Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
по НОХД № 474/2016 г. по описа на ВрОС
Днес на 27.12.2016 г. ИВАН М. съдия-докладчик по НОХД № 474/2016 г. по описа на ВрОС,
след като се запознах със събраните по делото доказателства, с представения
обвинителен акт от 19.12.2016 год. и при изпълнение на служебните си задължения
по чл.248 ал.2 НПК, установих че не са
налице условията за разглеждане на делото в съдебно заседание, поради
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, ограничили правото на
защита на обвиняемите.
От приложеното д.п. № 152/2015 г. по описа на ОП
Враца е видно, че същото е приключило с мнение за предаване на съд на обвиняемите Н.Н.М.
*** за извършено престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр.чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 29, б. „б“ НК и по
чл. 249, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 1, вр.ал.
З и ал. 4 НК; Л.И.К.
***, за извършено престъпление по чл. 198,
ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 249,
ал. 1, вр.чл. 20, ал. 1, вр.ал. З и ал. 4 НК; и С.Т.В. ***, за извършено престъпление
по чл. 249, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.ал.
1 НК.
Първоначално делото е било образувано срещу
неизвестен извършител, за това че на 08.07.2015 г., около 00.10 часа, в
гр.Козлодуй, между сграда на фирма „ИПС“ и бл. 21 в ж.к. 3, чрез използване на
физическа сила и заплаха, с намерение противозаконно да ги присвои е отнел от А.
И. Ц. - 1 брой портмоне с намиращи се в него лични документи и дебитна карта на
банка ОББ, заедно с ПИН код за нея и сумата от 70 лв.
В хода на разследването, по отношение на тримата
обвиняеми са били повдигани различни обвинения, като в крайна сметка се е стигнало до посочените по-горе такива.
От анализа на приложените доказателства установих,
че при проведеното разследване и при изготвянето на обвинителния акт са били
допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения.
На първо място, при провеждане на разпита на
обвиняемия Н., оформен в протокол от 07.09.2016 г. и приложен на стр. 169, т. 2
от ДП е допуснато нарушение на чл. 138,
ал. 2 НПК и чл. 237, ал. 1 НПК. В първият текст изрично е
посочено, че преди провеждане на разпита, съответният орган установява
самоличността на обвиняемия, а във вторият текст е отразено, че в протокола за
разпит, наред с останалите данни за самоличността на обвиняемия се посочва и
мястото на раждане. От цитирания по-горе протокол за разпит на Н. е видно, че
като място на раждане е записано с. Б. В действителност обаче, лицето е родено
в гр.О., което обстоятелство се установява от приложените по делото справки за
съдимост.
Въпреки това различие в данните за самоличност на Н.,
нито водещите разследването, нито представителя на обвинението са направили
опит да го отстранят, а грешните данни са пренесени автоматично и в ОА. Изясняването на това обстоятелство обаче е
необходимо, както с оглед прецизност на повдигнатото обвинение, така и с оглед
на последиците във връзка с евентуалното осъждане на лицето.
На следващо място, следва да се отбележи, че в
постановлението за привличане на обвиняем от 07.09.2016 год., по отношение на
обвиняемия Н. са били повдигнати две обвинения - по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр.чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл.
29, б. „б“ НК и по чл. 249, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 1, вр.ал. З и ал. 4 НК. В
постановление от 28.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор, с което материалите по
разследването са върнати на разследващия орган с указания за отстраняване на
допуснати съществени нарушения обаче е посочено, че по отношение на този
подсъдим са повдигнати обвинения по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.чл. 198, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 29, б. „а“ НК
и по чл. 249, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 1, вр.ал. З и ал. 4 НК. Въпреки това
различие, с посоченото постановление на разследващите е указано да повдигнат ново обвинение на обвиняемия В., да се извърши повторен разпит и повторно
предявяване на разследването на всички обвиняеми в присъствие на техните
защитници.
В изпълнение на тези указания, на 07.12.2016 г., по
отношение на обвиняемия В. е било повдигнато обвинение по чл. 249, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 НК, като на същата дата
е проведен и разпит на този обвиняем. Протокола за това действие е приложен на
стр. 188, т. 2 ДП.
От събраните по делото доказателства е видно, че тримата
подсъдими са с противоречиви интереси,
а повдигнатите им обвинения са за деяния извършени в съучастие, поради което и
в случая е била налице хипотезата на чл. 94, ал. 5 от НПК, от което пък следва,
че защитата на всеки от тях е била задължителна. Видно е, че при привличането
на В. като обвиняем, същият е бил представляван от адв.С.П., който е бил вписан
в постановлението от 07.12.2016 год. и се е подписал, че е получил препис от
него. В това постановление, а и в протокола за разпит на В. от същата дата липсва изрично изявление от този обвиняем,
че желае да се ползва от хипотезата на чл. 94, ал. 2 НПК. Въпреки това,
разпита му е проведен в отсъствие на неговия защитник, което е видно от липсата на подпис на адв.П. във визирания
вече протокол. По този начин грубо е било нарушено правото на защита на
този обвиняем, което е абсолютно
основание за прекратяване на делото и връщането му на ОП Враца.
За пълнота следва да се отбележи, че и в новото
обвинително заключение от 12.12.2016 г. и в изготвеното преди него такова от
09.10.2016 г. името и самоличността на обвиняемия Н. отново са били неточни, а
такива са и посочените обвинения както на Н., така и на В.. Наред с това, в
протоколите за предявяване на разследването на защитата на обвиняемия К. и на
обвиняемия Н. и неговия защитник, неправилно е било вписано, че делото е водено
срещу неизвестен извършител, след като преди това по отношение на тримата
обвиняеми са били повдигнати обвинения.
Разгледаните недостатъци на цялото досъдебно
производство не са били отстранени в стадия „Действия на прокурора след
завършване на разследването”, а част от тях са пренесени и при изготвянето на
обвинителния акт, като са допуснати и нови такива.
На първо място, при квалифициране на деянието на
обвиняемия Н. /веднъж записан с името Н.Н.М.
и втори път като Н.М.Н./, като
извършено такова при условията на опасен рецидив, на стр.1 от ОА, неправилно е
посочен номер на дело на ВрОС – НОХД № 303/13 г., както и НОХД № 303/12 г. В
действителност, видно и от приложените справки за съдимост на този обвиняем
действителният номер на делото е НОХД №
303/11 г.
Наред с това, на стр.2 на ОА е допуснато противоречие, относно наличието на
основания за квалифициране на деянието на Н. при условията на чл. 29, ал. 1, б.
„а“ от НК.
На ред 17 е посочено:
„Налице са предпоставките и за квалификация
на деянието му и по б. „а“ на чл.29 ал. 1 от НК- деецът извърши
престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, но същата не е включена в правната квалификация на
повдигнатото обвинение и обвиняемият няма да се защитава по нея и правото му на
защита не е накърнено, поради което деянието му остава квалифицирано като
извършено при условията на опасен рецидив, но само по б. „б“ на чл.29 ал.1 от НК.“
Веднага след това е записано:
„От друга
страна, липсва групиране на наказанията по посочените осъждания, както и не са налице законовите
предпоставки за това, от което да се обуслови приложението само на чл.29 ал. 1
б. „а“ от НК.“
На същата страница е посочено, че обвиняемия К.,
макар и да е осъждан три пъти, до момента същият „ … не е наказван с „лишаване от свобода“. Това твърдение не е вярно,
тъй като от справката за съдимост на същият е видно, че две от наложените му
наказания са именно „лишаване от свобода“.
На следващо място, на стр. 4 ред 9 от ОА е посочено,
че:
„Обвиняемият Н.Н.
застанал зад пострадалия и обхванал с ръце тялото му, за да не може да се
съпротивлява, а Л.К. му нанесъл удар с ръка в лицето, пострадалият приседнал на
земята и обв.К. пребъркал джобовете на панталона му. Било приблизително 00.10
часа.
От левия джоб К.
извадил сумата от 70.00лв., а от десния джоб взел портмоне с лична карта,
шофьорска книжата, дебитна карта на банка ОББ с изписан на гърба й ПИН код.
След като К. взел тези вещи от пострадалия, обв.Н. го пуснал и двамата
побягнали в посока към блок 12.“
Данни за такива действия на обвиняемите обаче
липсват в показанията на пострадалия А. Ц., включително и тези дадени по реда
на чл.223 НПК. Там той заявява, че е бил блъснат в гърба, като единият от
нападателите му е взел портфейла, а другият му е взел парите.
На последно място, но не и по важност, при повдигане
на обвинението самоличността на обвиняемия Н. отново е посочена невярно, като
невярно са посочени и номерата на делата, касаещи квалифициране на едното от
деянията му.
Изхождайки от същността и предназначението на
обвинителния акт, с основно значение при осъществяване на обвинителната
функция, е недопустимо присъствието в него на подобни неточности, които внасят
неяснота в обвинението и пречат на същия да изпълни своята процесуална роля.
С оглед
изложените съображения, намирам, че единствения начин за поправяне на
констатираните нарушения, безспорно довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемите е съдебното производство да бъде прекратено и делото да се върне на
прокурора, за да бъдат същите отстранени.
Водим от горното и на основание
чл.249 ал.2 вр.чл.248 ал.2 т.3 НПК, като съдия–докладчик
Р А З П О Р Е Д И Х:
Прекратявам съдебното производство по НОХД
№ 474/16 г.по описа на ОС Враца.
Връщам делото на ОП Враца за отстраняване
на визираните нарушения.
Разпореждането е окончателно.
Съдия докладчик: