Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № от 02.2010г.на Свищовския районен, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2009г. е отхвърлил предявения от „П.К. Б./Б.” гр.С.,община С. бул”Х. Б.” №, против Б. Т. К. от гр. С. ул.”П. Е. Ч.”№4, за признаване за установено по отношение на същия , че дължи на „Про Кредит Бан/. сумите 5 743.84лв. представляващи остатък от задължение по Запис на заповед издаден като обезпечение по договор за банков кредит №/31.07.2006г., ведно със законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -05.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „П.К.Б./Б.” гр.С.,община С. бул”Х. Б.” №. С жалбата се атакува решението изцяло.В жалбата са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението.Наведени са доводи ,че районния съд неправилно е приел записа на заповед за нищожен, защото според него издателя му едновременно бил определил падежа на същия на предявяване и на определена дата- 16.08.2001г.Тези изводи на съда не били съобразени с възможността издателя да определи по-дълъг или по-къс срок на предявяване. Моли да се отмени решението и вместо него се постанови друго с което искът бъде изцяло уважен. Жалбата е подадена в ср¯к- на 24.02.2010г. В срока за отговор на жалбата е постъпил такъв от Б. Т. К. от гр. С. ул.”П. Е. Ч.”№. С отгвора се оспорва основателността на жалбата .Навежда довод,че чл.486 от ТЗ изчерпателно е посочил възможностите на издателя на записа на заповед да определи падежа,и същия не разполага с друга възможност освен посочените в текста на чл.486 от ТЗ.Моли да се потвърди решението на районния съд. Жалбата като подадена в срока по закона и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. Постановеното от районния съд решение е допустимо и валидно. Пред Свищовския районен съд е предявен от ищеца „П.К. Б/Б.” гр.С.,община С. бул”Х. Б.” №1., против Б. Т. К. от гр. С. ул.”П. Е. Ч.”№4, иск с правно основание по чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Б. Т. К., че същия дължи на „П.К. Б. сумите 5 743.84лв. представляващи остатък от задължение по Запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за банков кредит №/31.07.2006г. ведно със законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 08.2009г. до окончателното изплащане на сумата и направени разноски. В исковата молба ищецът твърди,че на 07.2006г. в гр. С. лицето Е. Г. Я. с ЕГН * издал Запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил да плати на „П.К. Б./.” сумата 13 929 .69лв.,като краен срок на предявяване на записа на заповед определил датата 16.08.2011г.Местоизпълнението по записа било определено в седалището на банката по сметка на банката или в брой на гишетата на същата.Този запис на заповед бил авалиран от ответника Б. Т. К. с ЕГН от гр. С..За разлика от обикновеното поръчителство задължението на авалиста е самостоятелно задължение и възниква единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста, и е независимо от задължението което обезпечава.Съгласно чл.513 ал.1 от ТЗ авалиста отговаря солидарно с издателя на менителничния ефект .Издадения запис на заповед съдържал всички изискуеми реквизити по ТЗ, същия е действителен и е породил менителнично задължение на авалиста- ответник Биерол Т. К.. Записът на заповед бил издаден като обезпечение по договор за банков кредит №/31.07.2006г.,сключен между „П.К.Б./.” гр.С., като кредитор и Е.Г.Я. с ЕГН, като кредитополучател и М.Е.Я. ЕГН* като солидарен длъжник. По силата на този договор банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 10 000лв., които кредитополучателя се задължил да погасява главницата и договорената лихва.Длъжниците по договора за кредит не изплащали редовно в срока по погасителния план погасителната вноска от 232.12лв. месечно.С анекс към договора за банков кредит №/31.07.2006г. е преструктуриран остатъка от непогасения кредит.Въпреки това длъжниците по договора за кредит системно не спазвали клаузите на договора и не погасявали задълженията си съгласно погасителния план. На 07.2009г. записа на заповед е предявен на издателя Е.Г.Я. за плащане.Волеизявлението на банката за обявяване за предсрочно изискуемост на остатъка от кредита е направяно с подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. С петитума на исковата молба ищецът е поискал да се признае за установено по отношение на Б. Т. К. , че същия дължи на „П.К.Б/. сумите 5 743.84лв. представляващи остатък от задължение по Запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за банков кредит №/31.07.2006г. ведно със законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -05.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата. С отговора на исковата молба ответника е възразил, че оспорва вземането на ищеца по отношение на него.Вземането било основано на договор за банков кредит,по който договор той не бил страна и не е поръчителствал по този договор.Моли да се отхвърли иска. По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно- икономическа експертиза.Постановено е обжалваното решение. В настоящето производство жалбоподателя подържа жалбата и доводите в същата.Моли да се отмени решението. Ответник жалбата оспорва основателността на жалбата.Моли да се потвърди решението на районния съд. Съдът като разгледа жалбата по същество намира същата за основателна. Предявен е иск с правно основание по чл.422 от ГПК. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На 07.2006г. бил сключен договор за банков кредит №/31.07.2006г., между „П.К. Б./.” гр.С., като кредитор и Е.Г.Я. с ЕГН , като кредитополучател и М. Е.Я. ЕГН* като солидарен длъжник. По силата на този договор банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 10 000лв., които кредитополучателя се задължил да погасява главницата и договорената лихва.За обезпечаване изпълнението на договора за банков кредит длъжника Е. Г.Я. с ЕГН * издал запис на заповед за сумата 13 929.69лв., с който се задължил безусловно и неотменимо при предявяване на записа на заповед, но не по-късно от 16.08.2011 да плати на „П.К. Б./.” гр.С. сумата от 13 929.69лв.Това задължение на длъжника било авалирано от ответника , който на лицевата страна на записа на заповед се задължил да плати сумата на банката при условията при които е поето задължението, като направил това волеизявление писмено и се подписал. Длъжниците по договора за кредит не изплащали редовно в срока по погасителния план погасителната вноска от 232.12лв. месечно.С анекс към договора за банков кредит №/31.07.2006г. е преструктуриран остатъка от непогасения кредит.Въпреки това длъжниците по договора за кредит системно не спазвали клаузите на договора и не погасявали задълженията си съгласно погасителния план. На 27.07.2009г. записа на заповед е предявен на издателя Е.Г.Я. за плащане. На 05.08.2009г. било внесено заявление по чл.417 от ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на представения запис на заповед , за непогасения остатък от сумата по записа на заповед, а именно за сумата 5743.84лв., ведно със законната лихва от 05.08.2009г. до окончателното и изплащане. Въз основа на заявлението и представения запис на заповед е издадена Заповед № от 06.08.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в размер на 5743.84лв.-главница остатък от задължение по запис на заповед , ведно със законната лихва от -5.08.2009г., до изплащане на задължението,както и сумата 115лв. разноски по делото, издадена по ч. гр.д.№ /2009г. на Свищовския районен съд , и изпълнителен лист на заявителя. В срока по закон е направено възражение от ответника/ авалиста/ Б. Т. К. , като е възразил,че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.На заявителя е изпратено съобщение за подаденото възражение и в предвидения в закона срок същия е предявил исковата си претенция на осн. чл.422 от ГПК. Видно от заключението на вещото лице неизплатения остатък от задължението –просрочена главница в размер на 5 620.88лв.Има забавяне на погасителните вноски на длъжниците по договора за кредит за периода 01.07.2008г. до 05.08.2009г.със 289 дни.за което е начислена наказателна лихва в размер на 66.53лв. и просрочена лихва за периода 27.07.2009г. до 04.08.2009г. в размер на 56.43лв. или общия остатък от задължението към 05.08.2009г. е в размер на 5 743..84лв. Въз основа на така установените факти съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. Налице е валидно поето задължение по действителен запис на заповед, издаден от длъжника и авалиран от ответника.Касае се за гаранционно обезпечителен запис на заповед, с който е обезпечено изпълнението на договор за банков кредит № от 31.07.2006г.Записа на заповед е издаден с падеж на предявяване, като на основание чл.487 ал.1 изр.2-ро от Търговския закон, издателя е определил по дълъг срок на предявяването , а именно до 16.08.2011г.Този извод следва от съдържанието на записа на заповед.Израза: „На предявяване на този Запис на заповед но не по късно от 16.08.2011г.” стои пред израза: „Да платя на или на заповедта на „П.К. Б./Б/”, което категорично изключва датата 16.08.2011г. да е дата на друг още един нов падеж на плащане.Следователно записа на заповед е издаден в съответствие с изискванията на чл.535, вр.чл.486 и чл.487 от Търговския закон и е действителен и валиден да породи менителничния ефект на поетото с него задължение. Ответника е авалирал този запис на заповед и отговаря самостоятелно и вместо длъжника за изпълнението на поетото задължение.В случая не е необходимо записа на заповед да е предявен на авалиста.С подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение авалиста е уведомен за изпълнение на задължението, и както вече се посочи по горе-същия е възразил в срока по закона. Тъй като размера на отговорността по поетото задължение в случая е обусловено от размера на задължението по обезпечената със записа на заповед каузална сделка- договора за кредит,и след като е установено ,че от поетото задължение по записа на заповед длъжниците са погасили част от цялото задължение и е останал непогасен остатък от 5 743.88лв. към 05.08.2009г., то ответника носи отговорност за този размер на задължението, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата.Ето защо следва да се признае за установено по отношение на ответника ,че вземането на ищцовата банка по Заповед № от 06.08.2009г. по ч.гр.д.№/2009г. на Свищовския районен съд съществува в размер на сумата 5 743.88лв. , ведно със законната лихва, считано от 05.08.2009г. до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на закона е приел, че волеизявлението на издателя не представлява валиден запис на заповед, защото същия бил определил в нарушение на чл.486 от ТЗ два падежа на плащане на задължението - на предявяване веднъж и най- късно на 16.08.2011г.От една страна районния съд е игнорирал съдържанието на това волеизявление, като не е съобразил,че датата 08.2011г.е поставена пред израз: „Да платя на или на заповедта на „П.К.Б./Б/” и от друга страна, поради това съдържание на ценната книга тази дата не представлява друг нов конкретен падеж на плащане, а крайния ден на установения от издателя по-дълъг срок на предявяване, който издателя има възможност по силата на разпоредбата на чл.487 ал.1 изр. 2-ро от Търговския закон да установи.Този му извод е в противоречие както със съдържанието на волеизявлението на издателя, така и с разпоредбата на чл.487 ал.1 изр.2-ро от ТЗ. Ето защо обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което се признае за установено по отношение на ответника, че вземането на ищцовата банка по Заповед № от 06.08.2009г. по ч.гр.д.№/2009г. на Свищовския районен съд съществува в размер на сумата 5 743.88лв. , ведно със законната лихва, считано от 05.08.2009г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищцовата банка сумата 234лв. разноски за двете инстанции. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № от 02.2010г.на Свищовския районен, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2009г., като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Т. К. с ЕГН от гр. С. ул.”П. Е. Ч.” №,че съществува вземане на „П.К. Б/. по Заповед № от 06.08.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в размер на 5743.84лв.-главница, представляваща остатък от задължение по запис на заповед ,издаден от Е.Г.Я. с ЕГН* от гр. С. за сумата 13 929.69лв.,авалиран от Б. Т. К. с ЕГН,за обезпечение на договор за кредит №/31.07.2006г. сключен между „П.К.Б.” и Е.Г.Я. с ЕГН* на 27.07.2006г.,ведно със законната лихва от -5.08.2009г., до изплащане на задължението,както и сумата 115лв. разноски по делото, издадена по ч. гр.д.№ /2009г. на Свищовския районен съд. ОСЪЖДА Б. Т. К. с ЕГН от гр. С. ул.”П. Е. Ч.” №, да заплати на „П.К.Б. сумата 234лв. разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. Председател : Членове : |