Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр.Варна, 04.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Първи състав на Наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Петранка
Паскалева
и в присъствието на
прокурор Милена Гамозова
изслуша
докладваното от съдия Янков внохд №228/2019г. на Варненски апелативен съд и за
да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №7/04.04.2019г. по нохд №214/2018г.
на Търговищки окръжен съд, с която подсъдимият К.С.К. е бил признат за виновен
в това, че през периода 21.07.2015 год. до 02.10.2015 год. в гр.Търговище, при условията на продължавано
престъпление, като лице което управлява и представлява юридическо лице, ”КТ и Т
Консулт” ЕООД гр.Търговище представил пред Дирекция „Бюро по труда" гр.Търговище Искания за плащане
/Приложение № 27/ и декларации
обр.4, - Искане № 1/21.07.2015 год. за отчетен период м.юни 2015 год., Искане №
2/04.08.2015 год. за отчетен период м.юли 2015 год., Искане №
3/02.09.2015 год. за отчетен период м.август 2015 год. и Искане №
4/02.10.2015 год. за отчетен период м.септември 2015 год., съдържащи
неверни сведения, че Т.И.Х. ЕГН ********** е работила през периода на длъжност „Маркетинг мениджър“
в „КТ и Т Консулт” ЕООД гр.Търговище, за да получи средства от фондове, принадлежащи на
Европейския съюз или предоставени от ЕС
на българската държава - финансиране в размер на 85 % от ЕС и 15 %
национално доплащане по схема „Подкрепа за заетост“ по ОПРЧР, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 /пет хиляди/
лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.К.П. в
качеството й на защитник на подс.К.К.. В нея се правят възражения за
недоказаност /очевидно се визира необоснованост/, както и нарушение на
материалния закон, а така също и за допуснати съществени процесуални нарушения.
Отправя се искане за постановяване на нова, оправдателна присъда. В
допълнителните съображения към жалбата алтернативно се иска отмяна на присъдата
и връщане делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло както от защитника на
подсъдимия, така и от самия него. Иска се постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Предвид събирането на
допълнителни доказателства в рамките на въззивното съдебно следствие
алтернативата за връщане делото на първостепенния съд не се поддържа от
защитника.
Представителят на Апелативна
прокуратура изразява становище за неоснователност
на жалбата, поради което и моли присъдата като правилна и законосъобразна да
бъде потвърдена.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както
и становищата на страните, а също и събраните пред настоящата инстанция доказателства,
констатира:
Жалбата на адв.П., подадена в
качеството й на защитник на подс.К.К., е неоснователна.
Установява се от фактическа страна по делото следното:
Подсъдимият е роден
и живее в гр. Търговище, неосъждан, с висше образование. Изпълнявал длъжността управител
на „КТ и Т Консулт“ ЕООД, и в качеството си на съдружник в няколко други
търговски дружества той, и Александра Василева /по отношение на която
производството е прекратено след сключване на споразумение/ решили, че има
възможност да кандидатстват с управляваните от тях дружества по определени
програми, предоставени от държавата и ЕС. През месец юни 2015 год. подс. К.
сключил договор № ESF 1111-07-12-0138/16. 06. 2015
год. с ДБТ – Търговище по програма „Подкрепа за заетост“, която била
финансирана 85% от ЕС и 15% доплащане от
държавата.Тази програма обхващала безработни лица до определена възраст, притежаващи
диплом за завършено висше образование, и била с продължителност от четири
месеца. Процедурата за получаване на средствата по програмата включвала няколко
етапа. На първо място дружеството следвало да сключи договор за участие за
конкретен проект, след което се извършвал подбор на лица, предложени от
Дирекция „Бюро по труда“, с които вече се сключвали трудови договори. На тези
лица работодателят изплащал дължимите трудови възнаграждения, които
впоследствие му били възстановявани от средствата, предоставени по проекта. За
целта дружеството ежемесечно представяло пред Дирекция Бюро по труда комплект
документи – искане за плащане, декларация, копие от трудов договор, уведомление
за сключен трудов договор, отчетна форма за явяване, карта за участие, график
работно време, финансова идентификация, извлечение от аналитичната счетоводна
система, копие от индивидуалната разчетно–платежна ведомост, както и отчетни
документи за предходен месец, извлечение от аналитичната счетоводна система,
копие от нареждане за масово плащане, копия от банкови сметки за изплащане на
работни заплата.
