РЕШЕНИЕ

 

Номер      1363                      Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На  14.04                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 24.02.2020 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 3588    по описа за  2019     година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, чл.226 от ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И.Н.И. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 73, 33 лева, представляваща неизплатена на ищеца левова равностойност на полагащото му се униформено облекло за 2016 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.03.2016 г. до 28.02.2019 г.  в размер на 22, 32  лева; сумата 150 лева, представляваща полагащите се на ищеца и семейството му средства за пътуване при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната за 2016 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.03.2016 г. до 28.02.2019 г. в размер на 45, 64 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Военно формирование 44 220 – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговори на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца, както и възражение за прихващане, като моли съдът, ако уважи обективно съединените искове, да прихване от присъдените на ищеца суми сумата 100 лева – присъдени в полза на ответника с Решение № 10175/26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 103/2017 г. по описа на ВАС – Пето отделение разноски. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително от 27.02.2009 г. ищецът е изпълнявал кадрова военна служба на длъжност „******************“ в ответното Военно формирование за срок от три години, като със Заповед № *********** г. на Командира на ответника Договорът с ищеца за кадрова военна служба е бил прекратен – която Заповед е била отменена с влязло в сила Решение № 87/28.08.2014 г., постановено по адм. дело № С-20/2013 г. по описа на ВАС. След отмяната на Заповедта за прекратяване на Договора с ищеца за кадрова военна служба с посоченото съдебно решение, между страните е бил сключен нов Договор за кадрова военна служба № ***************** г., по силата на който ищецът е започнал отново да изпълнява кадрова военна служба при ответника за срок до 29.02.2016 г. на длъжност „**********“ – който нов Договор е бил прекратен със Заповед № ********* г. поради изтичане на уговорения срок, ищецът е бил освободен от длъжност и от военна служба е бил зачислен в запаса.

Както се установява от представените от ответника писмени доказателства, ищецът е получил полагащото му се до края на 2015 г. униформено облекло – като, доколкото стойността на вещовото доволствие се определя всяка година и правото за получаването му (респективно – на паричната равностойност на същото) за 2016 г. (определено със Заповед № ОХ-285/04.04.2016 г. на Министъра на отбраната) не е възникнало за ищеца към момента на прекратяване на Договора му за кадрова военна служба  (29.02.2016 г.).

При така установената фактическа обстановка, доколкото към момента на прекратяване на Договора за кадрова военна служба с ищеца, за него не е възникнало правото на получаване на вещово доволствие (униформено облекло), респективно – на паричната равностойност на същото, съдът намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед неоснователността на този иск и акцесорният му характер, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху тази главница.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително семейството на ищеца освен него включва и ненавършилите пълнолетие негови деца – Е. И. И. и Н. И.И.. Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства, че за 2016 година до прекратяване на Договора за кадрова военна служба на ищеца са се полагали 6 дни платен годишен отпуск, които са били ползвани от него, като редът за изплащана на средства за пътуване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната на военнослужещия и семейството му, с оглед разпоредбата на чл.5 от Наредба № Н-7/17.05.2013 г. на Министъра на отбраната, е военнослужещият да подаде Рапорт, в който да се посочи мястото на ползване на отпуска, трите имена на членовете на семейството и рождените дати на децата (а също – ако военнослужещият се намира в граждански брак - и местоработата на съпруга/съпругатата му), както и да се заяви желанието за изплащане на пътни пари по Наредбата – като от ищеца не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че е подал такъв Рапорт за ползваният от него платен годишен отпуск, полагащ му се за 2016 г., нито – че е ползвал този отпуск през 2016 г. извън град П., и то заедно с децата си.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява за ищецът да е възникнало правото на получаване на средства за него и членовете на семейството му по чл.226 от ЗОВСРБ, съдът намира, че този иск също се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук -  с оглед неоснователността на този иск и акцесорният му характер, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху тази главница.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева – като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените искове, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Доколкото ищецът е бил представляван по делото от служебен процесуален представител, възнаграждението на последния следва да се определи и изплати от Националното бюро за правна помощ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.И., ЕГН **********,***, представляван от служебния процесуален представител адвокат Д.М.Б.,***, против Военно формирование 44 220, ЕИК 1290101710093, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“, представлявано от ******** ******* П. П., обективно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, чл.226 от ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата 73, 33 лева, представляваща неизплатена на ищеца левова равностойност на полагащото му се униформено облекло за 2016 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.03.2016 г. до 28.02.2019 г.  в размер на 22, 32  лева; сумата 150 лева, представляваща полагащите се на ищеца и семейството му средства за пътуване при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната за 2016 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.03.2016 г. до 28.02.2019 г. в размер на 45, 64 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА И.Н.И., с посочените ЕГН, адрес и служебен процесуален представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Военно формирование 44 220, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на  претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

                                                                 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