съдържащите се в делото
доказателства за извършени от ищеца разноски в заповедното и исковото
производства, то съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 17,56 лева, които се възложат върху
ответната страна.
Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на
разноски. Съгласно представения списък на разноските ответника претендира
заплатено от него адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 300,00 лева, а в исковото производство 400,00 лева, и 100,00 лева за
експертиза. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в исковото и заповедното производства в размер на 770,42
лева, които се възложат върху ищцовата страна. Що се отнася до
противопоставените от ищеца възражения досежно заплатеното от
ответницата адвокатско възнаграждение, то следва да се има предвид, че
ответницата както в заповедното, така и в исковото производство не е била
представлявана при условията на чл.38 от ЗАдв, а срещу уговорено и
заплатено от нея адвокатско възнаграждение, за което по делото са
представени доказателства. Същото не е и прекомерно по смисъла на чл.78,
ал.5 от ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото, защитавания
11
материален интерес, както и извършеното от адв. М. процесуални действия –
подаване на възражение в заповедното производство, изготвяне и подаване на
отговор на исковата молба, явяване в съдебно заседание и депозирани
писмени молби.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес:
*** ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
***, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 30.11.2023 г., и Приложение № 1 от 18.12.2023 г. към
Договора, сключен между „***“ ООД (с предишно наименование „***" АД) и
„***“ ЕАД, сумата в размер на 40,51 лева, представляваща главница по
Договор за кредит „***“ с № *** г., сключен между „***“ ООД и Д. Р. К., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху главницата, ведно със законна
лихва върху главницата от 40,51лева, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 27.06.2024 г. до окончателно и изплащане, за които суми
е издадена заповед № 2520 от 12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 3538/2024 г. на ПРС,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над уважения размер от
40,51 лева до пълния предявен размер от 1003,29 лева, и за сумата от 92,37
лева лихва за забава за периода от 18.12.2023 г. 27.06.2024 г., за които суми е
издадена заповед № 2520 от 12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 3538/2024 г. на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Р. К., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: *** сумата от 17,56 лева, представляващи разноски по исковото
и заповедното производства за държавна такса, възнаграждение на вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 770,42 лева, представляващи разноски по
исковото и заповедното производства за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
12
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № 03538/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13