Определение по дело №260/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане за спиране на предварително изпълнение, съдържащо се в жалба с вх. № 1477 от 12.08.2024г./уточнена с молба от 15.08.2024г./ на Д. Р. Р. от [населено място], [улица], чрез адвокат С. Е., АК, Ямбол, [улица], * срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000309 от 30.07.2024г. издадена от мл. Автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол Х. Х. , с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на МПС. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, като се оспорват изложените в нея фактически обстоятелства. Иска се отмяната й. Иска се спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата. По отношение на направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на акта се не се излагат основателни аргументи. Сочи се, че е бил командирован в Испания за периода след 01.02.2024г., както и че резултатите за мед. изследване не са били готови към момента на издаване на процесната заповед.

Административен съд Ямбол, втори състав като съобрази доводите в искането и представените с него доказателства, намира следното:

На основание чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт. Съгласно алинея втора на същия член, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно ал. 4 на чл. 166 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

Член 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП предвиждат, че обжалването на заповедите за налагане на принудителни административни мерки се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, специалният закон, който разпорежда предварително изпълнение на ПАМ, не предвижда изрична забрана за съдебен контрол на това изпълнение.

С оглед на гореизложеното съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение на акта за допустимо, съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК. Искането е подадено от легитимирано лице – адресат на оспорвания индивидуален административен акт, заедно с жалбата срещу последния.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

При разглеждане на представеното пред съда искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона, следва да се извърши проверка дали са налице условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В последната разпоредба е предвидено, че съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да установи едновременното наличие на тези предпоставки. В случая не са представени никакви доказателства от жалбоподателя, които да установяват посочените в цитираната норма условия. От негова страна не се представят доказателства, които да водят до извод за вероятност да настъпят значителни или трудно поправими вреди в правната му сфера.

Следва да се отбележи, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и засяга правната сфера на неговия адресат. Принудата обаче не е самоцелна, а се упражнява с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения – чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В случая временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е предприето като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси и правата на гражданите, в частност на другите участници в движението по пътищата. Възможно е последното да причини неудобства на засегнатото лице, но това не е основание да бъде уважено искането му, тъй като то не е сред изчерпателно изброените в нормата на чл. 166, ал. 2 АПК. Това е така, тъй като защитата на обществения интерес и запазването на живота и здравето на гражданите до изясняване на въпроса относно законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, във връзка с подадената от Р. жалба срещу него, има предимство пред засягането на личната му сфера в допустимата степен съгласно предвидените в специалния закон ограничения.

На следващо място, за налагане на ПАМ не е от значение вината на собственика на МПС-то, тъй като това е мярка, която, както беше посочено, цели да преустанови или предотврати извършването на нарушения, а не да санкционира лицето за негово виновно незаконосъобразно поведение.

При горните изводи настоящият съдебен състав намира за недоказано, че предварителното изпълнение на заповедта е от естество да причини на жалбоподателя такива вреди, които по степен на важност да са от категорията на изброените в чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно да са значителни или трудно поправими, и сами по себе си да са противопоставими на защитените от чл. 171, ал. 1 от ЗДвП обществени интереси и цели. Следва да се посочи, че представената заповед за командироване се отнася за минал период от време 01.02.2024г.-31.07.2024г. От друга страна според разпоредбата на чл. 171, т. 1 б“б“ от ЗДвП процесната ПАМ се прилага на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с медицинско изследване и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Видно от представения протокол № 181 от 01.08.2024г. рег. № 326р-15246 от 01.08.2024г. в кръвната проба иззета от лицето Д. Р. се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 0.57 на хиляда.

ЯАС, в настоящия състав в мотивите си изложи съображения, че не са представени доказателства от жалбоподателя, които да установяват посочените в чл. 166, ал. 2 от АПК условия.

Следователно искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Административен съд Ямбол, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА административната преписка с писмо вх. № 1481 от 14.08.2024г., съдържаща Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000309 от 30.07.2024г. издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол Х. Х., АУАН серия GA акт № 1223313 от 30.07.2024г.,талон за изследване 001050, протокол № 181 от 01.08.2024г. рег. № 326р-15246 от 01.08.2024г., НП № 24-0813-001049 от 08.08.2024г., както и декларация за командироване, приложена към жалбата.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Р. Р. от [населено място], [улица], чрез адвокат С. Е., АК, Ямбол, [улица], * за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000309 от 30.07.2024г. издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол Х. Х., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата временно му е отнето свидетелството за управление на МПС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението, че е изготвено.