№ 2614
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20221110106159
по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от Г.М., искова молба насочена
против /фирма/, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 128, ал.
2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 910.00лв., от които
510.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2020г. и 400.00лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2020г., ведно със законна лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните са били налични трудови правоотношение за периода 31.07.2020г. –
09.11.2020г., по силата на които е престирал труд на длъжността „багерист“. Сочи се,
че при прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество не му е
изплатило дължимите се трудови възнаграждение за месец август и месец септември
2020г. в размер на 910.00лв., от които 510.00лв. – за месец август и 400.00лв. за месец
септември, като в тази връзка се прави искане да се постанови решение, с което
претенцията му да бъде уважена.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който претенциите
на ищеца се оспорват. Твърди се от ответното дружество, че дължимите се на ищеца
трудови възнаграждения за м.08 и м.09. 2020г. са изплатени, като в тази връзка се
прави искане заявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по подадена от Г.М., искова молба насочена
против /фирма/, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 128, ал.
2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 910.00лв., от които
510.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2020г. и 400.00лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2020г., ведно със законна лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесните месеци между
страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на който е
1
престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да
установи по делото и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за всеки
един от индивидуализираните в исковата молба месеци.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от
ищеца трудови възнаграждения.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните са били налични трудови правоотношение, по силата на които ищецът е
престирал труд при ответното дружество на длъжността „багерист“ за периода
31.07.2020г. – 09.11.2020г.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния
опит и професионална квалификация, се установява, че дължимите се на ищеца
трудови възнаграждения за процесните месец 08.2020г. и месец 09. 2020г., са
изплатени, като не е налице неизплатена част.
Изводът на вещото лице намира опора и в приложените на л. 14 и л. 15 по делото
копия на ведомости за заплати за м.08.2020г. и м.09.2020г., в които е налице положен
от ищеца подпис, удостоверяващ получаване на сумите.
По гореизложената аргументация следва извода, че заявената искова претенция
се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответното дружество сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00лв. В приложения на л. 10 по делото договор за
правна защита е отразено, че сумата е платена в брой, респективно в тази му част, по
аргумент от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013г., договорът има характер на
разписка удостоверяваща заплащане на сумата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. М. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/ срещу
/фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ иск с правно
основание чл. 128, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 910.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за полагане на труд на
длъжността „багерист“, от които 510.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за
м. 08.2020г. и 400.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2020г., ведно
със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 22.11.2021г. до
окончателно изплащане на сумите, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Г. М. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 300.00лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните, в
двуседмичен срок от датата на която съдът е постановил, че ще го постанови –
08.04.2022, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2