Решение по дело №820/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Х.А.В., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Ж.Ж., срещу Решение № 147 от 26.01.2023 г. по АНД № 4957/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 21-0819-004932 от 23.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, като съдът е намалил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 8 месеца на 3 месеца и е осъдил настоящия касатор да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Сочи се, че РС - Варна не е коментирал, че в НП липсва посочване на доказателствата, които потвърждават нарушението, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а това е съществено нарушение на процесуалните правила и ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере точно какви доказателства са събрани от наказващия орган за извършеното нарушение. На второ място се сочи, че доколкото процесното техническо средство засича скоростта на МПС с радиосигнал, то неправилно РС – Варна приема, че скоростта е измерена с лазерен лъч, като се твърди и че завереното ксерокопие от разпечатка на снимка не е годно веществено доказателствено средство, т.к. системата изготвя файлове с цифрови изображения със съответните мета-данни, които могат да бъдат проверени за доказване автентичността им, а такива по делото няма. Изтъква се, че не няма доказателства и че нарушението е извършено именно в тази точка от земната повърхност с посочените координати, като не е и ясно в кое платно за движение и в коя лента за движение се е намирал в момента на заснемането управлявания от касатора автомобил, а и няма доказателства за съответствие на текстовото описание на мястото на нарушението и географската точка.

На следващо място касаторът поддържа, че Протокола за използване на АТСС от 20.10.2021 г. с рег. № 819р-29436/21.10.2021 г. неправилно въззивният съд приема, че отговаря на всички изисквания на наредбата и съдържа изискуемите реквизити. Сочи се, че в протокола не са изписани номерът на първо и последното статично изображение при начало и край на работа, а и при приемане на протокола не е посочено колко статични изображения са свалени.

На четвърто място се изтъква, че не е ясно с какво техническо средство е изготвена снимката на АТСС, на коя дата, в колко часа, за преценка дали отговаря на нормативните изисквания да е направена в началото на работата на АТСС. Настоява се, че на така представената снимка може да се изписва всеки път различна дата и същата да се ползва неопределен брой пъти, докато се смени годишният сезон.

Касаторът твърди, че неправилно е приложена и санкционната разпоредба за повторност, доколкото в НП не е посочена структурата, издала предходния Електронен фиш (ЕФ), както и не е посочена серията на ЕФ, а и липсва разписка за връчването му и не става ясно как съдът е направил извод, че нарушението е извършено в едногодишния срок и се касае за повторност. Изтъква се, че от представената разпечатка с отбелязване влизане в сила на ЕФ на 31.03.2021 г., която дата незнайно как е въведена от длъжностното лице, работещо със системата, а в НП е посочена като дата на влизане в сила – 30.03.2021 г., поради което, според касатора, явно при издаване на НП наказващият орган не е знаел точно кога е връчен ЕФ, поради липса на писмено доказателство за този факт.

Искането на касатора е да се отмени решението на РС – Варна и да се отмени НП.

Ответникът – Началникът на група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с писмени бележки от процесуалния си представител – ст. юриск. К.Л.-А. , настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, налице е пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, индивидуализирано е нарушението в пълна степен. Изтъква се, че е правилна и преценката на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано след връщане делото на РС – Варна с Решение № 1586 от 30.11.2022 г. на АдмС – Варна по КАНД № 2292/2022 г. за повторно разглеждане на жалба от Х.А.В. срещу НП № 21-0819-004932 от 23.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, във вр. с ал- 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.

Нарушението, според НП, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) CORDON M2 № MD 1194, с което техническо средство е измерена, заснета, фиксирана и установена скоростта на движение на лек автомобил „Тойота“ с рег. № ***, на 20.10.2021 г., в 12:13 часа, в гр. Варна, по „Аспарухов мост“, на Южен пътен възел, в посока изхода на града, управляван от собственика му – Х.А.В., като е извършено нарушение за скорост - при разрешена стойност на скоростта за населено място - 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 104 км/ч, след приспаднат толеранс от 3%. В НП е посочено, че АУАН е съставен по нарушение № 9521 от ЕЦОН и след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, както и че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от ЕФ 4336676/06.01.2021 г., връчен на 16.03.2021 г., влязъл в сила на 30.03.2021 г.

РС - Варна приема, че АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и че са спазени разпоредбите на чл. 42 и 57 ЗАНН относно описанието на нарушението – детайлно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законовите разпоредби. Направен е извод, че не е налице и нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Въззивният съд посочва, че в съответствие с Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата в случая контролът е осъществен с одобрен тип мобилно средство за измерване, преминало първоначална или последваща проверка. Позовавайки се на протокола (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата) районният съд посочва, че АТСС е използвано на 20.10.2021 г. във времеви интервал от 11:00 ч. до 13:00 ч. в гр. Варна, „Аспарухов мост“ на Южен пътен възел при посока на движение на потока от гр. Варна към гр. Бургас, като съставеният протокол отговаря на изискванията на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити. Предвид нормата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, районният съд приема, че от снимковия материал е видно, че нарушението е заснето на мястото, посочено в ЕФ, че измерената скорост на движение на автомобила е 108 км/ч, при разрешена такава в населено място – 50 км/ч, като в АУАН и в НП, след приспадане на допустимата грешка при измерването в тези случаи -+/- 3 км/ч, е отразена наказуема скорост от 104 км/ч. Съдът е посочил, че от наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в НП, а от друга страна, оригиналът на снимката е с точни координати на нарушението и на снимката ясно се виждат лазерния лъч, измерил скоростта, поради което не е засегнато правото на защита.

