№ 172
гр. Велико Търново, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 318 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и
сл.
от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 3, във вр. с ал.
1 от КСО.
С.С.Й. ***, чрез *** Й.М.П. ***, против Решение №
2153-15-69/17.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
отхвърлена жалбата й против Разпореждане № РВ-3-15-00714538/04.02.2020г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Пловдив за
възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и
раждане и отглеждане на малко дете за периода от 05.06.2017г. – до 31.03.2019г.
в размер на 9801.64лв. - главница.
Навеждат
се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неправилно
приложение на закона. Твърди се, че контролиращият административен орган
неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получено обезщетение за бременност
и раждане и отглеждане на малко дете. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на разпореждането, потвърдено с Решението като постановено
при неправилно изяснена фактическа обстановка и неправилно приложен материален
закон, а именно чл. 40, ал. 1 от КСО. Констатацията, че не е извършвала трудова
дейност не била подкрепена от каквито и да било доказателства, а били налице
достатъчно такива, че е извършвала трудова дейност по сключения трудов договор.
Моли да се отмени изцяло актът като неправилен и незаконосъобразен.
В
съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована се представлява от *** П.
от ВТАК. Поддържа жалбата.Претендира присъждането на разноски, съгласно
представен в съдебно заседание списък на разноските.
В
съдебно заседание, ответникът ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си
представител – ***М., оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на
оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли подадената срещу него жалба като
неоснователна. Допълнителни съображения развива в писмени бележки вх. № 2249/02.07.2020г.
Относно исканите разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
възразява за прекомерност поради това, че в наредба № 1 за минимални размери на
адвокатски възнаграждения в чл. 7, ал. 2 съобразно материалния интерес са
предвидени и други размери. Претендира за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно материалния интерес.
Административен
съд – Велико Търново, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
взе предвид становищата на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146
от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава
задължения, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
С.Й. е сключила трудов
договор № 14/26.12.2016г. с „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД гр. Пловдив на длъжност
организатор работа с клиенти с основно трудово възнаграждение 950лв. За лицето
са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Със заповед № 02/30.09.2019г.
трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда – закриване на предприятието.
Съгласно данни от ПП
„ПОПДОО“, в ТП на НОИ – Пловдив, от осигурителя „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД, ЕИК
*********, за С.С.Й. са представени Удостоверения по образец съгласно
приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 и приложение № 10 към чл. 10 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с данни
относно правото на парично обезщетение към следните болнични листове и
декларации: № Е20170165321, Е20170723034, Е20170954584, заявление-декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за периода от 135- до
410-я ден, на основание чл. 50 от КСО и въз основа на разрешен на Й. отпуск по
чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 18.10.2017г. до 19.07.2018г.,
вкл. за който е изплатено парично обезщетение, в общ размер на 4528.29лв., заявление-декларация за изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО и въз основа на
разрешен на Й. отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от
20.07.2018г. до 14.07.2019г., вкл. Изплатено е парично обезщетение за периода
от 20.07.2018г. до 31.03.2019г. в общ размер на 3178.18лв.
По повод осъществяване на
последващ контрол на изплатените парични обезщетения и помощи от ДОО и
заявление вх. № 1058-15-128/16.04.2018г. за издаване на задължителни
предписания за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е извършена
проверка по разходите на ДОО на осигурителя „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД от контролен
орган при ТП на НОИ-Пловдив. Проверката е приключила с констативен протокол №
КП-5-15-00573525/04.06.2019г.
При проверката е
установено, че от „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД не са подавани Годишни данъчни декларации
по чл. 92 от ЗКПО за 2017г. и 2018г., а за 2015г. – дружеството е декларирало
счетоводна загуба от 13 633.00лв., а за 2016г. – 16 415лв. Съгласно
справка от информационната система на НОИ, относно партидата на осигурителя
„Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД е установено, че няма
данни за внесени осигурителни вноски.
Констатирано е, че за С.С.
Йоцово има данни за регистриран трудов договор с осигурителя „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД
на длъжност организатор с клиенти, считано от 26.12.2016г., както и че са
подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за целия период от 26.12.2016г. до
31.12.2018г.
От контролните органи на ТП
на НОИ Велико Търново е извършена проверка на „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД за
установяване на трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО и основание за
подаване на месечни данни за осигурени лица, както и право на парично
обезщетение за временна неработоспособност на лица с непрекратени трудови
договори с този осигурител, между които е и С.С.Й..
От „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД са
изпратени на ТП на НОИ – Пловдив ведомости за периода от месец септември 2017г.
до месец декември 2018г., в които фигурира Йоцово, без обаче да са положени
подписи за получени възнаграждения. В хода на проверката не са представени
други документи и доказателства за извършване на дейност от жалбоподателката в
„Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД и другите лица, за които са регистрирани трудови договори и
са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО след 23.06.2015г.
Контролният орган при ТП на
НОИ – Пловдив, като не е намери достатъчно убедителни доказателства относно
дейността на „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД, както и относно упражняването на трудова
дейност от С.Й., е издал задължителни предписания №
ЗД-1-15-00573548/04.06.2019г. за заличаване на подадените за нея данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 26.12.2016г. до 31.12.2018г.
Задължителните предписания
не са изпълнени и е инициирана процедурата, регламентирана в чл. 3, ал. 13 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /понастоящем чл. 4, ал. 10,
т. 4 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/, за служебно
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, предмет на задължителни
предписания № ЗД-1-15-00573548/04.06.2019г., вкл. и тези за С.Й. за периода от
26.12.2016г. до 31.12.2018г.
На 10.10.2019г. е извършено
служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за С.С.Й.
от 26.12.2016г. до 31.12.2018г.
Не е спорно, че на
жалбоподателката са изплатени парични обезщетения за бременност, раждане и
отглеждане на малко дете. Установяването на факти и обстоятелства с констативен
протокол № КП-5-15-00573525/04.06.2019г. за заличаване на подадените за нея
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и задължителни предписания № ЗД-1-15-00573548/04.06.2019г.
и заличаването на подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е
станало след изплащането и представляват нови документи и данни, които имат
значение за определяне на правото на изплащане на паричните обезщетения за
бременност, раждане и отглеждане на малко дете. В хода на проверката е
установено, че няма основание за осигуряване на С.С.Й. от „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД и
същата няма качеството на осигурено лице.
При
това положение административният орган – ръководител на контрола по разходите
на ДОО е приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за
времето, през което е ползвала отпуск за раждане на дете през периода 05.06.2017
г. – 31.03.2019 г. На основание чл.
114, ал. 2 и ал.
3 от КСО е издал разпореждане №
РВ-3-15-00714538/04.02.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ-Пловдив за възстановяване на добросъвестно получено парично
обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от
05.06.2017г. – до 31.03.2019г. в размер на 9801.64лв. - главница.
Разпореждането
й е връчено и в срока по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена жалба срещу него с вх. № 1012-15-65/21.02.2020
г. до Директора на ТД на НАП – Пловдив.
В срока по чл.
117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ Пловдив е издал решение № 2153-15-69/17.03.2020
г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора
на ТП на НОИ - Пловдив е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В
хода на съдебното обжалване като нови доказателства, различни от възприетите от
административния орган и отразени в оспореното решение са събрани трудов
договор № 14/26.12.2016 година, Удостоверение изх. № 3/16.08.2017 г. за
получаване на трудови възнаграждения, Заповед № 02/30.09.2019 година за
прекратяване на трудово правоотношение, Удостоверение обр. УП – 3 изх. №
02/30.09.2019 година, удостоверение за професионално обучение рег.- №
1087/02.04.2012 година, удостоверение за раждане на дете Калин Бойков Борисов,
извадка от търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел, по
отношение на фирми, на които е управител лицето А.Н.А., който се явява
пълномощник на работодателя на жалбоподателката.
Изслушани са
свидетелските
показания на А.Н.А. – търговски представител на работодателя на
жалбоподателката - „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД. Същият освен търговско пълномощно е
работил и по трудов договор за същата фирма. За същия период е бил пълномощник
и в други фирми и едноличен собственик на много други фирми. Осъждан е за
укриване на данъци в особено големи размери, за което трите му условни присъди
са преобразувани в една ефективна присъда, която е изтърпяна. Фирмата „Е –
КОНСУЛТ – А“ ЕООД се занимавала със счетоводни услуги плюс консултантски услуги
по ДОПК. Лично е сключил договора със С.Й. и тя работила това, което й е
възлагал той - да намери помещение за офис в с. Карайсен. Тя намерила помещение
в някаква кооперация. Около 6-7 месеца помещението стояло празно и чакали
Александров да подпише договор. С. била назначена, за да развият дейност в
Павликени. Нейната длъжност била „организатор-продажби“. Александров разплащал
заплати по Еконт, Изипей и на ръка. Идвал в Търново минимум един път в месеца.
Със С. поддържал контакт по телефона по две-три обаждания на ден минимум. По
време на майчинството продължила да работи, защото се срещала със земеделски
производители, за да се опита да убеди хората, че ако нямат личен счетоводител,
да се запишат в „Е – КОНСУЛТ – А“ ЕООД. Тя трябвало да намира клиенти, които да
ползват счетоводните услуги в „Е – КОНСУЛТ – А“ ЕООД. За този период, близо две
години, тя не намерила клиенти. Въпреки това, две години й давали заплата. Не
се стигнало и до сключване на договор за офиса, който намерила С. ***. Оказало
се, че е нелогичен разход, защото по този офис ще има и други разходи, а няма
клиенти на предлаганите счетоводни услуги. Не знае къде е работила като работно
място С.. По трудов договор работното й време било от 9.00 до 17.00 часа. Ако били
взели офиса, трябвало да присъства в него, но тъй като не се стигнало до
подписване, нямала работно място. Тя намирала клиенти, свързвала ги с
Александров, за което не съставяла никакви писмени документи. Контактувала с
тях устно, с Александров контактувала по телефона. Не се съставяли документи за
това.
При
горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-15-65/21.02.2020 г. до Директора на ТД на НАП – Пловдив, по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл.
117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено
е от компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Пловдив на НОИ. Обективирано е в
посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано
в чл.
59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2,
т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение
за ползван отпуск за временна неработоспособност. В производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правил, представляващи основание
за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел, че разпореждането, предмет на
контрол е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл.
114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В
настоящия случай Разпореждане №
РВ-3-15-00714538/04.02.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ-Пловдив, който е материално и териториално
компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл.
114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл. 107
от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила задължителни
предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателката данни
по чл.
5, ал. 4 от КСО от осигурителя „Е – КОНСУЛТ – А“ ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2015 г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни
касаят периода от 26.12.2016 г. до 31.12.2018 г., в който жалбоподателката е
ползвал отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете. Затова е
законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент С.Й. не е
имал качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4,
ал. 1 от КСО. Изплатеното й такова е получено без основание, което е
установено при условията на чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за
възстановяване на добросъвестно получени суми е постъпили след изплащането му
доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са
събрани доказателства, че през периода 05.06.2017 г. – 31.03.3019 г.
жалбоподателката не е работила по трудово правоотношение при „Е – КОНСУЛТ
– А“ ЕООД и съответно не е била осигурено лице по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени.
Съгласно § 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО,
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Следователно лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има
качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са
внасяни осигурителни вноски. В този смисъл Решение № 1574 от 30.01.2020г. по адм.
дело № 5755/2019г. и Решение № 16555
от 04.12.2019г. по адм. дело № 8906/2019г. по описа на
Върховния административен съд.
Представените
от жалбоподателката трудов договор, удостоверение и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение не доказват твърденията й за положен труд по
посоченото правоотношение. Както се установи от свидетелките показания на
водения от нея свидетел Й. трябвало да намира клиенти, които да ползват
счетоводните услуги в „Е – КОНСУЛТ – А“ ЕООД, но за заличения период, близо две
години, тя не намерила никакви клиенти. Не се стигнало и до сключване на
договор за офис в Караисен, тъй като това бил нелогичен разход, защото по този
офис ще има и други разходи, а няма клиенти на предлаганите счетоводни услуги,
въпреки това, две години й давали заплата. Свидетелят не посочи и работно място
на жалбоподателката, тъй като ако били наели офиса в с. Караисен, трябвало да
присъства в него, но тъй като не се стигнало до подписване, нямала работно
място. При
проверката от друга страна е установено, че от „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД не са
подавани Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2017г. и 2018г., а за
2015г. – дружеството е декларирало счетоводна загуба от 13 633.00лв., а за
2016г. – 16 415лв. Съгласно справка от информационната система на НОИ, относно
партидата на осигурителя „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД е установено, че няма данни за
внесени осигурителни вноски. Гореизложеното мотивира съда да приеме, че в
конкретният случай не е установено С.Й. да е упражнявала трудова дейност, за
която лицето да подлежи на задължително социално осигуряване и да е налице
основание за осигуряване, даващо от своя страна право на парично обезщетение
при бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Само сключването на трудов
договор не е достатъчно за да възникне осигурително правоотношение, тъй като не
съществува идентичност между трудово и осигурително правоотношение.
Изложеното
налага извода за осъществяване на предпоставката на чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на
получената сума за обезщетение за раждане на дете и обезщетение за временната
неработоспособност. Затова настоящият състав намира, че административният акт,
предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. Идентично е
становището на контролиращият административен орган, поради което издаденото от
него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и
следва да се отхвърли.
При
този изход на спора в тежест на жалбоподателя остават направените от него
разноски. Ответникът претендира минимално възнаграждеине за един ***на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, но доколкото е защитаван от юрисконсулт, то
жалбоподателят следва да му заплати сумата от 100 лева, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37
от ЗПП вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед правната и
фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.С.Й. ***, чрез *** Й.М.П. ***, против Решение №
2153-15-69/17.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
отхвърлена жалбата й против Разпореждане № РВ-3-15-00714538/04.02.2020г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Пловдив за
възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и
раждане и отглеждане на малко дете за периода от 05.06.2017г. – до 31.03.2019г.
в размер на 9801.64лв. - главница.
ОСЪЖДА С.С.Й., ЕГН: ********** *** да
заплати на Териториално поделение – Пловдив на Националния осигурителен
институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен
съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.
138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: