П Р О Т О К О Л № 1142
24.07.2020 г. Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД І наказателен състав
На двадесет и четвърти юли две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. КАТЯ ПЕНОВА
2. ЕЛЕНКА ЗЛАТЕВА
Секретар: Станка Деведжиева
Прокурор: Цонка Кичева
Сложи за разглеждане докладваното от съдията
НОХ дело № 1836 по
описа за 2020 година.
На поименното повикване в 09:30 часа се явиха:
РП – Пловдив - редовно
призована, изпраща представител.
ПОДС. Д.К.З. - редовно уведомена, се явява лично и с адв. К.Е. – с пълномощно по делото.
Г.И. КРЕДИСИМО АД – редовно уведомени, съгласно
методическите указания на ВСС за работа в епидемична обстановка - по телефона
чрез юрисконсулт Вероника Крумова,
упълномощена да работи по делото, не изпраща представител.
Г.И. 4 ФИНАНС ЕООД – редовно уведомени, съгласно
методическите указания на ВСС за работа в епидемична обстановка по телефона
чрез юрисконсулт Христо Г., упълномощен
да работи по делото, не изпраща представител.
СВИДЕТЕЛИ:
Н.Г.И. – редовно призована, явява се лично.
Б.П.Б. – редовно призована, явява се лично.
Б.И.Д. – редовно призована, явява се лично.
В.П.К. – редовно призована, явява се лично.
Е.А.К. – редовно призована, явява се лично.
С.Б.М. – редовно призована, явява се лично.
Е.В.С. – редовно призована, явява се лично.
Е.И.Д. – нередовно призована, не се явява.
Призовката по делото е
върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито.
А.Н.Г. – редовно призована, явява се лично.
ВЕЩО ЛИЦЕ:
Е.Т.Ч. – редовно призован, не се явява.
Постъпила е молба от вещото
лице Ч., с която уведомява съда, че е в платен годишен отпуск за датата на
съдебното заседание и не може да се яви.
Запитаха се страните относно даване ход на делото.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото. Становище за неявилите
се свидетели и вещото лице ще вземем преди приключване на съдебното заседание.
ПОДС. З.: Да се
даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице процесуални предпоставки за
даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпи се към снемане самоличността на явилите се лица.
Н.Г.И. – * години,
******, б.г., с висше образование, безработна, неосъждана, без родство.
Б.П.Б. – * години, ******, б.г., с висше образование,
работеща, неосъждана, без родство.
Б.И.Д. – * години, ******, б.г., с висше образование,
пенсионер, неосъждана, без родство.
В.П.К. – * години,******,
б.г., със средно образование, работеща, неосъждана, без родство.
Е.А.К. – * години, *****, б.г., с висше образование,
работещ, неосъждан, без родство.
С.Б.М. – * години, ******, б.г., с висше образование,
работеща, неосъждана, без родство.
Е.В.С. – * години, ******, б.г., с висше образование,
работеща, неосъждана, без родство.
А.Н.Г. – * години,
*****, б.г., с висше образование, работещ, неосъждан, без родство.
На свидетелите се разясниха правата и задълженията в
процеса, включително и по чл. 119-122 НПК.
Свидетелите заявиха, че разбират правата и задълженията
си в процеса.
На свидетелите се разясни наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 НК.
Свидетелите заявиха, че са наясно с наказателната
отговорност и обещават да говорят истината.
Свидетелите се изведоха от залата.
С оглед изясняване обстоятелствата по делото, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
Докладва се делото от председателя на съдебния състав с
разясняване основанията за образуване на съдебното производство и предявените
граждански искове. Предостави се възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОР: Поддържам написаното в обвинителния акт. Нямам
какво да добавя.
ПОДС. З.: Запозната съм със съдържанието на обвинителния
акт и молбите за предявяване на гражданските искове. Разбирам обвинението. Не
се нуждая от допълнителни разяснения. Не се признавам за виновна. Обяснения ще
дам на по-късен етап.
На този етап искам само да кажа, че имам кредитна история, като всеки човек имам своите кредити. Смятам,
че това не е нередно да имам кредити. Това да изтеглиш кредит и да разполагаш със
съответната сума, не смятам, че е нередно. Погасявала съм моите кредити.
Още 2014 година, не знам дали е пояснено, но с моите
данни имаше злоупотреби. Дадох си личните данни на човек, на който да услужа,
от тогава се започнаха проблемите с тези кредити.
Не е имало случай, в който да вземам кредити и да съм
нямала намерение да го връщам. Аз бях
жертва на това, че моите данни са се използвали недобронамерено.
……………………………………………………………………………………………
Прикани се подсъдимата да даде обяснения.
ПОДС. З.: Не желая на този етап да давам обяснения.
На основание чл. 283 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът след съвещание намери,
че са налице условията по чл. 288, ал.1 от НПК за прекратяване на съдебното
производство и изпращане на делото на Окръжна прокуратура Пловдив, поради
разкритите на етап съдебно следствие обстоятелства. Съображенията са следните:
Най-тежкото обвинение, което е
повдигнато на подсъдимата Д.З. е за извършено от нея престъпление по чл. 209 от НК затова, че кандидатствала и получила от чуждо име (Н.И., Б.Б., Б.Д. кредити от различни небанкови кредитни
институции (КРЕДИСИМО АД, 4
ФИНАНС ЕООД)
Съгласно трайната съдебна
практика деецът може да използва и договорни отношения /включително и такива по отпускане на кредит от небанкова
кредитна институция, какъвто е процесния случай/, като форма на въвеждане и
поддържане на заблуждение. В този случай деецът всъщност не желае правомерните
последици на създаденото облигационно отношение,
а го използва само като метод, като средство за въвеждане и/ или поддържане на
заблуждението. Той още предварително/ изначално
не желае постигането на типичния за конкретното облигационно отношение
правен резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да престира
насреща каквото и да било, или пък в някои случаи престирането да е на
незначителна стойност.
Във всички случаи обаче,
когато е повдигнато обвинение , че измамата
е извършена посредством договорни отношения следва да се прави разграничение
дали е налице наказателна измама по смисъла на чл. 209 от НК от една страна или
гражданска измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД или договорно неизпълнение по
смисъла на чл. 79 и следващи от ЗЗД от друга.
Разграничението следва да се търси в
субективното отношение на дееца към момента на поемане на договорното
задължение, като измама по чл. 209 от НК ще е налице само когато деецът
още изначално няма намерение да
изпълни поетото задължение, като
използва същото само като метод/
средство за неправомерно набавяне на себе си или на друго лице на имотна облага,
посредством мотивирането на пострадалото лице да извърши акт на неоснователно
имуществено разпореждане.
В този изричен смисъл Решение
№ 321 от 17.09.2015 г. по н. д. № 835/2015 г. на ВКС, Решение № 102/06.06.2017 по
н. д. № 367/2017 г. на ВКС, Решение № 232/28.01.2020 г. по дело № 915/2019 г.
на ВКС, Решение № 704 от 3.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 1025/2004 г., Решение
№87/13.06.2019 г. по дело № 289/2019 г. на ВКС, Решение № 16/27.02.2018 г. по
н. д. № 1209 по описа за 2017 г. на ВКС,
Решение № 353 от 06.12.2012 г. по нак. д. № 1032/2012 г. на ВКС, Решение №
408/16.12.2014 по н. д. № 1112/2014 г. на ВКС, Решение № 353/24.02.2015 г. по н. д. № 1140/2014 г.
на ВКС, Решение № 63/11.05.2015 г. по н.
дело № 34/2015 г. на ВКС, Решение №
176/11.05. 2015 г. по н. д. № 267/2015 г. на ВКС, Решение № 281/10.01.2017
г., н. д. № 973/2016 г. по описа за 2016
г. на ВКС, Решение № 329 по н. д № 1105/2015 г. на ВКС, Решение № 278/ 24.01
2017 г. по н. д. № 1014/2016 г. на ВКС.
От гореизложените принципни
постановки следва, че за да е съставомерно деянието на подсъдимата З. по
повдигнатото обвинение за измама
не е достатъчно
обстоятелството, което се установява от доказателствата по делото, а именно че тя е предоставила пред кредитните
инспектори неверни данни за самоличността си, като в различните случаи
се е представяла за свидетелките Н.И., Б.Б. и Б.Д. и е посочила техните лични
данни. Това е така, доколкото тези обстоятелства обуславят само обективната страна на престъпния състав по
чл. 209 от НК, а именно възбуждането на заблуждение.
Както вече се спомена, за да е
съставомерно деянието и от субективна страна следва да се установи, че
подсъдимата предоставяйки неверни данни за личността си, още изначално не е имала намерение да изпълни задълженията си по
създадените договорни отношения, тоест още
изначално не е имала намерение да връща кредитите, които са й отпуснати на чуждо име.
В този смисъл е и практиката
на ВКС по дела с идентична фактическа обстановка. Действително по тях
подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209 от НК,
но това е станало след надлежно установяване и на цитираните по-горе елементи
от фактическия състав, обуславящи съставомерност и от субективна страна на
извършеното.
Така Решение № 464 от
12.12.2013 г. по нак. д. № 1618/2013 г. на ВКС, Решение № 30 от 13.03.2019 г.
по н. д. № 33/2019 г. на ВКС, Решение №
221 от 13.12.2018 г. по н. д. № 938/2018 г. на ВКС, Решение № 74 от 27.06.2011
г. по нак. д. № 704/2010 г. на ВКС.
В конкретния случай от
разпитите на нито един свидетел по делото не можа да се установи наличието на
изначално намерение у подсъдимата да не
връща взетите на чуждо име кредити.
От друга страна от представените
по делото писмени доказателства се установява по един категоричен начин, точно
обратното, че макар за отпускането на кредитите подсъдимата да си е послужила с
възбуждане на заблуждение, тя е имала
намерението надлежно да ги връща, което обуславя субективна
несъставомерност на извършеното от нея по чл. 209 от НК.
Така от представената справка
от КРЕДИСИМО АД се установява, че подсъдимата е взела общо 4 кредита на името
на свидетелката Н.И.. Първите три кредита са изцяло погасени, частично чрез
плащане на погасителни вноски от подсъдимата и частично чрез метода на
рефинансирането с последващ кредит от същата финансова институция. Непогасен е
останал само последния кредит в размер от 1400 лева, като дори по него от
подсъдимата са постъпили плащания на погасителни вноски, като дължима останала
само сумата от 719 лева. Или от общ
размер от 3550 лева на взетите 4 кредита от Кредисимо, неиздължени са останали
719 лева.
От представената справка от 4
ФИНАНС ЕООД пък се установява, че на името на Б.Б. подсъдимата взела кредит в
размер на 350 лева. По този кредит погасителни плащания не настъпили, но пък за
сметка на това подсъдимата еднократно
платила такса от 40 лева за отсрочване на падежа.
Изложените данни, черпени от
писмените доказателства по делото, тълкувани във връзка със заявеното от всички
свидетели, убеждават настоящия състав, че подсъдимата е имала изначално
намерение да връща взетите на чуждо име кредити. Ако тя нямаше изначално
намерение да върне отпуснатите суми, и използваше създадените облигационни
отношения с кредитните институции само като средство неправомерно да извлече
облага, тя не би върнала 80 % от дължимото спрямо КРЕДИСИМО и не би платила
такса отсрочване на падеж досежно задължението към 4 ФИНАНС.
От събраните по делото
доказателства се установява, че подсъдимата действително е представила неверни
данни пред кредитните инспектори и по този начин е възбудила у тях заблуждение.
Тоест налице е обективната страна на престъпния състав по чл. 209 от НК. Не е налице обаче субективната страна,
доколкото се доказа, че неизпълнението
на договорните задължения не се дължи на изначална липса на намерение за това.
От гореизложеното следва
обаче, че са налице данни за друго извършено от подсъдимата престъпление при
същите факти, а именно такова по чл. 248а, ал.1 от НК, според която норма се
наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди
лева лице, което за да получи кредит,
представи неверни сведения.
Че при идентична фактическа
обстановка надлежната правна квалификация на деянието е именно по чл. 248а,
ал.1 от НК е трайната практика на съдилищата от страната.
Така Решение № 109 от 08.05.2019 г. по
адм. н. д. № 831/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив , Решение № 185 от
15.05.2013 г. по в.ч.н.д. № 19/2013 г. на Софийски апелативен съд, Решение №
1259 от 06.12.2018 г. по адм. н. д. № 5131/2018 г. на Софийски градски съд, Присъда № 30 от 10.02.2014 г. по н. д. № 2815/2013 г. на Софийски градски
съд , Решение № 1238 от 20.11.2017 г. по н. д. № 3845/2017 г. на НО 28
състав на Софийски градски съд, Присъда № 19 от 04.07.2016 г. по н. д. № 291/2016
г. на Окръжен съд – Сливен.
Видно е, че това престъпление е по-леко наказуемо от
престъплението по чл. 209 от НК, за което на подсъдимата е повдигнато
обвинение. В същото време е налице пълно
съвпадение между признаците от обективна страна на състава по чл. 248а, ал.1 от НК и признаците на
престъплението по чл. 209 от НК в процесния случай. Разликата е в субективната
страна, доколкото за съставомерност
на деянието по чл. 248а, ал.1 от НК не
необходимо да се констатира изначално намерение за невръщане на
неправомерно отпуснатите в кредит суми, каквото изискване има за престъплението
по чл. 209 от НК.
Тоест съществува принципната
възможност при повдигнатото обвинение по чл. 209 от НК, с оглед очертаните
фактически параметри на обвинението, деецът без да се налага изменение на обвинението да бъде признат за
виновен в по-леко наказуемото престъпление по чл. 248а, ал.1 от НК, доколкото
не е налице съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението.
В конкретния случай, обаче тази възможност не
може да бъде упражнена от районния съд, доколкото от изричния текст на чл. 35
от НПК следва, че престъплението по
чл. 248а, ал.1 от НК е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.
В тази връзка следва да се
изследват правомощията на Районния съд в случай, че се установи, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение не е извършено, но за сметка на
това от доказателствата по делото се установява, че е извършено друго престъпление,
което е подсъдно като първа инстанция на по-горен съд. Правомощията са разписани чл. 287, ал.2 от НПК и чл. 288, ал.1 от НПК
като разграничителния белег между двете хипотези е дали, за да се осъди дееца
по ново- установеното престъпление е необходимо изменение на обвинението по
смисъла на чл. 287, ал.1 от НПК.
В чл. 287, ал.2 от НПК е уредена хипотезата, в която новоустановеното престъпление
е по-тежко наказуемо от това, за което е внесен обвинителен акт или е
налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В тези
случаи съдът не може да признае дееца за виновен по новоустановеното
престъпление без прокуратурата да е предприела инициатива по изменение на обвинението.
Затова и в подобна хипотеза съдът може да прекрати съдебното производство и да
изпрати делото на съответната по-горна прокуратура едва след като реално е извършено изменение на обвинението и
то вече се счита за такова по престъпление, което е подсъдно на по-горен съд.
В чл. 288, ал.1 от НПК е уредена хипотезата, при която новоустановеното от доказателствата
престъпление е еднакво, същото или по-леко наказуемо от това, за което
е внесен обвинителен акт, като в същото време не е налице съществено изменение на обстоятелствената част.
В тези случаи, ако новоустановеното престъпление беше подсъдно на Районен съд,
съдът щеше да разполага с
процесуалната възможност да признае дееца за виновен по него и без да е
предприемано изменение на обвинението от прокуратурата. Затова в тази
хипотеза, ако съдът констатира, че престъплението, което се установява от
доказателствата по делото, е подсъдно на по-горен съд, той разполага с процесуалната възможност да прекрати съдебното производство и да
изпрати делото на по-горната прокуратура и без да е предприето изменение на
обвинението. Това е така, доколкото съгласно изричната разпоредба на
чл. 287, ал.1 от НПК изменение на обвинението в еднакво, същото или по-леко
наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част е
недопустимо.
Така изрично Решение № 145 от 18.03.2010 г. по н.д. №
63/2010 г. на ВКС, Решение № 10/30.12.2019 г. по дело № 856/2019 г. на ВКС,
Определение № 18 от 18.02.2019 г. по ч. н. д. № 75/2019 г. на ВКС.
Точно
такъв е и настоящия случай, доколкото съдът констатира, че извършеното от
подсъдимата е несъставомерно по повдигнатото обвинение, а в същото време от
доказателствата по делото се установява извършването на по-леко наказуемо престъпление, подсъдно на по-горен съд, при
идентичност на съставомерните фактически обстоятелства.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесуалния закон не позволява на настоящия състав да
произнесе оправдателна присъда по обвинението по чл. 209 от НК,
доколкото в този случай принципа не
би ин идем (чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК) би препятствал разследването от
окръжна прокуратура и произнасянето от Окръжен съд като първа инстанция по
действително извършеното престъпление по чл. 248а, ал.1 от НК.
По-нататъшното
обосноваване на елементите от субективна и обективна страна на престъпния състав по чл. 248а, ал.1 от НК не
се дължи от районния съд, нито подробен анализ на доказателствата, които
подкрепят това обвинение, доколкото произнасянето по него е суверенно
правомощие на Окръжен съд.
Действително
по делото са повдигнати и по-леки обвинения за документни престъпления, които са подсъдни на Районен съд.
Доколкото те са неразривно свързани с основното обвинение обаче, съдът намира,
че следва да се разгледат в едно производство. На основание изричната норма на чл. 38 от НПК, когато едно от престъпленията,
които е извършило лицето е подсъдно на Окръжен съд, то цялото делото следва да
се разгледа от него.
Съгласно трайната съдебна
практика под съответната прокуратура по смисъла на чл. 288, ал.1 от НПК се
разбира прокуратурата компетентна да внесе обвинителен акт пред съда, на който
е подсъдно новоустановеното престъпление.
Така Решение № 624 от 12.07.2005 г. по н. д. № 1143/2004 г. на
ВКС, Определение № 121 от 22.12.2016 г. по ч. н. д. № 1165/2016 г. на ВКС.
В
случая това се явява Окръжна прокуратура Пловдив, като именно на нея следва да
се изпрати делото след прекратяване на настоящото съдебно производство за
преценка необходими ли са действия по доразследване и за суверенно решение
следва ли да се внесе пред Окръжен съд Пловдив обвинителен акт по чл. 248а,
ал.1 от НК.
Мотивиран от всичко гореизложено, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 288, ал. 1 от НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 1836/2020 г., по
описа на ПРС – I н.с.
ИЗПРАЩА делото на ОП - Пловдив за извършване на преценка налице
ли са данни за повдигане на обвинение по чл. 248а, ал. 1 от НК и внасяне на обвинителен
акт пред ПОС.
Определението на основание чл. 341, ал. 2 от НПК, вр. чл.
288 от НПК не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:40 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Вярно с оригинала.
С.Д.