Направен е извод, че правилно е определен нарушителят, съгласно чл. 188 ЗДвП, а за конкретното нарушение – управление на ППС с превишена скорост в населено място санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда за превишаване над 50 км/ч глоба 700 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. Съдът е констатирал, че отговорността на В. е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП, според която разпоредба за повторно нарушение глобата е в предвидения за съответното нарушение двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок 3 месеца, като наказващият орган правилно е приел, че е налице повторност по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП – с ЕФ Серия К №***, влязъл в сила на 30.03.2021 г., В. е санкциониран за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а и наказаното лице не оспорва датата на влизането в сила на ЕФ.

РС излага доводи за липсата на предпоставки за приложимост на нормата на чл. 28 ЗАНН.

За да измени НП, въззивният съд приема, че административнонаказващият орган правилно е изчислил и определил административното наказание глоба – при превишение на разрешената скорост от 50 км/ч с 54км/ч, глобата е в размер на 2 х 700 лева = 1400 лева, но неправилно е определено наказанието „лишаването от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, вместо за срок от 3 месеца, както е регламентирано в чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДвП. Неправилно определеният размер на второто наказание е прието, че представлява неправилно приложение на закона и на основание чл. 58д ЗАНН, районният съд изменя НП, като е намалява от 8 на 3 месеца наложеното на В. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и е осъдил В. да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна.

С Разпореждане № 7731/03.12.2021 г. районният съд при повторното разглеждане на делото изрично ясно и недвусмислено е задължил наказващия орган да представи доказателства за връчването и влизането в сила на ЕФ № 4336676/06.01.2021 г. (цитиран в НП). В изпълнение на посоченото разпореждане на 22.12.2022 г. наказващият орган представя справка от АИС АНД на МВР за датата на връчване и влизане в сила на въпросния ЕФ.

Информацията от справката от АИС АНД на МВР за датата на връчване и влизане в сила на въпросния ЕФ е само индиция за наличието на фактическите основания за налагането в случая на наказание в условията на повторност. Справката не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за връчване на ЕФ, както и за влизането му в сила, и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административнонаказващия орган, нито за съда. От представената справка се установява единствено фактът на вписването на определени обстоятелства в информационната система. Тоест налице е само едно твърдение на ответника, че ЕФ е връчен на наказаното лице и е влязъл в сила. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относимите и допустими от закона доказателствени средства.

Въззивният съд приема за установено извършването на процесното нарушение в условията на повторност, позовавайки се на справката от информационната система, без да са приобщени данни за съобщаването на въпросния ЕФ на наказаното лице, респ. за влизането му в сила. Информацията от процесната справка от информационната система на органа не може да замести, визирания в чл. 189, ал. 5 ЗДвП факт, тъй като не установява по надлежен ред влизането в сила на ЕФ.

Предвид изложеното, недоказан по делото на районния съд е фактът на извършване на санкционираното с НП нарушение в условията на повторност. Несъобразявайки това обстоятелство и неизяснявайки служебно (по аргумент от чл. 14 и чл. 107, ал. 2 и ал. 3 НПК) на посочения факт, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и това е основание за отмяна на съдебния му акт, доколкото се отразява и на правилността на подвеждането на фактите към материалния закон, което пък рефлектира на съставомерността на вмененото нарушение.

Идентично нарушение на съдопроизводствените правила е допуснато от въззивния съд и по отношение извода за спазване на условията за използване на АТСС, предвид следното: Съобразно изискването на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, преди пускане в експлоатация притежаващите удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на БИМ АТСС за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата АТСС преминават първоначална проверка, като след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Необосновано РС – Варна, позовавайки се на Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 г. на БИМ, приема, че са спазени изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. по отношение преминаването на АТСС на последваща проверка. В посочения протокол липсва отбелязване, че конкретното АТСС - CORDON M2 №MD1194, е преминало последваща периодична проверка и отговаря на изискванията. Тоест не е безспорно доказан от ответника (чиято е тежестта за доказване) фактът, че са спазени на условията за използване на процесното АТСС.

Неустановяването от въззивния съд по надлежния ред на посочените факти препятства преценката за материалната законосъобразност на обжалваното решение на РС – Варна, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следва да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон.

Следва да се посочи, че дори да е безспорно установено, че нарушението е извършено „повторно“ по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП (в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение), то изменяйки единствено размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 8 на 3 месеца, без да отчете, че неправилно е определен размерът и на наложеното наказание „глоба“, районният съд, е допуснал и неправилно приложение на материалния закон, представляващо самостоятелно касационно основание за отмяна на решението му, а именно:

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая, според НП, В. е управлявал автомобила си със 104 км/ч, т.е. превишението е 54 км/ч, поради което двойният размер на глобата по аргумент от чл. 182, ал. 4 ЗДвП е 1200 лв., а не наложената с НП глоба в размер на 1400 лв.

С оглед правомощията на касационната инстанция, според чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК (да остави в сила решението или да го отмени в оспорваната му част или да го обезсили), следва обжалваното решение на РС – Варна да бъде отменено. След повторната отмяна на акта на въззивната инстанция, следва административният съд да реши делото по същество – чл. 227, ал. 1 АПК, но в случая е налице необходимост от събирането на нови доказателства, поради което след отмяната на решението на РС – Варна, касационната инстанция следва по аргумент от чл. 227, ал. 2 АПК да насрочи делото в открито съдебно заседание и да събере необходимите нови доказателства за останалите неизяснени релевантни факти, посочени по-горе.

Извън горепосоченото, касационната инстанция намира останалите доводи на касатора за неправилност на обжалваното решение за неоснователни.

В НП ясно е посочено, че скоростта е измерена, заснета, фиксирана и установена с АТСС CORDON M2 № MD1194, в този смисъл не се установява да не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН по отношение визирането на доказателствата, потвърждаващи нарушението.

Независимо дали скоростта на движение на автомобила, управляван от наказаното лице, неправилно е посочено от РС – Варна, че е измерена с лазерен лъч, а не с радиосигнал, на приложения към административнонаказателната преписка снимков материал е отбелязано, че именно скоростта на автомобила на касатора е измерена, заснета и фиксирана от АТСС. Неоснователен е и доводът, че снимковият материал е негодно доказателствено средство, доколкото няма цифрово изображение с метаданни. Изискване за сочения от касатора вид на изображението няма.

Според Ръководството за работа на потребителите (оператори) със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение CORDON-M2 фото-радарният сензор може да контролира до 4 ленти едновременно в едната или в двете посоки, т.е. не е налице неяснота по какъв начин е засечена скоростта на автомобила, управляван от касатора, доколкото АТСС може да засича едновременно скоростта на движещите се във всички ленти, като в случая няма спор, че лентите са две. Без значение е в кое платно (лента) се е било МПС, доколкото ограничението на скоростта до 50 км/ч е относимо и за двете пътни ленти.

Касаторът не е ангажирал доказателства за несъответствие между словесното посочване на мястото на нарушението и GPS-координатите, посочени на снимковия материал, още повече, че на снимката и словесно е отбелязано, че локацията е гр. Варна, на южен пътен възел Аспарухов мост.

Действително в протокола за използване на 20.10.2021 г. на процесното АТСС не са изписани първото и последното статични изображения при начало и край на работата, а и не е посочено при приемане на протокола колко статични изображения са свалени. Не следва обаче да се приема, че предходно посоченото опровергава факта на извършване и констатиране на изрично визираните като общ брой 50 нарушения, установени от процесното АТСС на 20.10.2021 г. от 11:00 ч. до 13:00 ч., сред които и въпросното по делото.

Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не съдържа специални изисквания към техническото средство, с което следва да се направи снимка на разположението на уреда за измерване на скоростта. Още повече, че в случая изрично е отбелязано и в самия Протокол за използване на АТСС на 20.10.2021 г., че е изготвена дигитална снимка, а и въпросната такава е удостоверено от мл. инсп. С.Д., че е изготвена на 20.10.2021 г. От друга страна, наказаното лице не е направило своевременно възражение и доказателствени искания за опровергаване на факта, че снимката е направена на дата и час, различни от 20.10.2021 г., преди началото на работата на АТСС на въпросния участък в 11:00 часа.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 147 от 26.01.2023 г. по АНД № 4957/2022 г. на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА за разглеждане КАНД № 820/2023 г. на АдмС – Варна в открито съдебно заседание на 06.07.2023 г. от 10:30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото:

Касаторът – Х.А.В.;

Ответникът – Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна;

Окръжна прокуратура.

УКАЗВА на ответника - Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, че не сочи доказателства за следните релевантни за спора факти:

1.      Връчването на наказаното лице на ЕФ № 4336676/06.01.2021 г. и влизането му в сила;

2.      Конкретното АТСС - CORDON M2 №MD1194, е преминало последваща периодична проверка и отговаря на изискванията.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника най-късно в 3-дневен срок преди датата на насроченото открито съдебно заседание да представи доказателства за указаните му от съда обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на доказателства за посочените от съда обстоятелства, съдът може да приеме, че не е доказано, че извършеното нарушение, за което е издадено Наказателно постановление № 21-0819-004932 от 23.11.2021 г., е повторно, както и че процесното АТСС не е преминало последваща периодична проверка и не отговаря на изискванията.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: