Определение по дело №148/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 НПК.

С Определение №371/01.09.2015г. по ч.н.д. №711/2015, в производство по чл.243 ал.3 и сл. от НПК,Кърджалийският районен съд е отменил Постановление на РП - К. от 08.06.2015г.,за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №793/2014 г. по описа на РПУ–К. и е върнал делото на РП за изпълнение на дадените указания.

От посоченото определение е останал недоволен прокурор при Р. П.-К., който го протестира,като неправилно и необосновано, излагайки съображения повтарящи отмененото постановление.Предлага на съда да отмени Определението на РС К. и да потвърди Постановлението на РП.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното опрÕделение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Протеста е неоснователен.

Досъдебното производство е образувано на 16.12.2014г., като с Постановление от 15.04.2015г. като обвиняем е привлечен Т. Т. М от Г.К., на когото е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за това, че на 16.12.2014г. в Г.К. унищожил противозаконно чужда движима вещ - монитор за игрален автомат тип „EFL2403W“ на стойност 1 709.83лв., собственост на ООД „У. Г“ Г.София.

С атакуваното постановление от 08.06.2015г.,за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел,че от доказателства се установявало, че на инкриминираната дата обвиняемият Т. М бил с приятели в игрална зала „У Б”, където играел на автоматите и неволно махнал с ръка към екрана на игралния автомат,тъй като „старт”бутона не работил и го ударил.От удара монитора на игралния автомат се счупил, но обвиняемия продължил да играе.Безспорно се установявало,че обвиняемия е счупил процесната вещ, но престъплението за което бил привлечен- чл.216 ал.1 от НК можело да бъде извършено само при пряк умисъл, като деецът следва да съзнава обществено опасния характер на деянието, и да предвижда последиците или да ги допуска,каквото по делото не било установено.Доказателствата сочели,че деянието е извършено по непредпазливост.От гореизложеното прокурорът е направил извода, че деянието е осъществено от Т.М по непредпазливост, респ. че е налице престъпление по чл.216, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, като съгласно чл.218в, т.1 от НК, наказателното преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия, поради което липсвало престъпление от общ характер. Предвид това и на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и ал.4 от НПК е прекратил производството по досъдебното производство.

Районният съд, в изпълнение на своите правомощия по чл.243 ал.4 от НПК по обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, е намерил, че изводът на наблюдаващият прокурор за липса на съставомерно престъпление по чл.216 ал.1от НК, е неправилен -незаконосъобразен и необоснован.Приел е следното:

На първо място не ставало ясно, от кои доказателства представителят на прокуратурата е формирал извода, че в конкретния случай се касае за деяние, което е осъществено при форма на вината „непредпазливост“. В тази връзка съдът е отбелязал, че обвиняемият не е дал обяснения по делото, като разпитаните на досъдебното производство свидетели не са еднозначни относно поведението на дееца, респ. не обосновават подобен извод. Така напр. свидетелите Мердин Мехмед и Тансер Шакир сочели, че Т.М неволно замахнал към екрана на автомата, при което същият се счупил, но обвиняемият продължил играта си докато свърши предварително зададената сума, след което излязъл навън. Разпитите на посочените свидетели били сравнително кратки и от същите не ставало ясно, как точно е нанесен ударът по екрана, респ. с коя част на ръката. Описаното от цитираните лица не се подкрепяло от показанията на св.Я.Я и св.Р. Ю, като първият от тях твърдял, че чул вик и след като се насочил към мястото на обвиняемия забелязал, че същият е напуснал залата и мониторът е счупен като от разговор с неговите спътници разбрал, че Т счупил монитора, при което се уплашил и избягал. Вторият твърдял, че е възприел обстоятелството, как Т.Мустафа изведнъж станал от мястото си и напуснал игралната зала, като после разбрал, че е счупил монитора на автомата. При така съществуващите различия относно сочените от свидетелите фактически твърдения, съдът е приел,че прокурорът е следвало да посочи, кои показания кредитира и кои не, като аргументира извода си за наличието или не на непредпазливи действия от страна на обвиняемия, но преди това е следвало да извърши цялостен анализ на действията на Т. М на инкриминираната дата, като изясни, как точно е бил нанесен ударът по екрана на игралния автомат и възможно ли е същият да се счупи от неволно докосване или удар с незначителна сила, каквито данни се сочат от част от свидетелите.

Съдът е счел, че при наличните доказателства изводът на наблюдаващият прокурор, че липсва пряк умисъл у обвиняемия е необоснован, т.е. съдът намира, че разследването не е извършено обективно, всестранно и пълно, като са останали неизяснени редица обстоятелства, които са от съществено значение за изясняване на обективната истина.

В тази връзка съдът е приел, че за изясняване на казуса следва да бъде извършен повторен разпит на всички свидетели, с цел изясняване на следните обстоятелства: „Как точно е нанесен ударът по екрана от страна на обвиняемия, респ. с коя част на тялото?; Единичен ли е бил ударът или се касае за няколко удара и с какъв интензитет?; Веднага след счупването на екрана ли е напуснал игралната зала Тунай Мехмед или е останал да приключи играта си и защо не е съобщил лично на крупието за нанесените щети?“. Следвало да бъде извършена експертиза, при която вещото лице да отговори на следния въпрос: „С оглед вида и естествотото на унищожената вещ / монитор за игрален автомат тип „EFL2403W/, възможно ли е същият да се счупи от неволно докосване или удар с незначителна сила?“.След като се даде отговор на горните въпроси, прокурорът следвало да извърши обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и изложи мотивирани и безспорни изводи относно това, налице ли е извършено престъпление, по кой тест от НК, при каква форма на вината и кои доказателства подкрепят това обстоятелство, или да приеме, че няма извършено престъпление от страна на обвиняемия, респ. липсват безспорни обстоятелства за това и при липса на доказателства за това да изготви обосновано постановление за прекратяване на наказателното производство.

Тези изводи на съда се споделят напълно от тази инстанция.Проведено е незадълбочено разследване, което заедно с повърхностния анализ на събраните доказателства е довело до решението на първоинстанционният съд да отмени атакуванато постановление на РП, и да даде указания, които са правилни и логични.Умишлено настоящата инстанция цитира съображенията на съда,за да не повтарят два пъти едни и същи съображения. Правилно,съдът е приел,че в атакувания акт, не става ясно, показанията на кои от свидетели се възприемат за обективни и кои не. Така например показанията на свидетеля М.М , че обвиняемия ”..замахна неволно с ръка към екрана в знак на възмущение, но удари монитора..”,и биха имали значение за формиране волята на обвиняемия за удара, не са обсъдени.Няма и никакви данни за вида на повредената вещ/монитор/-дебелина на стъклото,здравина и др.,които биха допринесли за установяване на механизма на повреждане.Без изясняване по безспорен начин всички обстоятелства, предмет на доказването, съобразно чл. 102 от НПК е налице неизпълнение на вмененото с чл. 13 от НПК задължение на прокурора и разследващите органи да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. В крайна сметка съдът правилно и обосновано е приел,че на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивировъчната част на атакуваното определение. Безспорно дадените указания, категорично биха допринесли за изясняване на обективната истина и спорните по делото факти и обстоятелства и биха послужили не само за събиране на нови доказателства, но и за проверка достоверността на вече събраните, което в крайна сметка би дало възможност и за по прецизен и задълбочен анализ на извършеното от обвиняемия.

Водим от изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №371/01.09.2015г. по ч.н.д. №711/2015г., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, с което Кърджалийският районен съд е отменил Постановление на РП-К. от 08.06.2015г.,за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №793/2014 г. по описа на РПУ–К. и е върнал делото на РП К.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/