Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3287                                   04.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14295 по описа за 2018 година.

 

Предявен е  иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.

Ищцата Д.А.К., твърди, че е съсобственик на апартамент с идентификатор ****** с площ от 133.60 кв.м., 1/5 от тавана/североизточно помещение с площ от 19 кв.м., както и на обект за търговска дейност с площ от 32.97 кв.м., 1/2 ид.ч. от тоалетна под стълбището, 1/2 ид.ч. от двата коридора, 1/15 ид.ч. от общите части на сградата, които обекти се намират в жилищна сграда в гр. П.*******. Ищцата придобила собствеността върху описаните обекти по наследство от нейния с. – Е.И.К., който от своя страна ги притежавал по силата на дарение и покупко-продажба на недвижим имот и разпределение правото на строеж от 1972г.  По силата на протокол за съдебна делба по гр.д. № 3314/1996 г. по описа на ПРС в полза на Е.К. станал изключителен собственик на две стаи - едната в югозападния ъгъл на сградата, а другата на север от нея със застроена площ от 32.97 кв.м, които също били придобити от ищцата по наследство. Ответникът бил собственик на стая - първата след входа на сградата на югозапад със застроена площ от 17.78 кв.м. с идентификатор ***********, разположена на приземния етаж в жилищната сграда на ул. *******, съгласно нотариален акт за дарение от 14.06.2005 г. Преди 7-8 години той извършил преустройство на собствения му обект, като изградил стена, с която приобщил част от коридора представляващ обща част от сградата.  Действията на ответника били незаконосъобразни, тъй като липсвало решение на общото събрание на етажната собственост и съгласие с нотариална заверка на подписите за извършване на преустройството. Впоследствие ответникът извършил и избиване на врата на стената на неговия обект, която стена била към коридора отново без съгласието на останалите етажни собственици. Избиването на врата към коридора било извършено без необходимите строителни книжа и разрешения и засягало носеща стена в сградата, която представлявала обща част. Във връзка с извършените действия от ответника била издадена Заповед № РД - 17-20 от 09.01.2017 на к. на район Ц., ОП, с която било констатирано незаконно строителство. Предвид изложеното ищецът моли да бъде осъден ответникът да премахне изградената незаконна стена в коридора, който води към изход към двора в жилищната сграда, находяща се гр. П.**********, с която е преградена чупка на коридора и същата е приобщена към стаята на ответника с идентификатор ********, както и врата избита върху северна стена на същата стая.

Ответникът К.П.З. твърди, че е придобил стаята през 2005г. от своята м., като към този момент стената вече била изградена. Това било станало със съгласие на праводателя на ищцата по силата на извънсъдебна спогодба, с която се дало право на праводателя на ищцата да загради съсобствен коридор със стена, за която той също не се бил снабдил със строителни книжа. За да компенсира м. на ответника, праводателят на ищцата й позволил да присъедини около 1 кв.м. от процесната „чупка“ към дадената й при разпределение на реално ползване по спогодбата част от коридор. Ответникът сочи, че след извършеното дарение през 2005г. присъединил владението на м. си върху стаята ведно с увеличената квадратура, поради което бил придобил присъединената площ по силата на придобивна давност. Освен това поставената нова врата била идентична с поставените на същото място врати на всеки един от по-горните етажи в сградата. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.   

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е наследник по закон – преживяла с. на Е.И.К., починал на 22.06.2011г. с последен постоянен адрес *** / лист 17/.

Установява се, че с договор за дарение от 28.02.1972г. Е.К. придобил правото на собственост върху 50 км.м. празно дворно място цялото от 245,70 кв.м. съставляващо парцел ******** по плана на ***** градска част на гр. П. / лист 9/ с адм. адрес ул. *********. В последствие чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот и разпределение на право на строеж от 2.11.1972г. той прехвърлил 1/5 ид.ч. от споменатото дворно място, като същевременно получил правото на строеж върху целия трети етаж от жилищна сграда, която следвало да се построи по одобрен архитектурен проект, 1/5 ид.ч. от тавана и 1/5 ид.ч. от стълбището / лист 13/. По делото не е спорно, че сградата относно която е учредено правото на строеж е била построена. Видно е още, че по силата на съдебна спогодба от 06.05.1996г. по гр.д. №3314/1996г. на ПРС съсобствениците са си разделили първия приземен етаж от построената сграда, при което в дял на наследодателя на ищцата Е.К. били поставени две стаи – едната в югозападния ъгъл на сградата и другата на север от нея, свързани с врата със застроена площ от 32,97 кв.м., заедно ½ ид.ч. от тоалетната под стълбището и двата коридора, обслужващи тези стаи и стаята в дял ІІ, 1/15 ид.ч. от общите части на сградата и 1/15 ид.ч. от дворното място цялото от 245,70 кв.м. /лист 23/. Не спорно по делото и се установява от представения нотариален акт № *********. на Н. *********, че двете стаи, придобити от наследодателя на ищцата са били преустроени, като представляват един обект – магазин за пакетирани стоки с площ от 32,97 кв.м. с идентификатор ********* / лист 15/.

Ответникът е собственик по силата на договор за дарение от 09.06.2005г. – акт №*******. на Н. *********** на стая – първата след входа на сградата на юг, със застроена площ от 17,78 кв.м., разположена на приземен етаж на четириетажната жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от коридора, обслужващ тази стая, започващ от входа на приземния етаж с дължина 3,50 м, съгласно спогодба рег. № ************. на н.************, ведно с 1/30 ид.ч. от общите части на сградата /лист 20/.

Установява се, че спогодбата от 03.12.2011г., която е спомената в договора за дарение е постигната между м. на ответника К.И.З. и наследодателя на ищцата Е.И.К. в хода на гр. д. 3741/2001г. по описа на Пловдивския районен съд. Съгласно тази спогодба страните си разпределили ползването на двата коридора в приземния етаж, които обслужват собствените им стаи. Така К.З. следвало да ползва коридора, обслужващ нейната стая, започващ от входа на приземния етаж и с дължина по арх. проект от 3,50 м., а Е.К. следвало да ползва другия коридор, започващ след посочения коридор и с дължина от 3,50 м. и сам с дължина от 1,10 м. Страните са се съгласили двата коридора да се отделят един от друг с преградна стена, като местоположението ѝ било посочено с непрекъсната червена линия на скица №2 изготвена от вещото лице по делото / лист 66 – 72/.

Установява се от показанията на свидетелката К.З., която е м. на ответника и с. на покойния Е.К., че преустрояването на стаята в приземния етаж чрез избиване на врата и изграждане на процесната стена е било извършено през 2001г., по време когато ответникът бил в чужбина. Вратата имала за цел да осигури достъп до стаята откъм стълбищната клетка. Със стената се заградило предверието на входа откъм коридора, обслужващ стаята на ответника и стаите на б. на свидетелката Е.К.. Изграждането на стената станало по споразумение между б. и с., по времето когато наследодателят на ищцата разделил коридорите, съгласно постигната спогодба. По същото време той дал на свидетелката и идеята за отваряне на врата, с което също бил съгласен. Спогодбата по делото и разпределението били направени с цел да може Е.К. да използва магазина в който били преустроени неговите стаи. Свидетелката поддържа, че при избиването на вратата се допитала до строителен инженер. По-късно, през 2005г. тя прехвърлила собствеността върху стаята на с. си.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че според одобрения архитектурен проект на сградата от 1972г. в приземния етаж има чупка в коридора, водещ към вратата за изход към двора, като площта на тази чупка е 0,99 кв.м. С изградената на мястото стена с дебелина 12 см. се приобщава част от коридора към обекта на ответника с площ от 1,375 кв.м. Вратата която е избита между стаята на ответника и коридора, също не е била предвидена в архитектурния проект на сградата. Вещото лице не е установило наличие на строителни книжа както за нея, така и за изградената стена. Експертът сочи, че е допустимо избиване на врата в носеща стена, при спазване на нормативно предвидените изисквания за изпълнение на отвора и укрепване на стената. При огледа на място вещото лице е констатирало, че в етажите намиращи се над процесната врата са налични изпълнени врати, които обслужват съответните апартаменти.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва на първо място да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно право, както и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи  да упражнява правото си.

Безспорно се установи, че ищцата е собственик на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, поради което притежава и съответната идеална част от общите части на сградата. Ето защо, тя може да претендира преустановяване на тези действия върху общите части, които се явяват пречка да упражнява правото си на собственост.

За да бъде основателен обаче предявения иск, следва да се докаже извършването на такива действия или поддържането на такова състояние, от страна на ответника, които обективно и в причинна връзка да възпрепятствуват упражняването на правото на ищеца. Наличието на незаконно строителство, само по себе си, не е достатъчно за да се приеме че негаторният иск е основателен. Следва да се докаже, че това състояние се отразява негативно на възможността за упражняване на правото на собственост. В случая такива доказателства липсват. Установи се, че стената е изградена не от самия ответник, а от неговата м., която се е споразумяла за това със своя б., който е праводател на ищцата по делото. Съгласие е било дадено и за изграждането на процесната врата. Наличието на такова съгласие, макар и устно, съдът намира за установено от показанията на свидетелката З.. Те са непротиворечиви и съвпадат с депозираното от нея по другото водено дело - № 13946 от 2016г. на ПРС образувано по претенция по чл.109 ЗС заведена от д. на Е.К. / лист 48/. Поради това следва да се приеме, че липсва причинна връзка между създаденото състояние и поведението на ответника, от една страна, а от друга -  не се пречи на ищцата да упражнява правата си.

Казаното по-горе важи и относно отвора за врата, като следва да бъде допълнено, че по делото не се установи изграждането му да е влошило товароносимостта на сградата и да съставлява опасност за нейното съществуване. Видно от заключението на експертизата изграждането на този отвор е допустимо, а над него са налични същите отвори в една и съща носеща за цялата сграда стена.

При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съобразно изхода на делото ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 382 лв.

 Мотивиран така, съдът

             

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен от Д.А.К. ЕГН ********** *** против К.П.З. ЕГН ********** с адрес *** относно преустановяване на действия на ответника, с които пречи на ищцата да упражняват правото си на собственост върху притежаваните от нея ид.ч. от общите части на жилищната сграда идентификатор ********* с адм. адрес гр. П.************ като бъде осъден ответника да премахне изградената стена с която е преградена чупката към коридора и е приобщена обща площ към неговия обект  - стая с идентификатор ***********, както и да премахне вратата избита върху северната стена на собствената му стая с идентификатор ***********.

 

            ОСЪЖДА Д.А.К. да заплатят на К.П.З., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 382лв. /триста осемдесет и два лева/, представляваща деловодни разноски.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД