М О Т И В И
НОХД № 509/ 2020 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Р.Р.Р. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, по професия шофьор, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление
по чл.
343, ал. 1, буква „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на **** г. в
гр. П., по северното платно за движение на бул. „Б.“ пред № ***, при управляване
на моторно превозно средство автобус „Ирисбус Сителис“, с peг. № ****, е нарушил правилата за движение, както
следва:
- чл. 68, ал. 2 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство от
редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност
за безопасното качване и слизане на пътниците.“ и
- чл. 132, т. 3 от ЗДвП – „При превозване на пътници водачът е длъжен
да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да
не ги отваря по време на движение;“.
и по непредпазливост е причинил смъртта на М. И. Т., ЕГН**********, настъпила
на **** г.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По
отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия не възразява
срещу разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира
за определяне на наказание лишаване от свобода по реда предвиден в чл.58а ал.1 от
НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Пледира изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено. Представителят
на държавното обвинение пледира прилагане на чл.343 г,
вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, като на основание чл.59, ал.4 от НК да се приспадне
времето, през което е бил лишен от това право, считано от *** г. до *** г.
Претендира и присъждане на разноските по делото в размер на 2991,68 лв. да
бъдат за сметка на подсъдимия.
Подсъдимият признава
вината си и съжалява за случилото се. Признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство от разпити на свидетели и вещи
лица непосредствено да се ползват от съда при
постановяване на присъдата. Защитата пледира и преквалификазия
на деянието по чл.343а ал.1 б.“б“ от НК.
По делото
се конституираха, в качеството
им на частни обвинители Д.П.А. и С.П.Т., представлявани
от повереника си адв. Р.М. ***, които пледират признаване
на подсъдимия за виновен и налагане наказание „лишаване от свобода“ в средния
предвиден в закона размер, а наказанието „лишаване от правоуправление“ да бъде
за по-продължителен период от време. Като аргументи сочат, че подсъдимият е професионален шофьор и
стореното от него е с по-висока степен на укоримост, доколкото обществените
изисквания към обществения транспорт са по-завишени, както и че с поведението
си подсъдимият е поставил в опасност живота и здравето на останалите пътници в
автобуса. Неговото поведение е застрашило и техният живот.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
Р.Р.Р. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, по професия
шофьор, неосъждан, ЕГН **********.
Фактическата обстановка е следната:
Подсъдимият притежава СУМПС с категории С, В, DE,CE, D, AM ,ТКТ, BE от ***
г., което е валидно до *** година. Той работел като шофьор на автобус към фирма
„Х.“ гр. П., която обслужвала автобусните линии на Градския транспорт на гр. П..
На *** г. Р. бил на смяна управлявайки автобус марка „Ирисбус Сителис“, с
peг. № ***, обслужващ автобусна линия № ***от Градския транспорт, а кондуктор на
смяна с него била свидетелката А.Л.. Около 19.30 часа управляваният от Р. *** в
посока Пловдивски университет, където била и последната спирка. Предпоследната
била пред № *** на булеварда срещу Английската гимназия. В същия автобус, който
имал три врати за слизане и качване на пътници, се намирала и пострадалата М. И.
Т., ЕГН **********, която отивала в Окръжна болница при дъщеря си, свидетелката
К.А. за изследване на пикочната киселина. Свидетелката Л. седяла на седалката
отдясно на водача и гледала напред. Освен пострадалата Т. имало още двама
пътника. Обвиняемият Р. спрял автобуса на спирката срещу Английската гимназия и
отворил средната (втората) врата за слизане. Тримата пътника се насочили да
слизат. Последна била пострадалата Т.. Тя тръгнала да слиза и тъкмо била
стъпила на последното стъпало, когато подсъдимият затворил вратите, без да се
увери, че е слязла, като я затиснал и едновременно с това потеглил с автобуса,
въпреки, че имал видимост към крилата на втората врата от мястото си и
съответно към пострадалата пътничка Т. и без да се увери, че вратите са напълно
затворени и, че в близост до автобуса няма хора. От самото затискане и вече в
движение на автобуса пострадалата Т. паднала на асфалта в близост до дясната
страна на автобуса и била прегазена от дясното задно колело. След затварянето
на вратата и потеглянето на автобуса, обвиняемия и свидетелката Л. чули силен
тропот, който бил два пъти, все едно минали през нещо. Подсъдимият веднага
спрял автобуса и видял падналата М. Т.. Обадил се на телефон 112 и разказал за
инцидента. Пристигнала линейка, която откарала пострадалата в болнично
заведение и служители от полицията, които тествали Р.Р. за употреба на алкохол
и наркотични вещества, като тестовете били отрицателни.
Въпреки проведеното адекватно лечение в болничното заведение пострадалата М.
Т.починала на *** г., като причина за смъртта й било развитието на сепсис или
състояние, близо до сепсис в условията на проведено адекватно антибиотично
лечение. От произшествието Т. получила травматични увреждания:
травматично размачкване на меките тъкани на дясна ръка и десен крак с отлепване
на кожата в областта на бедрото; счупване на двете кости на дясната подбедрица
в областта на глезена, с изкълчване на петата и счупване на петата ходилна
кост, а травмата на крайниците е довела до залежаване и възпалителни изменения,
които са причинили инфекция и сепсис на организма.
Изложената
фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа признанията на
подсъдимия направени при условията на чл.371 т.2 от НПК, от показанията на
свидетеля М. Т. (пострадалото лице приживе), свидетеля Д.А. (нейна ***),
свидетеля С.Т. (нейн ***), свидетеля К.А. (нейна ***), свидетеля А.Л. (*** в
автобуса по време на произшествието), свидетеля И. Х. (слязла след процесния
инцидент от друг автобус на същата спирка), свидетеля Т. Т. – ***, отзовал се на
сигнала за произшествието – всички показания на свидетели са дадени
пред орган на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал; от приложените
по делото писмени доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествие и скица към протокола (т.1, л.2-5 от ДП), фотоалбум
(т.1, л. 7-19 от ДП), удостоверение
на наследници и акт за смърт (т.1, л.135-140 от ДП), справка от КАТ за нарушения на водач (т.1 л.145-146 от
ДП), справка съдимост на подсъдимия (т.1 л.142-144 от ДП), констативен протокол
за ПТП, писмо от РЦ 112, с приложен диск със записи на приетите повиквания и
протокол за оглед на това ВД (т.1 л.125-128 от ДП), медицинска документация, СМЕ на труп (т.1, л. 62-68 от ДП), повторна тройна СМЕ (т.3 л.635-639 от ДП), комплексна СМАТЕ (т.1 л.100-113 от ДП) – всичко това присъединено и ползвано от съда при постановяване
на присъдата при условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички изброени доказателства и доказателствени средства еднопосочно,
безпротиворечиво и безпристрастно обрисуват изложената по-горе фактическа
обстановка и съответстват на признанието на подсъдимия, направено както по реда
на чл.371 т.2 от НПК.
Видно от заключението на повторна тройна СМЕ (т.3 л.635-639 от
ДП) причината за смъртта на М. Т. е в причинно-следствена
връзка между ПТП, при което гумата на автобуса е преминала през десния крак в
областта на глезена и е притиснала дясното бедро и дясната ръка странично,
когато пострадалата е била паднала на терена, от една страна, и причинените
травматични увреждания от друга страна. В резултат на прегазването от автобуса
на пострадалата Т. били причинени следните травматични увреждания: травматично
размачкване на меките тъкани на дясна ръка и десен крак с отлепване на кожата в
областта на бедрото; счупване на двете кости на дясната подбедрица в областта
на глезена, с изкълчване на петата и счупване на петата ходилна кост. Характерът на първоначалните телесни повреди е трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 1,5 -
2 месеца от датата на травмата при обичайно протичащ оздравителен процес и трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 5-6 месеца от датата на травмата при обичайно протичащ
оздравителен процес. Всички гореизброени (първоначални) травматични увреждания
са в причинна връзка с настъпилото на ****г. пътнотранспортно произшествие. Според
експертизата механизмът на тяхното причиняване е резултат от действието на
твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия, чрез удар или притискане с
или върху такъв, като най-общ механизъм и добре отговарят да са получени при
въпросния инцидент към момента на инкриминираната дата. Експертите са
категорични, че травмата на крайниците е довела до залежаване и възпалителни
изменения, които са причинили инфекция и сепсис на организма. Въпреки
проведеното адекватно лечение в болничното заведение пострадалата М. Т.починала
на *** г. като причина за смъртта й е развитие на сепсис или на състояние,
близо до сепсис в условията на проведено адекватно антибиотично лечение.
Видно от заключението на комплексна СМАТЕ
(т.1 л.100-113 от ДП) водачът на автобуса е имал техническа възможност
да избегне настъпването на произшествието, ако бе отложил потеглянето на
автобуса до пълното затваряне на вратите и отдалечаване на пострадалата М. Т.от
дясната страна на автобуса, като е имал видимост към срилата на втората врата
от мястото си и към пострадалата пътничка М. Т., която слизала именно от тази
втора врата на автобуса, но вместо това е потеглил без да е убеден, че вратите
са напълно затворени и че в близост до автобуса няма хора. В резултат на
прегазването от автобуса на пострадалата Т. били причинени травматично
размачкване на меките тъкани на дясна ръка и десен крак с отлепване на кожата в
областта на бедрото; счупване на двете кости на дясната подбедрица в областта
на глезена, с изкълчване на петата и счупване на петата ходилна кост. Т. е била
прегазена от задно дясно колело на автобуса при еднократното му преминаване през тялото й
Съдът не установи процесуални нарушения
при спазването
на условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на
свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, на извършването на
процесуално-следствени действия в досъдебното производство и протоколирането
им, нито по назначаването и изготвянето на експертните заключения – прочетени,
предявени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като доказателства в
съдебното следствие. Заключенията на експертите съдът
възприе, като компетентни, обосновани, изготвени от професионалисти в областта
на специалността им. Съдът прецени, че направеното от подсъдимия самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо
да
събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Въз основа
на изложеното, съдът намира за безспорно установено от фактическа и правна
страна, че подсъдимият Р.Р.Р. е извършил
на *** г. в гр. П., по
северното платно за движение на бул. „Б.“ пред № ***,
при управляване на моторно превозно средство - автобус „Ирисбус Сителис“, с
peг. № ***, престъпление по чл. 343,
ал. 1, буква „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК като е нарушил
правилата за движение: по чл. 68, ал. 2 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство от редовните линии за обществен
превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и
слизане на пътниците“ и по чл. 132, т. 3 от ЗДвП „При превозване на пътници водачът е длъжен да затваря вратите на
автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време
на движение“, като по непредпазливост е причинил смъртта на М. И. Т., ЕГН **********, настъпила на ***г.
От
обективна страна коментираните по-горе доказателства еднопосочно и
безпротиворечиво установяват обективните елементи на престъплението и нарушенията на посочените текстове от ЗДвП и ППЗДвП.
От
субективна страна деянието е извършено по несъзнавана непредпазливост.
Р.Р. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът не възприема защитната теза, че деянието следва да се преквалифицира по
чл.343а ал.1 б.“б“ от НК, защото подсъдимият непосредствено след
пътнотранспортното произшествие бил оказал помощ на пострадалата на място и се обадил
на телефон 112. Според съда, това са негови задължения като участник в
пътнотранспортно произшествие, които той е спазил в рамките на изискуемото от
закона, но от което според съда не следва исканата от защитата последица на
преквалификация към претендирания по-лек състав на престъплението. Правната
квалификация на деянието по чл. 343а от НК е свързано с активно поведение,
активни необходими спасителни действия (в този смисъл е Решение № 84 от 8.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 307/2019 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Ружена Керанова), каквито настоящия казус не съдържа – не
като укоримост, а поради отлики на ситуацията. Пострадалата е била в съзнание и собствена активност по
преместването си на безопасно спрямо пътното платно място (по данни от
показанията на свидетелката А. Л.).
Относно вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, могат да бъдат взети предвид са чистото му съдебно минало,
съзнаването на вината и отговорността, искрено изразеното съжаление за това
което е причинил, за което съдебният състав придоби непосредствени впечатления
по време на съдебната фаза на производството, трудова ангажираност и
многогодишен трудов стаж в същата професия без сериозни нарушения на правилата
за движение по пътищата. Видно от справката по делото от КАТ за нарушител-водач на
МПС нарушенията са му до 2014 г., за
което са му били издадени наказателни постановления и фишове като липсват данни
за нарушения на ЗДвП в последващият четиригодишен период до извършеното от него
нарушение на ЗДвП, предмет на настоящото наказателно производство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
Претендираните от частното обвинение, съдът намира за неоснователни. По делото
липсват данни с поведението си подсъдимият да е застрашил живота на други лица.
Така че при индивидуализиране отговорността на
подсъдимия, съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за
определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, като определи
наказанието лишаване от свобода в границите определени от закона и въз основа
на критериите по чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и определи наказанието лишаване от свобода в размер на две години
в предвидения от закона минимум. Така определеното наказание, по правилата на
чл.58а ал.1 от НК съдът намали с една трета и наложи наказание в размер на една
година и четири месеца лишаване от свобода.
В същия размер, съдът определи и кумулативно
предвиденото в закона наказание по чл.343г от НК. Спрямо което постанови на
основание чл.59, ал.4 от НК от така наложеното наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство да се приспадне времето, през което същият
е бил лишен по реда на чл. 69А от НПК от това право, считано от *** г. до ****
г.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, съдът счете, че са налице формалните предпоставки за
прилагане на института на условното осъждане, и че с оглед постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално и приложи института на условното
осъждане, като постанови изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца да бъде отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.
По отношение на вещественото доказателство - 1 бр.
оптичен носител от Център 112 и 1 бр.
оптичен с марка „К.“ от камера за видеонаблюдение, приложени към делото, съдът
постанови да останат по делото, след влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 2 991.68 лева по сметка на ОД на
МВР, а разноски направени от частните обвинители не се установиха.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: