Решение по дело №17663/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21500
Дата: 27 ноември 2024 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20241110117663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21500
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110117663 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца „КВ Инженеринг“ ЕООД срещу ответника
Застрахователно дружество Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4266,54 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 03.12.2021г. до 15.05.2023г. в плащането на
застрахователно обезщетение в размер на 28026,20 лева за имуществени вреди
на л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер 200 серия“, с рег. № .....,
настъпили вследствие на ПТП на 02.12.2021г. в гр. София, присъдено с влязло
в сила решение по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, с което частично е
отменено решението по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС.
Ищецът „КВ Инженеринг“ ЕООД твърди, че с влязло в сила съдебно
решение по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, с което частично е
отменено решението по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС, ответникът е
осъден да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди на
л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер 200 серия“, с рег. № ....., настъпили
вследствие на ПТП на 02.12.2021г. в гр. София, в размер на 29026,20 лева,
както и законна лихва върху сумата от 1000 лева от датата на депозиране
исковата молба – 07.03.2022г. до окончателното плащане и законна лихва
върху сумата от 28026,20 лева /представляваща увеличената част от иска за
главница/ от датата на депозиране на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК
16.05.2023г. до окончателното плащане. Поддържа, че предмет на разглеждане
по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, е бил единствено иск за заплащане
на застрахователното обезщетение, поради което претендира заплащане на
сумата от 4266,54 лева, представляваща лихва за забава в плащането на
застрахователно обезщетение в размер на 28026,20 лева, начислено за периода
от 03.12.2021г. до 15.05.2023г. /деня преди депозиране на молбата по чл.214,
1
ал.1 ГПК по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС/. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в срока по чл.
131 ГПК депозира отговор на исковата молба, като излага доводи за
недопустимост на настоящото производство, тъй като ищецът не е предявил
извънсъдебно претенцията си за лихва за забава върху търсеното
застрахователно обезщетение преди процеса. При условията на евентуалност
твърди, че същата е присъдена с постановените по т.д. № 1070/2023г. по описа
на СГС и в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, съдебни решения.
Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 875/10.07.2023 г. постановено по т.д. № 1070/2023г. по
описа на СГС е осъден ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД
да заплати на ищеца „КВ Инженеринг“ ЕООД сумата 29026,20 лева –
обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер от
ПТП, настъпило на 02.12.2021 г. в гр. София по вина на застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника лице,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата
молба – 07.03.2022 г. до окончателното плащане.
По подадена от ответника жалба, с Решение № 292/14.03.2024 г. по
в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, въззивният съд ОТМЕНЯ Решение №
875/10.07.2023 г., постановено по т.д.№ 1070/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, в частта, с която е присъдена
законна лихва върху сумата от 28026,20 лв., представляваща увеличената част
от главницата, разликата над 1000 лв. до 29026,20 лв., от датата на завеждане
на исковата молба – 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на главницата и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД да заплати на
„КВ Инженеринг“ ЕООД на основание чл.86, ал.1 ЗЗД законната лихва върху
главницата от 28026,20 лв. (представляваща увеличената част от главницата,
разликата над 1 000 лв. до 29 026,20 лв.) – от датата на молбата по чл.214, ал.1
ГПК - 16.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е
влязло в законна сила на 29.04.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България. А съгласно разпоредбата на на
чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание. В т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по
тълк.гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК в разяснено, че със сила на пресъдено
нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С
решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в
диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено
нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на силата
2
на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. Мотивите
обаче се ползват с доказателствена сила.
Отнесено към настоящият случай това означава, че процесният иск по
чл. 86 ЗЗД е допустим. Между страните има влязло в сила решение, с което е
отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва като законна
последица от уважаване на осъдителния иск за обезщетение за имуществени
вреди, доколкото въззивния съд е приел, че при увеличаване в хода на процеса
на частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната
лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл. 214,
ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска. Не е налице СПН за
недължимост на вземането, доколкото не е предявен и съответно отхвърлен
отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди.
Страните не спорят, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетението за вредите на увредения автомобил на 03.12.2021
г., по която е постановен отказ от ответника от 23.12.2021 г., а и посоченото се
установява от събрания по делото доказателствен материал. Следователно
ответното дружество е изпадало в забава, защото не е изпълнило
задължението си по чл. 405 КЗ да заплати обезщетението в срок не по-дълъг
от 15 работни дни от предявяването на застрахователната претенция и
представянето на всички доказателства по нея съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.
Обезщетението за забава се дължи, след датата на постановения отказ от
23.12.2021 г. и без да е необходима последваща покана за плащане. Още
повече – последваща покана за заплащане на обезщетението за забава.
Доколкото с влязлото в сила решение е присъдено обезщетение в пълен
размер на 29026,20 лева, искът за мораторна лихва за забава в плащането на
обезщетението в размер на 28026,20 лева се явява основателен за периода от
23.12.2021 г. до 15.05.2023 г. до размера 4120,64 лв., която сума е определена
от съда сума на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За
горницата над посочената сума до пълния предявен размер и за периода
03.12.2021 г. – 22.12.2021 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на спора и двете страни имат право на разноски. В полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените претендираните със списъка
по чл. 80 ГПК деловодни разноски за държавна такса в размер на 170,66 лева и
реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 870,00 лева.
Ответникът своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство,
което съдът намира за неоснователно. Заплатената сума е съобразена с
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, извършените
процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата 1005,07
лева.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
3
насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимален размер
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно отхвърлената част следва да се присъди
сумата 3,42 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор
Колумб” № 43 ДА ЗАПЛАТИ на „КВ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Комата“ № 79 на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4120,64 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 23.12.2021 г. до 15.05.2023 г. в плащането на
застрахователно обезщетение в размер на 28026,20 лв. за имуществени вреди
на л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер 200 серия“, с рег. № .....,
настъпили вследствие на ПТП на 02.12.2021г. в гр. София, присъдено с влязло
в сила решение по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, с което частично е
отменено решението по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 1005,07 леваразноски в производството пред СРС
като ОХТВЪРЛЯ иска за горницата над уважената сума до пълния предявен
размер от 4266,54 лева и за периода от 03.12.2021 г. до 22.12.2021 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИСЪДЕНАТА сума може да бъде заплатена по следната банкова
сметка: BG33RZBB91551007843349.
ОСЪЖДА „КВ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Комата“ № 79 ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3,42 лева – разноски в производството пред СРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4