Р Е Ш Е Н И Е
№2621/13.6.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ СЪСТАВ, гражданско отделение, на тридесет и първи май, през две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. М.
при участието на секретаря Д. П., като разгледа докладваното от съдия М. М. гражданско дело
№ 441 по описа за 2019г., намира следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 144 СК и чл. 149 СК от А.А.Н., ЕГН ********** *** срещу А.Н., ЕГН ********** ***, за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в полза на ищеца в размер на 200 лева месечно, считано от депозиране
на ИМ в съда -15.01.2019г. до настъпване на законни последици за нейното
изменение или отмяна ведно със законната лихва върху главницата за всяка закъсняла вноска, както и искане за
осъждане на ответника за заплати издръжка за минал период – една година преди депозиране на исковата молба в
съда 15.01.2018г. – 14.01.2019г., в размер на 200 лева месечно за процесния период, ведно със законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на задължението.
В ИМ се сочи, че ответникът е баща на ищеца. Сочи се,
че ищеца е лице, което е навършило пълнолетие, учи във учебно заведение в
редовна форма на обучение, както и че предвид формата на обучение и липсата на
имоти, от които да се издържа не получава други доходи, различни от
предоставянето му парични средства от неговата майка.
Депозиран е в срока по чл. 131 ГПК, отговор на
ответника, чрез назначеният му от съда особен представител, с който се
поддържа, че предявените искове са неоснователни. В отговора на ИМ не се
оспорва, че ответника е баща на ищеца. Оспорва се предявения иск по размер,
като се сочи, че ответникът не може да заплаща поисканата издръжка с оглед
материалното си положение, в което се намира. По отношение претенцията за минал
период посочва, че е подпомагал ищеца когато е имал възможност със съответните
суми, съобразно доходите си.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение
за раждане от ***г*** се установява, че ответникът е баща на ищеца.
Представено по делото е и
удостоверение на детето М.А.Н., от което се установява, че същото е родено на ***г.,
като родители на същото са ответникът и майката на ищеца.
Представено по делото е удостоверение
№ 4748/19.10.2018г. издадено от Технически университет – Варна, от което се
установява, че ищецът е студент в редовна форма на обучение за учебната
2018/2019г. в посоченото висше учебно заведение.
Изготвена е справка от НАП, от което
се установява, че последното трудово правоотношение на ищеца е прекратено на
01.11.2015г.
Разпитана в хода на съдебното
производство е свидетеля Светлана Петрова Н. – майка на ищеца и съпруга на ответника,
която посочва, че ищецът е студент, работи на 4 часов работен ден, реализира
доход от около 300 лева на месец, като издръжката за него се поема единствено
от нея. Посочва, че ответникът не е
предоставял издръжка в полза на синът си считано от раздялата на съпрузите през
2017г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По искът с правно осн. чл. 144 СК:
Режимът на родителското алиментно
задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност
спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца,
ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши или висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст
при обучение в средно и 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше
учебно заведение, като издръжката се дължи, ако тя не представлява особено
затруднение за родителя.
Анализът на предвидената в
разпоредбата на чл. 144 СК правна норма води до извода, че същата съдържа две
отрицателни предпоставки, които не следва да бъдат налице по отношение на
искащия издръжка, а именно последния следва да не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си, както и една положителна, а
т.е. даващия издръжката, да може да я изплаща без особено затруднение.
В настоящото производство между
страните не е спорно, че ищецът е син на ответника, както и че същият е
навършил пълнолетие, съответно продължава обучението си във висше учебно
заведение. Не се установява ищеца да притежава имущество, от което да се
издържа, съответно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът приема, че ищецът работи на 4-часов работен ден, за което реализира доход
в размер от около 300 лева на месец, които съобразно представените по делото
доказателства във връзка с обучението на страната, не са достатъчни за неговата
издръжка.
На следващо място се установи, че
ответникът е лице в трудоспособна възраст, не се установи той да упражнява труд
по трудово правоотношение, от което да реализира доходи. Този извод съдът прави
на база изготвените и приложени към делото справки от Национална агенция по
приходите, от което се установява, че последното ТПО на ответника с работодател
е прекратено през 2015г. От гласните показания на разпитания свидетел -
Светлана Петрова Н. – майка на ищеца и съпруга на ответника, не се установи ответникът
да упражнява труд, от който да реализира доход. Свидетеля изрично посочи, че
след раздялата на страните през 2017г. същите не са се чували, поради което и
от тези събрани в хода на производството гласни доказателства не може да бъде
направен извода, че макар в работоспособна възраст ответникът упражнява труд,
от който реализира доход.
В практиката на ВКС по приложение на
чл.144 СК е застъпено виждането, че родителя на пълнолетен ще бъде особено
затруднен да изплаща месечна издръжка, в случай, че не упражнява труд по
трудово правоотношение, от което да реализира трудови доходи, макар и да няма
обективни причини за това. В този смисъл и Решение №305/07.06.2011г.,
постановено по гр. дело № 1269/2010г. на ВКС, ІV г.о. Отново в цитираното
съдебно решение се посочва, че издръжката на навършил пълнолетие не е
безусловна, за разлика от издръжката дължима в полза на ненавършилите
пълнолетие деца. Издръжката по реда на чл. 144 СК следва да бъде предоставена в
случай, че задължената страна може да я заплаща и то без особени затруднения,
като именно в тази насока съдът още с разпореждането си, с което съобщи на
страните проекта си за доклад указа, че този факт следва да бъде доказан от
ищеца в условията на пълно и главно доказване. При тези съображения и доколкото
не се установи ответникът да реализира доход от упражняване на трудова дейност,
то следва да бъде прието, че за последния са налице затруднения да престира
такава в полза на навършилия пълнолетие и учащ свой син. Трудоспособността му е
основание за задължение за предоставяне на издръжка в полза на ненавършилото
пълнолетие дете - М.А.Н., за което настоящия съд не е сезиран.
При тези съображения и при липса на
установяване на задължителна предпоставка от фактическия състав на разпоредбата
на чл.144 ГПК, предявения иск следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде
отхвърлен и предявения иск за заплащане на издръжка за минал момент, доколкото
не се установи в процесния период – една година преди депозиране на исковата
молба в съда, ответникът да е упражнявал дейност по трудово правоотношение, от
която да реализира доход за да бъде направен и извод, че за този период същия
би имал възможност да заплаща издръжка на пълнолетния си учащ син без особени
затруднения.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявените
искове от А.А.Н.,
ЕГН ********** *** срещу А.Н., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка в полза на ищеца в размер на 200 лева месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда
-15.01.2019г. до настъпване на законни последици за нейното изменение или
отмяна ведно със законната лихва върху главницата за всяка закъсняла вноска,
както и за осъждане да заплати издръжка за минал
период – една година преди депозиране на исковата молба в съда, за периода
15.01.2018г. – 14.01.2019г., в размер на 200
лева месечно, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 144 СК и чл. 149 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: