Р Е Ш
Е Н И Е № 206
гр. Пловдив,14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на шестнадесети декември,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 2816/19г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на М.И.П.,ЕГН-********** *** чрез пълномощника му
адв.Р.Д. против решение № 4142/30.10.19г.на ПдРС,10-ти гр.с.,постановено по
гр.д.№ 13525/19г.,с което е задължен М.И.П. на осн.чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН да се
въздържа от извършване на домашно насилие-психическо и физическо по отношение
на А.С.П.; забранява се на същият на осн.чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН да приближава на
разстояние по-малко от 50 метра А.С.П.,жилището ѝ,находящо се на адрес ***,нейната
месторабота,както и местата за социални контакти и отдих за срок от дванадесет
месеца,като така определеното ограничение не се отнася единствено до случаите,в
които се изпълнява съдебно определен режим за лични контакти между М.П. и
малолетната му дъщеря и е наложена на М.И.П. глоба в размер на 200лв.на
осн.чл.5,ал.3 от ЗЗДН.
Жалбоподателят счита решението за
неправилно,необосновано и незаконосъобразно,постановено в нарушение на
процесуалните правила по изложени във въззивната жалба съображения и иска
неговата отмяна.
Въззиваемата по жалбата А.С.П.,ЕГН-********** чрез пълномощника си
адв.М.В. изразява становище за неоснователност на същата по изложени в писмен
отговор и съдебно заседание съображения.Претендира разноски.
ПдОС,след преценка
на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законния срок от страна,която има право да обжалва решението,поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред
ПдРС се е развило производство на осн.чл.4 и 5 от ЗЗДН по подадена молба от А.С.П.
против М.И.П..
По делото е безспорно,че молителката и ответникът са
съпрузи,сключили граждански брак на 20.12.88г.,че от брака си имат дъщеря М.П.,на
9 години,както и че към момента двамата са разделени и в процес на развод.Не се
спори също,че между страните е висящо още едно производство за защита по
ЗЗДН,но образувано по молба на М.И.П..
В молбата се твърди извършено домашно насилие от страна на ответника
на 14.08.19г.около 18,30ч.по отношение
на молителката пред къщата в ***,която тя обитавала след фактическата
раздяла между двамата от м.март 2019г.и в
която живеела на съпружески начала с К.Д..При предаването на детето М. от ответника на молителката същият
отправил към П. обиди и вербални заплахи,а също така я ударил в главата и я
блъснал в ограда,вследствие на което тя получила главоболие и ожулване на
рамото.Това се случило в присъствието на малолетната дъщеря на страните.П. се
обадила на тел.112 и съпругът ѝ си тръгнал.
Ответникът поддържа,че не той е ударил П.,а тя-него и той бил жертва на
дом.насилие.
По делото са представени две съдебно медицински удостоверения от
14.03.19г.относно А.П. и М.П.,при което са констатирани:охлузване на дясната
раменна става на П. и охлузвания на дясната мишница на П.,диск със запис на
проведените разговори на А.П. с тел.112 във връзка с инцидента,удостоверение
за сключен граждански брак.
Разпитани са четирима свидетели:на ищцата двама-К.Д.,с когото ищцата живее
на съпружески начала и Г.К.,и на ответника двама-Р.П.,негова майка и И.П.,син
на страните.От техните показания е видно,че пряк очевидец на част от случилото се на 14.08.19г.е бил единствено
свидетелят Д.,който се е намирал в дома си и като чул виковете на ищцата и на
дъщеря ѝ,излязъл да види какво става.Видял П. да нанася удар на А. в
областта на главата и да я избутва настрана,а после влязъл в двора на къщата и
повикал намиращият се в този момент в къщата
Г.К.,който правел ремонт в банята и двамата отново излезли навън.В този
момент А.П. говорела по телефон 112,а М. била много изплашена.След като
разбрал,че А. говори със тел.112,ответникът излязъл извън дома.Заплашвал
първоначално ищцата,а после и свидетеля.
Свидетелят К. в този момент се намирал в пристройка към къщата и ремонтирал
банята,на 20 метра от мястото,където е станал инцидента.Чул крясъци и плача на
детето,но не чул конкретно какво се говори и не чул реплики на ответника към А.П..Бил
повикан от К.Д. да излезе и когато го направил,видял ищцата да се държи за главата,както и да
държи телефон,по който говорела с тел.112,като искала да се изпрати
полиция.Свидетелят забелязал,че ищцата е разтреперана,а детето стояло отстрани видимо уплашено.
Свидетелите на ответника твърдят,че не ответника,а ищцата е упражнила
физическо насилие спрямо него,но техните впечатления не са непосредствени,тъй
като те не са присъствали на инцидента,а възпроизвеждат случилото се
опосредено,от разказаното им от ответника.
При така събраните доказателства настоящата инстанция намира,че не следва
да се кредитират показанията на свидетелите Р. и И. П. не толкова зарази
близката им родствена връзка с ответника,колкото поради факта,че не са били
преки очевидци на случилото се и предават само това,което им е разказано от
ответника.
От друга страна,следва да се кредитират показанията на св.Д..Макар същият
да е заинтересован от изхода на делото,тъй като живее на съпружески начала с
ищцата,той е единственият пряк свидетел на случилото се и неговите показания не
са изолирани и неподкрепени с други
такива,както счита ответникът.Те са подкрепени,макар и косвено,както от
съдебно-медицинското удостоверение на А.П.,така и от записа на първия
разговор,проведен от А. П. със служителя
на тел.112,при който се чуват виковете и плача на М.П.,като е видно,че детето е
силно разстроено и уплашено.Подкрепят се косвено и от показанията на св.К.,който
е забелязал,че А.П. е разтреперана.Неправилно в
жалбата се твърди,че той не бил чул караници.Това е неточна
интерпретация на показанията на свидетеля,чиито точни думи са,че е чул крясъци
и плача на детето,но не чул конкретно какво се говори.Това не означава,че не е
чул караници,а че не е могъл да различи конкретните реплики,които са били
разменени между страните.Свидетелят е забелязал също,че А.П. се държи за
главата,което подкрепя показанията на св.Д. и твърденията на същата,че е била
ударена по главата.
Следователно,декларацията на А.П. по чл.9,ал.3 от ЗЗДН е подкрепена с
доказателства,(показанията на свидетелите Д. и К.,записа на
разговорите,проведени от ищцата с тел.112 и съдебно-мед.удостоверение на П.),което
налага извода,до който е достигнал и районният съд,за основателност на молбата
за защита.Приложените от първостепенният съд мерки са мотивирани и съответстват
на констатираните от съда изострени отношения между страните и извършеното от
ответника дом.насилие по см.на чл.2 от ЗЗДН.Предвид на което жалбата се явява неоснователна и атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските-с оглед изхода на делото жалбоподателят М.И.П. следва да заплати на
въззиваемата направените от нея разноски пред възивната инстанция,но само ако по делото има доказателства за
направени такива разноски.В конкретния случай са представени списък на
разноските и ДПЗС,от които е видно,че въззиваемата е заплатила в брой
адв.възнаграждение в размер на 400лв.В този размер следва да ѝ се
присъдят разноски пред настоящата инстанция.
Водим
от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4142/30.10.19г.на ПдРС,10-ти
гр.с.,постановено по гр.д.№ 13525/19г.,с което е задължен М.И.П. на
осн.чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие-психическо и физическо по отношение на А.С.П.; забранява се на същият
на осн.чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН да приближава на разстояние по-малко от 50 метра А.С.П.,жилището
ѝ,находящо се на адрес ***,нейната месторабота,както и местата за
социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца,като така определеното
ограничение не се отнася единствено до случаите,в които се изпълнява съдебно
определен режим за лични контакти между М.П. и малолетната му дъщеря и е наложена
на М.И.П. глоба в размер на 200лв.на осн.чл.5,ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.И.П.,ЕГН-********** *** да заплати
на А.С.П.,ЕГН-********** *** сумата от 400(четиристотин)лв.разноски за адв.възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: