Р Е Ш Е Н И Е
№ 718
гр.
Плевен, 04.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Плевен, VII-ми състав, в
открито съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при
секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ административно
дело № 1062 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Пред Административен съд-Плевен от „Клавди
комерс 73“ ЕООД е оспорено Решение № 2153-14-42/13.08.2019 год. на Директора на
ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-14-00588107/03.07.2019
год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
– Плевен като правилно и законосъобразно.
В
жалбата се правят оплаквания, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Сочи се, че оспорените административни
актове са издадени в нарушение на материалноправните изисквания по чл.110,
ал.1, т.1 от КСО и подлежат на отмяна. Навеждат се доводи, че в процесното
решение незаконосъобразно е прието, че търговското дружество „Клавди комерс 73“
ЕООД следва да възстанови посочените суми, от които главницата е изплатена на
основание чл. 50, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от КСО в общ размер на 8338.47 лв. за
периода 18.07.2017 г. – 07.04.2019 г. на К.А.К., която е едноличен собственик
на капитала и управител на дружеството. Твърди се, че не е доказано наличието
на посоченото в акта фактическо основание за издаването му, тъй като
едноличният собственик и управител на дружеството не е осъществявал трудова
дейност, за която да подлежи на задължително обществено осигуряване като
самоосигуряващо се лице. Твърди се също така, че през процесните периоди К.К.
не е участвала в търговската дейност с личен труд. Прекъсването на трудовата
дейност на К.К. не е равнозначно на прекъсване дейността на търговското предприятие.
Обстоятелството, че дружеството е
осъществявало дейност, само по себе си не означава, че К.К. е престирала личен
труд.Сочи се, че в случая е налице възлагане на друго лице да представлява и
управлява фирмата през периода на получаване на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане и парично обезщетение за
отглеждане на малко дете, макар да не е нормативно заложено като фактическо
основание, имащо за последица отпадане на правото да се получи обезщетение по
чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 КСО. Сочи се за безспорно, че К. през периодите, през
които е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност поради
бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете е
отглеждала детето си и не е упражнявала дейност като собственик на ЕООД. Твърди
се още, че в административното производство не са събрани доказателства детето
да се отглежда от друг член на семейството или да е настанено в детско
заведение или че майката през съответните периоди е сключвала лично търговски
сделки, от което би могло да се изведе извод за осъществявана лично търговска
дейност. Сочи се, че за проверявания период жалбоподателката не е упражнявала
трудова дейност, а е делегирала е управлението и ръководството на дружеството
на назначено по трудов договор лице, търговската дейност в стопанисвания от дружеството
магазин се е извършвала от три лица, назначени по трудов договор. В заключение
се иска отмяна на административния акт и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв.П.Г.поддържа жалбата
и моли решението да се отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание ответникът – Директор на
ТП на НОИ гр.Плевен, чрез
процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт Ж.Т.оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният
акт е издаден в пълно съответствие с процесуалните и материални норми. Счита,
че административния орган правилно е приел, че за процесния период, през който К.
е получавала обезщетение за бременност,
раждане и отглеждане на малко дете,
същата е упражнявала трудова дейност, поради което изплатената сума се
явява неправомерно получена и следва да бъде възстановена. Моли да бъде
потвърдено решението на директора на ТП на НОИ като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическата страна по административния спор:
Със
Заповед № ЗР-5-14-00567801/20.05.2019 год., изменена със заповед № СЗ-5-14-00575790/07.06.2019
г. на директора на ТП на
НОИ – Плевен (л.140 от делото) на
основание чл. 107 от КСО е наредено да се извърши частична финансова ревизия по разходите на ДОО на “КЛАВДИ
КОМЕРС 73“ ЕООД - с. Горна Митрополия, ***като е определен финансов ревизор,
срока за извършване на ревизията и периода който същата следва да обхване, а
именно от 18.07.2017 г. до 07.04.2019 г. Заповедта е връчена на 07.06.2019 г.,
видно от направеното на нея отбелязване.
С
ревизионен акт за начет № РА-5-14-00575882/07.06.2019 г. вх.№ 8/07.06.2019 (л. 23
от делото), е установен начет от неправилно изплатени парични обезщетения за
временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по
справка № 1, в размер на главницата 8 338.47 и лихва 852.55, общо в размер
на 9191.02 лв. Към ревизионния акт са приложени справка № 1 (л. 24 - л. 25 от
делото), 1 бр. декларация на К.А.К. на основание чл.108, ал.1, т.4 от КСО, 1 бр. декларация на К.А.К. за свързани лица
по смисъла на §1, ал.1, т.6 от ДР на КСО
(л. 28 от делото), анализ към
ревизионен акт № РА-5-14-00575882/07.06.2019 г. (л.30-31 от делото). Срещу
ревизионния акт е постъпило писмено
възражение с вх.№ 1054-14-2/13.06.2019 г. (л. 20 от делото). По постъпилото
възражение е изготвено мотивирано заключение (л. 18-19 от делото) от извършилия
ревизията финансов ревизор.
На основание чл. 110, ал. 3 от КСО е
издадено разпореждане № РЖ-5-14-00588107/03.07.2019 (л. 17 от
делото), за събиране на сумите по ревизионен акт за начет в общ размер на 9191.02
лева, което е обжалвано по административен ред. С решение № 2153/13.08.2019 г.
на директора на Директора
на ТП на НОИ е потвърдено Разпореждане №
РЖ-5-14-00588107/03.07.2019 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП
на НОИ – Плевен като правилно и
законосъобразно. Решенето е връчено на 27.08.2019 год., а жалбата срещу него е
подадена на 10.09.2019 год.
В мотивите на решението е посочено, че за периода на ревизията дружеството е осъществявало
дейност, за което е имало наети лица по трудов договор.
При проверката са представени и фактури за доставена стока, които
са подписани от г-жа К.. Фактурите са издавани на името на дружеството, а К. е
положила подписа си за получател и МОЛ. Представените фактури обхващат
продължителен период от време и това е времето, през което лицето е получавало
обезщетение на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от КСО, което навежда на
извода за поемане на отговорности, свързани с търговската дейност на дружеството
от г-жа К. при положение, че има назначени по трудов договор лица, вкл. и
управител, в чиито длъжностни характеристики са вменени тези задължения.
Сочи се, че за периода на
получаване на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50,
ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от КСО К.К. е продължила да упражнява трудова дейност,
което е основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и няма
право на парично обезщетение на горепосочените основания.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата,
като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално
допустима.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена
форма, съдържа правни и фактически основания.
При
издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съдът
намира обаче, че оспореният административен акт не съответства на материалния
закон.
От фактическа
страна по делото е безспорно, че през процесния период - 18.07.2017 г. – 07.04.2019
г., едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество
"“КЛАВДИ КОМЕРС 73“ ЕООД - с.
Горна Митрополия, ***е била К.А. К.. Същата е подала декларация по чл. 1, ал. 2
от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в която е декларирала, че от 18.03.2016 г. ще се
осигурява като самоосигуряващо се лице, включително за рисковете общо
заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт, чрез "КЛАВДИ КОМЕРС 73“ ЕООД. Безспорно е също, че за периода от 18.07.2017 г.
до 07.04.2019 г., данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО за К.А.
К. са коректно подадени като самоосигуряващо се лице, осигурено за
всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест
и безработица; за периода от 29.09.2008 г. до 10.02.2009 г. й е изплатено
обезщетение за бременност и раждане за 135 календарни дни в общ размер на 8338.47
лв.; а за периода от 18.07.2017 г. до 07.04.2019 г. й е изплатено парично
обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО общо в размер на 8338.47, въз основа на представено
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение.
При
тези безспорни факти по делото се налага извода, че разпоредбата на чл. 110, ал.
3 КСО в случая е неприложима по отношение на
търговското дружество “КЛАВДИ КОМЕРС 73“ ЕООД. В
чл. 110, ал.
3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по
ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на
Националния осигурителен институт /НОИ/, издава разпореждания. Според чл. 110, ал.
1, т. 1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на
физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за
причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската
експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването
им. Едноличното търговско дружество с ограничена отговорност “КЛАВДИ КОМЕРС 73“ ЕООД и неговият едноличен собственик и управител К. А.К. са различни правни субекти. Търговското
дружество няма качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО по отношение на неговия собственик и
управител, който е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО и подлежи на задължително социално
осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.
Търговското дружество не е причинило щети на държавното обществено осигуряване
от неправилно извършени осигурителни разходи или от издадени документи с
невярно съдържание. Констатации в този смисъл липсват както в оспорения
административен акт - решение на директора на ТП на НОИ, така и в анализа към
ревизионния акт за начет, представляващ мотиви на разпореждането за
възстановяване на суми. Констатациите се отнасят до правомерността на
полученото парично обезщетение за бременност и раждане от самоосигуряващото се
лице К. А.К., чиято отговорност следва
да бъде преценена с оглед основанието по чл. 114, ал.
1 КСО.
По
изложените съображения следва да се приеме, че оспорените административни актове
са издадени в нарушение на материалноправните изисквания по чл. 110, ал.
1, т. 1 КСО и подлежат на отмяна. В същия смисъл е решение № 13770/26.10.2011 г. по адм. дело № 1799/2011 г. на ВАС, шесто отделение.
За пълнота съдът отбелязва, че твърдението на органа, че К. е
подписвала приобщените по делото фактури не е доказано. В част от тях като
представляващ дружеството е посочен назначеният управител Т.Т., положените
подписи са нечетливи, като в административното производство не е назначена
експертиза, която да установи, че подписите са положени от К.. По тази причина
твърденията, че тя е полагала подпис на приобщените фактури, са недоказани. Но
дори подписите да са нейни, подписването на фактурите, приобщени на л.32-л.132
от делото, не би отнело повече от няколко минути, поради което не може да се
сподели твърдението, че е престирала трудова дейност през целия период, в който
е ползвала отпуски поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете. В
този смисъл например е Решение № 15363 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. №
5415/2012 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза
на жалбоподателя “КЛАВДИ КОМЕРС 73“ ЕООД следва да се присъдят поисканите и
действително извършени в съдебното производство разноски – 50 лв. внесена
държавна такса /л.147/ и 800 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат /л.148/.
Същите своевременно са поискани със списък на разноските /л.161/.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд-Плевен, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-42/13.08.3019 год. на
Директора на ТП на НОИ и потвърденото с
него Разпореждане №РЖ-5-14-00588107/03.07.2019 год. на ръководител на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр. Плевен да заплати на “КЛАВДИ КОМЕРС 73“ ЕООД - с. Горна Митрополия, ***сумата от 850 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС чрез Административен съд Плевен в срок от 14 дни от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: