Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на десети септември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1770 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „Класик Фуд“ ЕООД, депозирана чрез
адв.П. срещу Решение № 882 от 23.06.2020г. постановено по НАХД № 597/2020 г.,
по описа на ВРС, с което е изменено
Наказателно постановление № 03-010554/07.11.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 153 ал.2 от КТ,
на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1700 лв. като „имуществената санкция” е намалена на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване
на ново, с което Наказателното постановление да бъде отменено изцяло с присъждане
на направените разноски за настоящата съдебна инстанция.
Пред
настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба. Позовава се на
установена грешка в изготвяне на графиците, както и че П. не е полагала труд на 29.07.2018г., а е била
на медицински преглед и й е било предписано двудневно лечение. Сочи, че в
действителност няма издаден болничен лист, но това не означава, че лицето е
било на работа, което се установява от
свидетелските показания, които съдът не е кредитирал. По съществото на
спора отправя искане за отмяна на решението на Районен съд-Варна и постановите
ново, с което да бъде отменено изцяло издадено Наказателно постановление.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба и по съществото на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след
като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на „Класик Фуд“ ЕООД, против
наказателно постановление № 03-010554/ 07.11.2018 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на дружеството за нарушение на
чл. 153 ал. 2 от КТ на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ
е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева.
За да измени процесното НП въззивния съд е приел,
че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения
на процесуални правила. По същество е приел, че описаното в акта и
наказателното постановление нарушение се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и дружеството не е спазило изискването по
чл.153, ал.2 от КТ, тъй като при установено месечно изчисляване на работното
време съгласно правилника за вътрешния трудов ред не е гарантирало
непрекъснатата седмична почивка на служителката А. П не по-малко от 36 часа. Доколкото нарушението
е извършено за първи път, съдът е приел, че определено към минималния размер
наказание се явява справедливо и съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е
преценено като неправомерно съгласно вмененото противоправно деяние. От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление са проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства и се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че
за периода 29.07.2018 – 05.08.2018г. служителката на дружеството касатор е
работила в стопанисвания от търговеца обект - кафе „М.” на длъжност „обслужващ
бар” без почивка, въпреки че чл.153 ал.2 от КТ изисква при сумирано
изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да не е по-малко
от 36 часа. Безспорно е, че съгласно чл. 142 ал. 2 от КТ, работодателят може да
установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната
продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време
може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до
1 час над намаленото им работно време. Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 2 от КТ, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата
седмична почивка е не по-малко от 36 часа - нещо, което в случая не е
съобразено от работодателя, видно и от
отчетните форми, от които се установява, че служителката е работила 8
последователни дни без почивка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна
страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414 ал. 1 вр.
чл. 153 ал.2 от Кодекса на труда, като правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган.
Правилно
и обосновано ВРС е възприел като неоснователно възражението на дружеството за
допусната техническа грешка, доколкото извод за това свидетелката К.-П.управител
на обекта прави по изявление за принципно спазване правилото за работни и
почивни дни, а конкретната грешка в
графика счита, че е налице, тъй като е било установено нарушение от контролните
органи. Отделно от това не си спомня дали П е била на работа. ВРС е направил
обоснован извод и досежно неоснователност на възраженията за твърдяната
нетрудоспособност на служителя П, поради което правилно е
приел за доказано извършеното нарушение.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел, че размера на наложеното
наказание е необосновано завишен. В хода на производството не са събрани
доказателства, установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
В тази връзка ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че следва размера на
наложената имуществена санкция от 1700 лева, да се намали в рамките на
минималния предвиден от закона размер от 1500 лева, който съответства на
тежестта на допуснатото административно нарушение, с което се осъществяват
изцяло целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение. Така определената от ВРС имуществена санкция в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева е справедлива, съобразявайки,
че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на наказанието да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
При този изход на спора е
неоснователно направеното от касатора искане за присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 882 от 23.06.2020г. постановено по НАХД № 597 по описа на ВРС за 2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: