Р Е Ш Е Н И Е №
710
07.11.2019г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански
състав
на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Елена Стефанова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1612 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ –
за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, и по чл.245, ал.2 от КТ – за
заплащане на лихви за забава, и по чл.224, ал.1 от КТ – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г. Твърди се, че ищецът
работил при ответното дружество като работник, поддръжка с място на работа
администрацията в с.Конуш. На 31.08.2018г. ѝ било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.10.2018г. и на тази
дата ѝ била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
От момента на постъпване на работа при ответника ищцата не била ползвала платен
годишен отпуск, т.е. от 11.04.2017г., като така за 2017г. и се полагали 15 дни
и за 2018г. – също 15 дни. Освен това работодателят дължал и заработено, но
неизплатено трудово възнаграждение за периода май – септември 2018г. в общ
размер на 2550 лева, ведно с лихва за забава. Иска ответникът да бъде осъден да
ѝ заплати сумата от 2550,00 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месеците май-септември 2018г., ведно с лихва за забава 208,28
лева, считано от 01.07.2018г. до 20.06.2019г., както и 849,90 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017-2018г.,
ведно и със законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на
иска до окончателно изплащане.
Ответникът не взема становище в
срока по чл.131 от ГПК.
В с.з. от 24.10.2019г. е допуснато
изменение на иска за трудово възнаграждение, като искът е намален от сумата 2550,00
лева на сумата от 1990,60 лева, вкл. обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 398,12 лева; на иска обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2017г., който е намален от 849,90 лева на 240,95 лева; на иска за лихва за
забава, който е намален от 208,28 лева на 178,18 лева, като производството
исковете над първоначално заявените суми до пълния им предявен размер е
прекратено поради отказ.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов
договор №210/10.04.2017г., като трудовото правоотношение е прекратено със заповед №104/01.10.2018г. след отправено
предизвестие от 31.08.2018г.. С представеното извлечение от трудовата книжка – л.6
от делото, се установяват същите обстоятелства.
За
пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна
експертиза, заключението от която съдът приема като безпристрастно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило в счетоводството на ответника
начисленото брутно трудово възнаграждение за процесния период, както и чистата
сума за получаване след счетоводните отчисления. Вещото лице е установило, че
дължими суми като възнаграждение оставали в нетен размер 1592,48 лева. Размерът
на лихвата за забава върху неизплатеното възнаграждение за процесния период бил
178,18 лева. Вещото лице установява и друга дължима сума между страните –
обезщетение по чл.224, ал.1 – 398,12 лева – 2017г., и 240,95 лева – 2018г.,
които не били платени от работодателя.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, което обстоятелство не е спорно, а
в същата посока са и ангажираните по делото доказателства – трудов договор, копие
от трудовата книжка и заповед за прекратяването на трудовото правоотношение.
Недоказан остава от ответника основния факт на доказване – изплащане на
възнаграждението и обезщетенията за забава, за което тежестта на доказване е
именно върху ответника – работодател. Ищецът доказа размера на неиздълженото
трудово възнаграждение, което се установява от заключението на вещото лице.
Така предявеният иск по чл.128, ал.2 от КТ, следва да бъде уважен до установения
от вещото лице нетен размер. За работодателя съществува задължение да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а неизпълнението на
това задължение за процесния период и в претендирания размер е доказано чрез
назначената експертиза по делото.
При
установена дължимост на трудовото възнаграждение работникът не е длъжен да
покани с изрично изявление работодателя да изпълни своето задължение, защото
срокът за изплащане на трудовото възнаграждение вече се счита, че е бил
уговорен между страните при условията на чл.270, ал.2 от КТ. При добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника, което не е спорно в настоящото
производство, се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60
на сто от БТВ, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва съгласно чл.245, ал.2 от КТ.
Ищецът претендира лихва върху възнаграждението, считано помесечно за всяко
неизплатено възнаграждение за период от 01.07.2016г. до 20.06.2019г. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на лихвата върху трудовото възнаграждение
е 178,18 лева. Така искът с правно основание чл.245, ал.2 от КТ следва да се
уважи до този размер.
На основание чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Работникът или служителят
има право на парично обезщетение, поради това, че заради прекратяването на
трудовото правоотношение той не може да използва платения си годишен отпуск,
който не е използвал до момента на прекратяването. Съгласно заключението на
вещото лице отпуск през двете процесни години не е действително ползван и не е
заплатен на ищеца, поради което му се дължи обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. За определяне размера на обезщетението съдът съобразява заключението на
вещото лице и счита, че следва да бъде присъден действителния или нетен размер
/без размера на дължимия данък/, а именно: 398,12
лева – 2017г., и 240,95 лева – 2018г.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на общо за предявените
и уважени искове 163,70 лева, а също и 80,00 лева – за вещо лице, както и
разноските на ищеца съобразно размера, посочен в представения списък на
разноските 970,00 лева за ангажиране на адвокат.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕООД
ВИКОМ – с.Конуш, общ.Хасково, ЕИК *********, да заплати на Ж.С.П., ЕГН **********,***,
сумата 1990,60
лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за месеци май-септември
2018г. от 1592,48 лева, и 398,12 лева обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск през 2018г., ведно със законната лихва за забава от 178,18 лева, считано от 01.07.2018г. до 20.06.2019г., както
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2017г. от 240,95 лева, ведно и с лихва за
забава върху главницата, считано от предявяване на иска – 21.06.2019г., до
окончателно изплащане, както и направените разноски – 970,00 лева за
ангажиране на адвокат.
ОСЪЖДА ЕООД ВИКОМ – с.Конуш, общ.Хасково, ЕИК *********, да
заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт държавна
такса в размер от 163,70 лева, а също и
80,00 лева – за вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за обявяване на решението.
Съдия: