№ 12729
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20201110144554 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „********” ЕООД срещу
„*********“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367
ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 8918,56 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо
възнаграждение (навло) за извършени международни превози на стоки по маршрут
**********, общ. Пазарджик по заявка – договор от 12.08.2019 г., за които били издадени 12
броя фактури и 12 броя международни товарителници, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 567,32 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 11.10.2019 г. до 26.05.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2019 г. между страните бил сключен заявка –
договор за извършване на транспортна услуга – превоз на стоки, натоварени на 12 камиона,
по маршрута **********, общ. Пазарджик. Транспортът бил извършен изцяло, макар и с
малко закъснение, за което били издадени 12 броя CMR товарителници, подписани от
получателя „*******“ ООД без забележки. Дължимата сума за превозите била заплатена на
спедитора „*********“ АД от получателя в пълен размер от 24115,33 лева, но без правно
основание ответникът наложил неустойка в размер на 8918,56 лева и заплатил на ищеца
само разликата. Твърди, че закъснението при извършването на процесните превози не било
по вина на превозвача, а поради забавяне на ферибота ************, поради което
наложената неустойка била неправомерна и без основание. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2020
г. по ч. гр. д. № 20420 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
1
отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*********“ АД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК постъпило становище по същата чрез адв. Н.Н..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На
първо място възразява, че закъснението при извършване на процесните превози не било
малко, както твърдял ищецът, а възлизало общо на 103 дни за всички 12 броя превози.
Съгласно сключения между страните договор за превоз неустойката за тази забава възлизала
на 10300 евро или по 100 евро на ден. За допуснатите забавяния ищецът бил
предупреждаван периодично, като дори му била препратена рекламация от товародателя
„*******“ ООД. След многократни преговори между товародателя и ответника дължимата
неустойка за забава била редуцирана до 4500 евро. Поради това от дължимото на ищеца
навло бил удържан не пълният размер на неустойката от 10300 евро, а само реално
понесената от спедитора вреда в размер на 4500 евро. Оспорва и акцесорната претенция за
мораторна лихва, тъй като не ставало ясно защо ищецът е счел за падеж на задължението
именно 11.10.2019 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Страните не спорят, че на 12.08.2019 г. сключили заявка – договор за извършване на
транспортна услуга – превоз на стоки, натоварени на 12 камиона, по маршрута **********,
общ. Пазарджик; че договореното навло за извършване на процесните превози било в размер
на 1000 евро без ДДС на камион; по отношение на датите на доставка за следните превози:
рег. № С6295ЕК – на 05.09.2019 г., рег. № А1267ЕЕ – на 03.09.2019 г., рег. № А9053ЕЕ – на
03.09.2019 г., рег. № А9355ЕЕ – на 13.09.2019 г., рег. № А5106ЕЕ – на 22.09.2019 г., рег. №
А9111ЕЕ – на 10.09.2019 г., рег. № А6638ЕЕ – на 10.09.2019 г., рег. № А0075ЕК – на
10.09.2019 г., рег. № У4182ЕЕ – на 11.09.2019 г.; както и че по посочения договор за превоз
ответникът заплатил на ищеца сумата в размер на 15196,77 лева, като непогасеният остатък
от договореното възнаграждение възлизал на 8918,56 лева. Тези обстоятелства не се
оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. датата, на която са били доставени стоките, чийто превоз е извършен с камиони с
рег. № ****** рег. № ********** и рег. № **********;
2. че извършените превози са били приети от получателя без възражения и забележки;
3. настъпване на изискуемостта на процесното вземане (получаване от ответника на
оригинал на фактурите и заверени от получателя товарителници – CMR) и размера на
дължимата за исковия период мораторна лихва;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
допуснатата забава при извършването на процесните превози се дължи на забава на
2
ферибота ************.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания
или възражения, включително:
1. размера на удържаната от товародателя „*******“ ООД сума от дължимото за
процесните превози възнаграждение;
2. размера на претендираната неустойка за забава;
3. извършеното извънсъдебно прихващане на вземането на ищеца за дължимото навло
със своето насрещно вземане за неустойка за забава и достигането на това изявление до
ищеца.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства, както и да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза с
поставени в исковата молба и в отговора задачи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, §
1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 8918,56 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо възнаграждение
(навло) за извършени международни превози на стоки по маршрут **********, общ.
Пазарджик по заявка – договор от 12.08.2019 г., за които били издадени 12 броя фактури и
12 броя международни товарителници, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
294, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 567,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 11.10.2019 г. до 26.05.2020 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че на 12.08.2019 г. сключили заявка – договор за
извършване на транспортна услуга – превоз на стоки, натоварени на 12 камиона, по
маршрута **********, общ. Пазарджик; че договореното навло за извършване на
процесните превози било в размер на 1000 евро без ДДС на камион; по отношение на датите
на доставка за следните превози: рег. № С6295ЕК – на 05.09.2019 г., рег. № А1267ЕЕ – на
03.09.2019 г., рег. № А9053ЕЕ – на 03.09.2019 г., рег. № А9355ЕЕ – на 13.09.2019 г., рег. №
А5106ЕЕ – на 22.09.2019 г., рег. № А9111ЕЕ – на 10.09.2019 г., рег. № А6638ЕЕ – на
3
10.09.2019 г., рег. № А0075ЕК – на 10.09.2019 г., рег. № У4182ЕЕ – на 11.09.2019 г.; както и
че по посочения договор за превоз ответникът заплатил на ищеца сумата в размер на
15196,77 лева, като непогасеният остатък от договореното възнаграждение възлизал на
8918,56 лева. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. датата, на която са били доставени стоките, чийто превоз е извършен с камиони с
рег. № ****** рег. № ********** и рег. № **********;
2. че извършените превози са били приети от получателя без възражения и забележки;
3. настъпване на изискуемостта на процесното вземане (получаване от ответника на
оригинал на фактурите и заверени от получателя товарителници – CMR) и размера на
дължимата за исковия период мораторна лихва;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
допуснатата забава при извършването на процесните превози се дължи на забава на
ферибота ************.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения, включително:
1. размера на удържаната от товародателя „*******“ ООД сума от дължимото за
процесните превози възнаграждение;
2. размера на претендираната неустойка за забава;
3. извършеното извънсъдебно прихващане на вземането на ищеца за дължимото навло
със своето насрещно вземане за неустойка за забава и достигането на това изявление до
ищеца.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 20420 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата
молба и в отговора задачи. Определя депозит в размер на 400 лева, който следва да бъде
внесен от страните по равно (по 200 лева) в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., която да бъде уведомена за допуснатата
експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документи за внасяне
на определения депозит.
4
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.06.2022 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да оспори истинността на представените с отговора
на исковата молба писмени доказателства най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5