Решение по дело №122/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник група „Административно наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора против Решение №14/10.01.2024г, постановено по АНД №3499/23г по описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №23-1228-004430/17.10.2023г издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора с наложена на Ж. Х. Б. глоба в размер на 150лв на основание чл.179 ал.1 т.5 предл. второ от ЗДвП за това, че на 14.06.2023г около 08.30ч, в град Стара Загора по ул. Г. И. П., до чешмата „Трите чучура“ в посока изток управлява собствения си лек автомобил Нисан с рег. №[рег. номер] като нарушава пътната маркировка – единична непрекъсната линия, представляващо нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП / не съобразява поведението си с пътната маркировка/ и с поведението си става участник в пътно транспортно произшествие с лек автомобил Хонда с рег. №[рег. номер]. Водачът е създал опасност, поради несъобразяване с пътната маркировка. Акта за установяване на нарушение №[рег. номер]/31.07.2023г е съставен по данни на свидетел-очевидец във връзка с постъпило възражение УРИ 349000-14402/23г по описа на сектор Пътна полиция – Стара Загора. Изготвена е справка №1228р-12841/23г, видно от която нарушителят е установен на 14.06.2023г.

На 14.06.2023г в 09.45ч е съставен протокол за ПТП, случило се на 14.06.2023г в 08.30ч в град Стара Загора на ул. Ген. И. П. до чешма Три чучура, от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция. Участници в пътно транспортното произшествие са водачът на Х. С. с рег. №[рег. номер] /участник 1/ и водачът на лек автомобил Н. М. с рег. №[рег. номер] / участник 2/. Видимите щети по управляваното от участник 1 МПС са по лява предна част, а по управляваното от участник 2 са по дясна странична част. Причина за настъпилото пътно транспортно произшествие е навлизане на участник 1 в лява лента и блъскане на движещия се в лявата лента участник /2/ - наказания с процесното НП водач. От начертана схема на ПТ е видно, че и двамата водачи управляват автомобилите си успоредно един спрямо друг по улица Г. И. П. от запад на изток като водач 1 променя траекторията на движение към непрекъснатата бяла линия, разделяща двете платна на пътя, докато траекторията на движение на водач 2 е направо и успоредно на лентата в неговото ляво платно на движение. Протокола за ПТП е подписан от участник 2 – Б., наказана с процесното НП, но не и от участник едно, срещу който е съставен АУАН от 14.06.2023г за това, че по време на движение извършва маневра преминаване от дясна в лява пътна лента и с предна лява част блъска в дясната странична част по пътно движещия се лек автомобил Н. М., с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Против този акт е постъпило възражение от участник 1, на когото е вменено административно нарушение по чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 вр. с чл.25 ал.2 предл първо от ЗДвП. Във възражението си участник 1 е посочил, че автомобил Н. М. се е движил зад него, но непосредствено преди кръстовището е предприел маневра изпреварване от ляво и навлизане едновременно с изпреварвания автомобил в лявата лента за пристрояване, а тя е за един автомобил. Извършвайки не правилно изпреварване в насрещното платно на кръстовището участник 2 удря автомобила на участник 1 от лявата страна, нанасяйки щети по ляв фар и предна лява част. Участник 1 е подал сигнал на 112, поради противоречия с другия водач, който веднага се обадил на свой познат и същият пристигнал на колело. Петдесет минути по-късно са дошли и служители на сектор Пътна полиция, които разпоредили да се изместят автомобилите от пътното платно, защото нямали време да ги оглеждат. Изслушали обясненията само на участник 2, която заявила, че участник едно е бил в дясната лента за пристрояване и той се е включил в лявата и е ударил нейния автомобил, което е лъжа. Служителите не изслушали участник 1, нито пътника в неговия автомобил и приели едностранно тезата на участник 2. Не е изготвена и схемата на ПТП пред двамата участника, поради което участник 1 не е запознат с нея. – за това свидетелства липсата на подпис, както и удостоверително изявление на един свидетел за отказ да се подпише протокола. С възражението е направено искане за събиране на доказателства – записи от камерата на кръстовището, както и записите от камерата на полицейския автомобил, с който са пристигнали служителите на сектор Пътна полиция.

