Решение по дело №358/2023 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............град Шумен, 19.01.2024 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                   Административен съдия: Росица Цветкова

 

при участието на секретаря В. Русева

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №358 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.268 от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „***********“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.П., срещу Решение №218/01.12.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№110004/23.11.2023 г. на дружеството срещу действия на органите по приходите, с които се засягат права и законни интереси с правно основание чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК, като недопустима.

   Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано и немотивирано, тъй като решаващият орган не е събрал и обсъдил всички релевантни за спора доказателства. Твърди се, че не е ясно по кой ред органът се е произнесъл, като в оспореното решение се съдържат мотиви и по същество, а жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя по отношение реда на обжалване на акта. Излагат се аргументи, че чрез забавените си действия, а именно въвеждане на АУПДВ, издаден на дружеството, на 06.11.2023 г. в информационната система на НАП, който е влязъл в сила още през месец април 2022 г., органът по приходите неправилно начислил лихви в размер на 9 402.72 лв. върху това задължение, с което са засегнати правата и законните интереси на дружеството, поради което незаконосъобразно органът е приел, че не е налице ред по ДОПК тези действия да бъдат обжалвани. Въз основа на тези доводи е отправено искане към съда да бъде отменено обжалваното Решение №218/01.12.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна.

   Ответникът Директор на ТД на НАП град Варна, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   С оспореното в настоящото производство Решение №218/01.12.2023 г. Директорът на ТД на НАП град Варна е оставил без разглеждане жалбата на дружеството с вх.№110004/23.11.2023 г. срещу действия на органи по приходите, с които се засягат права и законни интереси на дружеството с правно основание чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК, като недопустима, на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК. В мотивите органът е изложил, че е сезиран с жалба по реда на ДОПК, с която се оспорват като незаконосъобразни действия на органите по приходите, а именно въвеждане на АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-3291/30.03.2022 г. като публично държавно вземане в системите на НАП в по-късен момент от влизането му в сила и съответно начислените лихви за невнесени в срок публични задължения по този АУПДВ в размер на 9 402.72 лв. В оспореното решение Директорът на ТД на НАП Варна по същество е приел, че така определените лихви се дължат, тъй като вземанията по АУПДВ са публични задължения, които подлежат на предварително изпълнение и доколкото това вземане не е било заплатено доброволно от дружеството е начислена лихва за забава в размер на 9 402.72 лв. Органът е изложил и аргументи, че жалбата е подадена срещу действия на органите по приходите, които не са акт или действие, което да подлежи на оспорване по реда на ДОПК, а именно действията по начисляване на лихви и въвеждане на актове в масивите на НАП не са от категорията действия, за които се отнася разпоредбата на чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК, тъй като не е предвиден ред в кодекса за оспорване на такива действия. С оглед на това е прието, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу действия, които не подлежат на оспорване и на това основание е оставена жалбата без разглеждане.

   От приложената по делото административна преписка се установи, а и няма спор между страните, че на дружеството-жалбоподател е издаден АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-3291/30.03.2022 г., с който са установени задължения в размер на 33 163.24 лв. главница и 3 626.69 лв. законна лихва върху главницата. Актът не е бил оспорен и е влязъл в законна сила на 15.04.2022 г. Няма спор между страните също, че главницата по АУПДВ е внесена и погасена от дружеството на 17.11.2023 г.

   Жалбоподателят е депозирал искане на 17.11.2023 г. до ТД на НАП – офис Шумен за предоставяне на информация по данъчно-осигурителната сметка на дружеството, а именно на коя дата е качено задължението по АУПДВ в Справка за задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител. По така подаденото искане, с писмо изх.№С230027-178-0026217/22.11.2023 г. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна-офис Шумен е предоставил на дружеството исканата информация, като е посочил, че задължението по АУПДВ е въведено в информационната система на НАП на 06.11.2023 г.

   От приложената по делото Справка за общите задължения на дружеството и в частност за задълженията, плащанията, по които подрежат на разпределение от публичен изпълнител, актуална към 27.11.2023 г. на ТД на НАП-ТД Шумен, се установи, че по процесния АУПДВ, със срок на доброволно изпълнение до 15.04.2022 г., има задължение за лихва в размер на 9 402.72 лв.

   След получаване на писмото от публичния изпълнител, дружеството подало жалба на 27.11.2023 г. до Директора на ТД на НАП Варна, с която оспорило действия на органите по приходите, с които се засягат права и законни интереси на дружеството, като се е позовало на разпоредбата на чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК. Поискало е от органа да приеме като незаконосъобразни действията на органите по приходите по въвеждане на АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-3291/30.03.2022 г. в информационната система на НАП и неправилно начислени лихви за просрочие в размер на 9 402.72 лв., както и тези лихви да бъдат заличени от данъчно-осигурителната сметка на дружеството. В жалбата са изложени аргументи, че забавеното действие на органите по приходите да въведат в системата на НАП установените публични задължения по АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-3291/30.03.2022 г., е довело до незаконосъобразно начисляване на лихвите, които според дружеството не се дължат.

   След извършена преценка за допустимост, съобразно събраните доказателства по административната преписка, решаващият орган е постановил оспореното в настоящото производство Решение на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК, като е прието, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице акт или действие, което да подлежи на оспорване по реда на ДОПК, и жалбата срещу тези действия следва да се остави без разглеждане. В решението са изложени подробни аргументи за характера на обжалваните действия, както и за приложимостта на чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК, като основаният аргумент на органа е, че за обжалваните пред него действия не е предвиден процесуален ред в ДОПК за оспорване. В Решението са изложени и аргументи по отношение начислената лихва, а именно че в срока на доброволно изпълнение дружеството не внесло установеното публично задължение с АУПДВ, поради което е начислена и лихва за просрочие.

   Процесното Решение е връчено на дружеството-жалбоподател на 08.12.2023 г., който го е оспорил пред АдмС град Шумен, чрез административния орган, с жалба вх.№11004#3/13.12.2023 г.

   От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

   Оспореното в настоящото производство Решение на Директора на ТД на НАП Варна е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

   В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не е ясно по кой ред органът се е произнесъл, както и в оспореното решение са изложени мотиви и по същество, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя по отношение реда на обжалване на акта. Изрично в оспорения акт Директорът на ТД на НАП Варна е посочил, че редът за разглеждане на депозираната пред него жалба е по ДОПК и е посочено основанието, на което е оставена без разглеждане жалбата като недопустима, а именно чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК, чиято разпоредба попада в главата „Защита срещу принудително изпълнение“, който ред правилно е приет от органа, тъй като е налице влязъл в сила акт за публично държавно вземане, подлежащо на събиране. Изрично е посочено в решението и редът и срока за неговото обжалване, от което право се е възползвал и жалбоподателя в настоящото производство, поради което не му е нарушено правото на защита.

   Действително, в оспореното Решение са изложени аргументи за дължимост на начислената лихва в размер на 9 402.72 лв., което обаче не е съществено нарушение, тъй като е ясна волята на органа – жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и са изложени мотиви и в тази насока. Органът е изложил становище за дължимост на лихвата и с оглед наведените възражения от жалбоподателя в тази връзка, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на дружеството.      

   Съдът приема, че оспореното в настоящото производство Решение е издадено и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради следните съображения:

   На първо место следва да се посочи, че решаващият орган е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и въз основа на тях е направил извода за недопустимост на жалбата, поради което възражението на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно.

   Пред решаващия орган жалбоподателят се е позовал на разпоредбата на чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК, по силата на която задължените лица имат право да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс.

   В конкретния случай жалбоподателят е оспорил пред Директора на ТД на НАП действия на органите по приходите, изразяващи се в забавено въвеждане на АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-3291/30.03.2022 г. в информационната система на НАП и въз основа на това неправилно начислени лихви за просрочие в размер на 9 402.72 лв.

   Видно от цитираната норма на чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК, задължените лица действително имат право да оспорят всички действия, с които се засягат техни законни права и интереси, но по реда, предвиден в ДОПК, където изрично са записани случаите, при които кодексът предвижда ред и съответно - кои действия на органите по приходите и на публичните изпълнители подлежат на оспорване. Законосъобразно решаващият орган е посочил, че такива са действията по обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК, за които редът за оспорване е разписан в чл.41 от ДОПК; действията по извършване на контрол върху стоки с висок фискален риск по чл. 127а – 127е от ДОПК, които се оспорват по предвидения в чл.127ж от ДОПК ред; действията на публичния изпълнител при налагането на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 от ДОПК, които се оспорват по предвидения в чл.197 от ДОПК; защитата срещу принудителното изпълнение при събирането на публични вземания по чл.266 от ДОПК.

   Сочената разпоредба на чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК предполага и наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на административния и съдебния контрол. В този смисъл подлежащите на оспорване по реда на чл.266 от ДОПК актове трябва да представляват индивидуални административни актове по чл.21 от АПК, за да има интерес от оспорването им. За възникване правото на оспорване е достатъчен фактът на ограничаване правната сфера на подателя на оспорването. Или  действието на органите по приходите, изрязаващо се в забавено въвеждане на АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-3291/30.03.2022 г. в информационната система на НАП и начислени лихви за просрочие в размер на 9 402.72 лв. в системата на НАП, които се претендира за незаконосъобразни, по никакъв начин не засягат правата и законните интереси на жалбоподателя или да ограничава правната сфера на жалбоподателя, тъй като тези действия не пораждат задължение за дружеството.

   Актът, който пряко рефлектира върху жалбоподателя е АУПДВ и независимо към кой момент е въведен в системата на НАП, същият е подлежал на предварително изпълнение, съобразно ДОПК. Ето защо и във самия АУПДВ изрично е посочен срока на доброволно плащане, банковата сметка за внасяне на установеното публично задължение, както и е разяснено, че дори и да се обжалва, актът подлежи на предварително изпълнение. След изтичане на срока за доброволно изпълнение за внасяне на установените суми като публично задължение, върху тях се дължи лихва за забава, ако задълженото лице не е внесло главницата в срока. Следователно, дори и жалбоподателят да е следял редовно данъчно-осигурителната си сметка и АУПДВ да не е бил въведен в системата на НАП като подлежащо на събиране публично задължение, то това действие по никакъв начин не вменява задължения или да накърнява интереси или да ограничава правната сфера на дружеството. На дружеството е бил връчен редовно АУПДВ, който факт не се и оспорва, актът не е бил обжалван и е влязъл в сила, и следователно жалбоподателят е бил наясно, че следва да внесе в бюджета установеното публично задължение в посочения в акта срок за доброволно изпълнение, като при неизпълнение на това задължение се следват лихви за забава.

   Освен гореизложеното, по отношение на действието по начисляване на лихвите, следва да се посочи и следното: Към настоящия момент тази лихва е въведена в данъчно-осигурителната сметка на дружеството, видно от приложената справка за задълженията на дружеството. Нито жалбоподателя сочи, нито има такива доказателства по делото, че по отношение на това задължение в размер на 9 402.72 лв. да е насочено принудително изпълнение или да има издаден друг акт, установяващ това задължение. Самото действие по начисляване на лихвата от органите по приходите няма характер на действие по смисъла на чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК, тъй като с това действие все още не са засегнати правата и законни интереси на дружеството-жалбоподател.

   Следователно действията на органите по приходите по въвеждане на АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-3291/30.03.2022 г. в информационната система на НАП и начислени лихви за просрочие в размер на 9 402.72 лв. в информационната система на НАП не са от категорията действия, за които се отнася чл.17 ал.1 т.8 от ДОПК, както и в ДОПК не е предвиден ред за оспорване на такива действия, поради което изводът на решаващия орган в този смисъл е правилен.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че атакуваното решение на Директора на ТД на НАП град Варна е законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Поради това жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

   С оглед изхода на спора, претенцията за заплащане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника е основателна и следва да бъде уважена, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.144 ал.2 от ДОПК, като предвид нормата на чл.8 ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи в размер на 400 лв. Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на ТД на НАП град Варна сумата в размер на 400.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

   Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***********“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.П., срещу Решение №218/01.12.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна.

   ОСЪЖДА „***********“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.П., да плати на ТД на НАП град Варна направените по делото разноски в размер на 400.00 /четиристотин лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268 ал.2 от ДОПК.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: