№ 1169
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501284 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 5743/24.01.2023г. от Л. Н. Д.
ЕГН ********** от гр. В., В.з. ,ул. „4-та“, № 5, чрез адв. П.Г., против решение №
3922/13.12.2022г. по гр.д. № 5921/2022г. на 50-ти състав на ВРС, в частта, в която е обявено
от съда, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е негова.
Счита решението на ВРС в обжалваната част за неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост.
Съдът е направил извода си за вината, поради наличието по делото на заповед за
защита по ЗЗДН и показанията на св. Й.. Решението по ЗЗДН, като произнесено по спорна
съдебна администрация не се ползва със сила на присъдено нещо. Не може да се приеме
един факт за осъществил се на база на това решение и то само по твърдения на съпругата и
представената от нея декларация по чл. 9 от ЗЗДН. Св. Й. не установява нито един конкретен
факт, изнесен като твърдение в исковата молба.
Вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която съдът е обявил, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи само той и да бъде обявено, че
вината е на съпругата В. Д. Ц.. Претендира присъждане на сторените разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Д. Ц. ЕГН
********** от гр. В., ул. „П.К.“, № 18, вх. 18, ет. 2, чрез адв. Пл.П., в който изказва
становище за неоснователност на жалбата. Безспорно е установено, че единствено съпругът
носи вина за разстройството на брака. Изложените в жалбата оплаквания са неоснователни.
Делото по ЗЗДН е насочено срещу ответника и неговите действия, представляващи домашно
насилие. Той съжителства с друга жена и има родено дете от нея, детето отглеждано от нея е
ставало многократно свидетел на заплахите, обидите и друго укоримо негово поведение,
което също води до разстройство на брака. От 16.03.2023г. има осъдителни присъди за двете
му повдигнати обвинения за нанасяне на средна телесна повреда.
Моли се решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Подадена е и частна жалба № 32810/03.05.2023г. от Л. Н. Д. ЕГН ********** от гр.
В., В.з. ,ул. „4-та“, № 5, чрез адв. П.Г., против определение № 3596/22.03.2023г. по гр.д. №
5921/2022г. на 50-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата с правно осн.
чл. 248 от ГПК за намаляване на присъденото в полза на адвоката на насрещната страна
адвокатско възнаграждение от 1200.00лв. на 350.00лв. за предоставената безплатна защита.
Делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. Следва да бъде
определено за предоставената безплатна защита минимума по Наредба № 1/09.07.2004г. в
ред. към завеждане на исковата молба. Дори и да е изчислен минимума към настоящия
момент, то адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 700.00лв.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение и определеното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено на 350.00лв.
В писмен отговор В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. В., ул. „П.К.“, № 18, вх. 18, ет. 2,
чрез адв. Пл.П. оспорва и частната жалба, като неоснователна. Договорът по чл. 38 от ЗА е
от 18.11.2022г. и размерът е съобразен с минимума по Наредбата.
Моли се частната жалба да бъде отхвърлена.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба В. Д. Ц., чрез адв. Пл.П. излага, че на 22.02.2008г. сключили
брак с ответника Л. Н. Д., като имат родени две деца, но само едно ненавършило към
момента пълнолетие-К. Л.ов Д. ЕГН **********. От самото начало на връзката им
започнали лъжи и изневери от страна на Д.. Посягал да я бие, особено след злоупотреба с
алкохол. Не работел, но и не понасял тя да учи и работи. Веднъж, когато детето К. бил на 4
месеца и плачел, ответникът се качил при тях пийнал и започнал да крещи и да блъска,
защото не можел да слуша детски ревове, а тя трябвало да го накара да млъкне. Взел
стъклена бутилка и я счупил в прозореца, а стъкла се разхвърчали, включително в детското
кошче. Друг път, пак след употреба на алкохол ударил с желязо предния капак на колата и
пукнал предното стъкло, а когато се опитала да го успокои, той ударил с юмрук в устата и
скулата, като получила болки, отоци и синини. От 2016г. заживели разделени. Тя останала
да живее с децата в гр. В., В.з., ул. 4-та“, № 5. Той живеел при различни жени, които го
хранели, а той се правел на бизнесмен. Към момента живеел с поредната си приятелка, като
2
се хвалел, че има и дете от нея. Като се напиел идвал на вилата да им прави скандали.
Заплашвал ги, удрял ги, чупел, каквото намери, обиждал. На 31.05.2019г. след полунощ
дошъл и започнал да крещи, че големият им син е арестуван, че ще донесе главата му на
поднос. Последвали псувни и закани. Събрала малко дрехи на децата и с помощта на
полицията напуснала вилата. Установила се с децата в апартамента в гр. В., ул. „П.К.“, №
18, където живее и до днес. След известно време големият син се върнал да живее с баща си
в семейното жилище. Започнали да я следят, заплашват и обиждат по телефона. По
подадената от нея молба, по гр.д. № 12583/2019г. на ВРС е издадена заповед за защита
срещу ответника.
Поискала е от съда да бъде прекратен брака с развод по вина на ответника, да й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето К. на нея, Иска
бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от 400.00лв., считано от една година
преди завеждане на исковата молба в съда. Понеже детето изпитва страх от баща си, моли да
не бъде определян на бащата режим на лични отношения с детето К.. Няма претенции за
ползването на семейното жилище. Иска да носи предбрачното си фамилно име Ц..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Л. Н. Д., чрез адв. Кр.Т. заема
становище, че искът за развод е основателен, но оспорва брачната си вина. Вина има
предимно ищцата или и двамата съпрузи, предвид настъпилата преди повече от 5 години
фактическа раздяла. От 2016г. съпрузите са във фактическа раздяла. Двамата живеят
разделени от тази дата и не полагат усилия да оправят отношенията си. Оспорва , че
системно употребява големи количества алкохол, че предизвиква скандали, тормози
включително и физически съпругата си, че е посягал и удрял което и да е от децата, да е
пребивал и гонил големия син Н.. Майка му е тази, която го изгони и той от тогава живее
при него. Той е единственият родител, който се грижи и помага финансово на големия им
син. Майката не го търси и сама е поискала издаването на ограничителна заповед срещу
него. Причината да се върне при него е, че майката и нейния приятел-Ж.С. с когото живеят
децата в гр. В., ул. „П.К.“, № 18, са го изгонили. Майката е депозира жалба в полицията, че
синът й е откраднал собствения си автомобил. „М. Ц 180“. Освен това ищцата е прехвърлила
дружествените дялове от „С.“ ЕООД, негова собственост, чрез ползването на неистински
документ.
Смята за правилно родителските права по отношение на детето К. да бъдат
предоставени на майката, като на него бъде определен режим на лични отношения със сина
му. Издръжка за детето К. се претендира в завишен размер. Той не е ангажиран по трудов
договор, а се издържа от нерегулярни граждански договори. Има родено още едно дете С., р.
**.**.****г., на което също дължи издръжка. Освен това ищцата има високи доходи.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като
е съединен за съвместно разглеждане с небрачните искове.
Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело
3
удостоверение за сключен граждански брак, че Л. Н. Д. и В. Д. Ц. са сключили граждански
брак на 22.02.2008г. Видно от удостоверение за раждане на детето Н. Л.ов Д., р. 14.02.2002г.
и детето К. Л.ов Д., р. **.**.****г., техни родители са страните по спора-В. Д. Ц. и Л. Н. Д..
Видно от заповед за незабавна защита № 144/07.08.2019г., изд. по гр.д. №
12583/2019г. на ВРС, са наложени мерки за защита в полза на В. Д. Ц. и детето К. Л.ов Д.,
чрез майка си и законен представител В. Д. Ц., като Н. Л.ов Д. и Л. Н. Д. са задължени да се
въздържат от домашно насилие и им е забранено да приближават на по-малко от 200 метра
разстояние до В. Д. Ц. и К. Л.ов Д., както и до жилището им в гр. В., ул. „П.К.“, № 18, вх. 18
ет. 2, ап. 6, ОУ „В.А.“-В. и ОУ „П.В.“-В., кв. В..
Пред ВРС са изслушани показанията на двама свидетели-Й.К. Й.-без родство и дела
със страните, воден от ищцата и Н. Л.ов Д.-син на страните , воден от ответника.
Св. Й. сочи, че познава В., като приятелка на жена си. Знае, че има проблеми със
съпруга си. Идвала и се оплаквала, че съпругът й я бие, че не е носи пари, че не се грижи за
децата. Виждал я е лично да идва при жена му разплакана и със синини.
Св. Д. поддържа, че от 2016г. родителите му са разделени. Баща му се изнесъл от
вилата, която е на дядо му и баба му и отишъл да живее под наем. Изнесъл се, понеже се
карали с майка му. Докато се разделят баща му се грижел за тях. След това плащал сметките
вкъщи, давал му пари за училище и му помагал за каквото има нужда. Подозирал, че майка
му има извънбрачна връзка, но тя обяснила, че е техен далечен чичо или вуйчо. Накрая се
запознал с него. Казвал се Ж. и живял с тях в апартамента на майка му. Свидетелят не се
разбирал добре с него. Искали той да прехвърли собствения си лек автомобил на Ж.. Като
отказал, майка му го изгонила от апартамента. От тогава е при баща си. Той се грижи за
него. Никога баща му не е посягал и не е тормозил никого от тях. Баща му не се вижда с по-
малкия му брат, защото има ограничителна заповед.
С решение № 3922/13.12.2022г. по гр.д. № 5921/2022г. на 50-ти състав на ВРС, съдът
е прекратил гражданския брак между В. Д. Ц. и Л. Н. Д., сключен на 22.02.2008г. с акт за
граждански брак № 120 /22.02.2008г., съставен от длъжностното лице по гражданско
състояние в гр. В., поради дълбоко и непоправимо разстройство, на осн. чл. 49 от СТ, в
която част решението е влязло в сила, като необжалвано. Обявил е, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство е на съпруга Л. Н. Д..
Относно вината.
Не е спорно, че страните са съпрузи по силата на сключения на 22.02.2008г.
граждански брак, за което е съставен акт № 120/22.02.2008г. на длъжностното лице по
гражданско състояние в гр. В.. От брака си имат родени две деца, но само едно
ненавършило към момента детете-К. Л.ов Д., р. **.**.****г.
В настоящото производство предмет на изследване е виновното поведение на
4
страните, според наведените от тях твърдения, доколкото и двамата са поискали съдът да се
произнесе по въпроса за вината, на осн. чл. 49, ал. 3 от СК.
Наведените от ищцата твърдения за виновно поведение на съпруга по настоящия
казус са, че злоупотребява с алкохол; че я бие; че поддържал извънбрачни връзки, довели
до фактическа раздяла от 2016г., като дори се хвалел, че има родено дете; че не работи и не
носи пари в къщи, като през едно лято в миналото останали без ток в продължение на 3
месеца; че вика и блъска, защото детето К. плаче, а счупвайки стъклена бутилка в
прозореца, върху детето и кошчето му нападали стъкла; веднъж като бил пил, ударил
предния капак на колата й с желязо и се пукнало предното стъкло, а в опитите й да го
успокои, той я ударил в лице; не се грижел за децата, но идвал да заплашва нея и децата, че
ще ги изгони от вилата, в която живеели; пребил големия им син и го изгонил; чупел,
заплашвал, принудил ги да се изнесат в жилището й в гр. В. ,ул. „П.К.“, № 18, но последвали
обаждания, заплахи, следене.
Съпругът от своя страна е поддържал, че ищцата е налагала мнението си, не правела
компромиси; не търсела големия син, но и не му давала да контактува с малкия;
прехвърлила собствените му дружествени дялове от „С.“ ЕООД, ползвайки подправени
документи; от 2016г. са във фактическа раздяла.
От събраните по първоинстанционното дело гласни доказателства, съставът приема за
доказано, че съпругът биел съпругата си и това, че той е напуснал семейното жилище приз
2016г., причинявайки фактическата раздяла между съпрузите. Това, че Л. Д. я е биел съдът
приема за доказано с показанията на водения свидетел Й. Й.. Вярно, че той сочи, че В. Ц.
бивайки приятелка с жена му идвала при нея и й разказвала за проблемите в семейството, но
има лични впечатления, че идвала разплакана и със синини от побой. Приема за доказано
още и това, че фактическата раздяла между съпрузите е следствие на напускането на
съпруга на семейното жилище през 2016г. Ищцата е твърдяла, че от 2016г. съпругът й
заживял с други жени, а синът им-свидетелят Н. Д. признава ,че баща му напуснал
семейството си. Следва да бъде прието за недоказано, че ответникът е злоупотребявал с
алкохол, че не работел и и не предоставял средства за издръжката на домакинството, че
викал и блъскал, защото детето К. плачело, че е потрошил предния капак на лекия им
автомобил и спукал предното стъкло, че не се грижел за децата.
Недоказани от ответника остават всичките негови твърдения за вина на ищцата-че не
търси големия си син и не му дава да вижда малкия, че налага мнението си и не прави
компромиси, че прехвърлила дружествените дялове от „С.“ ЕООД. Няма наведени
твърдения, че разстройството на брака и от там, че бракът е разстроен по нейна вина поради
поддържана извънбрачна връзка, за да бъдат взети предвид показанията на св. Н. Д..
Дори и да се приеме, че ответникът е поддържал такова основание за вина на
съпругата си, не следва да бъде ценено като нейно брачно провинение,че има връзка с друг
мъж, доколкото както поддържа разпитания свидетел Н. Д. той се е запознал с приятеля на
майка си Ж. чак като са се пренесли с майка си и брат си в жилището на майка му на ул.
„П.К.“ № 18 през 2019г. Пак от 2019г. датират данните, че ответникът има родено по
5
собствените му признания дете от сегашната му приятелка на име С., р. **.**.****г. и през
2019г. е издадена срещу ответника заповед за незабавна защита в полза на В. Д. Ц. и детето
К. Л.ов Д.. Това, че двамата съпрузи са поддържали през 2019г. извънбрачни връзки и през
същата година Л. Н. Д. е отправял обиди и заплахи към съпругата си и детето К., не следва
да бъдат ценени като брачни провинения, довели до разстройството на брака, защото бракът
им вече е бил дълбоко и непоправимо разстроен, за което говори дългата фактическа
раздяла между съпрузите, датираща от 2016г., в следствие на установеното от съда
противобрачно поведение на съпруга.
Настоящият състав достига до извода, че с поведението си, съпругът е лишил
брачната връзка от съдържание и е причинил разстройството, като е малтретирал физически
съпругата си и е напуснал дома. Това поведение, за което не е могъл да не осъзнава, че
причинява сериозна криза в семейните отношения, безусловно ангажира и неговата вина.
Решението на ВРС в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
С оглед изхода на спора, не се налага произнасяне в частта за разноските, присъдени
с първоинстанционното решение поради промяна в резултата.
ВРС е осъдил на осн. чл. 329 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да заплати
сторените по делото разноски. Осъдил го е да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 1200.00лв., представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38 от ЗА. Видно, според нормата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. бр. №
88/04.11.2022г. от 2022 г., з а процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела, адвокатското възнаграждение за прекратяване на брак по исков ред е 1200
лв. При настоящия казус бракът е прекратен по исков ред и нормата следва да бъде
разгледана тъкмо в посочената по-горе редакция, доколкото договорът за правна защита и
съдействие, представен на л. 59 от първоинстанционното дело е сключен между клиента и
адвоката на 18.11.2022г. или при действието на цитираното изменение. Няма никакво
основание да бъде взета предвид разпоредбата към редакцията при завеждане на исковата
молба. Определеното от първоинстанционния съд възнаграждение е в минималния размер
според Наредбата и съответства на действащата към 18.11.2022г. разпоредба в редакцията
на изм. с ДВ бр. 88/04.11.2022г. в сила от 08.11.2022г. Няма основание да бъде намалено до
размера на 350.00лв., както се иска.
Частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
В частта за разноските
6
Пак с оглед изхода на спора за въззивната инстанция Л. Н. Д. следва да бъде осъден
да заплати на адв. Пл.П. сумата от 1200.00лв., представляваща определено от съда
адвокатско възнаграждение по реда на § 1 от ДР, вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 38 от
ЗА.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3922/13.12.2022г. по гр.д. № 5921/2022г. на 50-ти
състав на ВРС, в частта, в която е обявено от съда, че вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между В. Д. Ц. и Л. Н. Д. носи съпругът Л. Н. Д..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3596/22.02.2023гг. по гр.д. № 5921/2022г. на 50-ти
състав на ВРС, с което е оставена без уважение молба № 14002/22.02.2023г. от Л. Н. Д. за
изменение на решение № 3922/13.12.2022г. по гр.д. № 5921/2022г. на 50-ти състав на ВРС в
частта за разноските, чрез намаляване на определеното от съда адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ищцата от 1200.00лв. на 350.00лв., на осн. чл. 248
от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Н. Д. ЕГН ********** от гр. В., В.з. ,ул. „4-та“, № 5, да заплати на адв.
П. Г. П. с адрес гр. В., ул. „С.“, № 2 адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на сумата от 1200.00лв., определено от съда на осн. чл. 38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ГПК.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7