По делото е представена справка за извършена проверка по подаденото от участник 1 възражение, според която в хода на проверката е установено следното: служителите М. и К. са огледали разположението на автомобилите и са констатирали, че лек автомобил Хонда [рег. номер] е навлязъл в лявата лента точно преди кръстовището с бул. България и от разговор с участниците в ПТП се е установило, че контактът между двата автомобила се е случил там. Поради интензивния трафик и липсата на нужда от запазване на местопроизшествието са разпоредили преместване на моторните превозни средства. Видно от мястото на настъпилото ПТП, разположението на колите и материалните щети по тях служителите констатирали, че вината за произшествието е на участник 1, тъй като същата при управление на лек автомобил Хонда извършва маневра – преминаване от дясна в лява пътна лента и с предна си дясна странична част удря попътно движещият се автомобил Н. М. на участник 2. Участник 1 е променил траекторията си на движение и е навлязъл частично в съседната лява пътна лента, по която се е движел автомобила на участник 2. На кръстовището няма поставени камери, поради което не могат да се приобщят записи. При проверка в системата АИС ВОДПК за посочената дата няма намерени видео файлове. Снето е обяснение от участник 2, в което заявява следното: управлява лек автомобил Н. М. на посоченото време и място, след като се е пристроила в лява пътна лента с цел да направи завой по бул България и от дясната пътна лента навлязъл лек автомобил Х. С., който ударил с предна лява част неговия автомобил в дясната му част. Възникнал спор за вината, поради което не е подписан двустранен протокол.

Последвало призоваване и на двамата водачи на 31.07.2023, при което се установило, че преди да настъпи ПТП участник 2 е нарушил пътната маркировка между двете платна, поради това е съставен АУАН и на Б..

С въззивната си жалба Б. е оспорила да има вина за настъпилото пътно транспортно произшествие като е твърдяла, че непосредствено след пристрояване в лява пътна лента за движение й е отнето предимството от лек автомобил Ходна, който е с десен волан, чрез навлизането му в същата лява лента отдясно. Не е преминавала маркировката, защото няма непрекъсната линия за наляво и надясно, но точно за да не я наруши се е пристроила преди въпросната непрекъсната линия тоест движила се е след другия автомобил, който едновременно с нейния навлиза в лява пътна лента, но твърди да е била с предимство, както и че на мястото на маневрите не е имало забрана за преминаване от едната лента в другата. Позовава се на и на съставения протокол за ПТП, както и на съставения на участник 1 АУАН, въз основа на който й е изплатено обезщетение от застрахователя на виновния водач. Счита, че нарушението – не спазване на пътна маркировка, което й е вменено по показанията на първия участник не е извършено от обективна и субективна страна, както е установено и от Справката по повод възражението на виновния участник 1. От съда е поискано да бъде отменено наказателното постановление, тъй като с него е наложено административно наказание за нарушение, което не е извършено. По делото е разпитан актосъставителя, но той е заявил, че е съставил АУАН не като очевидец на произшествието, а му е възложено след разглеждане на възраженията на участник 1 и изслушването на двамата водачи на 31.07.2023г. Показания са дадени и от участник 1 – Ч., която пред съда е заявила следното: На 14.06.2023г е пътувала с майка си и дъщеря си от малкия Железник в посока центъра на града. Минали през кръстовището до чешма Три чучура , както всеки ден в продължение на 11 години. Свидетелката притежава златен талон, тъй като работата й е свързана с управление на МПС, но на такава случка не е била свидетел до този момент. Имало е трафик. А. Н. М. се е движил зад нейния, но на чешмата предприема изпреварване от лявата страна и едновременно с нейния автомобил навлиза в лявата лента за пристрояване, извършвайки неправилно изпреварване в насрещното платно от лявата страна. В момента, в който свидетелката навлизала в лява лента водачът на Н. М. предприема изпреварване и така навлиза едновременно с изпреварвания автомобил в лявата лента. Ударът е точно в лявата страна, където се е возила дъщерята на свидетелката, която започнала да свири, за да избегне удара, защото изпреварващия автомобил не спрял. Отместила се е колата на свидетелката от удара и така автомобилът й се е озовал в двете платна. Б. е преместила автомобила си преди идването на служителите от сектор Пътна полиция и е твърдяла, че няма пътно транспортно произшествие. Когато дошли служителите казала, че свидетелката е била в дясната лента и е ударила автомобила й. В дясната лента са били и двете коли, когато Б. предприема изпреварване и завива заедно с изпреварвания автомобил в лява лента, въпреки че свидетелката е подала ляв мигач. При изпреварването Б. също е дала ляв мигач, но след произшествието и по повод обаждането на тел 112 е започнала да обижда свидетелката и да твърди, че е луда и няма ПТП.

За да отмени Наказателното постановление въззивния съд е приел, че описанието на нарушението по чл.179 ал.1 т.5 вр. с чл.6 ал.1 от ЗДвП е непълно, защото е посочено само, че водачът управлявайки собственото си МПС нарушава пътната маркировка – единична непрекъсната линия, но без да посочи, че тази линия е пресечена и в каква посока - липсва изпълнителното деяние, което е задължително изискване към съдържанието на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и така е ограничено правото на защита. По тази причина с издаване на наказателното постановление не правилно е приложен и материалния закон – ЗДвП, защото съгласно протокола за ПТП, обсъден съвместно с показанията на Ч. се установяват факти, сочещи на нарушение на специалните правила за извършване на маневра изпреварване, които дерогират общите по чл.6 ал.1 от ЗДвП. Не правилно е квалифицирано фактическото обвинение под състава на чл.179 ал.1 т.5 предл първо от ЗДвП, тъй като в наказателното постановление е вменено, че с това нарушение водачът е станал участник в пътно транспортно произшествие, което отрича обективния елемент от състава на чл.179 ал.1 т.5 предл първо от ЗДвП, а именно създаване само на опасност за движението. Фактическото обвинение покрива състава на чл.179 ал.2 от ЗДвП, който е по-тежко наказуем.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Отговорността на водача е ангажирана за това, че преди да навлезе в лявата лента за движение, на посоченото място до чешма Три чучура по ул. Г. И. П., е нарушила пътна маркировка – непрекъсната линия М1, чието настъпване и пресичане е забранено. Според чл.6 т.1 предл последно от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение с пътната маркировка, поради което правилно поведението на водача е определено правно като нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. В НП е посочено и изпълнителното деяние, защото е установено, че водачът е пресякъл непрекъснатата линия, разделяща двете платна за движение, с което виновно е извършил административно нарушение по чл.179 ал.1 т.5 предл второ от ЗДвП.

От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответника Ж. Х. Б. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и излага правни доводи в подкрепа на тезата на въззивния съд за непълнота на фактическото обвинение, поради липса на посочено изпълнително деяние, представляващо не спазване на задължението по чл.6 от ЗДвП, както и за неправилна правна квалификация на описаното в обстоятелствената част административно нарушение – участие в пътно транспортно произшествие. Претендира възнаграждение за един адвокат в размер на 200лв за настоящата съдебна инстанция.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В наказателното постановление се описва административното нарушение, чрез посочване на всички негови признаци по чл.6 ал.1 от ЗДвП, а това означава на първо място деяние – действие или бездействие, на следващо фактите, които имат значение на съставомерни обективни елементи и това са тези обстоятелства, при чието съществуване възниква задължение за правния субект да има друго поведение, различно от извършеното. За индивидуализация спрямо времето и пространството е задължително да се посочи дата и мястото, когато и където задължения субект е действал или бездействал по начин, противоречащ на установения ред за държавно управление. Изпълнителното деяние е винаги обективен елемент от състава на всяко административно нарушение по определението на чл.6 ал.1 от ЗАНН и то следва да е посочено, за да е възможна и правната квалификация, а тя е мисловна дейност по определяне на административно наказателната разпоредба, която въздига човешкото поведение при посочените в нея обстоятелства като наказуемо деяние и се вписва на основание чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, за да се спази и принципа на законност за налагане на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение, във връзка с който и при спазване на забраните за влошаване положението на жалбоподателя и вменяване на нови факти, на въззивния съд е предоставено правомощия за преквалификация под същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние. В настоящия случай фактическо обвинение сочи на административно нарушение по чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, под което въззивния съд не е могъл да подведе деянието не само, защото е по-тежко наказуемо, но и защото за да се изпълни това правомощие не следва да са допуснати пороци, представляващи основание за отмяна на акта по чл.58д от ЗАНН / виж и поредността по ЗАНН за упражняване правомощията на съда, която следва принципа за осигурено право на защита, годност, пълнота и доказване на административното обвинение/. Освен това не може да се квалифицират под виновно нарушена разпоредба факти, които не са посочени в обстоятелствената част на Наказателно постановление, дори да са установени в хода на административното производство и следователно да не са нови, поради забрана за съществено изменение на обвинението. В наказателното постановление е вписано, че на конкретна дата, час и място водачът управлява собствения си лек автомобил, с което са определени времевите и пространствени предели на нарушението, и е посочено обстоятелство, водещо до възникване на задължение за спазване ЗДвП. Следва описание на деянието: „При управление на собственото си МПС водачът нарушава пътната маркировка – единична непрекъсната линия и с поведението си става участник в ПТП“, от което се налагат два извода. Първият е, че нарушаването на пътната маркировка е деянието, а вторият е, че с това е причинил пътно транспортното произшествие. Следователно обвинен е фактически за виновно извършване на административно нарушение по чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП. Това е така, защото: Участник в пътно транспортно произшествие е родово понятие, включващо пострадалите и всеки, който с поведението си е допринесъл за неговото настъпване. Нарушаването на правилата за движение на ЗДвП, което е причина за настъпване на ПТП е изпълнителното деяние на резултатното административно нарушение по чл.179 ал.2 от същия закон, а оттук следва правилност на извода на въззивния съд за не съответна правна квалификация на описаното в обстоятелствената част. Правилен е извода на въззивния съд, че освен не правилната квалификация, която като по-тежка не може да бъде приложена, е налице и не спазване на изискванията за съдържание на административното обвинение, защото дори да е вън от съмнение, че непрекъснатата линия може да се наруши, чрез не спазване на забраната за нейното пресичане, липсва каквото и да било описание на изпълнителното деяние. Няма посока на движението на автомобила при пресичане на непрекъсната бяла линия, нито обстоятелствата – имало ли е друг автомобил, къде се движил той и къде спрямо него се е движил този на наказания водач, нито е посочено събитието, представляващо пътно транспортно произшествие – последното е резултат обществено опасен по определението на §6 т.30 от ДР на ЗДвП. Събитието в случая е сблъсък между двата автомобила, причинил материални щети по тях. От съвместното обсъждане на съдържанието на протокола за ПТП, показанията на свидетелката – участник 1 и обясненията на наказания водач / участник 2/ съдът е извел извода за предприета от наказания водач маневра изпреварване в нарушение на правилата на чл.42 и сл. от ЗДвП. Доказателствените източници съвпадат относно факта, че наказания водач се е движил зад автомобила на участник 1 и е предприел маневра изпреварване в нарушение на чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП - изпреварващия трябва да провери дали този, който ще изпреварва е подал сигнал за изменение на посоката си на движение на ляво. Съвпадат твърденията на наказания водач –участник 2 с показанията на свидетеля – участник 1 за едновременното им пристрояване, а от тезата на ответника по касация, изложена във въззивната му жалба и поддържана в хода на производството следва, че той се е движил в дясна лента и зад участник 1. Твърди наказания водач, че се е пристроил в лява лента преди непрекъснатата бяла линия, за да не я наруши и точно в този момент му е отнето предимството, чрез навлизане отдясно на другия лек автомобил в същата лента, което означава, че е бил зад участник 1 и преминаването в лява лента изисква маневра изпреварване, при която чл.42 ал.1 т.1 ЗДвП не е спазен. Следователно правилен е извода на въззивния съд, че в случая са нарушени правилата за изпреварване, чрез което изпълнително деяние е осъществен състава на чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 предл пето от ЗДвП, но поради несъответно съдържание на наказателното постановление с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и забраната за влошаване положението на жалбоподателя, то следва да бъде отменено и не може да бъде изменено с определяне на наказание на основание съответната административно наказателна разпоредба.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14/10.01.2024г., постановено по АНД №3499/23г. по описа на РС Стара Загора.

 

ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на Ж. Х. Б. [ЕГН] сумата от 200лв /двеста/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №122/24г по описа на АС Стара Загора.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.