Р
Е Ш Е Н И Е
№………./11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова, като разгледа т.д.
№ 876 по описа за 2016г, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове на „С.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, предявени срещу „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к. „********“, бл********магазин 3 на
партерния етаж, както следва: с правно
основание чл. 266, ал.1 вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД за сумата от 19 958,45
лева – главница, представляваща неизплатената част от възнаграждението на
изпълнителя съгласно чл. 27.3.2. от договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 20.11.2010г, представляваща 5% от стойността на
вземанията по следните фактури №№: 531/21.02.2011г, 483/16.03.2011г,
484/29.03.2011г, 485/05.04.2011г, 489/27.04.2011г, 490/27.05.2011г,
492/27.06.2011г, 659/29.12.2011г, 620/21.02.2012, както и 50 % от общата
стойност на фактура № 529/28.01.2011, на
основание чл. 92 ЗЗД сумата от 36 462,39 лева – неустойка за забава
плащането на задълженията формиращи главницата съгласно чл. 82 от договора за
изпълнение на строително-монтажни работи от 20.11.2010г за периода от
01.03.2012г. до 28.02.2017г, ведно с неустойка в размер на 0,1 % на ден,
считано от 28.02.2017г (датата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 21.11.2010г. между „Б.007“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, и ответникът „К.Г.“ ЕООД, в качеството на възложител,
е сключен договор за изработка, впоследствие изменен с няколко анекса, по
силата на който изпълнителят се е задължил да извърши със свои средства
определени по вид и стойност довършителни и ремонтно-строителни работи по обект
на възложителя - „Град на фонтаните“, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“.
Страните се съгласили изпълнителят да работи без аванс, като при завършване на
всеки етап от довършителните работи да му бъде заплащано 90 % от съответната
част от възнаграждението, като останалите 10% се задържат като гаранция за
точно изпълнение и се изплащат, както следва: съгласно чл. 27.3.1. от договора
5% от удържаното възнаграждение се изплаща на изпълнителя в петдневен срок от
получаване на разрешение за ползване на съответното съоръжение, но не по късно
от 30.04.2011 г., а останалите 5%, съгласно чл. 27.3.2. от договора, се
трансформират в „гаранция за задължения в гаранционния срок“ и се изплащат в
срок от една година след издаване на разрешението за ползване на сградата, но
не по-късно от края на месец февруари 2012г. Съгласно чл. 82 от договора при
забава на възложителя в плащането на дължимата сума същият дължи неустойка в
размер на 0,1% от дължимата сума, начислявана на всеки календарен ден. Ищецът
твърди, че „Б.007“ ЕООД изпълнил възложените му с договора работи точно, за
което били съставени подробни количествени сметки и актове за разплащане обр.
19, подписани от възложителя без възражения. По силата на договор за цесия,
сключен на 18.11.2013г „Б.007“ ЕООД прехвърля на ищеца „С.“ ЕООД вземанията му
срещу ответника в качеството му на изпълнител по договора за изпълнение на
строително-монтажни работи от 21.11.2010 г. и анексите към него, в т.ч.
възнаграждението по чл. 27.3.2. от договора, чието изпълнение е било отсрочено
поради предназначаването му като „гаранция за задължения в гаранционния срок“ в
общ размер на 19 968,45 лв., представляващи неизплатена сума по фактура №
529/28.01.2011 г. в размер на 50 % от общата стойност на фактурата, както и 5%
от стойността на следните фактури: № №531/21.02.2011г, 483/16.03.2011г,
484/29.03.2011г, 485/05.04.2011г, 489/27.04.2011г, 490/27.05.2011г,
492/27.06.2011г, 659/29.12.2011 г. и 620/21.02.2012 г. Считано от 01.03.2012 г.
„К.Г.“ ЕООД изпаднал в забава по отношение на задължението си да заплати частта
от възнаграждението, задържана като гаранция. Ищецът твърди, че посоченото
вземане му е прехвърлено заедно е дължимата се неустойка за забава съгласно чл.
82 от договора за изпълнение на строително-монтажни работи от 20.11.2010г,
възлизаща за периода от 01.03.2012г. до 28.02.2017г. в размер на 36462,39 лв.
Цесията била съобщена на длъжника от цедента-изпълнител по договора за
изработка с уведомително писмо от 21.11.2013г, а впоследствие и от „С.“ ЕООД с
нотариална покана, връчена на 12.12.2013г. С оглед на изложеното се иска
осъждането на ответника.
Ответникът
„К.Т.“ ЕООД оспорва исковете. Валидността на договора за цесия при твърдения,
че: не е с недостоверна датата; е нищожен, защото в договора не е посочен какъв
е размера на всяко едно вземане по изброените фактури и как е формирано то,
нито как е формирано вземането за неустойка, размера и периода, за който е
начислена неустойката по всяка фактура; предвидените в чл.7 и чл.8 отлагателни
условия правят договора неконсолидиран. Отделно от това оспорва, че: с договора
за цесия е прехвърляно вземане за неустойки съгласно чл. 82 от договора за
изпълнение на строително-монтажни работи от 20.11.2010г; че вземането за неустойката
е принадлежност към главното вземане, поради което не може да се приложи
разпоредбата на чл. 99, ал.2 ЗЗД; не е спазено изискването на чл. 20, ал. 2 от
Наредба № 2/31.07.2003г за въвеждане на строежите в експлоатация в Република
България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти, поради което клаузата на чл. 27.3.2. от
договора уреждаща по-кратки гаранционни срокове е нищожна, в резултат на това
вземането не е възникнало; налице е виновна забава от страна на изпълнителя,
тъй като не са спазени сроковете съгласно раздел 5, чл.30.1 от договора за СМР,
дейностите да не надвишават 90 календарни дни и обектът да бъде предаден в срок
до 30.04.2011г. Твърди, че има право да задържи претендираните суми като
гаранция за добро изпълнение и гаранционна отговорност на изпълнителя. Прави
възражение за погасяване по давност на исковите претенции. В условията на
евентуалност ответникът предявява възражение за прихващане на претендираните
вземания с насрещните вземания на ответника за стойността на некачествено
извършени СМР, подробно описани по вид в отговора на исковата молба и молба
уточнение то 10.04.2018г на обща стойност 96 702,23 лв.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
По
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже сключването на описания в
исковата молба договор за строително-монтажни работи от 20.11.2010г. между „Б.007“
ЕООД и „К.Г.“ ЕООД, приемането на възложените с договора работи от страна на
възложителя, настъпване на обстоятелствата в зависимост, от които е поставено
задължението на възложителя да плати частта от възнаграждението, задържана като
гаранция за задължения в гаранционния срок на основание чл. 27.3.2. от
договора, сключването на договор за цесия с „Б.007“ с предмет посочените в
исковата молба вземания, в т.ч. вземането за неустойка, начислявана за периода
след прехвърляне на главното вземане.
В
тежест на ответника е докаже възраженията си за нищожност на договора за цесия,
и за некачествено извършени СМР, че е уведомил незабавно за некачествено
извършените СМР изпълнителят по договора и че стойността за отстраняване на
некачествено извършените СМР е равна на претенцията, предмет на възражението за
прихващане.
Страните
не са в спор, че на 20.11.2010г между „К.Г.“ЕООД в качеството на възложител и „Б.007“
ООД в качеството на изпълнител е сключен договор и анекси към него
01/15.03.2011г, 1/12.08.2011 и
02/24.03.2011г, съгласно които възложителят възлага, а изпълнителя
приема да изпълни, възмездно, със свои ресурси, качествено и в срок
довършителни и ремонтно-строителни работи по „бл.*******, Бистро, подземен
гараж и помпена станция“, за обект „Град на фонтаните“, находящ се в град
София, ж.к. *******. Изпълнителят се задължава да изпълни договорените видове
работи и съпътстващите ги мероприятия във вид годен за употреба и получаване на
разрешение за ползване (т.1). Общата „ориентировъчна стойност“ на договорените
СМР възлиза на 189 099.80 лева без ДДС. След завършване на отделен етап
СМР съгласно Приложение 4 към договора, изпълнителят подготвя документите за
разплащане. А съгласно т. 18 от договора изпълнения обем СМР се отчита, със
следните документи: съставяне на подробна количествена сметка за изпълнени
видове работи; обобщена количествена сметка на изпълнението СМР; количествено
стойността сметка „Акт за разплащане – образец 19; Актове освидетелстващи
изпълнените работи съгласно Наредба №3/2003г, в това число протоколи за
проведени проби и изпитания; други документи, като: монтажен дневник, дневник
на заваръчните работи, екзекутивни чертежи и др. Некачествено извършените СМР
не се заплащат от възложителя, поправят се за сметка на изпълнителя или се
развалят за сметка на изпълнителя, след съставяне на протокол за некачествено
извършени работи от Обектовия инвеститорски контрол, в който се посочва и срок
за отстраняването им (т.23). Ако изпълнителят откаже да извърши поправянето на
работите в указания срок от Обектовия инвеститорски контрол, възложителят има
право да извърши тези работи сам или да ги възложи на друг изпълнител, в тези
случаи разходите се удържат от: текущите плащания към изпълнителя или от
гаранционната сума за добро и качествено изпълнение (т.24). В актовете образец
19 изпълнените количества СМР се умножават по утвърдената единична цена от
Приложение 1 и резултата се записва в графа стойност. Сумират се всички
резултати по вертикала от графа стойност и се получава всичко СМР. От цялата
стойност на СМР се приспадат: аванс (ако има платен такъв), гаранционните суми
съгласно т.27.3 от договора, сумата от наложени глоби и удръжки за виновни
действия на изпълнителя (ако има такива). Получената разлика, ведно с
начисленото ДДС се изплаща на изпълнителя, с изключение на гаранционните суми,
които се фактурират, но не се изплащат (т.25.3). Плащането се извършва в
5-дневен срок от приемане на издадената фактура, по банков път по сметка на
изпълнителя. Съгласно т. 27 от договора изпълнителят се съгласява да работи без
заплащане на аванс от страна на възложителя, като при завършване на етапа по
Приложение 2 получава плащане в размер на до 90% от актуваните суми съгласно
платимите акт обр.19, като се приспадат уговорените удръжки. Оставащите 10% от
платимите актове обр.19 се задържат като „гаранция
за добро и качествено изпълнение“ и се изплащат съгласно т.27.3. В
последната е уговорено, че задържаните 10% като „гаранция за добро и качествено изпълнение“ се разплащат, както
следва: 5% от платимите акт обр.19 в 5-дневен срок от получаване на разрешение
за ползване на съоръжението, но не по-късно от 30.04.2011г; оставащата сума от
5% се трансформира като „гаранция за
задължения в гаранционния срок“ и се възстановява една година след издаване
на разрешението за ползване на сградата, но не по-късно от 30.02.2012г.
При
преценка съдържанието на сключения между страните договор съдът намира, че
същият разкрива признаците на договор за строителство, чиято регламентация се
съдържа в разпоредбите на чл.160 – чл.178 ЗУТ. Субсидиарно приложение намират и
разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 ЗЗД, тъй като договорът за строителство е вид
договор за изработка. Договорът е частен диспозитивен документ, на който е
даден вид, че е подписан за ответника и третото неучастващо по делото лице „Б.007“
ООД. При липса на доказателства установяващи неавтентичността му, той обвързва
страните с правата и задълженията по него – изпълнителя със задълженията да
изпълни, възмездно, със свои ресурси, качествено и в срок довършителните и ремонтно-строителни
работи по „бл.*******, Бистро, подземен гараж и помпена станция“, за обект
„Град на фонтаните“, находящ се в град София, ж.к. *******, а ответникът със
задължението да приеме работата и да заплати уговореното в договора
възнаграждение.
Между
страните не е спорно, че в изпълнение на възложеното строителство, третото
неучастващо по делото лице „Б.007“ ООД изпълнява довършителните и
ремонтно-строителни работи по „бл.*******, Бистро, подземен гараж и помпена
станция“, за обект „Град на фонтаните“, находящ се в град София, ж.к. *******, за
което съставя актове образец 19 съгласно
изискванията на т.18 от договора за СМР от 21.11.2010г. Актовете образец 19 за
периода 15.10.2010г. – 07.09.2011г. (листове 78-183 от делото) са съставени съгласно
изискванията на т.25 от договора от 20.11.2010г. Посочени са изпълнените
количества СМР, единичната цена и сумираната обща стойност на всички извършени
СМР. От получената стойност са приспаднати: гаранционните суми съгласно т.27.3
от договора в размер на 10%, наложените глоби и удръжки за виновни действия на
изпълнителя (където има такива). Актовете са оформени като подписани за
възложителя и за изпълнителя, и следователно установяват извършването на
посочените в тях строително-монтажни дейности, и дължимото се за тях
възнаграждение на изпълнителя.
Ответникът
не оспорва и представените по делото фактури. Те също са съставени съгласно
изискванията на т.25 от договора за СМР. Фактурирано е цялото количество
извършени СМР, начислен е дължимия се ДДС.
Въз
основа на изложеното се налага извода, че възложената работата е изпълнена и е
приета от възложителя. Този извод се подкрепя и от съставените Актове образец
15 от 02.06.2011г и 18.05.2011 (актовете не са представени в цялост, но се
представят от ответника, следователно той признава съставянето им, а и няма как
сградата да бъде въведена в експлоатация, без да са съставени актовете образец
15), както и от разрешението за ползване на строежа изх.№
СТ-05-511/11.05.2012г. издадено от ДНСК. Въз основа на тях съдът приема, че строежът
е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и условията
на сключения договор, както и че сградата е въведена в експлоатация. След като
работата е изпълнена, отговаря на изискванията на по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и е
приета съгласно чл. 266 ЗЗД, възложителят дължи плащане на уговореното в
договора възнаграждение.
По
делото няма спор, че 90% от актуваните суми съгласно платимите актове обр.19 и
фактурите са платени от възложителя на изпълнителя. Падежът за плащане на оставащите
10% от платимите актове обр.19 съгласно т.27.3 от договора за СМР от
20.11.2010г е определен, както следва: 5% от платимите акт обр.19 в 5-дневен
срок от получаване на разрешение за ползване на съоръжението, но не по-късно от
30.04.2011г; оставащата сума от 5% се трансформира като „гаранция за задължения
в гаранционния срок“ и се възстановява една година след издаване на
разрешението за ползване на сградата, но не по-късно от 30.02.2012г. Посочената
дата съдът тълкува корективно като приема съгласно чл. 72, ал.1 ЗЗД, че
страните са уговорили това да бъде последния ден на месец февруари или 29.02.2012г.
С настъпване на падежа съгласно т.27.3.2 договора възложителят дължи плащане и
задържаните като „гаранция за задължения в гаранционния срок“ 5% от възнаграждението
за изпълнението и приети СМР.
Съгласно
таблица 1 и таблица 2 от заключението на ССЕ общия размер на неплатеното
възнаграждение в размер на 5% от стойността по следните фактури №№: 529/28.01.2011г.;
№531/21.02.2011г, 483/16.03.2011г, 484/29.03.2011г, 485/05.04.2011г,
489/27.04.2011г, 490/27.05.2011г, 492/27.06.2011г, 659/29.12.2011 г. и
620/21.02.2012г, възлиза на 19 968,69 лева.
Клаузата
на т.27.3 от договора за СМР от 20.11.2010г ответникът счита за нищожна като
противоречаща на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2/31.07.2003г за въвеждане на
строежите в експлоатация в Република България и минималните гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи. Възражението е неоснователно, тъй
като с клаузата не се уговарят в отклонение от цитираната императивна
разпоредба по-къс срок на гаранционната отговорност на изпълнителя, а различен падеж
на задължението за плащане на остатъчната част от възнаграждението. Това е
така, защото с клаузата от договора не е постигнато съгласие за освобождаване
на изпълнителя от гаранционна отговорност, а се третира единствено въпроса,
кога следва да бъдат платени задържаните 5% от възнаграждението на изпълнителя.
Плащането на възнаграждението не препятства възможността на изпълнителя при
настъпили скрити недостатъци в течение на гаранционния срок да се ангажира гаранционната
му отговорност.
Извод
в различна насока не следва и от забавата на изпълнителя, да изпълни
уговорените СМР съгласно раздел 5, чл.30.1 от договора за СМР от 20.11.2010г.
Забавата поражда право за възложителя, да претендира заплащане на обезщетение
за вредите от неточното във времево отношение изпълнение, но не се отразява на насрещното
му задължение да плати уговореното възнаграждение. В процесния случай
ответникът не е предявил възражение за прихващане или насрещен иск за вредите
от забавеното изпълнение, поради което и съдът, с оглед диспозитивното начало
на процеса, не може да ги изследва (дали такива са настъпили, ако да, в какъв
размер и т.н.).
С
представения договор за цесия от 18.11.2013г „Б.007“ ЕООД, прехвърля на ищеца „С.“
ЕООД, вземането си към ответника „К.Г.“ ЕООД, възникнали на основание договора
за изпълнение на строително-монтажни работи от 20.11.2010г. (чл.1). Общия
размер на прехвърленото вземане възлиза на 32 368,85 лева, от които
главница в размер на 19 968,45 лева и законна лихва към 10.11.2013г в
размер на 12 400,40 лева (чл.2). Прехвърленото вземане е с посочено
основание чл.27.3.2 от договора за СМР от 20.11.2010г, представляващо
неизплатената сума в размер на 5% от стойността по следните фактури №№: 529/28.01.2011г.;
№531/21.02.2011г, 483/16.03.2011г, 484/29.03.2011г, 485/05.04.2011г,
489/27.04.2011г, 490/27.05.2011г, 492/27.06.2011г, 659/29.12.2011 г. и
620/21.02.2012г.
Сключения
между ищеца и третото неучастващо лице договор разкрива характеристиките на
договор за цесия съгласно чл. 99 ЗЗД. За действителността на договора е без
значение, какво е основанието (причината) на договора. Договорът е консенсуален
и със съвпадане на волята относно вземането и цената, когато е уговорен като
възмезден, той произвежда действие между сключилите го страни. По силата на
цесията новият кредитор е поставен в правното положение на стария. А съгласно
чл. 99, ал.2 ЗЗД, с цесията се прехвърлят и всички акцесорни вземания
съпътстващи прехвърляното вземане, освен ако в договора не е уговорено, че
стария кредитор ще запаси някое от тях. По силата на закона към новия кредитор се
прехвърлят, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, те също
обслужват вземане и затова запазването им от стария кредитор е безпредметно. Приемане
на цесията от страна на длъжника не се изисква, доколкото същия не е страна по
договора. За да бъде консолидиран състава на цедирането на вземането, то трябва
да бъде съобщено на длъжника, без съобщаването да влияе на действителността на
договора между двамата кредитори – цедент и цесионер. До момента на
получаването на съобщението от длъжника негов кредитор е цедентът. Преди
съобщението длъжникът не може да отказва изпълнение на стария кредитор под
предлог, че вземането вече не му принадлежи. След съобщаването изпълнение към
стария кредитор е без погасителен ефект за задължението.
Сключения
между ищеца и третото неучастващо лице договор за цесия е валиден. Страните са
постигнали съгласие относно прехвърляното вземане, формирано от сбора на
вземанията по цитираните в договора фактури издадени на основание сключения
между длъжника и третото неучастващо по делото лице договор за СМР от
20.11.2010г. Към сключването на цесията прехвърляното вземане съществува, с
което е изпълнено изискването на чл. 100, ал.1 ЗЗД. Непосочването на размера на
отделните вземания (по всяка една фактура) не препятства възможността да се
установи волята на страните кое вземане прехвърлят с договора за цесия.
Оспорването
на достоверността на датата на договора в случая е неоснователно. По смисъла на
чл. 181 ГПК за достоверна дата законът определя датата, на която със сигурност
може да се заключи, че документът е съществувал. По начало практиката приема, че
трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК е само това, което черпи права от лицето,
подписало документа, и правата, които то черпи, могат да възникнат само при
условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Другите,
неучастващи в документа лица, не са трети лица и спрямо тях посочената в
документа дата важи – така Решение № 235 / 04.06.2010 г. по гр. д. № 176 / 2010
г., ГК, ІІ г.о. на ВКС, Решение № 193 от 4.6.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1768
/ 2010 г на ІІ ГО на ВКС, Определение № 205 / 23.04.2009 г. по ч. гр. д. № 143
/ 2009 г., ГК, III
ГО на ВКС. При така даденото тълкуване на понятието „трето лице“, се налага
извода, че ответникът не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да оспорва достоверността
на датата на сключения договор за цесия между ищеца и „Б.007“ ЕООД. Спрямо него
датата посочена в договора важи. Дори да се приеме, че се налага по-широко
тълкуване на понятието „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и в него да се
включат и такива лица, които биха могли да бъдат увредени от антидатирането на
договора, ответникът отново не попада сред тези лица. Това е така, защото от
цесията за длъжника не настъпват вреди. По начало за длъжника е без значение
кой е кредитор на задължението, освен ако то не е сключено с оглед на личността
му. На новия кредитор той може да направи всички възражения, които е могъл да
направи и на стария, включително възражение за прихващане (арг. за последното
от чл. 103, ал.3 ЗЗД). От друга страна, дори въз основа на антидатиран договор
за цесия длъжникът да плати на мним кредитор, той винаги може да се позове на
разпоредбата на чл. 75, ал.2 ЗЗД и плащането да се приеме, че е с погасителен
ефект за задължението.
Договорът
за цесия е съобщен на ответника с уведомление вх.№061/21.11.2013г (л.75-76 от
делото). Уведомлението изхожда от стария кредитор от стария кредитор „Б.007“
ЕООД, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни,
необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и личността на новия
кредитор, достигнало е до знанието на ответника с входирането му в
регистратурата на дружеството. С връчване на уведомлението цесията поражда
действие в отношенията между ищеца и ответника, съгласно изричната разпоредба
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следователно
ответното дружество дължи на ищеца на основание сключения договор за цесия от
18.11.2013г и договора за СМР от 20.11.2010г сумата от 19 968,69 лева, представляваща
неизплатеното възнаграждение в размер на 5% от стойността на следните фактури
№№: 529/28.01.2011г.; №531/21.02.2011г, 483/16.03.2011г, 484/29.03.2011г,
485/05.04.2011г, 489/27.04.2011г, 490/27.05.2011г, 492/27.06.2011г,
659/29.12.2011г. и 620/21.02.2012г.
Ответникът не
твърди и не доказва плащане.
Не основателно е
възражението му за погасяване на вземането по давност. Вземането за
възнаграждението на строителя се погасява с общата 5-годишна давност съгласно
чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от настъпване на изискуемостта му (чл. 114 ЗЗД). Падежът на задължението да се плати възнаграждението по договора за
строителство настъпва на последния ден на месец февруари – 29.02.2012г. Броен
съгласно чл. 72 ЗЗД срокът изтича на 29.02.2017. Исковата молба е подадена на
28.02.2017г., следователно към предявяване на иска не е изтекла предвидената в
закона погасителна давност за вземането.
За неоснователно
съдът намира и възражението за прихващане на претендираните
вземания с насрещните вземания на ответника за стойността на некачествено
извършени СМР, описани по вид в отговора на исковата молба и молба уточнение то
10.04.2018г на обща стойност 96 702,23 лв.
На
първо място следва да се посочи, че по аргумент за обратното от разпоредбата на
чл.103, ал.3 ЗЗД възражението за прихващане може да бъде релевирано спряно
новия кредитор, след като последният не твърди и не доказва, че длъжникът се е
съгласил с извършената цесия.
Съгласно
чл.264 ЗЗД при приемането на работата възложителят е длъжен да я прегледа и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им, в противен случай работата се
счита за приета. А съгласно чл. 265 ЗЗД ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане или заплащане на разходите, необходими за
поправката. С релевираното възражение за прихващане се твърди некачествено
изпълнение на възложените СМР, като се претендира заплащане на разходите
необходими за поправката им.
Представените
по делото доказателства (докладни записки за „недоделки“ от 09.06.2011г,
06.06.2011г, 07.06.2011г, уведомление за некачествено изпълнени СМР от
17.01.12г относно паднали плочи по фасадата, уведомление за некачествено
изпълнени СМР от 24.01.12г относно зазидана врата на ел.табло за асансьор,
уведомление за некачествено изпълнени СМР от 05.02.2013г за некачествено
изпълнени СМР в апартаментите в блок 6, протокол за дефекти по цокли и фасадни
плочи, плочи на покривната тераса на бл.6, уведомление за некачествено
изпълнени СМР от 02.03.2012 и от 20.03.2012г) поначало могат да установят
твърдените некачествено изпълнение СМР, ако при съставянето им участва и
изпълнителя. Това е така, защото тези документи са частни свидетелстващи такива
и поначало не се ползват с удостоверителна сила, освен ако не са признати от
страната, срещу която те се съставят. Макар в процесния случай, такива
доказателства да не са събрани, от показанията на свидетелите П.Д. и Л.Р.се
установява, че след изпълнението на възложените СМР, строителния надзор е
констатирал недоделки, за които изпълнителят е бил уведомен. Косвено за
некачествено изпълнение СМР дава показания и свидетеля Н.Ш.. Съгласно
заключението на СТЕ стойността на некачествено изпълнение СМР (труд, материали,
печалбата и ДДС) възлизат на 3038,28 лева. Вземането става ликвидно и изискуемо
след влизане на настоящото решение в сила и може да бъде компенсирано с
вземанията предмет на настоящото производство. Погасяването настъпва до размера
на по-малкото от двете вземания от деня, в който прихващането е могло да се
извърши – така чл. 104 ЗЗД.
След
прихващането остава непогасена разлика в размер на 16 930,17 лева, за която не
се твърди и не се доказва способ за погасяване на задължението.
С
т. 82 от договора за СМР от 20.11.2010г възложителят и изпълнителният са
уговорили, че при забава на плащането на дължимата сума от страна на възложителя,
последният дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,1% на календарен ден от
дължимата сума. Клаузата е валидна, тъй като не противоречи на добрите нрави.
Уговорена по този начин неустойката не излиза извън присъщите и обезщетителна,
обезпечителна и санкционни функции. Както се посочи по-горе с цесията се
прехвърлят и всички акцесорни вземания съпътстващи прехвърляното главно вземане,
освен ако в договора не е уговорено, че стария кредитор ще запаси някое от тях.
Съществуването на такава уговорка не се установява от договора за цесия,
следователно със сключването му е прехвърлено и вземането за заплащане на
неустойката за забава съгласно т.82 от Договор за СМР. Падежът на
задължението да се плати възнаграждението по договора за строителство настъпва
на последния ден на месец февруари – 29.02.2012г. Считано от 01.03.2012г
длъжникът изпада в забава – така чл. 84, ал.1 ЗЗД. Съгласно
клаузата на т. 82 от договора за СМР от 20.11.2010г. размера на неустойката за
забава за един календарен ден възлиза на 19,97 лева (19968,45х0,1%=19,97). В
периода от 01.03.2012г до 28.02.2017г общия размер на неустойката възлиза на
36 465,22 лева (1825 календарни дни х 19,97 =36 465,22).
Ответникът
не твърди и плащане.
Частично
основателно е възражението му за погасяване на вземането за неустойка по
давност. Съгласно чл. 111, б.„б“ ЗЗД вземанията за неустойки по договора се
погасяват с кратка три годишна давност. Следователно погасени по давност са
всички вземания за неустойка за забава натрупани в периода от 01.03.2012г до
28.02.2014г в размер общо на 14 578,10 има (730 календарни дни съгласно
калкулатора на Calculator.bg
х 19,97 лева= 14 578,10).
След
погасяването по давност на част от задължението остава дължима разлика в размер
на 21884,29 лева, за която не се твърди и не се доказва способ за погасяване.
С оглед изложеното исковете с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД са доказани по основание до размера на сумата от
16 930,17 лева, която сума следва да се присъди, ведно с уговорената
неустойка от 0,1 % на ден до окончателното плащане, а иска с правно основание чл.
92 ЗЗД следва да се уважи до размер на сумата от 21 884,29 лева, като се
отхвърлят както следва: иска по чл. 266, ал.1 вр. чл. 99, ал.1 ЗС за разликата
на 16 930,17 лева до пълния предявен размер от 19 968,45 лева като
погасени чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за заплащане на
обезщетение за вредите от некачествено изпълнените СМР, а иска по чл. 92 ЗЗД за
разликата над 21884,29 лева до пълния предявен размер от 36 462,39 лева.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва
разноски единствено за държавна такса в размер на 2257,00 лева, от която
съразмерно на уважената част от искове ответникът дължи сумата от 1552,42
лева.((38814,46/56430,84)х2257=1552,42)
Ответникът доказва
разноски, съгласно представения списък в размер на 4625,00 лева
(500+700+3425=4625), от които съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът дължи 1443,82 лева. (((56430,84-38814,46)/56430,84)х4625=1443,82).
След съдебна
компенсация на разноските ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 108,60
лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „********“,
бл********магазин 3 на партерния етаж да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, както
следва: на основание чл. 266, ал.1 вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД сумата от 16 930,17
лева – главница, представляваща неизплатената част от възнаграждението на
изпълнителя съгласно чл. 27.3.2. от договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 20.11.2010г, представляваща 5% от стойността на
вземанията по следните фактури №№: 531/21.02.2011г, 483/16.03.2011г,
484/29.03.2011г, 485/05.04.2011г, 489/27.04.2011г, 490/27.05.2011г,
492/27.06.2011г, 659/29.12.2011г, 620/21.02.2012, както и 50 % от общата
стойност на фактура № 529/28.01.2011, на
основание чл. 92 ЗЗД сумата от 21 884,29 лева – неустойка за забава
плащането на задълженията формиращи главницата съгласно чл. 82 от договора за
изпълнение на строително-монтажни работи от 20.11.2010г за периода от 28.02.2014г.
до 28.02.2017г, ведно с неустойка в
размер на 0,1 % на ден, считано от 28.02.2017г (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, а
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 108,60 лева – разноски за
производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: този с
правно основание по
чл. 266, ал.1 вр. чл. 99, ал.1 ЗС за разликата над 16 930,17 лева до
пълния предявен размер от 19 968,45 лева, като
погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за заплащане на
обезщетение за некачествено изпълнени СМР подробно описани
по вид в отговора на исковата молба и молба уточнение вх.№ 49286 то 10.04.2018г, а иска по чл. 92 ЗЗД за разликата над 21884,29 лева до пълния предявен размер от 36 462,39
лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: