РЕШЕНИЕ
гр.София,15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Цветелина
Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 10254 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.01.2019 г. по гр.д. № 48090/13 г., СРС, ГО, 75
с-в ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНО саморъчно завещание от
12.08.1991 г., с което Н.Т.А. е завещал на Д.Г.А. ½ идеална част от
недвижим имот-апартамент **, в сградата на ул. „*****, кабинет на ул. „******** и вилно
място в землището „Я.“ с Ковачевеци, поради неспазване на правилата на чл. 25 от Закона за
наследството по предявения от Л.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: *** против Д.О. Г., ЕГН **********,
с адрес: *** иск, като отхвърля иска срещу О.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.О. Г., ЕГН ********** да заплати на Л.Н.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1330 лева (хиляда триста и тредесет
лева), представляващи направени по делото разноски,
включително и платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Н.А., ЕГН ********** да заплати на О.Н.А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.З от ГПК, сумата от 500
лева (петстотин лева), представляващи
сторените по делото разноски.
Решението е обжалвано с
въззивна жалба от ответницата.С жалбата
се твърди,
че решението е неправилно,в нарушение
на материалния закон ,процесуалните правила и необосновано като излага
подробни съображения.Моли
решението да се отмени и да се отхвърлят исковете.Претендират
се разноски.
По жалбата е депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Релевантните за
делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл.
272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.
За пълнота : В обжалваното
решение първоинстанционният съд, след изследване в цялост и взаимна връзка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, е установил следната
фактическа обстановка:
С нотариален акт за право на собственост върху жилище в сграда построена от строителна организация върху държавна земя № 141, дело № 1550/1960 г. Н.Т.А. и Д.Г.А. са признати за собственици на апартамент, находящ се на 3 етаж от ляво, състоящ се от две стаи, хол с балкон, кухня с балкон, баня и клозет и килер с площ от 97,2 лв.м., при съседи: от север - двор, от юг - д-р М.П. и К. П., от изток-двор, от запад - улица, отдолу – Г. К. и Е. К., отгоре - таван, заедно с избено помещение № 2, с площ от 19,23 кв.м., при съседи: от север - двор, от юг – Г. К. и Е. К., от изток – И. И. и Л. И., от запад - улица и таванско помещение № 1 от 30 кв.м., при съседи: от север - двор, от юг - стълбище, от изток – И. И. и Л. И. и от запад - улица, заедно с 16,80 % идеални части от общите части на сградата /без мястото/, находящи се в гр. София, ул. "*****.
От удостоверение за наследници с изх. № АО 9400-314 от 17.07.2013г. се установява, че Н.Т.А., починал на 08.02.2000г., е оставил наследници по закон - Д.Г.А. - съпруга, Л.Н.А. - син и О.Н.А. - син.
Със саморъчно завещание от 12.08.1991г. Н.Т.А. е завещал на съпругата си Д.Г.А., притежаваната от него 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти. С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 29.02.2000г. на съдия по вписванията при СРС е обявено саморъчното завещание от Н.Т.А..
От приетата по делото съдебно-графическа експертиза, е установено, ръкописният текст, дата 12.08.1991г. и подписът положен под основния текст на саморъчно завещание от 12.08.1991г. са изпълнени от Н.Т.А.. Установени са от вещото лице обаче различия между почерка, с който е изпълнен текста на завещанието и почерка, с който е изпълнена датата. Така почеркът, с който е изпълнен текста на завещанието /без датата 12.08.1991г./ е с висока степен на обработеност, с равномерно изписване на буквите, със смесена форма и посока на движенията, със среден размер, прав до десен наклон, разтегнат и средно свързан, с разстояние между отделните словосъчетания, изпълнен с автоматизиран темп и добра координация на движенията, докато почеркът, с който е изпълнена датата 12.08.1991г. е със степен на обработеност - средна, с изразено разстройство на координацията на движенията, проявяващо се в смущения в структурните характеристики и пространствената ориентация. По делото е установено още, че датата на саморъчното завещание е изписана с различна химикална паста от текста на завещанието, както и, че подписът на завещателя е разположен над датата.
В съответствие с така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът е направил и своите правни изводи.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на завещателното разпореждане.
Във връзка с гореизложеното, правилен е изводът на съда, че ответницата Д.О. Г., с посочена във въззивната жалба фамилия А., е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, доколкото същата се ползва от оспореното завещание. Правилен е изводът на съда, че формата на завещанието не е спазена и то е нищожно. Съобразявайки извода на приетата по делото СГЕ, че датата на саморъчното завещание е положена под подписа на завещателя, съдът е извел и правния извод за нищожност на завещанието.
Изводът на съда за нищожност на саморъчното завещание
поради неспазената форма на същото при установените по делото факти, а именно
разположението на подписа на завещателя над датата, съответства и на практиката
на ВКС. Така в решение № 343 от 1.11.2011 г. по гр. д. № 1147/2010 г. на ВКС, I
г. о. и решение № 863 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 654/2009 г. на ВКС, II г.
о., постановени в производство по чл. 290 от ГПК, върховните съдии приемат, че
когато датата е поставена след подписа, формата на чл. 25, ал. 1 ЗН е нарушена
и завещанието е иищожно.
Правилен е изводът на съда, че в случая и от текста на завещанието не може да се установи действителната дата на съставяне, както и, че по делото не са ангажирани доказателства кога е положена датата, още повече, че същата е изписана с различна химикална паста от тази, с която е изписан текста на завещанието и подписа под същото.
Този извод на съда кореспондира и с приетото в задължителната съдебна практика по отношение датата на завещанието и по-конкретно нейното място. Така, в Решение № 65 от 21.03.2013 г. по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., постановено в производство по чл. 290 от ГПК, върховните съдии приемат, че законът не разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа, защото подписът е който дава санкция на цялото завещание, а датата се нуждае най-много от подобна санкция.
В случая, по делото е установено, че датата на завещанието е поставена след подписа, а това означава, че е нарушена формата на саморъчното завещание. От неспазената форма на завещанието следва неговата нищожност.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно .
Въззиваемите страни имат право на разноски.Сторени са
такива в размер на 500 лв.,които следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.01.2019 г. по гр.д. № 48090/13 г., СРС,
ГО, 75 с-в
ОСЪЖДА
Д.О.
Г., ЕГН ********** с ЕГН********** да заплати на Д.Т. В. –А. ЕГН ********** и Т.Л.А.
ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 500 лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едомесечен срок от връчването
му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.