№ 260007
град Първомай, 26.02.2021
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
като
разгледа докладваното от Председателя АНД № 198 по описа на Съда за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 83 / 2020
година от 13.07.2020 година на Директора на Териториална
дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“ - София, с което на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Й.К. (изпълнителен
директор), на основание чл. 114, ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 103а, ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове.
Жалбоподателят „***“ АД - Първомай чрез
процесуалния си представител адвокат Климент Аспарухов Темчев от Адвокатска
колегия - Пловдив по изложени в Жалбата, в депозирано писмено Заявление и в
съдебно заседание на въззивната инстанция съображения моли за отмяна на
Наказателното постановление, включително заради наличие на предпоставките за маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК; претендира разноски.
Въззиваемата страна Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“
- София чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт П.К.Г. изразява
становище да се потвърди Наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, тъй като е доказано административното нарушение.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Акционерното дружество „***“, част от
чийто предмет на дейност е лозарство, пепиниерство, производство на грозде,
вино и продукти от вино и грозде, с издаден от Агенция „Митници“ Лиценз № 22 / 26.06.2006
година е данъчно задължено лице по ЗАДС – лицензиран складодържател е с
идентификационен номер *** и в местността Коткини могили в село Татарево, община
Първомай, област Пловдив, стопанисва данъчен склад с ИНДС ***.
За нуждите на дейността на търговеца в
съответствие с разпоредбите на Наредба № H-1 от 22.01.2014 година за
специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху
средствата за измерване и контрол на акцизни стоки във връзка с продуктите
в склада в точка за контрол 1 „вход-изход“ е монтиран измервателен уред – електромагнитен разходомер EESA MP400 със сериен № 2010-5868
10 (одобрен тип средство за измерване по Удостоверение № 07.02.4714 / 02.02.2007
година, № Р-4714 в Регистъра на Българския институт по метрология).
По Заявление № 000029 / 4834-17 / 30.01.2017
година от Директора на „***“ АД до Регионалния отдел в Стара Загора към Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“ в съответствие с Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (приета с ПМС № 239 /
24.10.2003 година, обн., ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 година) последната периодична
проверка на разходомера е извършена през месец
февруари 2017 година.
На 30.04.2020 година с Уведомление вх. №
32-125616 до Началника на „Митница“ - Пловдив „***“ информира, че на 05.05.2020
година предстои демонтиране на средството за измерване на вино в контролна
точка 1 и на посочената дата данъчният склад в местността Коткини могили е
посетен от старши инспектор в Териториална дирекция „Тракийска”, Отдел „Акцизна
дейност“, Н.И.П. (актосъставител) и неин колега.
В присъствието на Т.М.С. – главен
технолог в дружеството, е извършена проверка и по поставения стикер на
електромагнитния разходомер EESA MP400 е установено, че уредът е със срок на
валидност до месец февруари 2020 година, като показанията на дисплея сочат
6839,100 м3. Представени са на инспекторите Дневник на складова
наличност, приложен към акцизна декларация за алкохол и алкохолни напитки за
данъчен период от 01.04.2020 година до 30.04.2020 година и Дневник разходомер
МР 400 с № 586810 / 2010 за период от 01.04.2020 година до 30.04.2020 година,
видно от които документи средството за измерване е употребявано след втория
месец на същата година.
За направените констатации на място е
съставен Протокол № 918 / 2020 / BG3000A018203 / 05 05.2020 година, в който
главния технолог собственоръчно вписва, че уредът е ползван след изтичане на
срока му за последваща проверка, като надлежното уведомяване е забавено, заради
въведеното извънредно положение.
След покана и телефонна уговорка на 10.06.2020
година в Териториална дирекция „Тракийска“ се явява Д.Й.К. и в негово
присъствие е съставен и му е връчен Акт № 77 за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание
на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и
логични, от приобщената по предвидения в НПК ред административнонаказателна
преписка.
От правна страна:
Правилно от административнонаказващия
орган се сочи нарушение по чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС, съгласно чийто текст: За
целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчно задължените по
този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол,
отговарящи на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането
му, а в случаите, когато средствата за измерване и контрол са средства за
измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на
изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.
От своя страна чл. 43 от Закона за
измерванията визира, че на средствата за измерване в употреба се извършва
последваща проверка, удостоверена с поставяне на знаци, като това става преди
изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка и
самата периодичност на проверката се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
„Държавен вестник“.
В случая няма спор, че като данъчно
задължено лице по ЗАДС с издадена лицензия за данъчен склад „***“ АД - Първомай
използва при дейността си електромагнитен разходомер EESA MP400 със сериен № 2010-5868
10 и тъй като предходната проверка на уреда е била през месец февруари 2017 година
жалбоподателят е следвало да уведоми компетентните длъжностни лица за
необходимия контрол до края на месец февруари 2020 година, защото по т. 16 от
Заповед А-616 / 11.09.2018 година на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година)
периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, за електромагнитните разходомери е
тригодишна.
В тази връзка са неоснователни защитните
аргументи, посочени, освен при проверката на 05.05.2020 година, още във
възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и в съдебното заседание, че закъснението
за уведомяване за изтеклата валидност на уреда EESA MP400 със сериен № 2010-5868
10 се дължи на въведеното извънредно положение. Законът за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, е
обнародван в брой 28 на Държавен вестник от 24.03.2020 година, т.е. почти
месец, след като жалбоподателят вече е бил в нарушение от 01.03.2020 година, за
което е ангажирана отговорността му.
Нещо повече – липсват данни „***“ АД
изобщо да е уведомявало Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ по реда на
Глава трета, Раздел V, от Наредбата, приета
с ПМС № 239 / 24.10.2003 година, за удължаване срока на валидност на
последващата проверка на разходомера си, а доколкото е налице уведомяване, то е
от 30.04.2020 година и е по чл. 6, т. 11 от Наредба № H-1 / 22.01.2014 година на министъра на финансите (обн.,
ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 година) до
съответното митническо учреждение във връзка с дейности, изискващи премахване
на пломби по реда на Наредбата.
Точно е подведено нарушението и под наказателната
норма по чл. 114, ал. 1 от ЗАДС: Лице, което наруши разпоредбата на чл.
103а, ал. 1, 2, 4, 5 и 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до
10000 лв., а при повторно нарушение - от 10000 до 50000 лв., като санкцията
е в съответствие с текста на чл. 27 от ЗАНН – в предвидените граници е и е съобразена
с конкретното деяние при отчитане, че се касае за безвиновна отговорност на
юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата, което друг път не
е наказвано за такова нарушение, и правилно е определен размерът й в минимума.
Нарушението по чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС е
формално – обществената опасност настъпва с бездействие в разрез с посочените
императивните правила, а с оглед на засегнатите обществени отношения, свързани
с регулация по облагане на скъпи и високооборотни стоки, случаят не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на
административни нарушения, увреждащи фискалните интереси на държавата, за да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност.
И Актът, и Наказателното постановление
са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички
други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като при съставянето им не
са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, и са несъстоятелни възраженията в тази насока.
По текста чл.
63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер при защита от юрисконсулт, като размерът на
възнаграждението не може да надхвърля максималния за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към
Наредба за
заплащането на правната помощ (приета
с ПМС № 4 от 06.01.2006 година, обн., ДВ, бр. 5
от 17.01.2006 година, в сила от 01.01.2006 година), съгласно чийто чл. 27е
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 120 лева.
Настоящото
дело не е със завишена фактическа и / или правна сложност, разглеждането му
протича в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел и справедливият
размер на възнаграждението за процесуално представителство на въззиваемата
страна е минималният от 80 лева, платими от жалбоподателя в полза на Агенция „Митници“ по аргумент от § 1, т. 6 от
Допълнителните разпоредби на АПК – юридическото лице, част от което е
административнонаказващият орган.
Воден от горното и на основание чл. 63
от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,
Потвърждава
Наказателно постановление № 83 / 2020 година от 13.07.2020 година на Директора на
Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“ - София, с което на „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Й.К.
(изпълнителен директор), на основание чл. 114, ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева
за нарушение по чл. 103а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Осъжда
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град Първомай, област Пловдив,
да заплати в полза на Агенция „Митници“ - София сумата от 80 (осемдесет) лева
за деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