РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 28.05.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 1214 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 вр. чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от името на „Н.0.“ ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 20198630401568 по описа на ЧСИ С.Х.срещу извършено разпределение. Твърди се, че разпределяната сума е внесена по делото от трето лице, а не е събрана по смисъла на чл. 460 ГПК, като се застъпва довод, че не подлежи на разпределение, а следва да бъде отнесена в погасяване на паричното задължение към „М.2.“ ЕООД. Оспорва да е налице парично задължение като твърди, че постановлението за определяне паричната равностойност на присъдените движими вещи е предмет на съдебно обжалване. Оспорва и посочените в протокола вземания за разноски в исковия процес да съответстват на присъдените суми, както и вземането на НАП да възлиза на отразения в протокола размер с довод, че включва и погасени по давност лихви, а в рамките на изпълнителното производство дължимата главница възлиза на 8000 лв. Оспорва да е дължимо и адвокатско възнаграждение на взискателя, както и определената сума за такси за ЧСИ с довод, че не са установени по основание и дали са заплатени от взискателя, съответно кога това е станало. Претендират се разноски.
Взискателят Национална агенция за приходите не депозира становище по жалбата.
Взискателят „М.2.“ ЕООД също не изразява становище по жалбата.
В мотивите си частен съдебен изпълнител Х.сочи по делото да е постъпила сума от 17175,60 лв. за погасяване на задълженията на длъжника. Тъй като сумата не била достатъчна за удовлетворяване на първоначалния взискател – „М.2.“ ЕООД и присъединения взискател НАП, сумата е използвана за удовлетворяване на вземанията с ред по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД – разноски на първоначалния взискател за осъществения изпълнителен способ и съответна част от адвокатското възнаграждение и таксите в полза на ЧСИ и по т. 6 – публични задължения.
Жалбата е подадени в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство, чийто предмет е ограничен до законосъобразността на извършеното разпределение – чл. 463 ал. 1 ГПК. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2017 г. по т.д. № 3603/2017 г. по описа на САС като „Н.П.Н.КО 02“ ООД е осъдено да достави и предаде на „Е.“ ООД мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ и инфраред оборудване съобразно договор от 30.01.2006 г. С договор от 13.12.2017 г. вземането е прехвърлено на „М.2.“ ЕООД. Представено е доказателство – договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство в размер на 2920 лв. С решение № 1752/20.03.2018 г. по гр.д. № 2746/18 г. постановлението, с което като разноски в изпълнението е прието заплатеното адвокатско възнаграждение, е отменено.
Поради непредадени вещи в указания срок взискателят е поискал и съдебен изпълнител Апостолова, при която първоначално е било образувано изпълнителното производство, с постановление от 20.08.2018 г. е определила левовата равностойност на вещите. Този акт не касае въпрос, относим към обжалваното действие – извършено разпределение, поради което недопустимо е обсъждането на относимите към него факти и възражения от настоящия състав.
На 13.03.2019 г. „М.2.“ ЕООД е присъединен като взискател и за вземания, прехвърлени му от „Е.“ ООД, установени съответно с изпълнителен лист от 14.12.2018 г. и изпълнителен лист от 15.10.2018 г.
На 05.09.2019 г. в полза на ГДЧСИ Х.Д.е внесена сумата 17175,60 лв. с указано основание ИД20198630401568ИЛ15.10.18ИЛ14.12.18ТД1893 13Н.П.Н.КО 02ЕООД130937364.
При тези факти, относими към предмета на изследване в настоящия процес, от правна страна съдът намира следното:
Предмет на съдебния контрол върху действията на съдебния изпълнител е съответствието на упражнената от него власт на предписаните от закона правила за осъществяване на принуда в изпълнение на конкретно притезание.
Съдебният изпълнител е овластен, но и ограничен да предприеме предвидени от закона и поискани от него действия в изрично предписани от закона случаи. Съгласно чл. 460 ГПК съдебният изпълнител извършва разпределение на събраната по изпълнителното дело сума, ако е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Нормата на чл. 455 ал. 1 ГПК дефинира съдържанието на постъпления по изпълнението – суми, постъпили 1) от длъжника, 2) от третото задължено лице, 3) от наддавачи и купувачи по проданта и 4) от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи. В случая се установява, че постъпилата сума е внесена от лице, което не се установява да е задължено в рамките на изпълнителното производство.
Нормата на чл. 73 ЗЗД овластява всяко трето лице да предприеме изпълнение и на чуждо задължение. Съответна на това право е и възможността третото лице да определи задължението, което желае да погаси. Нормативно установените източници на средства под разпоредителната власт на съдебния изпълнител не дерогира очертаната принципна възможност. Налага се извод, че доброволно извършеното плащане от трето незадължено лице било то и по сметка на частен съдебен изпълнител, задължава органа на принудително изпълнение да зачете изразената воля.
Същевременно обаче обективно съществува възможност извършеното плащане от третото лице да е по нареждане на длъжника или за негова сметка. Както бе посочено вече, събраната сума от длъжника е в разпоредителната власт на съдебния изпълнител. Без значение в тази насока е дали плащането е извършено лично от длъжника или чрез трето лице за негова сметка в това число и при доброволно изпълнение на задължение към длъжника. Събраното имущество на длъжника включително и чрез доброволно изпълнение на задължение към него по сметка на съдебния изпълнител е равнозначно на извършено плащане от самия длъжник. Ето защо и в този случай сумата подлежи на разпределение.
Тъй като властта на съдебния изпълнител произтича от закона, предпоставка да я упражни включително и чрез определяне на подлежащото на погасяване задължение на длъжника го ангажира да установи причината на извършеното плащане. В случая налице са данни за желано погасяване на парични задължения, идентифицирани с изпълнителни листа от 15.10.18 и 14.12.18 по т.д. 1893/13 г., но не става ясно защо третото лице плаща – защото има личен интерес, в който случай съдебният изпълнител дължи да зачете доброволно извършеното плащане като погасяване на описаните в изпълнителните листа задължения или плащането е за сметка на длъжника, в която хипотеза сумата е в разпоредителната власт на съдебния изпълнител, овластяващо го да я разпредели по реда на чл. 460 ГПК. Понеже не се установява разпределената сума да е платена от третото лице за сметка на длъжника, извършеното разпределение противоречи на закона. Това налага да бъде отменено
При така достигнатия извод безпредметно остава обсъждането на оспорените по основание и размер вземания на първоначалния взискател за разноски, такси към съдебния изпълнител (при нереализиран изпълнителен способ) и вземането на присъединения взискател, за чието погасяване е предвидена постъпилата сума с извършеното разпределение, съответно неотносими се явяват приложените към жалбата доказателства..
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ на основание чл. 463 ал. 1 ГПК извършеното разпределение с протокол от 09.12.2019 г. по изп.д. № 20198630401568, обявено на страните на 16.12.2019 г..
Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и препис от настоящото решение.
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на ЧСИ С.Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.