Р Е Ш Е Н И Е
Номер 764 30.06.2020г. град Бургас
Административен
съд – Бургас, дванадесети
състав, на трети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова
като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2945 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Административното дело е образувано по жалба
от И.Ч.И. ***, с ЕГН **********, против Решение № 2103-02-7#1/11.11.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с
което е оставено в сила Разпореждане 1012-02#129/11.09.2019г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на
основание чл.69б, ал.1-2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на И.Ч.И. ***, с ЕГН **********. Иска се отмяна на оспорения
акт, а при условията на евентуалност връщане на преписката на административния
орган за ново разглеждане.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.Ц., която поддържа оспорването и
искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна Директорът на ТП на НОИ гр.Бургас се
представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на оспореното решение.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК
и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища приема за установено следното:
Със заявление вх.№ 2113-02-291/13.02.2019г. до
директора на ТП на НОИ гр.Бургас (л.19-23) жалбоподателят е направил искане за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО.
С разпореждане № 1012-02#129/11.09.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ –
Бургас (л.149-151) е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като е прието от пенсионния
орган, че лицето няма необходимия осигурителен стаж 10 години при условията на първа
категория труд. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж на И. за
периода от 25.01.1988г. до 31.12.1999г. е зачетен като стаж от трета категория
труд, съгласно приложен обр.УП-3 изх.№20/06.03.2019г., тъй като не попада в
обхвата на т.5 и т.66 от отменения Правилник на категоризиране на труда при
пенсиониране /ПКТП/. Прието е, че на И. не се следва пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като не отговаря на условието за
наличие на десет години осигурителен стаж от първа категория, както и че не се
следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като
не отговаря на условието за навършена възраст от 58 години и 4 месеца
Разпореждането е обжалвано пред ръководителя
на ТП на НОИ – Бургас с жалба вх.№2103-02-7/11.10.2019г., който с Решение № 2103-02-7#1/11.11.2019г.
го е оставил в сила. Решението е връчено на дъщерята
на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 18.11.2019г.
И. е оспорил горецитираното решение пред
Административен съд - Бургас, чрез административния орган с жалба вх.№
2103-02-9/26.11.2019г. по описа на ТП на НОИ – Бургас, по повод на която е
образувано настоящото дело.
За доказване твърденията в
жалбата, по искане на жалбоподателя по делото е допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните и съдът
възприема същото като обективно и компетентно дадено.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна, като съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Решение №2103-02-7#1/11.11.2019г. на
директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане
1012-02#129/11.09.2019г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Ч.И. ***, с
ЕГН **********.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган – директорът на Териториално подразделение на
Националния осигурителен институт гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.113, ал.3 от КСО, в съответната писмена форма и
съдържащ необходимите реквизити, което го прави валиден. В решението са посочени фактическите и правни основания, въз основа на
които е потвърдено обжалваното разпореждане, но същото е издадено в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което по
отношение на него е налице отменителното основание на чл.146, т.4 от АПК.
Изводите на административния орган, че не са налице предвидените в чл.69б от КСО условия за отпускане на лична пенсия не съответстват на
установената по делото фактическа обстановка и относимите към нея правни норми.
По делото не се спори, че към датата на
подаване на заявлението-13.02.2019г. жалбоподателят е имал навършена възраст от
53 години, 06 месеца и 01 ден.
Основният
предмет на спора е коя категория труд следва да бъде зачетен осигурителния стаж на И., положен в периода
от 25.01.1988г. до 31.12.1999г. в
„Промет стил“ АД.
Обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнявал
длъжността „валцьор горещо валцуване, валцьор-оператор“ в процесния период не
се оспорва от ответника. Същевременно неправилно и незаконосъобразно в
административното производство е прието, че осигурителният стаж на И. за периода
от 25.01.1988г. до 31.12.1999г. следва да бъде зачетен от трета категория труд,
тъй като въпреки, че положения труд е на длъжност „валцьор горещо валцуване,
валцьор –оператор“ той не е полаган в цехове и участък със специфична
насоченост, посочен в правилника. Изложени са аргументи, че осигурителния стаж
не може да се зачете от първа категория труд по т.5 и т.66б от отм. ПКТП, тъй
като по тези точки се зачита осигурителният стаж само на работниците и ИТР
заети непосредствено в електростоманодобивния и сортопрокатния цех-Стан 300 и
Клон „Мир“, както и на тези, които работят в други фирми, но извършват ремонтни
работи в клон „Мир“ и съответно в участък „Валцуване“ в НПП „Бл.Попово“ Перник.
Този извод на пенсионния орган е
необоснован. Съгласно заключението на изслушаната в рамките на съдебното
производство експертиза, която съдът цени като обективна и безпристрасна, в допълнителното споразумение №ІІ-Б754/VІІ.90,
считано от 01.07.1990г., на И.И. като „валцьор в Стан 300“ са начислени
допълнителни възнаграждения за условия труд първа категория съгласно НКОУТ. В
заключението на вещото лице е посочено, че изплащаните сума за „условия на
труд“, „предпазна храна“, „вредни“, правото на платен отпуск, полагащ се за
работа във вредни за здравето условия, както и вписаното в допълнителното
споразумение от 01.07.1990г. изплащане на „допълнителни възнаграждения за условия
на труд първа категория, съгласно НКОУТ“ дават обосновано предположение, че
жалбоподателят е работил при условия на труд, различни от трета категория. Съдът
цени и останалите констатации на вещото лице, че на база чл.5а от ПКТМ(отм.) и
чл.66б от ПКТМ ( отм.) трудът полаган от „валцьо –оператор“ - длъжността,
заемана от И., би могъл да бъде определен като труд от категория, различна от
трета на няколко основания, щом трудът е положен в отраслите металургия и
маталообработване за периоди преди 31.12.1999г.
Съдът намира за нужно да отбележи, че обстоятелството,
че „Промет стиил” АД не е сред предприятията, изрично посочени в ПКТП, не
налага извода, че трудът на работниците, наети в него на посочените по-горе
длъжности, не следва да бъде категоризиран като първа категория, както е приел
органа. Фактът, че трудът е бил полаган в предприятие, което не е изрично
посочено в ПКТП, не променя неговия характер по аргумент на чл.67 от ПКТП
(отм.), според който трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и
ІІ на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом
работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. От анализа на
цитираната разпоредба следва извода, че при невъзможност трудът да бъде
категоризиран единствено на база данните за заеманата длъжност, съдържащи се в
документите, удостоверяващи осигурителния стаж, следва да се изследват
условията, при които той е полаган. В случая, като част от административната
преписка е представено допълнително споразумение към трудов договор № II Б 754
от 01.07.1990г. между жалбоподателя и работодателя „Промет” ЕООД (л.74-75), с
което е уговорено допълнително възнаграждение за условия на труд, като в него
изрично е посочено, че полагания труд от лицето на длъжността „валцьор“ е първа
категория, съгласно Наредбата за комплексно оценяване на труда (НКОУТ). Това
обстоятелство се потвърждава и от констатациите на вещото лице, съдържащи се в
заключението по съдебно-икономическата експертиза.
По изложените съображения, жалбата се
явява основателна, а оспореният административен акт, като незаконосъобразен,
следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
При този изход на делото, на основание разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за държавна
такса, възнаграждение на адвокат и вещо лице за основателно, в размери
определени съобразно представения списък
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, дванадесети състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2103-02-7#1/11.11.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с
което е оставено в сила Разпореждане 1012-02#129/11.09.2019г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на
основание чл.69б, ал.1-2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на И.Ч.И. ***, с ЕГН **********.
ВРЪЩА делото,
като административна преписка, на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр.Бургас за решаване на
въпроса по същество, съобразно указанията за тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ гр.Бургас да заплати на И.Ч.И. ***, с ЕГН **********
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат и вещо лице, както
и държавна такса общо в размер на 1010.00 /хиляда и десет / лева, от които 10
лв.-държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 500 лв. –адвокатски
хонорар.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ: