№ 3262
гр. Варна, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
20253110109237 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба, подадена от Х. Г., ЛНЧ **********, адрес: ул.
„***“ № 22, ет. 1, ап. 1 за извършено домашно насилие над нея от С. Г. С., ЕГН
**********.
Молителката излага следното:
С ответника преди две години започнали да живеят на семейни начала.
С. С. напуснал съвместно обитавано жилище на 16.07.2025г.
На 17.07.2025г срещу 18.07.2025г. от 23:00 часа до 02 часа на адрес ул.
„***“ № 22, я заплашвал с убийство, когато полицията си тръгне. Опитал се да
счупи прозореца, за да нахлуе в апартамента, в който живее. Полицията се е
опитвала да успокои ответника, в течение на три часа. Съседите много се
уплашили. Според молителката ответникът страда от биполярно разтроиство.
Състоянието му се е влошило, но той отказал да се лекува. Когато употребява
алкохол С. проявява агресия, спрямо околните хора, и ги заплашва с побой.
В с.з. молителят лично и чрез процесуалния си представител, адв. И. В.
поддържа молбата. Посочва, че ответникът посещава работното и място като,
проявява агресивно поведение спрямо нея, работодателя й, и посетителите на
музея, в който работи. Моли за уважаване молбата за защита.
В с.з. ответникът не се явява, не изпраща представител. Не е и депозирал
становище по молбата.
От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от
становището на молителакта, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка,
след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за
1
установена следната фактическа обстановка:
От предоставените писмени доказателства и свидетелските показания се
установя, че страните са живеели на семейни начала.
Х. Г. е чуждестранен граждани – **, с разрешение за пребиване в
страната, не осъждана/ л.43/
В справка за съдимост/л 39/ е отразено, че С. С. не е осъждан.
Няма данни страните да са настанявани за лечение в психиатрична
клиника/ л. 51/.
Видно от протокол от 16.07.2025г./л. 45/ С. С. бил предупреден, че ако
отправя заплахи и закани за живота и здравето, както и да се въздържа от
физическа саморазправа спрямо лицето Х. Г., ще отговаря по чл. 144, ал. 1 от
и 131, ал. 1 от НК.
От докладни записки / л.46 – л.49/ за дежурство на 17.07.2025г. от 8:30
часа до 08.30 часа на 18.07.2025г., които съдът цени като писмени
доказателства, се установява следното:
В 22:59 от „ ЕЕН – 112“ е получено обаждане от С. С., че над него се
извършва домашно насилие. Пред пристигналия на място автопатрул
ответникът, настоявал на молителката да бъде разпредено, да отвори врата,
кога му било обяснено, че няма как насила да накарат Х. Г. да отвори вратата,
С. заявил, че тогава трябвало да я разбие. Държал се е неадекватно и
неуважително към служителите на място. Бил изпратен втори АП. Ответникът
заявил, че яко не си свършат работа, щял да разбие врата на апартамента и
пребие, и убие молителката, след това щял да осъди служителите, че не му
съдействат. Продължил да заплашва пред четиримата служители,
молителката, че кога полицейските органи си тръгнат, ще разбие врата, разбие
главата, ще я пребие.
Извършена била справка, на тел 122, в която се е установило, че за
времето от 22:59 на 17.07 до 00:45 на 18.07 часа, ответникът е подал 10
сигнала, идентични, заплашвайки приятелката си със саморазправа, разбиване
на врата, и грубо и обидно отношение към служителите на тел. 112.
От свидетелските показания на П.Р.Б., се установява следното:
Свидетелят е бил наемател на страните. На 17-ти вечерта й се е обадил
управителя на сграда, да и съобщи, че наемателите й са имали скандал, била
извикана полиция. Когато посетила апартамента, видяла счупена ролетна
щора, прозореца имал пропукана част. Молителката и разказала, че С. се е
пробвал да счупи прозореца, със сила се е опитал да вдигне ролетната щора.
Управителят на сграда и заявил, че е чувал, че ответникът е заплашвал
молителката с убийство. С. заплашвал и комшиите си. Х. била много
уплашена. Само чрез позвънявания когато се увери, че е тя отваряла вратата.
Заявила на ответника, че вече не е добре дошъл в апартамента. Присъствала
когато С. си взимал багажа от наетия апартамент с полиция, последният не си
е владял нервите. Заплашвал молителката и нея. Вземал неща от
2
обзавеждането и ги хвърля на земята.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде издадена заповед за защита следва да са налице следните
предпоставки:
Молителя да е лице посочено в чл. 3 от ЗЗДН.
Да е осъществен акт на домашно насилие описан
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Страните са били във фактическо съжителство, следователно молбата е
подадена от и срещу легитимираното по закон лице чл.3, т.2 от ЗЗДН.
Налице е и следващия елемент от фактическия състав, а именно
осъществен акт на психическо насилие. В законодателството липсва легална
дефиниция на психическо насилие. Съдебната практика и теория го определя,
като действия които имат отрицателно отражение върху психиката на едно
лице, поражда в него негативни емоции и изживявания, създават чувство за
малоценност, предизвикване на страх, всяко поведение което може да намали
самочувствието на жертвата, нейното достойнство и самооценка. Актове на
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане,
псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, изолация, тормоз. Преценка
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните
физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице.
В случая описаните в молбата заплахи за убийство представляват акт на
домашно насилие, изразяващи се в действия които засягат личността.
Действието насочено срещу имущество, изразяващо се в опит да се да счупи
прозореца, следва да се квалифицират като домашно насилие. Същото е
извършено в присъствието на молителката във формата на заплаха и е
предизвикало основателен страх в нея.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие
върху лицето и евентуалните последици.
Въз основа на посочените критерии съдът намира, че следва да се
наложат следните мерки :
по чл.5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от
домашно насилие, като най – леката мярка и предупреждаваща за в бъдеще,
3
ответникът да не извършва домашно насилие.
по чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН забрана на ответника да приближава на по-
малко от 100м Х. Г., ЛНЧ **********, жилището й с адрес: гр. Варна ул. „***“
№ 22, настоящата й месторабота с адрес гр. Варна, Център, Одесос, ул. ***,
така й бъдещите такива в срока на наложената мярка от една година.
Съдът намира същата за подходяща предвид установеното по делото, че
актовете на домашно насилие се изразяват в заплаха за живота и здравето,
извършени са в жилището на молителката, и са предизвика страх в нея. По
данни на молителката ответникът е посещавал работното й място и се е
държал агресивно, с нея и клиентите.
по чл.5, ал.1 , т. 4 от ЗЗДН – забрана на С. Г. С., да осъществява контакт
с Х. Г. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи
за комуникация, за срок от една година.
Съдът намира същата за подходяща, за да се предотврати възможността
отправянето на бъдещи заплахи и конфликти.
Настоящият състав намира, че срокът на наложените мерките по чл.5,
ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН от една година е подходящ, предвид агресивното
поведение на ответника, неговата настойчивост и дързост.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски, на основание 78, ал. 1 от ГПК в
размер на 500 лв.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита срещу домашно насилие, упражнено над Х.
Г., ЛНЧ **********, адрес: ул. „***“ № 22 от С. Г. С., ЕГН **********,
настоящ адрес: село **, Община Ветрино както следва:
ЗАДЪЛЖАВА С. Г. С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Х. Г., ЛНЧ **********, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН;
ЗАБРАНЯВА на С. Г. С., ЕГН **********, да приближава Х. Г., ЛНЧ
**********, на по-малко от 100 /сто/ метра, както и да не се приближава на
по-малко от 100 /сто/ метра жилището й с адрес: гр. Варна ул. „***“ № 22,
настоящата й месторабота *** с адрес гр. Варна, Център, Одесос, ул. ***, така
й бъдещите работни места за срок от ЕДНА ГОДИНА считано от датата на
издаване на заповед за незабавна защита № 149 – 30.07.2025г., на основание
4
чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН;
ЗАБРАНЯВА на С. Г. С., ЕГН **********, да осъществява контакт със
Х. Г., ЛНЧ **********, под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от ЕДНА ГОДИНА считано от
датата на издаване на заповед за незабавна защита № 149 – 30.07.2025г., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, настоящ адрес: село **, Община
Ветрино да заплати на Х. Г., ЛНЧ **********, адрес: ул. „***“ № 22сумата от
500 / петстотин / лева разноски сторени в гр. д №9237/2025 на ВРС за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, настоящ адрес: село **, Община
Ветрино, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще
уведоми незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на
страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ, съгласно чл. 16, ал. 3 от
ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 17.09.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5