След като сключил договор № ESF
1111-07-12-0138/16. 06. 2015 год. с ДБТ – Търговище по програма „Подкрепа за
заетост“, подс. К. се заел да намери подходящи лица, с които да го осъществи.
Така случайно, на някакво събиране се срещнал със св. Т.Х. ***, която познавал
покрай приятеля й. В разговор с нея К. й споделил, че търси млади хора – до 30
годишна възраст, с висше образование, по „някаква“ четиримесечна програма, като
предлагал по 200 лева заплащане на месец. Казал й, че няма да върши никаква
работа. Към този момент св. Х. била безработна и регистрирана в Бюрото по труда,
поради което и решила да се възползва от предоставената й възможност – да
получава по 200 лева на месец, без да работи. За целта предоставила на подс.К.
дипломата си за завършено висше образование, а той след като я копирал, я
върнал на Х.. След това двамата се явили в Д „БТ“ – Търговище, където на 17.06.2015
год. на Х. било предоставено и тя подписала „насочващо писмо“ приложено на л.
35 /от веществени доказателства - класьор № 1, зелен на цвят, с надпис „КТ и Т
Консулт“ ЕООД – Т.И.Х./***, където на Х. била издадена дебитна карта. На същата
дата – 17. 06. 2015 год. бил сключен срочен съобразно чл. 68, ал. 1 т. 1 КТ
трудов договор /л.37/между Т.Х. и „КТ и Т Консулт“ ЕООД, представлявано от
подс. К., като считано от тази дата Х. се водела на работа. След това подс.К. пристъпил към оформяне на
останалите документи, необходими за фиктивното започване на работа на Х.. На
18. 06.2015 год. той изготвил и изпратил в Дирекция „БТ“ – Търговище
уведомително писмо, че Т.Х. е започнала работа в „КТ и Т Консулт“ ЕООД на
длъжност „Маркетинг - мениджър“. Изготвил справка за уведомление /л. 39/,
длъжностна характеристика /л. 40/ и декларация за наставничество /л. 42/.
Същевременно в рамките на този четиримесечен период той подавал необходимите
документи, чрез които Бюро по труда – Търговище му „възстановявало“ месечното
трудово възнаграждение на св. Х..
На 18. 10. 2015 год. св. Х. получила Заповед № 2 за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради изтичане срока на договора.
За срока през който дружеството на подс. К. участвало в програмата,
бенефициентът по договора Дирекция Бюро по труда – Търговище имал задължение да
извършва периодични проверки по изпълнението му. Така, с протокол за проверка №
276/20. 07. 2015 год. и протокол за проверка № 367/15. 10. 2015 год. било
отразено извършването на две проверки по изпълнението му. Трета проверка/или
втора по хронология/ била извършена от Дирекция „Регионална служба по заетост“
–гр.Русе. В нея участвали св.П.А. и Кремена Калчева, за което бил изготвен и
протокол №44/04.08.2015г. , предоставен от св.А. и намиращ се на л.55 от внохд
№228/2019г. Св. Х. присъствала в офиса на фирмата само при втората хронологично
– тази от ДРСЗ-Русе, и удостоверила това с подписа си. При първата проверка на протокола отново
имало неин подпис, а при третата проверка на 15.10.2015г. било установено, че
не е на работа, защото ползвала полагащият й се отпуск. Тук е налице разминаване с фактите, установени от първостепенния съд,
който е приел,че са извършени само две проверки. Доказателствата за трета
проверка – от ДРСЗ-Русе бяха събрани от въззивната инстанция – бе разпитан в
качеството на свидетел П.А. , който е
участвал в проверката, и който предостави и писмени доказателства. Защо
въззивният съд приема, че Х. е присъствала само на тази проверка, ще стане ясно
по-насетне.
По делото са назначени и две
експертизи, чийто заключения изслушани от съда, са както следва :
-
По съдебно – счетоводната : за процесния период – юни –
октомври 2015 год., въз основа сключения договор ESF
1111-07-12-0138/16. 06. 2015 год. работодателя „КТ и Т Консулт“ ЕООД е поискал
и съответно получил по банкова сметка ***,20 лева. След направените отчисления
/осигурителни вноски/ по сметката на св. Х. са преведени 3564,94 лева.
-
По графологическата / съдебно – почеркова/ : всички
документи, касаещи договора на св. Х., с изключение на насочващото писмо /л.
35/, анкетната карта /л. 88/, протокола за проверка № 276/20. 07. 2015 год. и
заповедта за прекратяване на трудовия договор /където подписите са на
свидетелката/ са подписани от подс. К..
В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие бе назначена нова
почеркова експертиза – л.78 от внохд №228/2019г. От заключението на вещото лице
става ясно, че подписите за „Работник“ в трудов договор №1/17.06.2015г., както
и за „Служител“ в длъжностна характеристика от 18.06.2015г., не са изпълнени от
Т.Х..
При така установените и изложени факти /до които с посоченото по-напред
изключение е достигнал и окръжният съд/ в жалбата се твърди нарушение на
материалния закон, допуснато с осъждането на подсъдимия. На второ място се
изтъква, че присъдата почива на предположения, т.е. иначе казано твърди се
необоснованост на съдебния акт. На трето – наличие на съществени процесуални
нарушения. На тях ще спре вниманието си и настоящият съд.
По възражението за необоснованост на съдебния акт – въпреки, че съдът се е ограничил в събиране и оценка на доказателства
чрез доказателствени средства, посочени единствено от прокуратурата в
обвинителния акт /и установени в хода на досъдебното производство/, то такава
не е налице. Събраните и пред настоящата инстанция факти не променят цялостната
доказателствена картина. Вярно е както се твърди и от защитата, че основното
доказателствено средство /но в никакъв случай единственото/ в случая са
показанията на св.Т.Х.. Това обаче не означава, че следва да бъдат подценявани
откъм доказателствена тежест. Но пък следва да бъдат подложени на внимателен
анализ, в рамките на който да се установи биха ли могли тези показания да бъдат
поставени в основата на една осъдителна присъда :
-на първо място е необходимо да се отбележи, че по делото липсват каквито и
да било индиции от някаква заинтересованост от страна на Х. за свършека на
делото. Тя няма нито имуществени, нито каквито и да било претенции по отношение
на подсъдимия. Не тя е инициирала наказателното преследване срещу него – не е
подавала жалба, не се е жалила от действията му. Била е установена от
разследващите в хода на воденото срещу Александра Василева производство, след
което и добросъвестно е изложила известните ней факти.
-показанията на Х. в различните етапи на производството са изключително
последователни и вътрешно непротиворечиви. Свидетелката е разпитвана общо
четири пъти – два пъти на досъдебното производство /л.37 т.2 и л.203 т.3/-включени
в доказателствения материал на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 НПК, веднъж
пред първостепенния съд – л.117 нохд №214/2018г., и веднъж-пред въззивния –
л.61 внохд №228/2019г. При всички тези разпити свидетелката неизменно твърди
едни и същи факти /като се изключи липсата й на спомен за някои от тях/.
-показанията й намират частично потвърждение в писмените по делото
доказателства, както и в заключенията на вещите лица. Х. посочва, че само на
определени документи се е подписвала, което се потвърждава от назначените
криминалистически експертизи. Неин подпис стои на насочващото писмо, анкетната
карта на л. 88 от досието, протокола за проверка с № 276/20. 07. 2015 год. и
заповедта за прекратяване на трудовия договор. Неин е и подписът на протокол за
проверка №44/04.08.2015г. , изготвен от
служители на ДРСЗ-Русе и намиращ се на л.55 от внохд №228/2019г. – установено
чрез показанията на свидетелката пред въззивния съд. Това пък на свой ред идва
да потвърди и факта, че подсъдимият К. е играл активна роля в изготвянето на
всички необходими документи – както и Х. твърди.
-доколкото има противоречия в
доказателствените материали, то те са единствено между показанията на Х. от
една страна, и обясненията на подсъдимия и показанията на св.Галина Николова –
от друга. Подсъдимият твърди, че Х. реално е извършвала работа в офиса на
управляваното от него дружество. Същевременно не съществуват никакви материални
следи в същото това дружество /в документацията му, в документооборота му/ от
дейността на Х.. Факт, който се признава и от К.. Тази липса на изготвени от
нея документи, оставени подписи, разговори с други служители потвърждава
по-скоро тезата на Х., отколкото тази на К.. Св.Галина Николова е служителката
в Бюро по труда-Търговище, която твърди че е извършила две проверки на място.
При първата от тях констатирала, че Х. е на работното си място, а при втората –
че е в отпуск. За целта е съставила два протокола - № 276/20. 07. 2015 год. и №
367/15. 10. 2015 год. На първия от тях стои подпис и на Х.. Съдът счита, че
тази проверка е била фиктивна и реално на място не е извършвана. Х. твърди, че
е подписвала всякакви документи, които К. и е предавал за подпис.
По-същественото е, че при всички свои разпити /от самото начало до края/ св.Х.
неотклонно твърди и е твърдяла, че е
проверявана само веднъж в офиса на дружеството /след като е била
предварително повикана от подсъдимия именно с тази цел/ и проверката е
осъществена от двама човека – мъж и жена,
че това е било лятото и по обяд. Св.Николова изрично е заявила, че е извършила
проверката сама. Проверката обаче от
ДРСЗ-Русе е извършена от двама служители
– св.П.А. и Кремена Калчева, на 04.08.2015г. в 12.05 часа. За което и е
съставен протокол №44/04.08.2015г., на който Х. се е подписала, и който е
приложен във въззивното производство. Това е и проверката, при която Х. е
присъствала в офиса. Св.Николова е извършила проверката си формално и фиктивно,
също както и втората, на която е представена молба за отпуск от Х., която дори не
е подписана от нея. Откъде К. е разбрал за проверката от ДРСЗ-Русе за да повика
Х. в офиса е въпрос, на който в рамките на настоящото производство не може да
бъде даден отговор. Но пък и не е за чудене – предвид изтичането на къде
по-съществена информация от различни държавни органи.
С оглед изложеното въззивният съд категорично може да заяви, че показанията
на свидетелката Т.Х. са обективни, последователни и като такива следва да им се
даде вяра.
Поради това и атакуваната присъда не
се явява необоснована – приетите от съда фактически констатации напълно се
подкрепят от доказателствата по делото.
Не е налице и нарушение на
материалния закон – и правната оценка на приетите за установени факти е
законоответна. Установено е безспорно, че исканията за плащане /приложение №27/
и декларациите обр.4, подадени до Дирекция Бюро по труда-Търговище в периода
месец юли-месец октомври 2015г. са изготвени и подписани от подсъдимия, в
качеството му на управител на юридическото лице „КТ и Т Консулт“ЕООД. Предвид
факта, че Х. не е упражнявала действително труд /което също е категорично
установено – поне за настоящия състав/, а на подсъдимия са преведени финансови
средства за това, то очевидно е че тези документи са с невярно съдържание. Което
пък означава, че с действията си подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението, визирано в текста на 248а ал.3 вр. ал.2
НК.
По възражението за допуснати
съществени процесуални нарушения – като такива се изтъкват пропуски и
неясноти в обвинителния акт, както и отказа на съда да уважи доказателствените
искания на защитата в хода на съдебното дирене. По първото от тях – в
обстоятелствената част на обвинителния акт действията на подс.К. са посочени в
самия край на л.6 /гръб/ и л.7. В трети абзац на л.7 прокуратурата посочила
какви документи подсъдимият е представил пред ДБТ-Търговище. Пропуснала е да
посочи изрично, че тези документи са подадени в изпълнение на договора от
2015г. – Договор № ESF 1111-07-12-0138/16.06.2015г.
Следва да се отбележи, че на л.1 от обвинителния акт се намира таблица,
озаглавена „Таблица за фирмите участвали по схема „Подкрепа за заетост“. На
първо позиция в нея е посочено дружеството на подсъдимия, както и договорът от
2015 година. Т.е. очевидно в обвинителния акт не е инкриминиран договорът от
2013 година, а този от 2015г. Както вече се спомена посочени са и документите,
подадени от подсъдимия, а също и името на лицето, „назначено“ в дружеството на К..
При това положение би било пресилено да се приеме, че подсъдимият не може да
разбере в какво точно е обвинен, още повече, че обвинението касае само един
случай /за разлика от подс.Василева/. Затова и правилна по съществото си е
преценката на съда, че в случая не е налице съществено процесуално нарушение, а
пропуск от страна на прокуратурата /или по-скоро липса на прецизност/, който
може да бъде отстранен по пътя на очевидната фактическа грешка – по реда на
чл.248а НПК. Доколкото процесуалния закон не съдържа дефиниция за това понятие
/което сравнително отскоро е въведено като процесуална възможност за корекция
на подобни елементарни пропуски/, то настоящият съдебен състав напълно се
солидаризира с виждането на окръжния съд. Като резултат от процедурата по
чл.248а НК в абзац трети на л.76 от нохд №214/2018г. в нововнесения
обвинителния акт единствено е посочен за втори път Договор № ESF 1111-07-12-0138/16.06.2015г. – не се сочат нови факти и обстоятелства,
които преди това са били извън полезрението на подсъдимия и защитата му. В този
си вид въззивният съд намира, че обвинителният акт
отговаря на изискванията, поставени пред него от разпоредбата на чл.246 НПК и
становището на ВКС на РБ, залегнало в ТР 02/2002г. Не са допуснати процесуални нарушения нито от прокурора при изготвянето
му, нито от съда при постановяване на съдебния акт по чл.248а НПК.
По второто твърдение за допуснати
процесуални нарушения, свързани с отказа на съда да уважи доказателствените
искания на защитата - както стана въпрос
и по-напред понастоящем то не се поддържа. По причина, че всички искания на
защитата бяха уважени от настоящата инстанция и бяха събрани допълнително
доказателства. Те обаче не доведоха до установяване на нови обстоятелства, с
изключение на разпита на св.П.А. и представените от него писмени доказателства.
От тях се установи, че е извършена още една проверка – от ДРСЗ-Русе/което
обстоятелство бе разисквано по-горе/. Останалите събрани в хода на въззивното
съдебно следствие доказателства по никакъв начин не привнасят нови факти в
установените вече от първоинстанционния съд.
Св.С.С. не твърди факти, различни от посочените от Т.Х.. Не се спори по
делото, че насочващото писмо е подписано от Х., че Х. е ходила до Бюрото по
труда. Единственото противоречие е, че Х. заявява, че е ходила заедно с подс.К.,
а С.С. – че се е срещала само с Х.. То обаче не е от съществено значение. Информацията,
изискана от ОББ-АД, клон Търговище – л.75 от внохд №228/2019г., също не дава
отговор на въпроси от съществено значение по делото. Установява се, че на Т.Х.
е издадена дебитна карта /който факт също не е спорен/, и е посочено движението
по тази сметка – теглени са сравнително едри суми от различни банкомати. От
кого обаче няма как да бъде установено. Доколкото настоящият съд дава вяра на
показанията на Х., то приема и че с дебитната карта е оперирал подсъдимият,
като на Х. е изплащал на ръка по 200лв. – съобразно първоначалната им уговорка.
Което по никакъв начин не влиза в
противоречие с факта, че Х. е получила и предала дебитната карта в банката – самата
тя твърди, че за първото е ходила с К., а за второто няма спомен.
Не е налице и явна несправедливост на
наложените на подсъдимия наказания. При индивидуализацията на наказанията
окръжният съд е отчел като смекчаващи вината фактори младостта и чистото
съдебно минало на К., фактът че е семеен с дете, полага грижи за семейството
си. Като отегчаващи е приел интелектуалния потенциал на подсъдимия и
непризнаването от негова страна на явни факти. С този извод на съда настоящата
инстанция изразява категорично несъгласие – посочените обстоятелства не следва
и не могат да се приемат във вреда на подсъдимото лице. Резервирано се отнася
този съд и към младостта на К. – към времевия период на извършване на деянието
той е навършил 30 години, а по смисъла на § 1 от ДР на Закона за младежта
"младежи" са лица на възраст от 15 до 29 години включително. Така или
иначе дори и при отчитане на посочените недостатъци отмерените наказания от
една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. в
своята съвкупност напълно отговарят на степента на обществена опасност на дееца
и деянието – спазени са изискванията на чл.54 и 57 ал.2 НК, поради което и
съчетаната в този си вид санкция се явява справедлива, а като такава – и в
състояние да изпълни целите на закона поставени пред нея.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения,
поради което и не бяха разгледани други извън твърдяните от защитата.
Съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК сторените пред настоящата инстанция разноски
следва да бъдат възложени в тежест на подс.К.. Това е сумата от 284,30лв.
/двеста осемдесет и четири лева и тридесет стотинки/, от които 250лв.
възнаграждение на вещото лице и 34,30лв. изплатени пътни разходи на св.Т.Х..
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7/04.04.2019г. по нохд №214/2018г. на Търговищки окръжен съд.
ОСЪЖДА подс. К.С.К. да заплати сумата от 284,30лв.
по сметка на държавния бюджет, представляваща сторени пред настоящата инстанция
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: