Р Е Ш Е Н И Е
№ 80/27.01.2021
година, град Б.,
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на осемнадесети
януари, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.
разгледа адм.д. № 2094/2021 година.
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр).
Образувано е по жалба Н.Р.М. ***
против решение № 648/21.07.2021 година по преписка № 140/2019 година на
петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация
(КЗД).
С обжалваното решение е установено,
че Н.М. (ответник по преписката), като директор на ОУ „Х.Б.“ – село T., община К.,
е осъществила спрямо С.Г. (жалбоподател по преписката) дискриминация под
формата на „тормоз“ въз основа на признаците „възраст“ и „лично положение“ като
на основание чл. 78 ал. 1 във връзка с чл. 47 т. 3 от ЗЗДискр на М. е наложена
глоба в размер на 300 (триста) лева.
В жалбата се оспорва
законосъобразността на решението. Твърди се, че не е налице каквато и да е
дискриминация, а е налице трудовоправен спор, свързан със съкращаването на
щатната бройка, заемана от С.Г. в училището. Заявява се, че решението е
тенденциозно и постановено при неравно третиране на страните в производството
пред КЗД. Иска се отмяна на решението.
Ответникът – КЗД - чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Б. оспорва жалбата.
Заинтересованата страна С.Г., чрез
процесуален представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
След
като съпостави доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа
обстановка.
Към средата на януари 2019 година С.Г.
е заемала длъжност „заместник – директор“ в ОУ „Х.Б.“ в село T., община К..
Директор на училището е била Н.М..
На 14.01.2019 година със заповед №
179/14.01.2019 година директорът на училището е утвърдил промяна в щатното
разписание на училището, предвиждащо закриването на една щатна бройка –
длъжността „заместник - директор“ (лист 64).
На същата дата със заповед №
181/14.01.2019 година директорът М. е
утвърдила новото щатно разписание на училището, в сила от 15.01.2019 година
(лист 65 и 66).
Предвид приетото ново щатно
разписание, с писмо изх. № 250/23.01.2019 година директорът М. е поискала от С.Г.
– в тридневен срок от получаването на писмото – да предостави информация дали
не попада в някоя от категориите на защитени лица по смисъла на чл. 333 от
Кодекса на труда (лист 74).
На 23.01.2019 година директорът М.
отправила покана до ръководителя на синдикалната организация на Съюза на
българските учители към КНСБ в ОУ „Х.Б.“ - за участие в съвещание с
ръководството на училището за обсъждане на необходимостта от намаляване
числеността на персонала и възможностите за пренасочване на съкратените служители
(лист 67).
На 24.01.2019 година насроченото
съвещание е проведено. В рамките на съвещанието директорът на училището и
синдикалният лидер са обсъдили необходимостта от съкращаване на персонала
поради намаления брой ученици и недостига на финансови средства. Приели са, че
следва да бъде съкратена длъжността „заместник - директор“, че подбор няма да
се извършва, тъй като това е единствен щат по длъжностното разписание, както и
че не съществува възможност от пренасочване на персонала, който предстои да
бъде освободен (лист 68).
На 25.01.2019 година от заместник –
директора Г. е постъпило уведомление до директора на училището, че Г. попада в
защитена категория, тъй като от 1998 година е член на Синдиката на българските
учители и редовно си е заплащала членския внос (лист 73).
На 25.01.2019 година ръководството
на синдикалната организация в училището е обсъдило на свое заседание
предстоящото съкращаване на щат в училището и е излъчило трима членове, които
да изразят в писмено становище позицията на организацията по предложението на
директора за съкращаване на длъжността „заместник - директор“ (лист 70).
На 28.01.2019 година, на основание
чл. 10 т. 3 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 11.06.2018 година, директорът М. е поискала от
синдикалната организация в училището писмено съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение на С.Г. на длъжността „заместник – директор по
учебната част“ (лист 69).
От 28.01.2019 година С.Г. е излязла
в отпуск по болест, първоначално с диагноза „други остри инфекции на горните
дихателни пътища с множествена локализация“ (до 01.02.2019 година), след това с
диагноза „остър бронхит от друг уточнен агент“ (от 02.02.2019 година до
08.02.2019 година), а впоследствие с диагноза „грип с други прояви,
неидентифициран вирус“ (от 09.02.2019 година до 16.03.2019 година). За
цитираните периоди от време на Г. са издадени болнични листове, в които е
предписан режим на лечение „домашно амбулаторен“ и „болничен“/“домашно
амбулаторен“ (лист 39 - 41).
С протокол № 11/30.01.2019 година
синдикалната организация в училище „Х.Б.“ е дала писмено съгласие за
съкращаването на С.Г. (лист 71).
На 07.03.2019 година С.Г. е подала
заявление до НОИ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а на
14.03.2019 година е подала и заявление до директора на ОУ „Х.Б.“ за изчисляване
и изплащане на полагащо се обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, поради придобито
право на пенсия (лист 50 и 49).
На 12.03.2019 година със заповед №
312 директорът М. е прекратила трудовото правоотношение на С.Г. с училището поради съкращаване на щата и е
разпоредила на Г. да бъдат изплатени обезщетения по чл. 220 ал. 1 и чл. 224 ал.
1 от КТ (лист 61 или 11).
На 29.03.2019 година със заповед №
345 и на основание чл. 259 ал. 1 от ЗПУО, директорът М. е разпоредила на С.Г.
да бъдат изплатени обезщетения по чл. 220 ал. 1, чл. 224 ал. 1 и чл. 222 ал. 3 от КТ, както и Г. да
възстанови сума за представително облекло за остатъка от дните след
прекратяване на трудовото правоотношение до края на календарната 2019 година
(лист 60).
На 15.04.2019 година С.Г. е подала
жалба в КЗД за дискриминирането ѝ от директора М. по признак „лично
положение“ и „възраст“. В жалбата е посочено, че през март 2019 година М. е
закрила бройката „заместник - директор“ в училището и е съкратила Г. без право
на подбор, което е тълкувано от жалбоподателя като лично отношение, поставящо я
в неравностойно положение спрямо останалите ѝ колеги както и като
причина, принудила я да подаде заявление за ранно пенсиониране, което я ощетява
(лист 8).
На 03.06.2019 година по подадената
жалба - с разпореждане на председателя на
КЗД - е образувана преписка № 140/2019 година, а преписката е
разпределена на конкретно посочен петчленен състав за разглеждане (лист 14).
На 05.06.2019 година по преписката е
определен докладчик от петчленния състав, а на 25.06.2019 година на докладчика
е определен и подпомагащ експерт от комисията, който да извършва „необходимите
действия, свързани с проучването по преписката, като ги съгласува с
докладчика…“ (лист 16 - 17).
На 05.07.2019 година от докладчика
по преписката в КЗД е изпратено писмо до жалбоподателя Г. с искане за
прецизиране на оплакванията, които е направила, за посочване на лица за
сравнение (за установяване на неравнопоставеност), както и за конкретизация в
какво се изразява твърденият от нея акт на нарушение на ЗЗДискр (лист 18).
На 11.07.2019 година от С.Г. е
представено уточнение. В него госпожа Г. е заявила, че поради психически
тормоз, който ѝ е упражняван от директора М., тя се е разболяла и се е
наложило да постъпи в болница, болничният ѝ лист е бил обжалван
(неуспешно) от работодателя, а през периода на боледуване е бил закрит щата,
заеман от нея, което е наложило предприемане на действия за ранното ѝ
пенсиониране. Посочила е, че на работното си място има лични вещи и над 250
лични книги, но не е било допусната да ги прибере, както и че след 06.06.2019
година е установила, че телефонният ѝ номер е свързан с обява за
представяне на сексуални услуги и е започнала да получава обаждания с подобно
съдържание, което възприема като психически тормоз и телефонен тероризъм (лист
20, 22 и 19).
На 19.07.2019 година докладчикът по
преписката в КЗД отново е изпратил писмо до жалбоподателя Г. с ново искане за
уточнения на твърденията ѝ, тъй като е приел, че от оплакването ѝ
не е възможно да се установи срещу кого е насочена жалбата и по какъв признак
се твърди дискриминация (лист 26).
На 29.07.2019 година от
жалбоподателя е представено второ поред писмено уточнение. В него Г. е посочила,
че оплакването е насочено срещу директора на училището Н.М.. Заявила е, че се
счита за дискриминирана по признаците „възраст“, „образование“, „лично
положение“ и „обществено положение“, защото при извършеното съкращаване на щата
Н.М. не я е пренасочила към друга длъжност и я е лишила „от право на подбор по
образование, квалификация и възраст“. Според жалбоподателя, така тя е била
поставена в неравностойно положение спрямо други свои (ненаименовани) колеги -
педагози в образователната институция, отговарящи на условията за пенсиониране,
но „с по – нисък образователен ценз и квалификация и възраст“. Г. е заявила, че
е дискриминирана по повод размера на намалената пенсия заради възрастта, която
не ѝ достига, както и че обжалването на болничния ѝ лист от М. е
доказателство за тормоз и лично отношение (лист 24).
На 20.11.2019 година докладчикът по
преписката в КЗД си е направил отвод. Той се е мотивирал, че е формирал
„предварителна нагласа за резултата“ по случая и че преписката не следва да се
разглежда от КЗД, защото е налице евентуално нарушение на трудовото
законодателство, а не на антидискриминационното и комисията няма правомощия да
решава спора (лист 27).
На 26.11.2019 година, след
направения отвод, петчленният състав, разглеждащ преписката е изменен, като от
него е отстранен докладчика и е определен нов докладчик, който – на 09.01.2020
година – също си е направил отвод с мотиви за „витаещата в КЗД уникална, макар
и дълбоко невярна, инженерно – юридическа философия за хипотетични
евентуалности за възникване на съмнения за преднамереност“ (лист 28 - 31).
Така, по преписката е назначен нов
(трети поред) докладчик, който е уведомил ответника – госпожа М. – за
подадената жалба и е изискал от нея писмено становище с обяснение по фактите и
обстоятелствата, изложени в инициативния документ и двете уточнения, копия от
които са били приложени към писмото (лист 33 - 35).
На 24.06.2019 година директорът Н.М.
е подала становище – възражение по преписката в КЗД. Във становището тя е
отрекла върху жалбоподателя да е оказван тормоз, а от действията на
ръководството на училището да е възникнала дискриминация по признаците
„възраст“ и „лично положение“, защото твърденията не са обосновани с конкретни
факти. По предприетото съкращаване на длъжността „заместник - директор“ е било
посочено, че тя е само една и няма как да се извърши подбор, че е било получено
предварително съгласие от синдикалната организация в училището, както и че е
било получено разрешение от „Инспекция по труда“ – Б.. М. е уточнила, че не е
налице лично отношение към Г., че изменението на възнаграждението ѝ е
резултат от промяната на начина на изчисление на всички възнаграждения и че
поисканите от Г. фишове от заплати съдържат лична информация и ръководството на
училището не е получавало пълномощно, с което Г. да е упълномощавала трето лице
да извърши такова фактическо действие. За книгите, които от жалбоподателят се е
твърдяло, че не са върнати от ръководството на училището, ответникът е
посочила, че сред колектива е известно, че Г. е заявявала, че книгите са
подарък на училището, но доколкото няма документи за такова дарение, съществува
пълна неяснота кои и какви книги са собственост на Г., за да ѝ бъдат
върнати. В становището си директорът М.
е посочила единадесет свидетели (с три имена, длъжност и телефонен номер за
връзка), някои от които бивши служители в учебното заведение - за опровергаване на твърденията на С.Г.. От
страна на ответника са били представени и множество писмени доказателства за
установяване наличието на трудовия спор между жалбоподателя и училището (лист
36 - 38).
В крайна сметка, след събиране на
цитираните доказателства, от последния докладчик по преписката е изготвен
доклад – заключение по случая, в който е извършено систематизиране на
направените в хода на проучването действия “и фактическата обстановка в общ
план“. На практика в този доклад е преписано съдържанието на писмените
доказателства, представени от жалбоподателя и ответника по преписката, както и
твърденията на страните – по депозираните писмени становища и уточнения (лист
81 - 84).
На 03.02.2021 година преписката е
разгледана от петчленния състав на КЗД, искането на ответника за разпит на
свидетели е отхвърлено с мотив, че спорът е относно равнопоставеност в
третирането на жалбоподателя, а относно личностните му качества, приети са
доказателствата по преписката и е даден срок за представяне на писмени бележки
от страните (лист 88 - 90).
На 21.07.2021 година с обжалваното
решение съставът на КЗД е приел, че жалбата е основателна и спрямо С.Г. е била
осъществена дискриминация под формата на тормоз въз основа на признаците
„възраст“ и „лично положение“. КЗД се е мотивирала, че твърдението на
жалбоподателя за липса на подбор при извършеното съкращаване не е било оспорено
успешно от ответника, а липсата на пренасочване към друга длъжност на съкратената
е обстоятелство, доказващо преследването на единствена цел – прекратяване на
трудовото правоотношение на Г. с училището. Според КЗД, директорът М., водена
от личностни подбуди към жалбоподателя, е прекратила трудовото ѝ
правоотношение по време на ползване на отпуск по болест, като е използвала
формално законен ред за това (получавайки съгласието на синдикалната
организация в училището и разрешението на „Инспекция по труда“ - Б.). Съставът
на КЗД е приел, че действията на М. по оспорването на болничния лист на Г.,
отказът да бъдат върни личните книги на Г. от библиотеката на училището, а също
телефонните обаждания на номера на жалбоподателя, представляват „тормоз“ спрямо
Г., довел до накърняване на достойнството ѝ, както и до създаване на
враждебна и обидна среда в колектива по отношение на жалбоподателя. като е приел, че от ответника
не са представени убедителни доказателства в подкрепа на твърденията, че не е
налице дискриминация, съставът на КЗД е наложил наказание „глоба“ на ответника М..
По делото като свидетел е разпитана К.
Н. – служител в училището през процесния период. Тя отрича да е ставала
свидетел на конфликти между госпожа Г. и госпожа М.. Заявява, че С.Г. е била
съкратена поради съкращаване на щатната бройка, която е заемала. Поддържа, че
за целия период на работа в училището (от 1996 година) единственият болничен
лист, който е бил обжалван от работодателя, е болничният лист на С.Г. (лист 135
стр. 2 – 136 стр. 2).
В производството пред комисията,
госпожа Г. е изложила твърдения, че на работното си място е била третирана от
директора М. по – неблагоприятно спрямо други учители в същото училище, според
нея - също в пенсионна възраст, като е била съкратена без извършването на
подбор, а това – наред с обстоятелството, че е била оставена без доходи, я е
принудило да подаде заявление за ранно пенсиониране. Отделно е заявила, че
поради психически тормоз от страна на директора се е разболяла и се е наложило
да постъпи в болница, а болничният ѝ лист е бил обжалван от работодателя
(лист 8 и 19 - 20).
Основателността на тези твърдения е
отхвърлена в писмено становище, подадено от Н.М. до комисията. Според госпожа М.,
извършването на подбор при съкращението на С.Г. е било обективно невъзможно,
защото на съкращение е подлежала позицията „заместник - директор“ (единствена
бройка), докато учителите, за които са изложени твърдения от Г. – във връзка с
неравноправното ѝ третиране (М. Т. и Ив. М.) - са на щат „старши учител в
начален етап“. Отделно директорът М. е приложила копия от болничните листове на
С.Г. (за периода 28.01 – 16.03.2019 година), както и фишове за изплатено
възнаграждение на госпожа Г. за януари 2019 година и за март 2019 година (лист
39 - 44).
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната
разпоредба на чл. 68 от ЗЗДискр. Подадена е в срок и от активно легитимирано
лице – адресат на акта, засегнат неблагоприятно от правните последици, породени
от него.
Разгледана по същество, след
проверка на административния акт съгласно чл. 168 ал. 1 от АПК във връзка с чл.
146 от АПК, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно
чл. 47 от ЗЗДискр. В съответствие с чл. 48 ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 54 от
ЗЗДискр, решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане на председателя на
КЗД.
Актът е постановен в предписаната от
закона форма и при спазване на приложимите процесуални правила. Видно от
проведеното проучване, органът е положил усилия за изясняване на релевантните
за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило
за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация. Н.М. е надлежно конституирана в производството пред комисията и
ѝ е дадена възможност да изрази становище по твърденията на С.Г., както и
да представи доказателства. В
решението са изложени съображенията, обосноваващи крайния постановен правен
резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е преценила събраните по преписката
доказателства, съгласно чл. 36 ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е
обсъдила обясненията и възраженията на страните. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като е
осигурила в пълна степен правото на защита на страните.
Решението на КЗД, обаче, противоречи
на приложимото материално право.
Нормата на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр забранява
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Разпоредбите на чл. 4 ал. 2 - 3 от
ЗЗДискр съдържат определения на понятията "пряка дискриминация" и
"непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от
закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или
категория лица в по - неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.
По смисъла на ал. 2 на същата норма, пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.
В разпоредбата на § 1 т. 7 от ДР на
ЗЗДискр е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране",
а именно - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга
права или законни интереси.
От анализа на цитираните норми
следва извода, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр,
е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице (т. е.
неблагоприятното отношение) трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от
ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по - неблагоприятно
третиране на лицето в конкретния случай, а е необходимо да се докаже още, че
това третиране е извършено съзнателно по някой/и от признаците, очертани в чл.
4 от ЗЗДискр, и е налице пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него.
С оглед на изложеното, за да се
приеме, че с действията си директорът М. е третирала по-неблагоприятно С.Г. на
работното ѝ място при упражняване правото ѝ на труд - в сравнение с
други служители, и действията имат дискриминационен характер, то следва те да се
основават на някой от признаците „лично положение" или „възраст" на
засегнатото лице, както и да не са били обективно оправдани с оглед на преследваната
от закона цел и/или средствата за постигане на тази цел да са били неподходящи.
Изрично с разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр е предвидено също така, че тормозът
на основа на признаците по чл. 4 ал. 1 се смята за дискриминация.
В процесния случай съдът приема, че от
доказателствата по делото може да бъде направен еднопосочен извод, че С.Г. не е
била третирана по – неблагоприятно от останалите служители в училище „Х.Б.“ –
село T., на основаната на признаците „възраст" и „лично положение",
както и че по отношение на нея не е бил упражняван „тормоз“ по смисъла на § 1
т. 1 от ДР на ЗЗДискр, в какъвто смисъл е обжалваното решение на КЗД.
Съгласно специалната норма на чл. 9
от ЗЗДискр, страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да представи
факти, от които може да се направи обосновано предположение, че е налице
дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно
третиране не е нарушено.
В производството пред комисията
госпожа Г. е изложила факти, въз основа на които да бъде направено
предположение за нейното дискриминиране от директора М., но в отговор от Н.М.
са били представени убедителни писмени доказателства, с които твърденията на
сигнализатора Г. са опровергани. Тези доказателства неоснователно не са били
кредитирани от състава на КЗД.
Не е налице установената от
комисията дискриминация на С.Г. по признак „възраст“, защото липсват конкретни
действия с дискриминационен характер на базата на този признак. Дискриминация
на основата на признак "възраст" би била налице когато при сравними
сходни обстоятелства лице или група лица се поставят в по - неблагоприятно
положение в сравнение с останалите единствено
с оглед на възрастта им, каквито обстоятелства не се установяват по отношение
на госпожа Г. (с оглед на нейната възраст) в настоящото производство. Щатната
бройка „заместник - директор“, заемана от Г., е съкратена от щатното разписание
на училището, но от преписката се установява, че това не е направено с оглед
възрастта на Г., отнесена към възрастта на останалите ѝ колеги, а поради
обективна необходимост от съкращаване на разходите за издръжка на училището.
Отделно от това, длъжността на Г. („заместник - директор“) не е съпоставима с
длъжностите на останалите учители на пенсионна възраст („старши учител в
начален етап“), за които директорът М. признава, че и до момента продължават да
полагат труд в училището. За да се приеме наличието на дискриминация по този
критерий, би следвало при еднаквост на заеманите длъжности (каквато в случая
липсва), госпожа Г. да е била съкратена единствено поради по-напредналата си
(или съответно по - ниската си) възраст спрямо останалите си колеги. Подобни
факти не са излагани от сигнализатора до комисията, а и не са установявани
допълнително в производството през КЗД. Направено е изявление, че, освен Г., в
училището е имало и други преподаватели на пенсионна възраст, но именно тя е
била съкратена (а те - не), от което съдът прави извод, че липсва каквото и да
поставяне на Г. в по – неблагоприятно положение по критерия „възраст“ спрямо
останалите ѝ колеги. Налице е съкращаване на щата, което е извършено при
спазване на изискването за получаване на предварително разрешение от органите
на ИТ и на синдикалната организация, в чието управително тяло е била госпожа Г..
От материалите, съставляващи
административната преписка, не се констатира и дискриминация на С.Г. по
признака „лично положение“. За разлика от други защитени признаци - пол, раса,
религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на
човека, защитеният признак „лично положение" няма еднозначно, изначално
прието обективно съдържание. Това обстоятелство налага по отношение на този
признак установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим,
обективен, същностен за личността, белег, който позволява да бъде прилаган
еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона
и абсолютната забрана за пряка дискриминация. От фактите по делото не може да
бъде изведен значим за личността на С.Г. белег, обуславящ различното третиране,
както и - сам по себе си - обосноваващ
същностен за нейната личност белег, който я отличава от другите колеги –
служители в училището - и който би могъл
да бъде съдържание на защитения признак „лично положение". Към момента на
твърдяната дискриминация госпожа Г. е учител с многогодишен стаж и в края на
преподавателската си кариера, заема (единствената в училището) длъжност
„заместник - директор“, чието съкращаване е било предвидено с приетото ново
щатно разписание. В производството пред КЗД не са представени доказателства, а
не са изказани и твърдения в тази насока, че в училището – по щат – е имало
свободна длъжност, на която С.Г. да бъде преместена реално, след съкращаването
на длъжността „заместник - директор“ и това не е сторено от директора М. (което
би било индиция за неравноправно третиране на база личното положение на Г.).
Затова съдът приема, че изявлението в обжалваното решение, че със законни
средства – съкращението – жалбоподателят М. е преследвала цел, водеща до
дискриминация – прекратяването на правоотношението на Г., е необосновано.
Не почиват на никаква
доказателствена база и твърденията в решението на КЗД, че с действията си по
оспорване на болничните листове, с отказа да бъдат върнати лични книги на
госпожа Г. от библиотеката на училището, както и с телефонните обаждания към
нея, след „процесните събития, ответната страна е осъществила „тормоз“ спрямо Г.“.
Съгласно легалното определение на
понятието "тормоз", съдържащо се в § 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр, това е
всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4 ал. 1, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда.
Съдебната практика еднопосочно
приема, че фактическият състав на тормоза включва:
1. изпълнително деяние - действие
или бездействие на определено лице спрямо друго лице;
2. защитен признак по чл. 4 ал. 1 от
ЗЗДискр;
3. цел или резултат - накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна
среда;
4. причинно-следствена връзка между
тях.
В конкретния случай не се доказва по
делото, както и в административното производство, че всички тези елементи на
фактическия състав на тормоза, на основаната на признак „лично положение"
и „възраст", са налице по отношение на С.Г.. Следва да се има предвид, че
не всеки конфликт при или по повод на трудови правоотношения между страните
може да се третира като проява на дискриминация под някоя от законовите форми,
а само тези случаи, при които нежеланото поведение спрямо дискриминираното лице
е провокирано от някой от признаците по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. При липсата на безспорни
доказателства в тази насока, в конкретния случай напълно неправилно
административният орган е приел, че има основания за квалифициране на
поведението на Н.М. като
"тормоз" и незаконосъобразно е счел за доказани и основателни
оплакванията за нарушение на закона.
Н.М. е оспорила болничните листове,
издадени на С.Г.. Това действие не е незаконосъобразно, защото приложимото
право изрично дава подобна възможност на работодателя. Фактът, установен при
разпита на свидетеля в последното съдебно заседание, че от всички издавани
болнични листове на служители в училището (от 1996 година) единствено тези на
госпожа Г. са били обжалвани, не обосновава достоверност на тезата за лично
отношение към нея. Болничният лист подлежи на обжалване във всички случаи,
когато работодателят има основание да счита, че е бил издаден неправомерно и
предприемането на това действие е предоставено именно на неговата преценка. По
административната преписка не са събрани доказателства за неправомерно издаване
на болнични листове на (други) служители в училището, които, обаче, не са били
обжалвани своевременно от директора, за да се приеме, че с това си действие
директорът М. е упражнила „тормоз“ и е накърнила достойнството на С.Г.. Видно
от съдържанието на болничните листове, в началото на 2019 година С.Г. е била
диагностицирана първоначално с „остра инфекция на горните дихателни пътища“,
след това с „остър бронхит“, а накрая с „грип с други прояви, неидентифициран вирус“,
за което са ѝ били издадени и съответните болнични листове. Нито една от
така поставените диагнози, обаче, не кореспондира, дори и косвено, с
твърденията на Г. до докладчика по преписката ѝ в КЗД, че се е разболяла
„поради психическия тормоз“, наложен от директора М., която, освен това, е
обжалвала и листовете (лист 19).
Неясно от какви доказателства по
преписката КЗД е направила и извод, че отказът да бъдат върнати книгите на
госпожа Г. от библиотеката на училището при пенсионирането ѝ е друга
проявна форма на „тормоз“ спрямо нея. По делото се установи, че училището няма
обособена собствена библиотека, а за книгите на госпожа Г. (за които
жалбоподателят не отрича, че са постъпили в училището преди време) не е
съставен списък, опис, приемателно – предавателен протокол или друг
удостоверителен документ, от който те да бъдат индивидуализирани, за да бъдат
върнати при поискване. От самата С.Г. в
административното производство, а и пред съда, не са представени и доказателства
за това кои конкретни книги тя е оставила в училището и - следователно – има
право да получи обратно, т.е. напълно неясно е в какви граници следва да бъде
упражнено претендираното от нея право на собственост върху книги, намиращи се в
училището. Затова отказът от страна на директора М. да върне книги, поискани в
обща форма от Г., по никакъв начин не може да бъде характеризиран като „тормоз“
спрямо С.Г.. Между страните не е спорно, че в училището се съхраняват и книги,
които не са донесени от С.Г., затова при липса на доказателства кои от тях са
нейни и кои са собственост на училището, житейски логично и напълно
законосъобразно госпожа Г. не е получила нищо. Предоставянето на безконтролен
достъп до всички училищни книги – при липса на каквито и да е доказателства кои
са и кои не са собственост на Г., би означавало този въпрос да бъде оставен на
волята и добросъвестността на заявителя. Не такъв е смисълът на изискванията за
контрол и добро управление към директора на училище, съдържащи се в
разпоредбите на чл. 257 – 258 от Закона за предучилищното и училищното
образование.
Що се отнася до частта от мотивите в
решението на КЗД, с които е прието, че от директора М. върху С.Г. е бил
упражнен „тормоз“ предвид започналите обаждания на телефонния номер на Г. по
подадена обява в интернет – страница със сексуален характер, настоящият съдебен
състав приема, че това съждение не е подкрепено от абсолютно никакви
доказателства или дори косвени данни. В административното производство не е
установено (и не са направени опити в тази насока) кое е лицето, подало обявата
с посочения номер на С.Г., за да бъде свързано – по какъвто и да е начин – с Н.М.,
а оттам – да бъде прието, че обажданията са част от констатирания „тормоз“
върху Г..
По изложените съображения, съдът
приема, че жалбата е основателна и решението следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на
основание чл. 143 ал. 1 от АПК, съдът приема, че Комисията за защита от
дискриминация следва да заплати на жалбоподателя М. разноски в общ размер 310
(триста и десет) лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Затова, на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 648/21.07.2021
година по преписка № 140/2019 година на петчленен разширен заседателен състав
на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Комисията за защита от
дискриминация да заплати на Н.Р.М. с адрес ***,
сумата от 310 (триста и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаването
му.
СЪДИЯ: