МОТИВИ по ПРИСЪДА № 8/11.06.2020г., по
НОХД № 101/ 2020г на РС Свиленград
С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Свиленград е
повдигнала обвинение против подсъдимият М.Л.М.
с ЕГН: **********,роден на ***г***,българин,
български гражданин, с адрес: с. Белица, общ. Любимец, с основно образование,
неженен, работи като общ работник, неосъждан -за това,
че:На
06.09.2019г. в с. Белица, общ. Любимец извършил действие с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – Г.Ж.Й. ***, родена на ***г., изразяващо се в галене и
целуване на гърдите й, извършено чрез използване на безпомощното състояние на Г.Ж.Й.
- престъпление по чл. 149, ал.2, т.3 вр. ал. 1 от НК.
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК /пострадалото дете ,чрез законният си представител отказа
да бъде конституирано като частен обвинител или граждански ищец в настоящото
производство/, съдът
на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК
се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към
разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият М.Л.М. и
защитникът му адв.Б.
заявяват,че подс. М.Л.М. признава
изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурорът
поддържат повдигнатото обвинение и изразяват становище за липса на процесуални
пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На
основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства
от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият М.Л.М.
заяви,
че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
На
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт.
Участващият по
делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно и категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на
тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която интерпретация и в
съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за доказаност на
обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти на извършеното от
подсъдимия срещу пострадалото дете
блудствени действия,по начина описан в обвинителния акт, неговия субект и
наличието на умисъл, поради което прокурорът пледира за признаването на
подсъдимият за виновен в извършването на престъплението.За същото претендира да
бъдат наложено съответното наказание, индивидуализирано при условията на чл.54
от НК в размер 3 години,като след редукцията съгласно чл.58а,ал.1 от НК ,съдът
да намали с 1/3,като определи окончателен размер от 2 год.,чието изтърпяване да
бъде отложено за срок от пет години. Що се отнася до сторените в досъдебното
производство разноски , прокурорът пледира да се възложат в тежест на
подсъдимия.
По същество адв.Б. пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание при
предпоставките на чл.55,ал.1,т.1 от НК,а именно Лишаване от свобода под
минимално предвидения ,без да сочи конкретен такъв,като що се отнася до
изтърпяването му същият изразява солидарност с предложението на РП Свиленград
относно приложимостта на чл.66 от НК. Що
се отнася до разноските по делото също се придържа към становище на представителя на РП Свиленград.
Подсъдимият М.Л.М., се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума,
същият изразява съжаление за сторенето.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Ж.Й.Я.притежавал къща в с. Белица, общ. Любимец в
която живеел с двете си деца малолетната св. Г.Ж.Й. и св. Б.Ж.Й., както и със
св. П.Г.П.. Жилището, което обитавали всички, находящо се в с. Белица, общ.
Любимец представлявало къща, състояща се от три стаи и коридор. Едната от
стаите обитавали свидетелите П.Г.П. и Ж.Й.Я., другата от св. Б.Ж.Й., а третата
от св. Г.Ж.Й..
Св. П.Г.П. също притежавала къща в с. Белица, общ.
Любимец, която била съседна на тази на
св. Я.. В тази къща живеел синът й подс. М.Л.М., но
същия често оставал да нощува в къщата, собственост на св. Я.. Когато оставал
да нощува там, той спял в коридора, където имало легло.
На 05.09.2019г. подс. М.Л.М.,
заедно със св. Б.Й.пиели бира и играели карти след работа в магазина, намиращ
се в центъра на с. Белица. Около 22.00ч. подс. М.Л.М. си
тръгнал и отишъл да нощува в къщата, която била собственост на св. Я.. В този
момент св. Я. и св. П. се намирали в дома си и между подс. М.Л.М. и майка му възникнал скандал по повод това, че
същия бил употребил алкохол, след който подсъдимия си легнал
в коридора.
Междувременно пострадалата Г.Й. се намирала в
собствената си стая, където се приготвяла да спи. Малко по късно в дома си се
прибрал св. Б.Й., който видял подсъдимия да спи в коридора и оставил мобилния си
телефон, там за да се зарежда, след което си легнал, в собствената си стая.
Около 04.00ч. сутринта на 06.09.2019г. подс. М.Л.М. се събудил и решил да влезе в стаята на доведената
си малолетна сестра-св. Г.Й. и да я опипа по гърдите. Тъй като подсъдимият поддържал близки отношения със семейството на св.Я.,
му било известно, че пострадала не е навършила 14 години, но въпреки това решил
да отиде в стаята й. Влизайки в стаята й, подс. М.Л.М.
заварил св. Г.Й. да спи в леглото и решил да се възползва от безпомощното й
състояние. Приближил се до леглото и отвил чаршафа, с който била завита.
Пострадалата била облечена с потник с тънки презрамки и докато още спяла, подсъдимият й го свалил до под гърдите. Легнал на леглото от
дясната й страна и започнал да я опипва по гърдите, като ги галел и целувал с
цел да възбуди и удовлетвори полово си желание. От тези негови действия
пострадала се събудила и видяла подс. М.Л.М. наведен
над гърдите й, като с едната си ръка ги галил, а с устата си смучил зърното на
дясната й гърда. Пострадалата успяла ясно да го види, тъй като докато я опипвал
с едната си ръка, с другата държал мобилен телефон, с който осветявал. Изплашена
от случващото се св. Й. се разплака и казала на подс. М.Л.М. да
напусне стаята, и по този начин ясно изразила несъгласието си с действията му. Подс. М.Л.М. станал от леглото и излизайки от стаята казал на
св.Й. да не казва за случилото се на баща си-св.Я.. Св.Й. продължила да плаче в
стаята си като чула, че подс. М.Л.М. си
е пуснал музика в коридора. Докато била в леглото и плачела след около час
/05.00ч./подсъдимият отново влезнал в стаята и поискал да отиде при нея
на леглото,за да си говорят. Св.Й. отново го изгонила, след което поставила
райбера на вратата, за да не може повече да влиза в стаята. Излизайки от стаята
подсъдимият за втори път я предупредил да не казва на баща си.
Разстрояна от случилото се св.Й. продължили да плаче .
На сутринта малолетното момиче отишло директно в
дома на майка си- св. М.Б.П.,*** й разказала за случилото се, след което
двете отишли в РУ Свиленград и подали
сигнал.
С подс. М.Л.М. била
проведена беседа от Г.С.Т.- полицай в ПУ-Любимец, при която първоначално подсъдимия отрекъл да е влизал в стаята на пострадалата.
Впоследствие заявил, че е влизал за да вземе от там листчета за цигари и я бил
докоснал за да я събуди, а на по-късен етап заявил, че е влезнал в стаята й
докато пострадалата спяла, била облечена с потник и той я „пипал по нянките“ и
й „дърпал зърното“. В хода на проведената беседа, подс. М.Л.М. неколкократно сменял своите версии за повода по
който се е намирал в стаята на пострадалата Г.Й., като се обърквал в сведенията
си относно последователността на действията си, касаещи инкриминираната нощ и
броя пъти, в които е влизал в стаята на пострадалата.
Св. Т. е провел беседа и с пострадалата Й. по време
на която, пострадалата подробно му разказала за случилото се в инкриминираната
нощ. В своите свидетелски показания св. Т. заявява, че по време на провеждането
на беседата пострадалата била много разстроена, очите й били насълзени,
говорела на пресекулки и си личало, че момичето било видимо притеснено и не се
чувствало добре, вследствие на случилото се с нея.
Видно от депозираните показания по делото на
свидетелите Б.Ж.Й. – брат на пострадалата и Ж.Й.Я.– баща на пострадалата, както
и свидетелските показания дадени от самата пострадала е, че тя не пуши и в
използваната от нея стая не са се намирали хартийки, предназначени за свиване
на цигари. Иложеното прави лансираната от подс. М.Л.М.
версия, относно поводът за влизането в стаята на пострадалата през нощта
несъстоятелна, като същата е в противоречие всички други събрани доказателства.
От извършената по делото съдебно-медицинска
експертиза на Г.Й. е установено, че не се установяват видими изменения по
кожата на гърдите, зърната и ареолите. Вещото лице е посочило, че липсата на
изменения в посочените места не изключва възможност с прегледаната да са
извършени съобщените от нея блудствени действия, осмукване на гръдните зърна,
без при това да се получат травматични увреждания, което било обичайно в
случаите на блудство.
От заключението на изготвената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на малолетната Г.Й. се
установява, че същата не страда от психично заболяване. С оглед степента на
физическото, психическо и умствено развитие може правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение по делото и да дава
достоверни показания за тях. При пострадалата не са установени задръжки в
умственото развитие.
След образуване на наказателно производство за
извършеното престъпление с постановление
от 07.09.2019г. на прокурор на РП Свиленград подсъсимият е бил задържан
за срок от 72 часа,като с Постановление от 10.09.2019наблюдаващият прокурор е
отказал да внесе искане за вземане мярка за неотклонение задържане под
стража,постановено е задържаният подсъдими да бъде освободен и му е била взета
МН гаранция в размер на 1000лева/весена/ в срока за представянето й-7дни.
Подсъдимият М.Л.М. не е осъждан което
обстоятелство се установява от справката за съдимост на същият.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние се установява,че подс. М.Л.М. е неженен, неполучава трудов доход и не притежава движимо или недвижимо
имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. М.Л.М. се установява,че спрямо
подсъдимия има заведени заявителски
материали.Същият се движи и контактува с криминално проявени лица.Склонен е към
извършване на противообществени прояви и е склонен към употреба на наркотични и
упойващи вещества.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : Постановление за задържане
72часа на основание чл.64,ал.2 от НПК;Постановление от 10.09.2019г. на прокурор
от РП Свиленград;вносни бележки за внесена гаранция; Справка за съдимост Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние,характеристична справка;
Постановление за налагане на забрана за напускане на пределите на Република
България ; писмо от Център за психично здраве гр.Хасково, както и от свидетелските показания на Г.Ж.Й. /пострадалото дете ;М. Б. П. ; Г.С.Т.; Б.Ж.Й. ;Ж.Й.Я..
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира заключенията по
извършените Съдебни експертизи ; комплексни съдебни психиатрично- психологична експертиза и съдебно медицинска експертиза на живо лице, тъй като
са извършени от вещи
лица–специалисти с необходимата квалификация и знания,
включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2019 година
за съдебния район на Окръжен съд – Хасково /Стара Загора и на Административен
съд – Хасково, респ.Стара Загора липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвените писмени
Заключения обективират необходимите данни и фактически констатации, поради което
се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключениятя
на вещите
лица
- д-р Х.Д.Е.;
К.Л.;д-р С.К., поради това Съдът намира за
обосновани, аргументирани и правилни експертизите
и ползва същите
при формирането на фактическите и правните си изводи.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимият признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
както и авторството на подсъдимия.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички
тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимият се признава за
виновен и признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт
,като в съдебно заседение изразяват съжаление за случилото се. Кореспонденцията
на така направеното
от подсъдимият признание на тази част от
инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираното противозаконно блудствени действия осъществени от
подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и
липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и
вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че
деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен начин
.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
При така установените факти, съдебният състав намира за безспорно доказано,
че с деянието си, подсъдимият М.Л.М.
е осъществил, както от обективна така и от субективна страна, съставът на
престъплението по чл.
149, ал.2, т.3 вр. ал. 1 от НК тъй като на 06.09.2019г. в с.
Белица, общ. Любимец извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Г.Ж.Й.
***, родена на ***г., изразяващо се в галене и целуване на гърдите й, извършено
чрез използване на безпомощното състояние на Г.Ж.Й..
С
разпоредбите на чл. 149 НК
се наказва блудството - извършване на действия с цел да бъде възбудено или удовлетворено
полово желание без съвкупление по отношение на малолетни лица. За осъществяване състава на чл. 149 НК е
достатъчно деецът да извърши блудствени действия с цел да бъде възбудено или
задоволено полово желание без съвкупление, без да е необходимо дори тази цел да
бъде постигната - в действителност същият да бъде възбуден или удовлетворен.
Настъпването на този резултат не се изисква съгласно чл.149 от НК, за
осъществяването на който е достатъчно само наличието на целта да се постигне
такъв резултат.
Престъплението
блудство се характеризира с комплексен или сложен обект на посегателство. От
една страна това са обществените отношения, осигуряващи половата
неприкосновеност на малолетните лица и
отношенията, свързани с нормалното полово и духовно съзряване на малолетните
лица /в случая пострадалото малолетно дете Г.Ж.Й./.
Пострадал от престъплението по чл.149, ал.1 от НК е лице, ненавършило 14 –
годишна възраст. Пострадал може да е лице както от мъжки, така и от женски пол.
С оглед ниската възраст на лицето и незавършеното му психофизическо развитие за
съставомерността на деянието е ирелевантно наличието на съгласие от страна на
пострадалия. По аргумент за противното от ал. 2 обаче е необходимо да не е
употребена сила, заплашване или лицето да е приведено в безпомощно състояние
или да е предизвикано такова състояние.
За прецизност следва да се посочи, че
престъплението блудство се явява довършено със самото осъществяване на блудственото действие, по което опит към блудство по
чл. 149, ал. 1, от НК не е възможен /В тази насока е налице съдебната практика
/Решение 505 от 1973 година, на І н. о. на ВС/. Освен това деянието
в настоящия казус се явява съставомерно и
без целта на дееца да бъде постигната – с други думи и без извършителят на
престъплението действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен / В
тази насока например решения № 34/79 година, ІІ н. о на ВС и 77/81
година, на І н. о. на ВС/.
От обективна страна чрез извършване на действия,
които целят да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление, изразили
се в конкретния случай в в
галене и целуване на гърдите на пострадалата малолетна Г.Й. ,
поради което подсъдимият е реализирал блудствени по
смисъла на закона действия във времето посочено в обвинителния акт . Извършването от страна на подсъдимият на описаните действия по отношение на малолетната /към онзи момент/свидетелка, следва да се определят именно като блудство, предвид това, че е насочено
към възбуждане и удовлетворяване полово желание на автора на престъплението,
което се обективира и в хронологията на
събитията.
Деянието по ал. 1 на чл. 149 от НК се
явява съставомерно от обективна страна със
самото осъществяване на блудствени действия
с малолетно лице, дори и когато малолетният пострадал е изразил съгласие за
тяхното осъществяване. Липсата на съгласие от начина, по който е криминализирано деянието по ал. 1 на чл. 149 от НК по
принцип води към основания за квалификация на блудството по по-тежко наказуемите
състави на чл. 149, ал. 2 от НК, какъвто е настоящият случай.
Според
правната теория " безпомощно състояние " е обективно
обстоятелство – такова състояние, при което пострадалият не може да окаже
съпротива на дееца, като случаите на спящо състояние.Поради
което ,съдът намира,че е налице и квалифициращият признак на престъплението, а именно използване на безпомощното състояние на жертвата, представляващо обективно обстоятелство, което не позволява на пострадалия да се съпротивлява и брани. В конкретния случай обстоятелството, че същата е била заспала към инкриминирания момент е обстоятелство, използвано от подсъдимият, за да осъществи блудствените действия с нея.
Въз основа на кредитираните показания на приобщените по съответния ред
показания на разпитаните по делото свидетели/коментирани по горе в мотивите на съда/, безспорно се установява фактът, че
подсъдимият М.Л.М. е осъществил от обективна страна престъплението към
което е привлечен да отговоря,а именно -
на
06.09.2019г. в с. Белица, общ. Любимец извършил действие с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – Г.Ж.Й. ***, родена на ***г., изразяващо се в галене и
целуване на гърдите й, извършено чрез използване на безпомощното състояние на Г.Ж.Й.
-престъпление по
чл. 149, ал.2, т.3 вр. ал. 1 от НК.
Деянието е извършено умишлено от подсъдимия със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. За този си извод съдът
взема предвид самия характер на действията на подсъдимият и неговата
последователност.
От субективна страна подс. М.Л.М. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, с които е целял да възбуди и удовлетвори полово желание, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Същият ясно е съзнавал, че лицето /Г.Й./, спрямо което е осъществявил конкретните действия към момента на деянието е било на възраст на 13 години. Съзнавали е, че така осъществените действия – галене и целуване на
гърдите й спрямо малолетната Г.Й., са такива които могат да възбудят и удовлетворят полово желание и въпреки, че е съзнавал обществено опасния характер на деянието си е извършил същото.
Фактите за времето, мястото, както и за осъществяването на съставомерно
изпълнителното деяние, неговия механизъм, предмет и авторство – в лицето
на подсъдимият се доказват по
категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства,кредитирани от съда и коментирани по горе в мотивите доводи.
Ето защо, съдът намира за осъществен и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 149, ал.2, т.3 вр. ал. 1 от НК от подс. М.Л.М..
Подсъдимият е и годен субект на престъплението, като
пълнолетно наказателно отговорно лице.
Предвид изложеното, съдът
прие, че подсъдимият с деянието си е осъществил съставът на
престъплението по чл.
149, ал.2, т.3 вр. ал. 1 от НК, както от
обективна така и от субективна страна, поради което призна същият за виновен по
предявеното му обвинение, при възведената правна квалификация.
Относно
наказанието:
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимият
М.Л.М. -за извършено от
него престъпление
по чл.
149, ал.2, т.3 вр. ал. 1 от НК ,
съобразно установеното по делото, съдът намира следното:
При определяне на вида и размера на
наказанието
на подсъдимият съдът взе предвид, от една
страна, степента на обществена опасност на деянието, а от друга, степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършването му. Отчете
се като смекчаващи вината обстоятелства: чистото му съдебно минало, както и младата му възраст,
като отегчаващи – съдът констатира лошите му характеристичните
данни описващи го
като криминално проявен,обстоятелството ,че престъплението е извършено от
подсъдимият спрямо лице от близкият му кръг в който живее,т.е. пострадалата му
е имала доверие,
поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от НК,според
която в случаите,когато едновременно са
налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само
чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на
гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК,
само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за
определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така констатираните отговорността
обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на наказанието
,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от НК съдът да определи наказание при лек
превес на оттегчаващите над смекчаващите
вината обстоятелства спрямо подсъдимия.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода от 2години до 8години и съобразно чл.58а,ал.1
във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът определи
на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 3 години като на
основание чл.58а,ал.1от НК намали така определеното наказание-Лишаване от
Свобода с 1/3, и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 2 години.
След
преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” следва да се отложи за срок от пет години, който срок
е в
съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не
надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание лишаване от
свобода и т.к подсъдимият към инкириминираната дата не е
осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление
от общ характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така
определеното наказание.
Отделно
от това съдът намира,че
изпитателният срок, отмерен в размер на 5 години, е от характер подсъдимият да
подложи на внимателна оценка поведението си и да съблюдава такова, което да не
влиза в противоречие с разпоредбите на НК. Не без значение е и факта, че се касае за деяние, извършено срещу половата
неприкосновеност на малолетни, в която връзка прилагането на чл.66, ал.1 от НК с максимален размер на изпитателния срок се явява адекватно в сравнение с отмерването на по нисък размер на изпитателния срок.
Така индивидуализираното наказание , по вид, продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на
настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по
обем принуда за постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Относно
разноските по делото- По делото се констатираха направени разноски за извършени експертизи и
съобразно повдигнатото обвинение съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК възложи
в тежест на подсъдимия М.Л.М. да заплати по Републиканския бюджет, този на
МВР, направените по делото от Досъдебното производство разноски за извършени
експертизи в размер 537,60лв.,
вносими по сметка на ОДМВР - Хасково и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд –
Свиленград
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Рйонен
съдия:............................
