Р Е Ш Е Н И Е
№ 1457/18.3.2020г.
гр. Варна, 18.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14882 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е
предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор * по КК и КР на гр. В., находящ се в гр. В., кв. „Г.“, местност „*-*“,
с площ от 784 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./ при граници и съседи: имоти *, *,
*, *, *, *, * и *, по силата на давностно владение, упражнявано в периода от *г.
до *г.
В исковата молба са изложени
твърдения, че на *г. бащата на ищцата И. С. К. дарил на нейната майка С. Г. К.
лозе, находящо се в землището на гр. Варна, местност „* * “, с площ от * кв.м. С.
К. починала на *г. От *г. същата имала психично заболяване. След смъртта на
бащата на ищцата на *г., ищцата изцяло поела грижите за майка си заедно със
своя съпруг. Тогава ищцата се разбрала със своя брат С. И. К. процесния имот да
бъде нейна индивидуална собственост, тъй като дълги години само тя гледала
родителите им. От същата дата – *г. ищцата упражнявала фактическата власт върху
имота с намерението, че е единствено неин. Брат й никога не бил идвал в имота,
не го е обработвал, не е предявявал претенции спрямо него. През *г. С. К.
легнал на легло и за него също се грижела ищцата. Брат й починал на *г. Негов единствен
наследник бил синът му – ответника по делото, който оспорвал собствеността на
ищцата за полагаемата му се по наследство ½ ид.ч. от имота.
В законоустановения срок ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Счита, че двамата с ищцата са собственици на по ½ ид.ч от
процесния имот. Твърди, че имотът се намира в местност, където собствеността се
урежда с ПНИ и макар да не е възстановен или придобит по пар. 4а от ЗСПЗЗ, този
имот е включен в ПНИ и е записан на наследодателката С. К.. Сочи се, че ищцата
не е оспорила ПНИ в тази част. Твърди, че процесният имот граничи с имот с
идентификатор *, който е собственост на ответника и имот с идентификатор *,
който е собственост на ищцата. Между трите имота нямало граници /огради/,
защото никога не е възниквал спор за собствеността и ползването им. Към двата
самостоятелни имота на страните се преминавало през процесния. Никога ищцата не
била демонстрирала пред ответника и баща му намерение за своене на процесния
имот. Същият не се обработвал, а в него имало една изоставена барака и няколко
стари дървета, които не били посадени от ищцата.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № *,
том *, дело № */*г. И. С. К. е дарил на съпругата си С. Г. К. следния свой
недвижим имот: лозе, находящо се в землището на гр. В., местността „* * “, с
пространство от * кв.м.
Видно от удостоверение за наследници на С. Г. К.,
същата е починала на *г. и е оставила за наследници С. И. К. (син) и Р.И.Д.
(дъщеря).
Видно от удостоверение за наследници на С. И. К.,
същият е починала на *г. и е оставил за наследник син си С.С.К..
В регистъра към ПНИ имот № * в местност *-* с
идентификатор *, с площ от * кв.м. е записан на С. Г. К..
С декларации по чл.14 от ЗМДТ от *г. и от 2014г. Р.И.Д.
е декларирала, че е притежава по наследство недвижим имот - земя в гр. Варна, м. *-*, имот № * в
съсобственост със С. И. К. при равни квоти от ½ ид.ч.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели на страната на ищцата И. М. и А. М.. От показанията
на свидетелите, които съдът кредитира като еднопосочни и дадени от
безпристрастни лица, се установява, че същите притежават съседен на процесния
имот. Когато са закупили своя имот, майката и бащата на ищцата – баба С. и дядо
И., били съседите им. Целият имот бил около 2 дка, ограден с една обща ограда.
Свидетелите знаели, че част от имота е на баба С., част от него е на ищцата, а
другата на брат й. В имота имало барака,
лозе и празно място. На скицата показват, че празното място съответства на имот
*. Портата била от север (откъм *). Баба С., тъй като не била добре, не се
грижела лично за имота. Той се обработвал от дядо И. преди смъртта му през *г.,
като Р. и Д. (мъжът й) идвали да му помагат, предимно когато не са на работа.
След смъртта на дядо И. имотът се обработвал изцяло от Р. и Д., който починал
през *г. На Р. помагали също нейните дъщери и зетьовете. Поддържали лозето, а в
празното място сеели зеленчуци. През зимата Р. не оставала да спи там. В имота
идвали от пролетта до есента, като понякога Р. оставала там да спи Свидетелите
почти не са виждали брата на Р. в имота, а ответникът не са виждали въобще. Не
са чували някой да е имал претенции към имота.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
Не е спорно между страните, че процесният имот е бил
собственост на майката на ищцата – С. К., като след смъртта й през *г. нейни наследници са останали ищцата и
нейният брат С. К.. Установи се, че последният също е починал и негов единствен
наследник е ответникът по делото. В този смисъл формално ищцата и ответника са
собственици на по ½ и.д. от имота по наследство.
За да бъде уважен искът, ищцата следва да докаже
правото си на собственост на твърдяното в исковата молба основание, a именно осъществяване на фактическия състав на придобИ.е
по давност на правото на собственост върху тази ½ ид.ч. от имота, която
формално е притежание на ответника.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк.д.
№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС „Независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си”. В
настоящия случай се твърди, че единият съсобственик – ищцата е владяла целия
имот, предвид което щом се позовава на
изтекла придобивна давност следва да докаже промяната в намерението си да
владее чуждата част като своя. Тази промяна в намерението е следвало да бъде
демонстрирана чрез действия, които по ясен и недвусмислен начин да показват
отричане владението на другия съсобственик и да са доведени до знанието
му. Съдът намира, че по делото не се
доказа по безспорен начин, че Р.Д. е предприела такива действия, които да
обективират ясно и категорично пред нейния брат С. К., а след смъртта му и пред неговия син – ответника С.К.,
намерението й да владее целият общ им имот за себе си, и да отрича владението
на другия съсобственик върху неговата идеална част. От показанията на
свидетелите действително се установи, че Р.Д. лично и чрез своето семейство е
поддържала имота, обработвало го е, прекарвала е голяма част от времето си в
него, но не се установи да са извършвани действия от Р.Д. по категорично
обективиране спрямо другия съсобственик на намерението й да отрича неговото
владение, които по някакъв начин да са сведени до знанието му. Напротив, от
представените от ответника данъчни декларации става ясно, че ищцата дори е декларирала,
че притежава ½ ид.ч. от имота. Ако бе декларирала, че притежава целият
имот, с това действие щеше да демонстрира, че го счита изцяло за свой, а не за
съсобствен, а обстоятелството, че за ответника/баща му/ не е налице данъчно
задължение е могло да го осведоми за промяната в намерението на ищцата.
За периода преди смъртта
на С. К., а именно от *г. до *г. също не е доказано обстоятелството, че ищцата
е владяла имота с намерението да го свои, т.е. да е демонстрирала на майка си,
че счита имот за свой, а не за неин. Отделно от това, подобно владение би било
недобросъвестно, а от *г. до *г. не е изтекъл срок от 10 години.
По гореизложените
съображения съдът намира, че не е доказано твърдението на ищцата, че е
придобила процесната ½ ид.ч. от имота по давност, с оглед на което
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу С.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата
е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор * по КК и КР на гр. В., находящ се в гр. В., кв. „Г.“, местност „*-*“,
с площ от 784 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./ при граници и съседи: имоти *, *,
*, *, *, *, * и *, по силата на давностно владение, упражнявано в периода от *г.
до *г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: