№ 685
гр. Бургас, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202834 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „Д. К.“ ЕООД с ЕИК ..., с посочени седалище и адрес на
управление: гр. С. със законен представител- управителя Е. А. С., чрез адв.А. Т. от САК срещу
Наказателно постановление № 837172-F833454/17.07.2025г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ,във вр. чл.27,ал.2 Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ и чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, неправилност, необоснованост. Не се излагат противпоставими възражения
на изградените от АНО фактически изводи. Претендира се в аспекта на поддържаната теза за
допуснати съществени процесуални нарушения, че АУАН и НП са съставени при липсващи
съществени съдържателни реквизити по см. на чл.42,ал.1 ,т.4 ЗАНН, респ. при дерогиране
изискванията на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.8 ЗАНН, като дължимата конкретизация на
измеренията на допуснатите съществени процесуални нарушения е заместена с бланкетни и
полемични съждения. Поддържа се,че независимо от неправилно класифицираните в данъчна
група „Г“ продажби „поради техническа грешка“, то предвид счетоводното отразяване и
начисляване на 20% ДДС липсва ощетяване на фиска и настъпил вредоносен резултат, което се
обвързва с претенция за преоценка и квалифициране случая като маловажен по см. на чл.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание „Д. К.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща законен или
процесуален представител.Представя писмено становище,с което поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.9- НП е връчено на управителя на
въззивното дружество на 28.07.2025г., а жалбата е депозирана директно в РС-Бургас на 11.08.2025
г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна
оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
Дружеството-жалбоподател „Д. К.“ ЕООД стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1,
т.41 от ДР на ЗДДС –б. б. „В.”, находящ се в гр.С., плаж „Х.“ като в обекта било монтирано и
въведено в експлоатация ФУ модел „Daisy eXpert SX“, с ИН на ФУ №DY524728 и ИН на ФП
№36683201.
На 01.07.2025 г. била извършена проверка в посочения търговски обект от св.Г. А. – ст. инспектор
по приходите. След разпечатан КЛЕН на фискалното устройство за дата 29.05.2025 г. от
функциониращото в обекта Фискално устройство се установило, че продажбата на 2 бр.бяло
фрапе, 2 бр. минерална вода „Банкя“ и 2 бр. кока кола, регистрирана с ФКБ с №035175/29.05.2025 г.
е отчетена в данъчна група „Г“ –за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС,
вместо в данъчна група „Б“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, с което
въззивното дружеството като лице по чл.3 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ е допуснало
нарушение на разпоредбата на чл.27,ал.1, т.2, във вр. чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и
чл.118,ал.4 ЗДДС.
Очертана е в обстоятелствената част на АУАН характеристиката на обекта –п. б. с капацитет 50
места на открито, съгласно представено удостоверение за категоризация. Според възприетите
правни положения от актосъставителя и наказващия орган, материално-правният обхват на
мярката по чл.66а ЗДДС съгласно ал.1,т.2 на пар.15д от ПЗР на ЗДДС е намирал приложение до
31.12.2024 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги,които се състоят в доставка на
приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи.
При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП,
административно-наказващият орган и актосъставителят извършили еднороден подбор на
материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на разпоредбата на чл.27,ал.1, т.2, във вр. чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
и чл.118,ал.4 ЗДДС. Съставеният на жалбоподателя АУАН cep. № F833454 от 07.07.2025г. бил
предявен на същата дата 07.07.2025 г. на управителя, който го подписал и получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27,ал.1, т.2, във
вр. чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за извършена проверка
сер.АА №0141369/01.07.25 г. са обективирани подробни констатации, съгласно които след
легитимация на приходния орган и изведен съкратен отчет на ФП за периода от 01.01.2025 г. до
01.07.2025 г. е констатиран реализиран оборот в данъчна група „Г“ размер на 360 ,50 лв. След
изведен КЛЕН за 29.05.25 Г.,видно от ФКБ №035 175/29.05.2025 г. продажбата на фрапе, минерална
вода, 2 бр. кола са отчетени некоректно в данъчна група „Г“ вместо в данъчна група „Б“ Подробно е
описано,че в обекта се извършват продажби на безалкохолни и алкохолни напитки,топли напитки,
вино, бира и коктейло.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна
установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя Г. А. и свидетеля М. Т..
В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса
на обсъждане са поставените от жалбоподателя дискусионни процесуално-правни въпроси за
процесуална законосъобразност на издадените АУАН и НП.
От правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на
формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г.
Несподеляемо е възражението, основаващо се на декларация за допуснати съществени
съдържателни дефицити в АУАН и НП, с което са дерогирани изискванията на чл.42,т.4 и чл.57,
ал.1,.т.5 ЗАНН. В противовес на тази бланкетна декларация, поддържана за ресурсното осигуряване
обема на аргументацията във въззивната жалба, следва да се отбележи, че в НП са изложени
съдържателни констатации относно вида, и обективната съставомерност на нарушението, касаещо
нормативен акт по прилагане на чл.118,ал.4 ЗДДС, а именно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и
2
конкретно нейния чл. 27, ал. 1, т. 2 и ал.2.
Съгласно чл.27,ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока
или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 2. група "Б" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Фактическата рамка на
административно-наказателното обвинение е задълбочена не само до посочване конкретните
бланкетни състави на нормативните правила, които жалбоподателят е нарушил, а са изяснени
последователно,подробно и в пълнота фактите,относими към формата на изпълнителното деяние,
които са доказани в хода на производството. Тези факти не се оспорват от дружеството-нарушител.
Като част от доказателствения процес и преценката за съответствие на администрартивно-
обвинителната теза с минималния стандарт за яснота, и непротиворечивост,съдът намира,че са
описани в НП и останалите необходими предпоставки за съставомерност на нарушението. И в
АУАН и в НП е установено конкретното нерегистриране на процесната продажба на 2 бр.бяло
фрапе, 2 бр. минерална вода „Банкя“ и 2 бр. кока-кола, обективирана в индивидуализираната ФКБ
№035175/29.05.2025г.в относимата данъчна група „Б“- за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % ДДС, като процесната продажба е била неправилно класифицирана в данъчна група
„Г“ , с което е осъществен съставът на това административно нарушение.
Ето защо съдът приема,че в АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за
минимално описание фактическите елементи, естество и обективни характеристики на
нарушението, при запазено хармонично единство между фактически и юридически параметри, с
което са изпълнени критериите за процесуална законосъобразност, пълнота и информативност–
чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП.
По приложението на материалния закон:
В оспореното наказателно постановление е направен извод, че е допуснато
нарушение на нормативен акт по прилагане на чл. 118,ал.4 от ЗДДС, а именно на чл. 27, ал.
1, т. 2 , вр. чл.27,ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г.
В правилото на чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. като конститутивни
признаци на задължението са въздигнати обективният - за регистриране всяка продажба на
стока или услуга в съответстващата данъчна група и субективният признак - лицата по чл.
3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, и 2.
Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Дружеството „Д. К.“
ЕООД несъмнено притежава качеството на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ,т.к. към датата на проверката стопанисва търговски обект –бар „В.”, находящ се в гр.С.,
плаж „Х.“ и представляващ п. б. с капацитет 50 места на открито.
Според посочената за нарушена разпоредба – чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1.
група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицето по чл. 3 независимо
дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи
съгласно ал. 1.
В условия на пълно доказване е установена инкриминираната с АУАН и НП хипотеза за
неправомерно съотнасяне на процесната продажба на безалкохолни напитки към данъчна група
„Г“,, вместо в данъчна група „Б“ по арг. на чл.27,ал.1,т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с оглед
облагаемостта с 20 % ДДС на продаваните стоки /напитки,които не са спиртни по см.на
3
пар.15д,ал.4 ЗДДС/.
Неправилно класифицираната в данъчна група „Г“, като облагаема със ставка 9%, вместо в данъчна
група „Б“ продажба на стоки е тясно и детайлно индивидуализирана, с конкретизиране и прилагане
към административно-наказателната преписка на документиращата я ФКБ №035175/29.05.25 г. и
изричното изброяване по видови характеристики на стоките, предмет на продажбата – 2бр.бяло
фрапе, 2 бр. минерална вода „Банкя“ и 2 бр. кока-кола.
Тези факти не се оспорват от дружеството жалбоподател и тяхното доказване
позволява обективна проверка и подпомага формирането на сигурен извод за допуснато
нарушение на чл.27,ал.1,т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно общото правило на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС стандартната ставка на ДДС е
20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен
изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Принципът е,че ако има претенции за намалена или нулева ставка по всяка конкретна
продажба, тя трябва да се обоснове от заинтересованото лице, т. е. да се посочат
предпоставките за прилагане на предвидено от закона изключение от стандартната ставка./ в
т.см. е и Решение № 3341 от 9.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 235/2025 г./
В отклонение от този общ принцип е корелиращата с хипотезата на чл.27,ал.1,т.4 от
Наредбата намалена ставка 9% за доставки на определена категория стоки и услуги
съгл.чл.66а,ал.1, т.1 доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни
заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем
на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на
страната;
т.2 доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път,
или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски
книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания),
периодични печатни произведения - вестници и списания, на физически носители или
извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или
основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно
съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; и т.3. доставки на храни,
подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни
артикули по приложение № 4.
Законосъобразно наказващият орган се е позовал на темпоралния предел на
приложимост на чл.66а, ЗДДС, регулиращ намалената данъчна ставка 9%, която по
изричното законодателно ограничение в § 15д,ал.1, т.2 ЗДДС се прилага до 31.12.2024 г. по
отношение доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на
приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи,
т.к. обективираната във ФКБ №035175/29.05.2025 г.продажба е извършена след 31.12.2024г.
Видно и от показанията на разпитания св. М. Т., в процесното плажно заведение
изобщо не са предлагани стоки от изброената категория на чл.66а, ал.1,т.2 и т.3 и в тази
връзка отразеният в съкратения отчет от фискалната памет за период 01.01.25 г.-01.07.25 г.
оборот в размер общо на 360, 50 лв.,е реализиран от множество неправилно отчетени
продажби, незаконосъобразно класифицирани в данъчна група „Г“ вместо в относимата
група „Б“.
Съгласно правилото на чл. 27, ал. 1, Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
задължените лица по чл.3 следва да регистрират "всяка продажба", т. е. инкриминира се
форма на неправомерна дейност за всяка документирана чрез отделна касова бележка
продажба с неправилно класифициране по данъчна група на вида стока/услуга, с което се
осъществява самостоятелно състава на визираното административно нарушение.
Изчерпателното очертаване обстоятелствата относно процесната продажба на стоки, с
посочване на издадената за нея ФКБ, документираща неправилно регистриране по данъчна
група стоките по чл.6,ал.1 ЗДДС, обуславя възникването на административно-наказателната
отговорност.
С нормата на чл.27,ал.1,т.2 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. са въведени
4
допълнителни критерии за отчетност и технически механизми за стриктно проследяване от
приходна администрация на извършваните продажби според относимата данъчна група.
Задължението за класифициране на продажбите на стоки и услуги по данъчни групи
съответстващи на техния вид по см.на чл.27,ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
завишава и ползва отчетността, и неизпълнението му не става автоматично неутрално за
административно-наказателното право и лишено от обществена опасност в случай на
законосъобразно начисляване на ДДС в справките декларации на данъчния субект, както се
настоява в жалбата.
Изцяло в този см. е и практиката на касационната инстанция, обективирана в
Решение № 3341 от 9.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 235/2025 г. ,а
така и в Решение № 2390 от 14.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
178/2025 г., в което се приема: „В случая, АНО е наложил имуществената санкция по
реда на чл. 185, ал, 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като по делото
липсват доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи, предвид
факта, че и в двата случая продажбите се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност. При определянето размера на санкцията, съдът намира, че отново не е
допуснато нарушение, тъй като санкцията е определена в минималния предвиден в закона
размер от 1000 лева.“
Съгласно разпоредбата на чл.185,ал.2 ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000
лв. А съгласно приложената алтернатива на изр.2 на чл.185,ал.2 ЗДДС: Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Предвид санкционната норма на
чл.185,ал.1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. При това положение и
доколкото нарушението не е довело до неотразяване на приходи и е първо за санкционирното лице,
законосъобразно е индивидуализирана наложената към минимума имуществена санкция в размер
на 1000 лв. Така диференцираното административно наказание е пропорционално отмерено
предвид поредността на нарушението като първо.
В противовес на защитната аргументация в жалбата неприложима се явява разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Маловажният случай е оценъчен критерий. Заради тази му особеност и за да се ограничат
възможностите за субективизъм и произволност при прилагането му, в пояснителната норма на чл.
93, т. 9 НК законодателят синтезирано е указал същностните му характеристики, респ. приложното
нормативно поле,в което следва да се търсят съществените му отлики спрямо основните състави.
Начинът, по който понятието "маловажен случай" е дефинирано в чл. 93, т. 9 НК показва, че
законът разглежда съдържанието му в три вариативно мислими хипотези- липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, като всеки от
вариантите занижава типичната за основните състави за съответния вид нарушения обществена
опасност. Обстоятелството, че дадено нарушение е формално, елиминира възможността от него да
се преценява липсата или незначителността на вредните последици като привилегироващ фактор
по чл.28 ЗАНН, но не изключва априорно извършването на преценка относно приложение на тази
разпоредба. Преценката, дали конкретно административно нарушение представлява маловажен
случай изисква комплексно обсъждане, което не може да е абстрактно, а трябва да е подчинено на
конкретно установените факти (като обхваща всички, а не избирателно подбрана част от тях)
относно смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на конкретното деяние,
значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на
нарушението. В нарушението, не може да се интерпретира като маловажно по см. на чл.28 ЗАНН,
т.к. става въпрос за вероятно създадена систематична трайност в един продължителен период,
извън обхвата фискализираната продажба от 29.05.25 г. съгласно ФКБ №035175,с оглед
отчитането на продажби в група „Г“, видно от съкратен отчет на ФУ за периода -1.01-01.07.25 г.,
реализиращи оборот в размер на 360, 50 лв., което е довело до неправомерно отчитане на
данъчноправно релевантни елементи, свързани с дейността на дружеството, което като вид
противонормена дейност занижава възможността за контрол на търговската дейност на
жалбоподателя. Изложеното е косвена индиция, указваща на изграждане на модел на данъчно
организиране и отчитане на търговската дейност, основаващ се на безкритично прилагани
5
/независимо от действието на евентуални обективни и технически фактори/ занижени механизми за
отчетност и проследимост на облагаемата икономическа дейност и реализираните доходи от
доставки на стоки.
Този извод не търпи корекция от обстоятелството за правомерно начисляване на 20% ДДС в
дневниците за продажби, доколкото за съставомерността по чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС не се предвижда като вредоносен резултат неотразяване на приходи,
респ.настъпване за щета за фиска. В този см. са и актуалните разрешения в практиката на
касационната инстанция в Решение № 2390 от 14.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
178/2025 г., в което се приема: „Неоснователно е възражението на касатора и за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от еднаквия размер на ДДС, с
който се облагат продажбите на стоките и услугите по двете данъчни групи "Б" и "В",
посредством извършеното нарушение се препятства контролната дейност на приходната
администрация и е невъзможно осъществяването на пълно проследяване на търговския
оборот в неговата цялост. /…/ В случая обратен извод не следва и от факта, че
нарушението е било отстранено.“
Предвид изложеното обжалваното НП като обосновано,законосъобразно и правилно
следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 837172-F833454/17.07.2025г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
вр. с чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във
връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя - „Д. К.“ ЕООД с ЕИК ... е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6