Р Е Ш
Е Н И Е
в името на
народа
№ 420/17.09.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в публичното заседание на четиринадесети септември ,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПPEДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана
Димитрова ,като разгледа докладваното от
съдия БОЙЧЕВА ,административно дело№298/2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.215 от ЗУТ,във връзка с чл.225а,ал.1 и ал.2 от ЗУТ ,във връзка с чл.228
от ЗУТ ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото
е образувано по жалба от К.Ц.К. ***,чрез пълномощника си адв.Л.А. против
Заповед №799/19.12.2019г. на кмета на община Бойчиновци ,с която е наредено на
жалбоподателката да премахне незаконен строеж:“Навес“,изпълнен в УПИ І-76,кв.4
по плана на с.К*** ,общ.Бойчиновци ,област Монтана с извършител К.Ц.К.. В жалбата си твърди,че издадената заповед е незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на административно-производствевите правила и материалния
закон..В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител адв. А. иска отмяна на заповедта ,като
незаконосъобразна, по подробно изложени съображения. Моли и за присъждане на разноските по делото,като й бъде определено адвокатско възнаграждение в
минимален размер по Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,при условията на чл.38,ал.2от Закона за адвокатурата.
Ответникът-кмет
на община Бойчиновци ,не изпраща представител и не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени, след чиято
преценка в тяхната взаимна връзка и
логическо единство , във връзка със становищата на страните и въз основа на
закона ,административният съд приема следното:
С
обжалваната заповед №799/19.12.2019г. на
кмета на община Бойчиновци , съобразно предоставените му правомощия по силата
на нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж:“Навес“,изпълнен в УПИ І-76,кв.4 по плана на с.К*** ,общ.Бойчиновци
,област Монтана с извършител К.Ц.К..Заповедта
е съобщена на жалбоподателката чрез нотариус Б*** П*** -вписана под №599 на Н***
камара на Република България посредством
нотариално заверена нотариална покана от кмета на община Бойчиновци ,връчена от
нотариуса ,на жалбоподателката на 29.06.2020г. /видно от разписка за връчване
на л.101/,а жалбата е депозирана директно до съда на 13.07.2020г.,т.е. в 14-дневния
срок по чл.215,ал.4 от ЗУТ,при което жалбата ,като подадена от легитимирано
лице и в срок се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество се
явява и основателна.
Установено
е от административната преписка , че процесният обект, представляващ „Навес“ се
намира в УПИ І-76,кв.4 по плана на с.К***
,общ.Бойчиновци ,област Монтана
,извършен е от К.Ц.К. и е нейна собственост,съгласно
нотариален акт №14,т.ІІІ,дело№138/2012г.на помощник-нотариус Д*** Ц*** при
нотариус В*** Т*** с район на действие този на РС-Монтана. С констативен акт№3/27.11.2018г.
на длъжностни лица по контрол на строителството при Община Бойчиновци е
установено ,че навеса е „строеж“ по
смисъла на §5 ,т.38 от ДР на ЗУТ , чийто собственик и извършител е жалбоподателката
,и е незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ,като изпълнен без
строителни книжа и разрешение за строеж ,в нарушение на чл. 148,ал.1 от ЗУТ,послужило като основание за образуване на административно производство по
чл.225а,ал.1 от ЗУТ за премахването му. Актът е съставен в отсъствие на извършителя на строежа и е подписан от двама
свидетели/л.9-10/ с указание за възражение в 7 -дневен срок..Срещу акта е
подадено възражение/л.12/ от извършителя,в което не се сочат конкретни доказателства
за законноста на строежа, а се изтъква обстоятелството ,че имота е закупен през
2012г. когато навеса е бил вече построен от предишни собственици.Твърди се също
,че навеса е „преместваем“ обект и няма характер на „строеж“по см. на §5,т.38
от ДР на ЗУТ. С оспорената в настоящето производство Заповед №799/19.12.2019г.
на кмета на община Бойчиновци е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
“Навес“,изпълнен в УПИ І-76,кв.4 по плана на с.К*** ,общ.Бойчиновци ,област
Монтана , извършен от К.Ц.К. без
строителни книжа.Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
доказателствата по делото и не е спорна между страните.При тази фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет
на настоящето производство е Заповед №799/19.12.2019г. на кмета на община
Бойчиновци ,с което е наредено на жалбоподателката, като собственик и
извършител да премахне незаконен строеж: “Навес“, изпълнен в УПИ І-76,кв.4 по
плана на с.К*** ,общ.Бойчиновци,област Монтана , извършен без строителни книжа,и нейната
законосъобразност.
При служебна проверка за законосъобразността на заповедта
на основание чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът
намира следното.Заповедта е издадена от компетентен орган –Кмета на община Бойчиновци
, при спазване нормата на чл.225а ,ал.1 от ЗУТ. Същата е и мотивирана,посочени са в нея фактическите и
правни основания за издаването й, в съответствие с нормата на чл.59,ал.2,т.4 от АПК ,приложима с оглед препращащата разпоредба на чл.228 от ЗУТ. Като правно основание за издаване на
административния акт е посочена нормата на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването на
заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл.
225, ал.2 ,т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: 1. да
е налице строеж; 2. строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. В настоящия казус тези релевантни факти са налице. Спазена
е формално и процедурата по издаване на заповедта-издаден е констативен акт по чл.225а,ал.2 от ЗУТ от длъжностни лица по
контрол на строителството при община Бойчиновци,определен е извършителя на
строежа,съобщен му е констативния акт и му е предоставена възможност да подаде
възражение срещу него ,от което той се е възползвал ,прието от административния
орган ,като неоснователно ,като производството е финализирано с издаване на
заповед за премахване по чл.225а,ал.1 от ЗУТ.
За съответствието на заповедта с материалния закон съдът
е назначил съдебно-техническа експертиза,
изготвени от вещото лице Д.Д.,неоспорено от страните и прието от съда,като
компетентно и обективно дадено. Съгласно констатациите на вещото лице сградата представлява
навес без оградни стени, дървена конструкция,дървени колони, монтирани в
бетонови тухли, изградени от своя страна върху бетонова основа, с размери 6,00
м/4,00 м, 24 кв.м, в-на до стряха 2,20 м, до било - 3,80 м. Покрива е
двускатен, покрит с керемиди. В пространството под навеса се намира масивна
постройка, покрита с бетонова плоча с р-ри 1,80 м/5,50 м, която е нанесена на
кадастралния и регулационен план на с.К*** ,общ. Бойчиновци, одобрен със
Заповед № 52/1994г., означена в контур FGHEF на копието от
този план - Приложение № 1 към СТЕ. Постройката, която се намира под навеса
представлява входно преддверие към лятната кухня.Частта от навеса, която е
извън площта на постройката е с р-ри 6,00 м/2,20 м и 1м/1м т.е. допълнителната
част, е 14,20 кв.м от целия навес. Функцията му е обслужваща лятната
кухня.Предвид трайния начин на свързването му с терена - бетонови тухлички на
бетонова основа, вещото лице е определило обекта като „строеж“ по смисъла на § 5,т.38 от
ДР на ЗУТ. Действително колоните са монтирани за тухличките, вероятно с метални
елементи, но начина на връзка с терена е посредством бетоновите тухли т.
е.траен начин на свързване с терена.
Съгласно § 5,т.80 от ДР на ЗУТ- "Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж."
Обекта не може да се премести в пространството без да се
разглоби дървената конструкция и да се разрушат бетоновите тухли. Изрично е
записано, че закрепването му върху терена, трябва да е чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент,който е неразделна част от
преместваемия обект.В конкретния случай, бетоновите тухли не са неразделна част
от преместваемия обект.
Обектът отговаря на описанието в констативния акт на Общината- №
3/27.11.2018 г. /лист 9 и лист 61 от делото/, с изключение някои разлики в
замерванията по отношение на дължината и височината му,които в съдебно
заседание вещото лице определя като незначителни.
При справка в Община Бойчиновци вещото
лице е установило ,че за обекта няма
издадени строителни книжа. В представената по делото декларация от адв.А. ,от една от предишните
собственици на имота като време на
извършването на строежа е указана година на построяване август 2000 г.Строежа е
шеста категория съгл. чл. 137,т.6 от ЗУТ.Строежът не попада в обхвата на обекти
и дейности по чл. 151 от ЗУТ,за които законът не изисква разрешение за строеж.Начина
на застрояване е свободно /чл.49,ал.З от Наредба № 5/17.05.1995г./
В заключение, съдът не може да
приеме ,че е налице „преместваем обект“ по смисъла на §5 ,т.80 от ДР на ЗУТ ,като
основно възражение от страна на жалбоподателката ,а с оглед начина на свързване
на елементите и трайната прикрепеност на навеса към бетоновите тухли, без
възможност да бъде извършен демонтаж без да се разруши целостта им ,намира ,че е
налице „строеж“ по см. на §5,т.38 ДР на ЗУТ,за който се изисква разрешение за
строеж.
По отношение допустимостта на строежа по §16 ,ал.3 от
ПР на ЗУТ,§127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ съдът констатира следното.
По отношение
допустимостта на строежа по правилата и нормите по време на неговото
изграждане.С оглед годината на
изграждане на строежа -2000г. ,установено с декларация по делото в този период са действали Закона за териториално и селищно
устройство/ЗТСУ/,обн.ДВ ,бр.29 от 10.04.1973г./отм./,Правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство,приет с ПМС 31/1973 г./отм./ и
Наредба № 5/17.05.1995г. за правила и норми по ТСУ/отм./,МТРС,ДВ бр.48/1995г.
Обектът е постройка
от допълващото застрояване , обслужва обект с домакинско предназначение /чл.119,ал.1
от ППЗТСУ, чл.44,ал.3,т. 1 от Наредба № 5/17.05.1995г. за ПНТСУ/, но не е такъв
обект, което е очевидно от изброените в цитирания чл.44,ал.3,т. 1 от Наредбата
- „летни кухни,складове и други битови или домакински помещения". Обектът не попада по вид и предназначение с
описаните в чл.44,ал.3,т.5 от Наредбата -„за други стопански и обслужващи
дейности (самостоятелни или допълващи дейностите на основното
застрояване)", тъй като не е самостоятелен (обслужва второстепенна
постройка), и не обслужва сграда от основното застрояване (в случая жилищната
сграда). Възможността да бъде ползван за сушене или съхраняване на
селскостопанска продукция го определя като стопанска постройка- чл.121 от ППЗТСУ, чл.44,ал.3,т.4 от Наредбата, изискванията,за
които са определени в чл.117 от същата
Наредба.
Изграден е на
отстояния: 21 м от вътрешната регулационна линия с УПИ XVIII -75, на 20 м от
вътрешната регулационна линия с УПИ II -76 (чл.113,ал.2 от
Наредбата) и на 18 м от улица с ОТТ 23-36, и по отношение на нея зад
сградата на основното застрояване (чл.113,ал.1 от Наредбата).
Съгл.
чл. 112,ал.4 от ППЗТСУ когато постройките от допълващото застрояване не са
предвидени в действащия застроителен план /а в случая няма такъв/,
строителството им се разрешава въз основа на скица за проектиране по чл.220,
ал.2,т.2 от ППЗТСУ.Към експертизата е приложено копие от действащия кадастрален
и регулационен план на селото в обхват няколко квартала ,на която с оранжев
цвят са отбелязани постройките на
допълващо застрояване.
В заключение обекта, съобразно описаните характеристики,
съответства на изискванията на чл. 113,ал. 1 и 2 , чл.117 от Наредба № 5/17.05.1995г. за правила и
нормативи за териториално и селищно устройство,МТРС,ДВ бр.48/1995г., и чл.121
от ППЗТСУ/отм./, и е допустим по правилата и нормите по време на неговото
изграждане.
По отношение на сега действащия ЗУТ.
Строежът не
съответства на изискванията на чл.42,ал.3 от ЗУТ ,поради превишаване на
допустимата височина от 3,60м.,в случая по замерване на вещото лице-3,80м ,а по
замерване съгласно констативния акт на общината-4,00м.,при което не е допустим
по сега действащия ЗУТ.
Съгласно §16 ,ал.3
от ДР на ЗУТ, (В сила от 2.01.2001 г.) Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998
г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този закон.С оглед годината на изграждане-2000г.
,установено с декларация по делото ,съдът намира ,че макар и допустим по
правила и норми по време на изграждане, за строежа не са подавани декларации
пред одобряващите органи ,потвърдено от вещото лице в съдебно заседание,при
което строежа не е допустим по §16,ал.3 ПР на ЗУТ.
Досежно §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ съдът намира
,че строежът е допустим, съгласно посочената разпоредба,съгласно която „Строежи, изградени до 31
март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“. След като същия отговаря на
правилата и нормите по време на неговото изграждане ,същият е търпим и не
подлежи на премахване. Административния орган не е изследвал всички факти и
обстоятелства по делото съгласно чл.35 АПК ,за да направи извод дали същия е
допустим ,респ. търпим ,установено от вещото лице в настоящето производство
чрез назначената от съда съдебно-техническа експертиза.Неизясняването на този
факт е от съществено значение за спора и като не го е сторил , административния
орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила и материалния закон ,което обосновава
отмяна на заповедта по чл.146,т. 3 и т.4 АПК.Не е спазена и целта на
закона –да се следи за спазване на законовите положения при строежи в урегулирани
територии -основание за отмяна по чл.146,т.5 АПК.
Предвид
гореизложеното,заповедта ,макар и постановена от компетентен орган , и при установената форма на акта ,но при съществени
нарушения на материалния и процесуалния
закон и целта на закона ,следва да се отмени .
При направено искане за присъждане на разноски
от жалбоподателката ,същите й си следват
,с оглед изхода на делото и на
основание чл.143,ал.1 от АПК.Водим от гореизложените мотиви, административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба от К.Ц.К. ***,чрез пълномощника си адв.Л.А. , Заповед №799/19.12.2019г.
на кмета на община Бойчиновци ,с която е наредено на жалбоподателката да
премахне незаконен строеж:“Навес“,изпълнен в УПИ І-76,кв.4 по плана на с.К*** ,общ.Бойчиновци
,област Монтана с извършител К.Ц.К..*** да заплати на адв. Л.А. ,като процесуален
представител на К.Ц.К. *** ,при
условията на чл.38,ал.2 Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 900/деветстотин/лв. ,определено от
съда в минимален размер ,съгласно
чл.8,ал.2,т.1 от Наредба№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,разноски за държавна такса 10/десет/лв. и депозит за експертиза
100/сто/лв.,общо в размер на 1010/хиляда и десет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщението на страните.
АДМ
СЪДИЯ: