Присъда по дело №1245/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 38
Дата: 23 октомври 2024 г.
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20241720201245
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. Перник, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
СъдебниСилвия Д. Лозанова

заседатели:Юлиана Р. Божкова
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
и прокурора В. Б. С.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Наказателно дело от общ
характер № 20241720201245 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. К. П. - ****, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че:
1.На 21.01.2024 г. в близост до търговски обект-магазин „ЛИДЛ“,
находящ се в гр. Перник, ул. „Георги С. Раковски“ № 2, направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол - Р. Д. Д., като я принудил към това със сила -
сграбчил пострадалата с ръце, завлякъл я в намиращите се в близост храсти,
влачил я по земята, като натискал с ръце устата й, след което свалил панталона
на пострадалата, като деянието останало недовършено по независещи от дееца
причини - поради оказаната съпротива от страна на пострадалата Р. Д. Д. –
престъпление по чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.18 от НК, за което на основание
чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.18 от НК, вр. чл.54, вр. чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА
на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години и 4/четири/
месеца.
2. На 21.01.2024 г. в близост до търговски обект - магазин „ЛИДЛ“,
находящ се в гр. Перник, ул. „Георги С. Раковски“ № 2, отнел чужди движими
вещи - 1 (един) брой сива дамска чанта от изкуствена кожа, парична сума, 1
(един) брой мобилен телефон, марка „ХУАУЕИ“, модел „Nova 8i Silver” и
други, всичко на обща стойност 577,04 лева, от владението на Р. Д. Д., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен и кражбата е извършена повторно - извършил престъплението,
1
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а
именно: по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК, с Присъда № 32/22.06.2020 г., по НОХД № 2106/2019 г. по описа
на Районен съд - Перник, влязла в сила на 08.07.2020 г. – престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което на основание
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, вр. чл.54, вр. чл. 58а,
ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/
години.
На основание чл.23, ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на
подсъдимия Р. К. П. – със снета по-горе самоличност едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му наказания с настоящата присъда, а именно
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години и 4/четири/ месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
„общ” режим за изтърпяване на наказанието.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години и
4/четири/ месеца времето, през което подсъдимият Р. К. П. е бил задържан със
Заповед по ЗМВР с рег. № 1920зз-26 от 23.01.2024г., постановление на
Районна прокуратура Перник от 24.01.2024г. и определение от 26.01.2024г. по
ЧНД № 116/2024г. по описа на Районен съд Перник, считано от 23.01.2024г. до
привеждане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимият Р. К. П. - със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на ОД на МВР Перник направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 3336,62 лева (три хиляди триста тридесет
и шест лева и 62 ст.)
На основание чл.111, ал.1 от НПК, ВРЪЩА на правоимащото лице Р. Д.
Д., ЕГН ********** веществени доказателства по делото, а именно: един брой
сива дамска чанта, един брой сив портфейл, един брой бежова шапка с
пискюл и пайети, един брой черно-бял пуловер, на бели сърца, един брой
черен панталон с ластик и връзка в кръста с надпис на етикета „MOSENTO”,
един брой бял корсаж, един брой сини бикини, един брой черен сутиен, един
брой бежово палто, мобилен телефон „HUAWEI” със сив заден панел, с
четири камери, с прозрачен силиконов кейс и протектор за екран, флаш памет,
метална пинсета в сив цвят, метална пила за нокти в сив цвят, метална
нокторезачка в сив цвят, дамско джобно огледалце, спрей в прозрачна
опаковка, с прозрачна течност, с надписи на нея „Опто-Л” гр.Перник,
отворено пакетче с носни кърпички, разкъсано пакетче дъвки „Orbit”, бонбон
в зелена опаковка с надпис „Лукчета”, кестен, запалка, зелена на цвят, кутия
цигари „Karelia”, неразопакована, зарядно за телефон, бяло, с надпис
„HUAWEI” „MODEL: HW-110600Е02” с бял надпис „6А”, химикалка в зелен
цвят и тефтер с бяла метална спирала с надпис „GABOL”.
На основание чл.111, ал.1 от НПК, ВРЪЩА на правоимащото лице Р. К.
П., ЕГН ********** веществени доказателства по делото, а именно: анцунг
долнище черен със сиви кантове, сива зимна шапка с черен надпис „SPORT” и
чифт маратонки, частично обгорени.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства, а именно:
абсорбенти за изземване на следи от миризми, човешки косми/влакна, марля
със засъхнала жълтеникава материя, отривки от под ноктите на дясна и лява
2
ръка на Р. Д. Д., тампон за изземване на сравнителни образци за ДНК анализ
от Р. Д. Д. и тампон за изземване на сравнителни образци за ДНК анализ от Р.
К. П., находящи се в Районен съд Перник, които като вещи без стойност да се
унищожат по реда на Правилника за администрацията в съдилищата, след
влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пернишки окръжен
съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

С обвинителен акт на Районна прокуратура П. е повдигнато обвинение
на Р. К. П. за извършени от него престъпления за това, че:
1. На 21.01.2024г. в близост до търговски обект-магазин „ЛИДЛ”,
находящ се в гр. П., ул. „Георги С. Раковски” № 2, направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол - Р. Д. Д., като я принудил към това със сила -
сграбчил пострадалата с ръце, завлякъл я в намиращите се в близост храсти,
влачил я по земята, като натискал с ръце устата й, след което свалил панталона
на пострадалата, като деянието останало недовършено по независещи от дееца
причини - поради оказаната съпротива от страна на пострадалата Р. Д. Д. –
престъпление по чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.18, ал.1 от НК;
2. На 21.01.2024г. в близост до търговски обект - магазин „ЛИДЛ”,
находящ се в гр. П., ул. „Георги С. Раковски” № 2, отнел чужди движими вещи
- 1 (един) брой сива дамска чанта от изкуствена кожа, парична сума, 1 (един)
брой мобилен телефон, марка „ХУАУЕИ“, модел „Nova 8i Silver” и други,
всичко на обща стойност 577,04 лева, от владението на Р. Д. Д., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен и кражбата е извършена повторно-извършил престъплението,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а
именно: по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК с Присъда № 32/22.06.2020г. по НОХД № 2106/2019г. по описа на
Районен съд - П., влязла в сила на 08.07.2020г. – престъпление по чл.195, ал.1,
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от
НПК.
По изложени в хода на съдебните прения съображения, прокурорът от
Районна прокуратура П. поддържа предявените на подсъдимия обвинения за
извършени две престъпления. Пледира за безспорна доказаност на
инкриминираната деятелност на Р. П., с искане за постановяване на
осъдителна присъда. Предлага, след редуциране на наказанията съгласно
чл.58а от НК, подсъдимият да бъде осъден на наказание лишаване от свобода
за срок от четири години за първото деяние, а за второто - на наказание
лишаване от свобода за срок от четиридесет месеца. Счита, че следва да
намери приложение чл.23 от НК, като определеното общо наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
Подсъдимият Р. К. П. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. К. от ПАК, пледира за доказаност
на обвиненията спрямо подсъдимия. Застъпвайки тази теза, иска след като
бъдат редуцирани наказанията съгласно чл. 58а от НК, съдът да приспадне
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което
лицето е било задържано.
Подсъдимият Р. К. П. се присъединява към становището на своя
1
защитник, като поднася извинение на пострадалата. Упражнявайки правото си
на последна дума, изразява съжаление за деянията си.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.
14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият Р. К. П. е роден на **********г. в гр. П., където и живее.
Към настоящия момент се намира в Затвора Бобов дол, предвид
постановената по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под
стража”. Осъждан е.
На 21.01.2024г., около 15:30-16:00 часа, пострадалата Р. Д. Д. излязла
от дома си намиращ се в гр. П., ул. „Иван Вазов”, бл.5, вх. Б, ет.2, ап.21 и се
отправила към търговски обект – магазин „ЛИДЛ”, находящ се в гр. П., ул.
„Георги С. Раковски” № 2. Тя носела дамска чанта, в която се намирали
мобилния й телефон, марка „ХУАУЕЙ”, модел „Nova 8i Silver”, един брой
зарядно устройство за мобилен телефон с надпис „ХУАУЕЙ”, портфейл с
парична сума в размер на 380 лв и други вещи. Била облечена с черен
панталон с ластик и връзка в кръста над бельото и с бежово палто. Д.
преминала през подлез, разположен в близост до търговския обект. Когато
излязла по стълбите от него, тя видяла подсъдимия, когото не познавала. Той
бил със свалени панталони и изваден полов член. Пострадалата продължила
пътя си, като в момента, в който го приближила, П. я сграбчил с ръце. В
резултат на упражнената сила, жената паднала на земята. Подсъдимият
започнал да я влачи към храстите, които се намирали на около 20 метра от тях.
Дърпал я за ръцете и за палтото. Д. се опитвала да се освободи, като по това
време дамската чанта й паднала встрани.
Междувременно Д. започнала да крещи: „Помощ”, „Махай се, махай
се”, на което подсъдимият неколкократно й заявил, че я иска. П. й затиснал с
ръка устата, след което издърпал до глезените й панталона, с който била
облечена. Пострадалата продължавала да се съпротивлява, като се опитвала да
го изрита и избута. П. легнал върху Д. и недвусмислено се опитал да постави
половия си член във влагалището на пострадалата и да осъществи с нея
принудителен полов акт. Поради оказаната съпротива от Д., той не успял да се
съвкупи с нея. При тези действия подсъдимият еякулирал на земята, като
изцапал сваления черен панталон на пострадалата.
Д. видяла, че дамската й чанта се намира встрани от нея и предложила
на подсъдимият, въпреки липсата на нейно съгласие, да вземе намиращите се
вътре пари. Тъй като не постигнал целяното съвкупление, П. се насочил към
намиращата се на земята дамска чанта на пострадалата. Извадил от чантата
дамския портфейл, в който имало парична сума в размер на 380 лв. През това
време Д. се изправила и вдигнала панталона си. Подсъдимият й върнал
портфейла, но без парите, след което взел дамската чанта с намиращите се в
нея движими вещи и се отдалечил. Пострадалата побягнала за дома си, където
2
споделила със сина си М., че са се опитали да я изнасилят. За случило се били
сигнализирани полицейските органи и било образувано досъдебно
производство.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза относно установените при освидетелстването на пострадалата
травматични увреждания: дребно овално охлузно нараняване по гръбната
повърхност на лява ръка; две овални кръвонасядания по гръбна повърхност на
лява ръка; дребни точковидни линейни охлузвания по гръбна повърхност на
лява ръка; дребни охлузвани наранявания по гръбната повърхност на дясна
ръка; група от овални кръвонасядания по предна повърхност на ляво бедро на
нивото на слабинната линия; дребно овално охлузване с подлежащо
кръвонасядане по външно-страничната повърхност на ляво бедро; група от
дребни линейни и овални охлузни наранявания по дясна седалищна област;
линейни охлузни наранявания по дясна седалищна област; две линейни
охлузвания по дясна седалищна област; лентовидно охлузване в областта на
дясна подбедрица – горна трета. Експертите са извели заключението, че
всички описани травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи, в т.ч. тъпоръбести предмети, по механизмите на
удар, притискане и на косо (тангенциално) действие от и върху такива
предмети, каквито характеристики съдържат в себе си и представляват и части
от човешки крайници (ръце, пръсти и т.н.), както и терен. Установените
наранявания са осъществили квалифициращия медико-биологичен признак
болка и страдание, като по своя вид, локализация и морфологични
характеристики същите отговарят да са получени по начин и по време, за
които е съобщила Д., а именно в резултат от борба, самоотбрана и влачене по
терен при инцидент настъпил на 21.01.2024г.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства, по която експертите са извели
следните изводи:
При изследването на предоставения обект № 3 (жълтеникава материя
по марля), иззет при извършения на 21.01.2024г. оглед на
местопроизшествието и обект № 6 (белезникави зацапвания по черен
панталон с ластик и връзка в кръста с надпис на етикета „MOSENTO”),
предаден с протокол за доброволно предаване от Р. Д. на 21.01.2024г. се
доказва наличието на човешки простат-специфичен антиген (човешка
сперма), произхождащ от Р. П..
Изследвания биологичен материал от повърхността на сноп човешки
косми, иззети при извършения на 21.01.2024г. оглед на местопроизшествието
произхожда от самата пострадала.
Изследваните отривки под ноктите на лява ръка на Р. Д. и от дамския
портфейл представляват аналогични смеси, в които се установява наличието
на биологичен материал от Д. и П..
В хода на разследването е назначена и изготвена комплексна
3
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза но подсъдимия П..
От нейното заключение е видно, че той не страда от психиатрично заболяване.
Психичното му състояние му е позволявало правилно да преценява реалната
действителност и да взима адекватни решения. Вещите лица са дали
заключение, че се касае за незряла личност, която се отличава с избягващ стил
на анализ на ситуациите и склонност към емоционално вземане на решения,
както и с прилагате на стратегии по типа на проба-грешка. В случай, че
емоционалните преживявания са с повишен интензитет се отчита трудност в
отдиференцирането на преживяваните емоции и вземане на емоционално
импулсивни решения. В обичайни и добре структурирани ситуации се отчита
успешно справяне с тестирането на реалността и организирането на
поведението. Вещите лица са категорични в своето заключение, че на
21.01.2024г. поведението на подсъдимия не е било болестно мотивирано.
Вещото лице по назначената оценителна експертиза е дало заключение,
че стойността на движимите вещи, които са отнети от подсъдимия от
владението на пострадалата, възлиза на общия размер от 577,04 лв, предвид
направената обоснована оценка на всяка една от тях, а именно: 1 (един) брой
сива дамска чанта от изкуствена кожа на стойност от 28 лева; парична сума в
размер на 380 лева; 1 (един) брой мобилен телефон, марка „ХУАУЕИ”, модел
„Nova 8i Silver” на стойност 106 лв; 1 (един) брой зарядно устройство за
мобилен телефон с надпис „ХУАУЕИ” на стойност 12,60 лв; 1 (един) брой
прозрачен силиконов кейс за мобилен телефон на стойност 7,74 лв; 1 (един)
брой протектор за екран на мобилен телефон на стойност 8,24 лв; 1 (един)
брой тефтер с бяла метална спирала с надпис на предната корица „GABOL” на
стойност 1,35 лв; 1 (един) брой флашпамет с формата на гумено човече на
стойност 5,95 лв; 1 (един) брой кутия с цигари „Karelia” на стойност 5,50 лв; 1
(един) брой запалка (пластмасова) на стойност 0,70 лв; 1 (един) брой химикал
в зелен цвят на стойност 0,72 лв; 1 (един) брой пинсета – малка, на стойност
2,25 лв; 1 (един) брой нокторезачка на стойност 2,25 лв; 1 (един) брой пила за
нокти – малка, на стойност 0,75 лв; 1 (един) брой спрей в прозрачна опаковка
на стойност 11,67 лв; 1 (един) брой сгъваемо огледало на стойност 3,32 лв.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно доказана,
предвид наличната по делото доказателствена съвкупност, която установява
по категоричен и несъмнен начин осъществяването на двете деяния, които са
предмет на настоящото наказателно производство, времето, мястото,
механизма и начина на извършването им, както и авторството.
Съдът кредитира дадените в хода на досъдебното производство
показания на свидетелите Р. Д. Д., А.А.Н. и К.А.А., преценени за нуждите на
настоящото производство на основание чл.372, ал.4 от НПК, като обективни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал. Установените чрез тези доказателствени източници
гласни доказателства носят характеристиките на преки такива, доколкото
4
произлизат от лица, разполагащи с лични впечатления касателно
обективираните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Събраните по досъдебното производство писмени доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие от 21.01.2024г., ведно с приложен
към него фотоалбум, протокол за оглед на местопроизшествие от 22.01.2024г.,
ведно с приложен към него фотоалбум, протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.01.2024г., ведно с приложен към него фотоалбум,
протокол за освидетелстване от 21.01.2024г. на пострадалата, протокол за
доброволно предаване от 21.01.2024г., протокол за доброволно предаване от
22.01.2024г., протокол за разпознаване от 23.01.2024г., протокол за обиск от
23.01.2024г. на подсъдимия, протокол за доброволно предаване от
23.01.2024г., протокол за доброволно предаване от 11.03.2024г., протокол за
оглед на веществени доказателства от 27.03.2024г., ведно с приложен към него
фотоалбум, справка за съдимост на подсъдимия, като допустими и относими
доказателствени източници също допринасят съществено за изясняване на
обективната истина по делото и са съответни на предявените факти на
подсъдимия.
Съдът възприе и кредитира заключенията на вещите лица по
изготвените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза относно установените травматични увреждания на пострадалата,
съдебномедицинска експертиза на веществените доказателства, комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на П. и оценителна
експертиза относно стойността на вещите, които са предмет на предявеното
обвинение за извършена кражба, доколкото същите са компетентно изготвени
от лица с необходимите професионални познания и опит в съответната област
и са съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
Установените факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в
съдебно заседание на 23.10.2024г., одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 от НПК.
Изложеният доказателствен материал установява по категоричен и
несъмнен начин реализираните от подсъдимия действия на инкриминираната
дата и час, както по отношение на оказаната принуда спрямо пострадалата по
отношение на опита му за съвкупление с нея, така и досежно
противозаконното прекъсването на фактическата власт върху нейни вещи без
съгласието й с намерение разпораждането с тях в свой интерес.
От правна страна:
Гореизложената безспорно установена фактическа обстановка налага
извода, че подсъдимият Р. К. П. е осъществил от обективна и субективна
страна фактическия състав на две престъпления, извършени в реална
съвкупност, а именно:
1. на чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 21.01.2024г. в
близост до търговски обект-магазин „ЛИДЛ”, находящ се в гр. П., ул. „Георги
5
С. Раковски” № 2, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол-Р. Д. Д.,
като я принудил към това със сила - сграбчил пострадалата с ръце, завлякъл я в
намиращите се в близост храсти, влачил я по земята, като натискал с ръце
устата й, след което свалил панталона на пострадалата, като деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини - поради оказаната
съпротива от страна на пострадалата Р. Д. Д.;
2. на чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на
21.01.2024г. в близост до търговски обект - магазин „ЛИДЛ”, находящ се в гр.
П., ул. „Георги С. Раковски” № 2, отнел чужди движими вещи - 1 (един) брой
сива дамска чанта от изкуствена кожа, парична сума, 1 (един) брой мобилен
телефон, марка „ХУАУЕИ“, модел „Nova 8i Silver” и други, всичко на обща
стойност 577,04 лева, от владението на Р. Д. Д., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и
кражбата е извършена повторно-извършил престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК с
Присъда № 32/22.06.2020г. по НОХД № 2106/2019г. по описа на Районен съд -
П., влязла в сила на 08.07.2020г.
От обективна страна деянието по чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.18, ал.1 от НК
е извършени чрез действия. Подсъдимият се е опитал да извърши полово
сношение с пострадалата, като е свалил панталоните й и се е опитал да
постави половия си член във влагалището на Д., които обективират опит на
дееца да осъществи изпълнителното деяние „съвкупи” от фактическия състав
на процесното престъпление. При тези опити П. е възприел нежеланието на
пострадалата да извърши сексуални действия и съпротивата й, изразена
вербално и чрез действия. Именно за да преодолее тази съпротива и да
постигне целта подсъдимият е използвал сила, като една от двете предвидени
инкриминирани форми на принуда. Същата се е изразила в сграбчване с ръце
на пострадалата, завличането й в намиращите се наблизо храсти, влачейки я
по земята и затискане на устата й с ръце. Тези действия са насочени изцяло и
единствено към преодоляване на съпротивата на жертвата по отношение на
исканите от П. действия, с което подсъдимият е осъществил квалифициращия
признак на чл.152, ал.1, т.2 от НК.
Осъществяването на единия акт от престъплението – употребата на
сила и предприемане осъществяването на втория акт – съвкуплението (чрез
свалянето на панталона на пострадалата и осъществяване на достъп до
половия й орган), установява, че е бил налице довършен опит съгласно чл.18,
ал.1, пр.2-ро от НК.
Подсъдимият не е прекратил акта на съвкупление по собствени
подбуди, тъй като неговият отказ да довърши деянието се дължи на активната
физическа съпротива на пострадалата, поради което и по аргумент на
противното на чл.18, ал.3, б.„а” от НК П. следва да носи наказателна
отговорност.
6
От обективните действия на подсъдимия се налага извод, че от
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. П. е
съзнавал, че принудителното осъществяване на сексуални действия е
запретено от закона и е наказуемо, както и нежеланието на пострадалата и
обстоятелството, че чрез използваната от него в достатъчна степен сила, той
ще преодолее несъгласието й, за да достигне да набелязаната си цел.
Обективната страна на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК подсъдимият реализирал чрез действия – прекъснал
фактическата власт върху подробно конкретизираните по-горе движими вещи
на Р. Д. и установил своя трайна, с което придобил възможността
безпрепятствено да се разпорежда с тях. П. е реализирал кражбата при
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като към
момента на извършване на деянието е осъждан за престъпление, което е
същия вид. Това се установява от справката за съдимост, в която е отразено, че
с Присъда № 32/22.06.2020г. по НОХД № 2106/2019 г. по описа на Районен съд
- П., влязла в сила на 08.07.2020г. лицето е било осъдено за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, като
деянието по настоящото дело е извършено в петгодишния срок по чл.30, ал.1
от НК. Едновременно с това гореописаното деяние не представлява
маловажен случай. Последното се налага с оглед високата обществена
опасност на подсъдимия, предвид и друго предходно негово осъждане - с
Присъда № 893 от 16.11.2015г. по НОХД № 1348/2014г. по описа на Районен
съд П., влязла в сила на 08.04.2016г. за извършена от него кражба като
непълнолетен, поради което и деянието, което е предмет на настоящото
обвинение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. От друга
страна следва да се отбележи и че стойността на отнетите вещи не е в такъв
нисък размер, който да обоснове приложение на преценка за маловажност.
От субективна страна деянието е извършено чрез пряк умисъл като
форма и вид на вината. П. е съзнавал, че с противоправните си действия
прекъсва владението върху чужди движими вещи и установява своя
фактическа власт върху тях, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал това, действайки с намерение да
свои предмета на деянието в свой интерес.
Причини за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание
на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и пренебрежителното му
отношения към чуждата собственост и половата неприкосновеност.
По вида и размера на наказанието:
Съдът след като призна подсъдимият Р. П. за виновен по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.18, ал.1 от
НК, при индивидуализацията на наказателната му отговорност определи
наказанието при условията на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК, предвид
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като отчете следното:
7
Като смекчаващо отговорността обстоятелство прие заявеното от
подсъдимия нееднократно разкаяние и съжаление за това, което е причинил на
пострадалата, като по делото не са налице данни, че същото е декларативно и
е само за целите на наказателния процес.
В кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства съдебният
състав регистрира и степента на осъществяване на намерението за полово
съвкупление, предвид факта че деянието е спряло във фазата на опита с
реализиране на изпълнителното деяние в началния му етап. Ето защо прие, че
недовършеният опит към престъплението против половата неприкосновеност
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на процесното деяние.
Паралелно с това занижената степен на обществена опасност на деянието и на
дееца е изводима от упражнената принуда по отношение на пострадалата,
която не е прекомерна, нито е в повече от необходимото за сломяване на
съпротивата й, същата е обективирана само в една от двете й квалифициращи
форми, като за подсъдимият процесното сексуално посегателство е първа
негова инкриминирана проява свързана с незачитане на половата
неприкосновеност.
Самопризнанието на подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК съдът не
третира като допълнително смекчаващо обстоятелство при извършената
преценка относно размера на наказанието, предвид диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие, по която протече съдебното
производство, в какъвто смисъл е и т.7 от Тълкувателно решение № 1 от
01.06.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС. Благоприятната последица от
формалното волеизявление по чл.371, т.2 от НПК, с което подсъдимият
признава фактите в обвинителния акт, води задължително до приложение на
чл.373, ал.2 от НПК и съответно редуциране на определеното наказание с една
трета, поради което и обективно проявеното от П. процесуално поведение за
установяване на обективната истина чрез направеното самопризнание не се
отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
това би довело безусловно до прекомерно снизхождение.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие предишните
осъждания на П., проявената от него дързост, тъй като е извършил деянието в
светлата част на денонощието и на обществено достъпно място, където по
принцип пострадалата е следвало да се чувства сигурна и спокойна.
Последното обаче не представлява обстоятелство, което съществено да
завишава обществената опасност на дееца.
Предвид изложеното съдът счита, че наказанието лишаване от свобода
на подсъдимия следва да бъде определено над предвидения минимален
размер, като намира за справедлив такъв от три години и шест месеца. Същото
следва да се редуцира с една трета, съгласно императивната разпоредба на
чл.58а от НК, поради което и подлежащото на изпълнение наказание от
подсъдимия се явява лишаване от свобода за срок от две години и четири
месеца.
8
Съдът счита, че макар да се касае за опит по чл.18, ал.1 от НК, нормата
на чл.58а от НК, водеща до приложението на чл.55 от НК на самостоятелно
основание, е неприложима. Този извод се налага, предвид действията на Р. П.
от които се установява, че степента на намерението му да извърши
престъплението е била изпълнена и единствено оказаната съпротива от страна
на пострадалата е предотвратила довършването му от подсъдимия. Не е
налице самоволен отказ от опит и това, че опитът е останал недовършен не е
по волята на самия подсъдим.
При определяне на размера на наказанието за извършеното
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК, съдът
отчете предпоставките на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК, предвид
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като взе предвид следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелство прие заявеното от
подсъдимия съжаление за извършеното, стойността на предмета на деянието,
който е значително под размера на минималната работна заплата,
възстановяване на част от съставомерните имуществени вреди, предвид
връщането с настоящата присъда на част от инкриминираните вещите на на
пострадалата, като съобрази и подбудите за осъществяване на тази
инкриминирана деятелност.
Самопризнанието на подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК съдът не
третира като допълнително смекчаващо обстоятелство при извършената
преценка относно размера на наказанието, предвид диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие и изложените по-горе в
настоящите мотиви съображения за това.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдебният състав отчете
предходно осъждане на лицето с Присъда № 893 от 16.11.2015г. по НОХД №
1348/2014г. по описа на Районен съд П., влязла в сила на 08.04.2016г., което е
за престъпление от същия вид и е извън правната квалификация на
процесното деяние, както и изключително краткия времеви интервал от
изтичане на изпитателния срок, с който е било отложено за изпълнение
наказанието лишаване от свобода, наложено с Присъда № 32/22.06.2020г. по
НОХД № 2106/2019 г. по описа на Районен съд - П., влязла в сила на
08.07.2020г.
Изложените обстоятелства мотивират съда да наложи наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер над минималния
предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от три години.
С оглед чл. 373, ал.2 от НПК, така наложеното наказание лишаване от
свобода редуцира по чл. 58а от НК с една трета и определи за изтърпяване
наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Съдът при определянето на наказанието за всяко едно от двете
престъпления отмери съответния размер, като отчете степента на обществена
опасност на всяко едно от деянията и на дееца, подбудите за извършването и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради което прие,
9
че всяко едно от двете наказания е съответно на обществената опасност на
извършеното и на личностната структура на подсъдимия. Прие, че
наказанията са адекватни от гледна точка на коментираните по-горе в
настоящите мотиви обстоятелства, като гарантират постигането на нужния
баланс между обществения интерес от санкциониране на престъпната
деятелност и индивидуалния интерес на самия подсъдим от налагане на
справедливо наказание. Ето защо и не прие изложените от прокурора
съображения за определяне на по-висок размер на наказанията, които намира
за завишени.
Съдът след като отчете, че горепосочените две престъпления са
извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК,
на това основание определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му наказания с настоящата присъда, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца.
Предвид размера на така определеното общо най-тежко наказание
(лишаване от свобода под пет години), данните от справката за съдимост, че
лицето е осъждано на наказание лишаване от свобода, което обаче е било
отложено за изпълнение на основание чл.66 от НК, съдът в съответствие с
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим на изтърпяване
на наложеното общо най-тежко наказание.
Според съдебния състав, макар наложените наказания да са от един и
същи вид, то определеното по отношение на подсъдимия общо най-тежко
наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, не следва да
бъде увеличено по реда на чл.24 от НК, тъй като за постигане целите по чл.36
от НК размера на общата санкция е годна да постигне в достатъчна степен
целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две
години и четири месеца времето, през което подсъдимият Р. К. П. е бил
задържан със Заповед по ЗМВР с рег. № 1920зз-26 от 23.01.2024г. (л.33, т.І-ви
в досъдебното производство), постановление на Районна прокуратура П. от
24.01.2024г. (л.14, т.І-ви в досъдебното производство) и определение от
26.01.2024г. по ЧНД № 116/2024г. по описа на Районен съд П. (л.62, т.І-ви в
досъдебното производство), считано от 23.01.2024г. до привеждане в сила на
настоящата присъда, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване
от свобода.
По разноските:
Предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Р. К. П. да заплати по сметка на ОД на
МВР П. сума в размера на 3336,62 лв (три хиляди триста тридесет и шест лева
и 62 ст.), представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство. Същите са свързани със заплатени възнаграждения на вещите
лица, изготвили експертизите в хода на досъдебното производство.
10
По веществените доказателства:
С оглед приключване на наказателното производство и на основание
чл.111, ал.1 от НПК, съдът връща на правоимащото лице Р. Д. Д., ЕГН
********** веществени доказателства по делото, а именно: един брой сива
дамска чанта, един брой сив портфейл, един брой бежова шапка с пискюл и
пайети, един брой черно-бял пуловер, на бели сърца, един брой черен
панталон с ластик и връзка в кръста с надпис на етикета „MOSENTO”, един
брой бял корсаж, един брой сини бикини, един брой черен сутиен, един брой
бежово палто, мобилен телефон „HUAWEI” със сив заден панел, с четири
камери, с прозрачен силиконов кейс и протектор за екран, флаш памет,
метална пинсета в сив цвят, метална пила за нокти в сив цвят, метална
нокторезачка в сив цвят, дамско джобно огледалце, спрей в прозрачна
опаковка, с прозрачна течност, с надписи на нея „Опто-Л” гр.П., отворено
пакетче с носни кърпички, разкъсано пакетче дъвки „Orbit”, бонбон в зелена
опаковка с надпис „Лукчета”, кестен, запалка, зелена на цвят, кутия цигари
„Karelia”, неразопакована, зарядно за телефон, бяло, с надпис „HUAWEI”
„MODEL: HW-110600Е02” с бял надпис „6А”, химикалка в зелен цвят и
тефтер с бяла метална спирала с надпис „GABOL”.
На основание чл.111, ал.1 от НПК съдебният състав връща на
правоимащото лице Р. К. П., ЕГН ********** веществени доказателства по
делото, а именно: анцунг долнище черен със сиви кантове, сива зимна шапка с
черен надпис „SPORT” и чифт маратонки, частично обгорени.
Съдът отнема в полза на държавата следните веществени
доказателства-абсорбенти за изземване на следи от миризми, човешки
косми/влакна, марля със засъхнала жълтеникава материя, отривки от под
ноктите на дясна и лява ръка на Р. Д. Д., тампон за изземване на сравнителни
образци за ДНК анализ от Р. Д. Д. и тампон за изземване на сравнителни
образци за ДНК анализ от Р. К. П.. Същите се намират на съхранение в
Районен съд П. и като вещи без стойност следва да се унищожат по реда на
Правилника за администрацията в съдилищата, след влизане на присъдата в
сила.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни