Решение по дело №10002/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 12.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветдесета година в състав:

СЪДИЯ:  АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10002 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.).

Ищцата Д.М. твърди, че на 29.12.2015 г. в с. Веселиново, обл. Шумен е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № *****, който навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в греблото на насрещно движещ се специализиран автомобил снегорин „Волво ФМ9“ с рег. № *****. Вследствие на това ПТП на ищцата, която е пътувала на задната седалка на л.а. „Сеат Кордоба“, са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, което от своя страна е довело до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищцата. Ищцата твърди, че баща ѝ е направил разходи за лечението ѝ в размер общо на 1 000 лв., с която сума е намалял семейният бюджет, включващ средства за издръжка на ищцата. Твърди, че към момента на процесното ПТП за водача на л.а. „Сеат Кордоба“ не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което иска ответникът да ѝ заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи посочените разходи за лечението ѝ, в размер на 1 000 лв., заедно със законната лихва върху тези суми от 23.07.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Г.ф.оспорва исковете. Не оспорва, че процесното ПТП се е състояло по сочения от ищцата начин, както и че водачът на автомобила, причинил процесното ПТП, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (което следва и от посочените от ответника обстоятелства, свързани с направеното от него предложение за изплащане на обезщетение, както и с оглед на оспорването само на размера на претенцията). Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Прави възражение за съпричиняване на уврежданията от ищцата, като твърди, че тя е пътувала в автомобила без да е обезопасена със съответната обезопасителна система. Претендира разноски по делото.

Третото лице помагач Р.К. не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно (включително на основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с оглед на представеното определение от 29.01.2018 г. на РС – гр. В. Преслав, с което е одобрено споразумение в наказателния процес), че на 29.12.2015 г. в с. Веселиново, обл. Шумен е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № *****, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в насрещно движещ се специализиран автомобил снегорин „Волво ФМ9“ с рег. № *****, видно и от представения констативен протокол за ПТП от 30.12.2015 г. Посоченото поведение на водача на лекия автомобил е противоправно, тъй като, съгласно установеното със споразумението в наказателния процес, той е нарушил правилото на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на път с двупосочно движение, с две ленти за движение във всяка посока, е навлязъл в лентата за насрещно движение, както и изискването на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да упражнява непрекъснато контрол върху управляваното от него превозно средство. При това ПТП е пострадала ищцата, която е пътувала на задната седалка в л.а. „Сеат Кордоба“ и в резултат на удара е получила счупване на левия крак (съгласно споразумението в наказателния процес и видно от заключението на медицинската експертиза по делото). Поведението на водача на л.а. „Сеат Кордоба“ е и виновно (не само с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но вината е установена и съгласно одобреното споразумение в наказателния процес), поради което за ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените ѝ в резултат от процесното събитие вреди.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска документация, вследствие на процесното ПТП ищцата е получила счупване в горната част на лява бедрена кост. Тя е приета в болница, където на 31.12.2015 г. е оперирана и в счупената ѝ кост са поставени два метални пирони. В болницата ищцата е била 7 дни,  като след изписването не е могла да се предвижва сама, което се установява от показанията на свидетеля Ж.М., а е трябвало да бъде носена на ръце, предвид и възрастта ѝ – към този момент тя е на 4 години. На 12.04.2016 г. отново е  оперирана за премахване на поставените металните пирони в крака.

Според вещото лице общият оздравителен период за ищцата е продължил 5 месеца, като този период включва и провеждане на рехабилитация. Следва да се има предвид обаче, че по делото няма данни за извършена рехабилитация – нито в двете представени епикризи е предписана рехабилитация или е посочено, че такава е извършена, нито свидетелят Ж.М. дава показания в този смисъл. Поради това трябва се приеме, че рехабилитация не е извършвана и възстановителният период следва да се приеме за 4 месеца (като се има предвид, че вещото лице включва в петте месеца 3-4 седмици за рехабилитация). Според вещото лице най-интензивни са били болките 3-4 седмици, непосредствено след злополуката, а през останалия период ищцата е имала периодични болки в областта на фрактурата, за които са ѝ предписани обезболяващи средства. През време на възстановителния период за ищцата са били необходими постоянни грижи – особено за нейното предвижване, тъй като поради възрастта ѝ тя не е можела да ползва помощни средства и е трябвало да бъде носена на ръце, а също и по-интензивни грижи за ежедневното ѝ обслужване (което се установява и от показанията на свидетеля). След този период и към настоящия момент ищцата се е възстановила напълно, както е посочено в експертизата.

Показанията на свидетеля Ж.М. (чичо на ищцата) потвърждават установеното от медицинската експертиза и представените по делото епикризи. Съществено разминаване има по отношение на продължителността на възстановителния период, който според приетото от съда въз основа на данните от експертизата е около 4 месеца, а според показанията на свидетеля ищцата не е можела да ходи до 1 година след инцидента. Оценявайки показанията на свидетеля съгласно чл. 172 ГПК и при липса на данни от медицинската документация по делото (представляваща двете представени епикризи), няма основания да се приеме, че в конкретния случай са налице причини възстановителният период да е по-дълъг от посочения от вещото лице обичаен такъв. Въпреки това обаче може да се приеме, че посоченият от свидетеля период от една година се отнася до търпените от ищцата периодични болки в областта на счупването, посочени и в експертизата, при появата на които също така може да се приеме, че е имало затруднение на движението на ищцата предвид нейната възраст, т.е. като е изпитвала болка в крака, тя е била затруднена да извършва обичайните за дете на нейната възраст дейности и да играе, което обикновено е свързано със значителни движения.

Следва да се съобрази и че поначало всяко лице, пострадало от ПТП, изпитва нормален стрес от това събитие. В процесния случай обаче този стрес може да се приеме за значителен, което се установява и от показанията на свидетеля, тъй като при настъпване на инцидента ищцата е била едва на 4 години, а на тази възраст човешката психика още не е напълно изградена и устойчива, поради което едно травматично събитие като ПТП може да даде по-силно емоционално отражение, отколкото при възрастен (според показанията на свидетеля ищцата продължава да се страхува от камиони и досега). В тази връзка трябва да се отчете и това, че през възстановителния период ищцата не е могла да осъществява присъщите за деца на нейната възраст дейности – да се играе с други деца (за което сочи свидетелят), а в началото не е могла да се предвижва, което несъмнено тя е преживявано по-тежко от възрастен.

При това положение, като се съобрази характерът на полученото физическо увреждане, довело до две оперативни намеси, наложили съответно два пъти престой в болница за период от общо 10 дни, както и че пълното физическо възстановяване на ищцата е завършило за период от около 4 месеца, през който тя е изпитвала болки за около 3-4 седмици в началото на периода, а след това е имала спорадични болки, че процесното ПТП се е отразило негативно и върху обичайния начин на живот на ищцата, както и че към момента на инцидента през 2015 г. тя е била на възраст 4 години, а също така като се има предвид, че за ищцата няма трайни физически последици, нито данни за съществени психологически такива, съдът намира, че обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди следва да се определи на 40 000 лв., като съдът отчита, че това е и размерът, който ответникът също приема за обоснован с оглед на направеното от него предложение към ищцата и посоченото в отговора на исковата молба.

Относно претенцията на ищцата за обезщетение за имуществени вреди, представляващи направените от нейния баща разходи за лечение на телесните ѝ увреждания, настъпили от процесното ПТП, трябва да се има предвид следното. В процесния случай имуществената вреда, представляваща разходи за заплащане на медицински консумативи, е настъпила в правната сфера на бащата, а не на детето. От една страна безспорно е обстоятелството, че медицински консумативи във връзка с лечението на ищцата са заплатени от бащата ѝ (това е видно от представената фактура и касова бележка, както и от заключението на медицинската експертиза, а също така е посочено от ищцата). Следователно неговата имуществена сфера, а не тази да ищцата, се е изменила негативно в резултат на процесното събитие. От друга страна съгласно чл. 143 СК именно бащата като родител на малолетната ищца е задължен да осигури условията за нейния живот и развитие, включително и издръжка. Обемът на разходите, свързани с ищцата в тази връзка, е нараснал поради необходимостта да се направят допълнителни разходи за лечението на настъпилите в резултат на процесното ПТП травми, но това са разходи, които намаляват имуществената сфера на баща ѝ.

Следователно наличието на тези допълнителни разходи за бащата в резултат от необходимото лечение на ищцата вследствие на процесното ПТП уврежда имуществото на бащата и представлява пряка вреда за него, т.е. за него възниква и правото да получи обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат от увреждането на здравето на дъщеря му. Както е посочено и в т. III на ППВС № 4/1961 г., право на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са ги понесли. Обичайно това е самият пострадал (както е отбелязано в мотивите на постановлението към тази точка), а при смърт на пострадалия това са лицата, които той е издържал. Това изброяване обаче не изключва възможността в случаите, когато пострадалото лице не е починало, но разходите по лечението му не са заплатени от него, а от друго лице (особено когато това лице има задължение да заплати тези разходи), именно това друго лице да получи обезщетение за намаляването на имуществото му поради извършване на тези разходи, тъй като именно това друго лице по този начин е понесло имуществени вреди от непозволеното увреждане.

Соченото от ищцата разбиране, че поради необходимостта от извършването на разходи по лечението ѝ от страна на баща ѝ се намалява семейният бюджет, което се отразява и върху средствата за нейната издръжка, т.е. засяга се и нейната имуществена сфера, не може да бъде споделено. На първо място по делото липсват доказателства, че поради направените разходи за лечение е намаляла издръжката, която бащата и изобщо семейството на ищцата ѝ осигурява, доколкото не е заявено и каква е била тази издръжка преди това. По-същественото в случая обаче е, че подобна вреда, дори и да е възникнала за ищцата, би била косвена.

Ако имуществото на родителя ѝ или на семейството ѝ е намалено от извършените разходи до такава степен, че ищцата да не може да получи обичайно получаваната от нея издръжка (в пари или натура), предвид и посоченото задължение на родителите съгласно чл. 143 СК да осигурят условия за живот и развитие на детето си, то родителите на ищцата е следвало да предприемат необходимите мерки, за да ѝ осигурят необходимата издръжка. Това задължение на родителя към неготово ненавършило пълнолетие дете никога не отпада, независимо от имущественото положение на родителя (чл. 143, ал. 2  СК). Поради това ако действително ищцата е получила издръжка в по-малък размер, това е резултат от поведението на родителите ѝ, които не са изпълнили посочените по-горе техни задължения, а не е в пряка връзка с допълнилите разходи по лечението на ищцата, направени от баща ѝ.

Поради това в случая искът за обезщетение на имуществени вреди, предявен от ищцата, е неоснователен, тъй като тя не е понесла в своята имуществена сфера такива вреди.

Относно възраженията на ответника за това, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на процесните вреди, пътувайки без да е поставена в обезопасителна система, следва да се посочи следното. С нормата на чл. 137а ЗДвП се въвежда задължение за всички пътници в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 137в, ал. 1 вр. с ал. 3 ЗДвП пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани, като не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст в превозни средства, които не са оборудвани с такива системи, а когато детето е над три години, то следва да заема седалка, която не е предна. В разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП е посочено, че водачът е длъжен преди потегляне и по време на движението да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците, а съгласно чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП се наказва водачът, който превозва деца в нарушение на изискванията на закона.

От съдържанието на посочените разпоредби се налага изводът, че задължение на водача на МПС при превозване на деца е да осигури поставянето на детето в съответната обезопасителна система (детско столче за кола) или, според случая, да осигури поне поставянето на предпазен колан на детето, когато то седи на задната седалка и е на възраст над три години. Самото дете няма задължение да обезопаси своето пътуване в автомобила, което е разбираемо и с оглед възрастта на детето. Поради това ако ищцата е пътувала без да е поставена в обезопасителна система или без да е била с поставен предпазен колан, доколкото тя е била на 4 години към момента на ПТП, не може да се приеме, че липсата на необходимото обезопасяване е резултат от нейното поведение. Това всъщност представлява неизпълнение на посоченото задължение на водача и поради това е част от цялостното му виновно противоправно поведение, довело до увреждането на ищцата (в този смисъл решение № 19/08.02.2017 г. по т. д. № 50177/2016 г. на ВКС, ІV г. o.). Поради това посоченото от ответника обстоятелство не представлява съпричиняване на процесните вреди от страна на ищцата.

По делото страните не спорят, като това се установява и от констативния протокол за ПТП, че към момента на процесното събитие по отношение на водача на л.а. „Сеат Кордоба“ не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно налице е хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), тъй като на ищцата е причинено телесно увреждане на територията на Република България от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България (доколкото регистрационният номер на автомобила е български) и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 40 000 лв.

В заключение трябва да се има предвид, че ищцата е дете по смисъла на чл. 2 ЗЗДет. Поради това към нея следва да се приложи държавната политика за закрила на детето, уредена в ЗЗДет., която се основава, между другите ѝ принципи, и на осигуряването на най-добрия интерес на детето (чл. 3, т. 3 ЗЗДет.). Задължение на всеки държавен орган, включително и на съда, е да провежда в рамките на компетентността си тази политика (чл. 1, ал. 4 ЗЗДет.). Поради това съдът намира, че интересът на ищцата ще бъде охранен в най-голяма степен, ако присъденото ѝ обезщетение бъде изплатено по банкова сметка, ***, за да може да се гарантира (включително чрез режима, предвиден в чл. 130, ал. 3 СК), че получената сума ще бъде използвана за задоволяване на нейните потребности и интереси.

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото (на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), поради което на нея разноски не се дължат. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 1 498,59 лв., което е съответно на уважената част от исковете. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 294,72 лв., представляваща направените от него разноски по делото, съответно на отхвърлената част от исковете. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 1 726,76 лв., представляваща дължимата от ищцата такса (1 600 лв.) и разноски за експертиза (126,76 лв.), съответно на уважената част от исковете.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Д.М., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 29.12.2015 г. в с. Веселиново, обл. Шумен, причинено от водача на л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № *****, заедно със законната лихва върху посочената сума от 23.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на сумата 1 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото събитие. Присъдената сума трябва да бъде заплатена по банкова сметка *** Д.Д.М..

ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат А.Г.М., САК, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 498,59 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и осем лева и 59 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Г.ф., със седалище и адрес на управление *** сумата 294,72 лв. (двеста деветдесет и четири лева и 72 ст.) – разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1 726,76 лв. (хиляда седемстотин двадесет и шест лева и 76 ст.) – разноски по делото за държавна такса (1 600 лв.) и съдебна експертиза (126,76 лв.).

 

Решението е поставено при участието на Р.А.К., ЕГН ********** като трето лице помагач на страната на ответника Г.ф..

 

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: